Присъда по дело №1095/2013 на Районен съд - Стара Загора

 

МОТИВИ към Присъда № 194 от 06.11.2013 година

по н.о.х.дело № 1095/2013 г.

по описа на Районен съд – гр. Стара Загора:

 

 Обвинението срещу подсъдимия Ж.К.С. - роден на *** г. в гр.******, живущ ***, понастоящем с взета на досъдебното производство мярка за неотклонение „Задържане под стража" в Затвора - гр. Стара Загора, българин, български гражданин, с основно образование, осъждан, не работи, женен, ЕГН **********, е за това, че в периода 26.09.2012 г. - 05.10.2012 г., в град Стара Загора, се е съвкупил с лице от женски пол - М.С.К.,***, като го принудил към това със сила - престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура Стара Загора, счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание на основание чл.152 ал.1 т.2 от НК, във връзка с чл.54 от НК – шест години лишаване от свобода, като на основание чл.59 от НК се приспадне предварителното задържане. Сочи подробни съображения. Счита, че гражданският иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Защитниците считат, че обвинението е недоказано и следва да се постанови оправдателен съдебен акт. Сочат подробни съображения.

Подсъдимият Ж.К.С. не се признава за виновен. Дава обяснения на досъдебното производство и в съдебно заседание, че не е извършил престъплението и е несправедливо обвинен. Моли да бъде оправдан.

М.С.К. е конституирана като граждански ищец и частен обвинител. В съдебно заседание се явява лично и с повереник адв. С. ***. 

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 10 000.00 /десет хиляди/ лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди на М.С.К., ведно със законните последици, който в хода на съдебните прения се поддържа от ищцата и повереникът й.

В съдебно заседание са призовани и разпитани посочените в списъка към обвинителния акт свидетели. Свидетелката Я.С.  съпруга на подсъдимия се възползва от правото си да не свидетелства.

В хода на съдебното следствие по искане на подсъдимия и защитниците му са допуснати свидетели – Д.Д., П.П., Й. И. и Ц.Г..

В хода на съдебното следствие са събрани писмени доказателства и е поставена допълнителна задача на комплексната психолого-психиатрична експертиза.

Съдът след като обсъди доводите и становищата на страните ведно със събраните по делото доказателства анализирани поотделно и в съвкупност и на основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:

              

 

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Подсъдимият Ж.К.С. е роден на *** г. в гр.******, ЕГН **********,*** Загора, с родителите си в апартамент № 83, находящ се на ул.„Ген. Ст.Тошев" № 8, вх.В, ет.7, българин, български гражданин, с основно образование, женен, но от над две години не живее със съпругата си /свидетелката Я.С./.

Подсъдимият няма поС.на работа и доходи. Издържан от доходите на своите родителите - майката свидетелката Й. И., стопанисваща тапицерско ателие и баща си - свидетелят К.И.. Последният сочи, че подсъдимият се занимавал със сезонна работа в строителството и профилактични ремонти в апартамента им.

Видно от справката за съдимост подсъдимият е осъждан по две нох дела по описа на РС Стара Загора, както следва: - по н.о.х.дело № 685/2007 г. с одобрено споразумение в сила от 10.05.2007 г. - на три месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на 03.03.2007 г.; -  по н.о.х.дело № 498/2010 г. с одобрено споразумение в сила от 31.03.2010 г. - на пробация с двете задължителни пробационни мерки всяка за срок от 10 месеца за престъпление по чл.197, т.1, във връзка с чл.194, ал.1 от НК, извършено на 10.01.2010 г.

Видно от заключението на съдебно психолого-психиатричната експертиза (л.91-104 от ДП) Ж.С. страда от „Дисоциално личностово разстройство”. Към периода 26.09-05.10.2012 г., както и към датата на изготвяне на заключението – 29.11.2012 г., С. не е лишен по болестни причини от способността правилно да възприема фактите, свързани с процесното деяние, както и да дава показания по него. Бил е в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в своето поведение от характеровата си абнормност. Психически е годен да участва в наказателното производство. Експертизата сочи, че в основата на поведението на С. е триадата „манипулация-доминиране-контрол”. Налице е липса на способност да разбира преживяванията на отсрещния човек, стремеж да бъдат удовлетворени  актуалните за С. потребности и нагони.

Заключението не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и компетентно.

Свидетелката М.К. не е семейна, не е осъждана, не работи, живее в град Стара Загора заедно с майка си – свидетелката В.С. и пастрока си – свидетелят С.П., в апартамент на последния в град Стара Загора.

Свидетелката К. има лека умствена изостаналост, завършила е Помощно училище „Л.Каравелов” в град Стара Загора.

На неустановена дата в периода 26.09.2012 г. - 05.10.2012 г., вечерта, свидетелката М.К. ***. К. седнала на пейка в градската градина. Около 22.00 часа на същия ден свидетелката решила да се прибира вкъщи, тъй като имала вечерен час, който трябвало да спазва. К. ***, посока запад. Докато вървяла към дома си по бул."Цар Симеон Велики" била настигната от подсъдимия Ж.С.. Подсъдимият заговорил К., като й обяснил, че я е видял по-рано същата вечер в Градската градинка, харесал я и много искал да се запознае с нея. С. предложил на К. да отидат в градинка в централната част на град Стара Загора, за да си говорят и опознаят. Подсъдимият и К. седнали на една от пейките в градската градина и започнали да разговарят. Подсъдимият С. казал на К., че я харесва, след което я попитал за имената и адреса й. Свидетелката К. обяснила на С., че била бременна от мъж, който се казвал Й.. Подсъдимият взел мобилния телефон на свидетелката К., след което го изключил и го прибрал в джоба си. М.К. поискала от С. да върне мобилния й телефон, но той отказал. Докато разговаряли подсъдимият С. хванал К. за ръката и започнал да я стиска здраво. К. казала на С., че трябва да се прибира, тъй като имала вечерен час и се опитала да стане от пейката и да си тръгне. С. й казал, че още е рано и не трябвало да се прибира като продължил да я стиска здраво за ръката. Подсъдимият казал на К., че иска да отидат заедно с нея в дома му, тъй като живеел наблизо. Свидетелката К. отказала да придружи подсъдимия до дома му, но С. я хванал силно с ръка през врата и за ръката и я повел към сградата, в която живеел. Подсъдимият С. завел К. в избените помещения на кооперацията, в която живеел, тъй като имал ключ за едно от мазетата, което той и родителите му ползвали под наем. С. отключил входната врата на помещението, след което въвел свидетелката К. вътре и затворил входната врата на мазето, като ключът прибрал в джоба на дънките, с които бил облечен. Вратата останала затворена, но незаключена.

С. започнал да съблича дрехите на К. и й казал да мълчи. Наредил й да седне на поставения в избеното помещение матрак. Докато подсъдимият извършвал гореописаните действия свидетелката К. опитала да го отблъсне, но С. сломил съпротивата й, като блъснал К. и тя паднала по гръб върху поставения матрак. Веднага след това С. се съблякъл гол. С. стиснал К. за гърлото, казал й да мълчи и с пръст на устата и направил знак да мълчи и я съблякъл изцяло. С. разтворил насила краката на К. като я стискал за гърлото и силно я стискал в областта на двете мишници докато легнал върху К. и вкарал члена си във влагалището на последната като започнал да извършва съвкупителни движения. През цялото време, докато траел половият акт, К. изпитвала болки. След около 30 минути подсъдимият еякулирал във влагалището на свидетелката К., след което се облякъл. Свидетелката К. също се облякла, след което С. казал на пострадалата, че ще лягат да спят. Подсъдимият С. заспал, а К. стресирана от случилото се не била в съС.ие да напусне помещението и била обзета от страх от подсъдимия.

Междувременно свидетелката С. се притеснила, че дъщеря й М.К., не се е прибрала да нощува в дома им и се опитала да се свърже с нея по мобилния й телефон, но телефонът бил изключен.

Няколко часа след извършването на гореописаните действия подсъдимият С. и свидетелката К. излезли навън, защото С. трябвало да отиде да вземе пари от майка си. С. и К. отишли до тапицерското ателие, в което работила майката на С..  

 

По-късно подсъдимият С. и свидетелката К. отишли до парк „Аязмото" в гр.Стара Загора, като по време на престоя им в парка подсъдимият стискал К. силно за ръцете и не я пускал. Подсъдимият и там искал да прави секс с К., но тя категорично отказала и той й казал че „жива ще я зарови в земята”.

Няколко дни подсъдимият С. и свидетелката К. прекарали заедно като подсъдимият казал на К. да не казва на никого за случилото се, като я заплашил, че имал връзки и ще я вкара в лудница. През това време С. и К. посетили дома на свидетеля Ч. - приятел на подсъдимия С., където пренощували. С. включил мобилния телефонен апарат на К., който държал в себе си. Свидетелката С. отново позвънила на телефонния номер на дъщеря си, като се свързала с подсъдимия С.. Той й казал, че „Миленчето е добре”, „да я потърси по – късно”. Подсъдимият обяснил на С., че с дъщеря й са приятели и смятали да живеят заедно. С. настояла дъщеря й незабавно да се прибере вкъщи. След това телефонът на К. отново бил изключен.

С. и К. посетили дома на семейството на пострадалата К., където се срещнали със свидетелите  В.С. /майка на пострадалата/ и С.П. /пастрок на пострадалата/.     Преди да отидат на гости в дома на свидетелката К. подсъдимият С. казал на К. да мълчи и да не споменава на родителите си за случилото се. При проведената среща със семейството на свидетелката К. подсъдимият С. се представил за приятел на К., като заявил пред свидетелите С. и П., че имал сериозни намерения към М.К. и че двамата били гаджета, като живеели заедно, а К. била бременна от него. Свидетелите П. и С. се учудили на думите на подсъдимия, тъй като знаели, че К. е бременна от свидетеля Й.Й.. По време на проведената среща свидетелката К. не разказала за случилото се на майка си – свидетелите С. и П., тъй като се страхувала от подсъдимия С., поведението на свидетелката К. било странно и същата била необичайно мълчалива.  

На 05.10.2012 г. подсъдимият С. и свидетелката К. посетили отново дома на свидетелите С. и П.. Докато разговаряли, свидетелката К. решила да разкаже на свидетеля П. за извършените против волята й действия от подсъдимия С.. В присъствието на подсъдимия свидетелката К. се страхувала да сподели на родителите си за случилото се, тъй като страдала от посттравматично стресово разстройство, като била удряна и заплашвана от С. да не разказва за извършените от него действия.

Докато били в хола на апартамента, а свидетелката С. отишла да приготви кафе, К. направила знак с пръст на ръката си свидетелят П. да се приближи при нея в спалнята. Когато останали насаме К. показала синините които й били причинени от подсъдимия и разказала на П. за извършеното спрямо нея от подсъдимия.

Свидетелят П. веднага изгонил подсъдимия С. от дома си. След като подсъдимият си тръгнал свидетелката К. разказала всичко което преживяла на свидетелите С. и П.. П. и К. сутринта посетили Първо РУ „Полиция” – гр. Стара Загора. По повод на подадения сигнал, на 08.10.2012 г. е образувано досъдебно производство № 1449/2012 г. по описа на Първо РУ „Полиция” – гр. Стара Загора.

На 10.10.2012 г., считано от 12,50 часа подсъдимият е задържан с прокурорско постановление за 72 часа и в РС Стара Загора е внесено искане за вземане спрямо подсъдимия на постоянна мярка „Задържане под стража”, което е уважено.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза № 434/2012 г., на М.К. са били причинени: кръвонасядания по двете мишници като описаните травматични увреждания са били причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалата. Горепосочените увреждания в съвкупността си представляват лека телесна повреда по смисъла на закона, изразяваща се в причиняване на болка. При извършената експертиза е било установено наличието на девствена ципа, допускаща полово сношение без разкъсването й. Състоянието на девствената ципа е позволявало осъществяването на полово сношение без образуването на травматични увреждания по време и начин, съобщени от пострадалата К..

Видно от заключението на приетата съдебно психолого-психиатрична експертиза, М.К. е психически годна да разбира свойството и значението на извършеното спрямо нея, същата е била психически годна да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелства имащи значение за делото, но е била затруднена да противодейства ефективно на извършителя, поради наличието на изразена дисоциативна симптоматика и интелектуалната си непълноценност. Според експертното заключение, при М.К. е налице „лека умствена изостаналост", съчетана с посттравматично стресово разстройство. К. е психически годна да участва в досъдебното и съдебно производство в качеството на свидетел.

Видно от заключението на психолого-психиатрична експертиза на подсъдимия Ж.С.:

- Налице са към момента на извършване на експертизата достатъчно клинико-диагностични критерии за поставяне на диагнозата „дисоциално личностово разстройство", като към момента на извършване на деянието С. не е бил лишен по болестни причини от способността правилно да възприема фактите, свързани с инкриминираното деяние, както и да дава достоверни показания, относно тези факти;

- Към момента на извършване на деянието подсъдимият С. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, но е бил улеснен в своето поведение от характеровата си абнормност;

- Подсъдимият С. е психически годен да участва в наказателното производство.

- Експертизата сочи, че в основата на поведението на С. е триадата „манипулация-доминиране-контрол”. Налице е липса на способност да разбира преживяванията на отсрещния човек, стремеж да бъдат удовлетворени  актуалните за подсъдимия потребности и нагони. В значителна степен подсъдимият е бил улеснен от особеностите на М.К., която е във висок виктимологичен риск предвид нейното интелектуално и личностово функциониране.

Съдът  приема заключението за компетентно и добросъвестно дадено.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите К., С., П., които съдът кредитира с доверие като убедителни, непротиворечиви, взаимнокореспондиращи, кореспондиращи с констатациите от съдебно медицинското удостоверение на живо лице и заключението на вещото лице д-р М., прочетените и приобщени по реда на чл.283 от НПК протоколи и други документи от досъдебно производство № 1449/2012 г. по описа на Първо РУ „Полиция” – гр. Стара Загора, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото: уведомление за образуване на досъдебно производство от 08.10.2012 г.; докладна записка, вх. № зм-1449/09.10.2012 г.; постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 10.10.2012 г. за задържане за срок от 72 часа на обвиняемия Ж.К.С.; постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.10.2012 г.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 10.10.2012 г.; искане и справка за съдимост, рег. № 4646/09.10.2012 г.; протокол за доброволно предаване от 09.10.2012 г.; определение № 244/17.10.2012 г. по в.ч.н.дело № 1330/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора за потвърждаване на мярка за неотклонение „Задържане под стража”; определение от 12.10.2012 г. по ч.н.дело № 2184/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора за взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”; протокол за доброволно предаване от 26.11.2012 г.; разписка от 12.10.2012 г. за получена лична карта на името на М.С.К.; разписка от 27.11.2012 г. за получени вещи от К.П.Г.; определение № 941/07.12.2012 г. по ч.н.дело № 2631/2012 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора за изменяне на мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в „Домашен арест”; определение № 305/12.12.2012 г. по в.ч.н.дело № 1376/2012 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора за потвърждаване на мярка за неотклонение „Задържане под стража”; определение № 68/30.01.2013 г. по ч.н.дело № 232/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора за изменяне на мярка за неотклонение от „Задържане под стража” в „Домашен арест”; протокол № 71/06.02.2013 г. по в.ч.н.дело № 1038/2013 г. по описа на Окръжен съд – гр. Стара Загора; приетите писмени доказателства  справка от Затвора – гр. Стара Загора, рег. № ЗД-86/13.08.2013 г. за подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия с преписи от съдебни бюлетини към нея.

Основните доказателствени източници за обстоятелствата на случилото се с К. са показанията на самата пострадала и тези на свидетелите С., П., които съдът кредитира с доверие; заключението на съдебно – медицинската експертиза по отношение наличието на травматични увреждания у пострадалата; съдебно медицинското удостоверение на живо лице; заключението на съдебно психолого – психиатрична експертиза на подсъдимия и това на К., както и допълнително такова заключение. При съвкупната преценка и анализ на същите съдът прие разказът на пострадалата в съдебно заседание за достоверен.

Свидетелката К. в показанията си в съдебно заседание сочи, че с Ж. седнали на пейка. Той искал да й запише телефона, тя не му го дала, но той го взел от ръката й и не й го върнал. Седнали на пейка и той я държал здраво за ръката и я разпитвал дали има приятел, с кой живее. Така я разпитвал до сутринта. К. му казала, че заради Й. от АПК-то, от когото била бременна, пастрокът й ударил два шамара. През цялото време К. я държал за ръката, а телефонът на К. бил прибран от подсъдимия. К. поискала да се прибира, а подсъдимият й казал, че няма да се прибира, държал я силно за ръката и тръгнали към тях. Мазето било заключено с катинар, Ж. го отключил, влезли в мазето и Ж. започнал да я прегръща, целува и да я съблича. После я бутнал върху леглото, тя паднала, легнала на леглото по гръб и почнал секса. Цялата я бил съблякъл. Тя му казвала, че не иска. Свършил секса и Ж. заспал. Нейният телефон все още бил в него. К. не посмяла да си тръгне от страх. Когато Ж. се събудил й казал, че тя няма да си тръгва. Излезли навън като той я държал през ръката. Свидетелката сочи, че докато били в мазето Ж. й бил изключил телефона. Отишли към ателието, за да вземе пари от майка си и я завел на Аязмото, а след това я завел на гости у свидетеля С.Ч., където нощували и пак подсъдимият правил секс с нея, като слагал вертикално пръст на устата си в знак да мълчи. Предложил и на С.да правят заедно секс с М., но С./свидетелят Ч./, след като узнал, че М. е бременна, отказал. Докато били у С.телефонът на пострадалата бил у подсъдимия. Той отказвал да й го даде. Свидетелката сочи, че докато правил секс с нея Ж. я стискал за врата и правил знак да не вика /като посочи гърлото си където я стискал и сложи вертикално пръста си на устата като знак за тишина/. Свидетелката уточни, че се страхува от Ж., защото той я хващал за гърлото и като правил секса винаги я хващал за гърлото и правил знак да мълчала. Казва, че ако не било стискането за врата нямало да се стигне до секс. При секса в мазето я боляло през цялото време и не й било приятно. Не могла да му каже, че я боли, защото Ж. държал нейното гърло и правил с пръст на устата знак да мълчи. Свидетелката сочи, че още първата вечер в градинката казала на Ж., че е бременна. Свидетелката сочи, че след секса в мазето Ж. искал да правят насила секс на Аязмото като я натискал на земята и искал да я заравя на Аязмото жива – натискал я с все сила и й казал, че жива ще я зарови.  Свидетелката е категорична, че доброволно никога не е искала да прави секс с Ж.. Той винаги насила я събличал. Свидетелката сочи също, че Ж. й казвал, че е „курва”, „боклук”, „изрод” и  „измет”.

Свидетелката В.С. сочи, че за първи път видяла подсъдимия, когато дошъл на гости с дъщеря й в дома, където живеят със С.П.. Свидетелката сочи, че търсила дъщеря си по телефона. Изненадващо за нея телефонът бил вдигнат от мъж, който й казал, че „Миленчето е добре. Тя е при мен и след малко ще ти се обади”. След това свидетелката отново позвънила и отговора на мъжа бил, че Миленчето в момента я няма. „Потърси я по-късно”. След това телефонът бил изключен и С. не могла да разговаря. Това станало в рамките на един ден – деня, след като вечерта М. не се прибрала. Свидетелката сочи, че същата вечер многократно е звънила по телефона, но никой не го вдигал. „Като й гостували свидетелката нямала възможност вечерта с М. да остане насаме”. Гостуването на Ж. и М. продължило цялата вечер – до сутринта. Ж. много говорил. Казал, че детето, което М. носи, е от него, което било невярно, тъй като свидетелката С. била наясно с бременността на дъщеря си от бившия й вече приятел – свидетелят Й.Й.. Второто гостуване на Ж. било на 05.10.2012 г. Миленчето стояла настрани. Свидетелката С. се усъмнила, че „…тук има нещо”. Ж. казал на М. да стане да направи кафе. В това време свидетелката С. станала и казала, че тя ще направи кафе. Докато правила кафето К. направила знак на свидетеля П.. Двамата отишли в спалнята, при което К. показала синините, щипането, как е била хващана за гушата. В него момент П. изгонил от апартамента подсъдимия – „никакво кафе няма да се пие. Ставай и си тръгвай. Да те няма вкъщи. Махай се оттук”. Подсъдимият си тръгнал. Свидетелката С. провела разговор с дъщеря си и последната й разказала всичко, което й се е случило с подсъдимия – как я е изнасилил, тормозил, как я е хващал за врата, за да не ги чуе някой от съседите, как й викал: „Майка ти да еба и курва, каквото ти кажа това ще правиш”. Свидетелката С. в показанията си посочи местата на видимите следи - от кръвонасядания, които видяла по тялото на дъщеря си. Сочи също, че дъщеря й няма навик да си измисля истории и че на удари и заплахи „се стопирвала” – „не реагира, само гледа в една точка, когато се чувства заплашена при стресова ситуация”. Сочи, че точната вечер, когато М. не се прибрала в дома си е 26.09.2012 г.

Свидетелят С.П. в показанията си изнася идентични сведения с тези от показанията на свидетелката С. относно начина, по който е протекло търсенето на М., обаждането само на мъжкия глас и посещенията на М. и Ж. в апартамента му. Свидетелят пресъздаде и разказаното му от М. за случая как вървейки по ул.„Цар Симеон Велики” се срещнала с подсъдимия, той я завлякъл в мазе, в мазето я хващал за гърлото. М. му обяснила какво е правил подсъдимия с нея и посочи местата на белезите, които видял по М.. Свидетелят посочи начина, по който М. го е извикала насаме. Ж. бил на фотьойла, а М. била на табуретка до него и посочи как свидетелката му е направила знак с пръста на ръката си като го извикала да се приближи. Била уплашена. След като изгонил подсъдимия, веднага се обадил на тел.112, откъдето му казали, че линейка ще дойде по-късно. Затова заедно с М. отишли в полицията и описали случая.

В съдебно заседание на 06.11.2013 г. е разпитана като свидетел Ц.Г. – леля по бащина линия на пострадалата. Свидетелката няма спомен да е виждала подсъдимия с пострадалата, докато продавала царевица на сергия в централната част на града. Известна й била единствено връзката на М. с Й. (свидетелят Й.). Свидетелката установи как свидетелите С. и П. са търсили и разпитвали за М., тъй като била изчезнала.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите К., С., П., Г.. Същите са взаимно кореспондиращи, убедителни и по непротиворечив начин налагат изводи от съставомерен характер.

 

 

Свидетелите Г. и М.С. сочат начина, по който е протекло съжителстването им с подсъдимия, характера и поведението на подсъдимия – агресивен, удрял ги е нееднократно, заключвал е Г., взел и документи.

Свидетелката М.С. страда от лека умствена изостаналост, органично разстройство на личността и е със 74 % нетрудоспособност. В приложеното по делото експертно решение е посочено, че С. е с беден речник, ориентирана задоволително, емоционално лабилна, склонна към дисфурични отреагирвания. Свидетелката М.С. сочи, че с Ж. били гаджета, живяла у тях около две години, разделили се, защото ходел с момичета. Била близка с родителите му, те я уважавали.

Свидетелката Р.С. е майка на М.С. и твърди, че близо година и половина подсъдимият бил приятел на дъщеря й. Двамата живеели в апартамент в гр. Стара Загора. След това решили да се разделят. Дъщеря й имала заболявания епилепсия и леки умствени отклонения, за което е освидетелствана и свидетелката представи приложеното на л.39 експертно решение от 27.06.2012 г.

Съпругата на подсъдимия – свидетелката Я.С. се възползва от правото си да не дава показания и показанията й от досъдебното производство също се ползват от това право, поради което не бяха приобщени с прочита им в съдебно заседание.

По делото са разпитани като свидетели Г. и Д. – служители в Първо РУ „Полиция” – гр. Стара Загора. Свидетелката Г. посочи, че присъствала когато  свидетелят Ч. разговарял с разследващия полицай С. като й казал, че подсъдимият искал от него да му помогне - да свидетелства в негова полза по това дело. Свидетелката Д. установи как в Районното полицейско управление дошла свидетелката М.С. и държала да разговаря с тях и да разкаже това, което й е казано от майката на подсъдимия. Свидетелката Д. установи, че на излизане, докато извеждала М.С., встрани видяла, че отвън действително ги чакала майката на подсъдимия.

Съдът приема показанията на свидетелите Г. и Д. за правдиви. Свидетелите нямат родствена връзка нито с подсъдимия, нито с пострадалото лице и лично не са заинтересовани от изхода на делото. Добросъвестно излагат личните си възприятия от събитията. Както многократно е приемал ВКС със свидетелски показания могат да бъдат установени всички факти от значение на делото, които свидетелят е възприел. Това се отнася в пълна степен и за свидетелите Г. и Д., които нямат друго процесуално качество, не са извършвали действия по разследването в рамките на досъдебното производство и няма основания и не следва да се откаже възможността на служители на МВР ангажирани с оперативна работа по време на наказателния процес да свидетелстват за факти и обстоятелства които са им станали известни и касаят разкриването на обективната истина.

По делото са разпитани като свидетели А.Ш. и С.Ч. които са приятели на подсъдимия.

Свидетелят Ч. посочи срещите, които е имал с Ж.. Твърди, че на 29 и 30 септември 2012 г., следобедно време, Ж. и М. дошли при него в апартамента му на гости и вечерта преспали. На 2 октомври, сутринта, отново дошли. Ж. носил бонбони, казал, че ходили при майката и баща й на М. и се уговорили да се женят. Свидетелят сочи, че не познавал добре М.. „Тя даже не приказва, мълчалива е”. Още при първото им гостуване го уведомили за бременността на М.. „М. не беше общителна, а кротка”. Отишъл да й купи киви от Билла. Свидетелят сочи, че на 02.10.2012 г. имал рожден ден и с Ж. малко се поскарали. Ж. си тръгнал с М.. Същата вечер, по-късно, се срещнали в таверна на центъра на град Стара Загора. Свидетелят не посочи в детайли причините за поскарването. Показанията му са колебливи. Веднъж твърди, че малко се поскарали и М. и Ж. си тръгнали. След това твърди, че „…това не е скарване, а претрупване програмата”. Твърди, че докато му гостували на масата имало три мобилни телефона, от които два били на Ж.. Твърди също, че М. първата вечер била с торбичка найлонова и една чанта. „Мъкнеше си дрехите с нея”. Отрича Ж. да му е предлагал да правят групов секс с М.. Твърди, че още първата вечер като дошли на гости – 29-30.09.2012 г., следобедно време, вечерта преспали у тях. Следващото им посещение било на 02.10.2012 г., сутринта. Този свидетел е в много близки отношения с подсъдимия. Двамата се познават и са приятели от дълги години и при преценка показанията съдът следва да отчете пристрастността на свидетеля Ч. и заинтересоваността му от изхода на делото. През призмата на посоченото приятелство съвсем логично звучи обяснението на Ч., че Ж. не му е предлагал да правят групов секс, че М. приказвала по телефона си, излизала навън, ходила до магазина и с телефона си излизала. В тази част съдът не кредитира с доверие тези показания като ги счита за стремеж за оневиняване на подсъдимия.

Свидетелят А.Ш. е присъствал на рождения ден на С.Ч. в дома на Ч.. С приятелката си отишъл към 20.00 ч. в дома на Ч.. Седнали, почерпили се и Ж. се похвалил, че имал нова приятелка, като има предвид свидетелката К.. Тя не говорила. Свидетелят мислил, че могат да разменят някоя приказка, но тя мълчала и той повече нищо не я попитал. Помни, че по едно време момичето поискало киви, но Ж. не отишъл, а за киви отишъл свидетелят Ч.. Свидетелят не е видял М. да излиза от стаята, нито пък да говори по телефон. На това събиране разбрал, че М. е бременна, тъй като Ж. показал снимка от видеозон. Свидетелят Ш. описва М. като – „беше мълчалива, гледаше надолу, умислено беше момичето. Не обели и дума. Само гледаше надолу и мълчеше”. Свидетелят им честитил, а М. дума не обелила. Свидетелят сочи, че подсъдимият бил почерпен. Вечерта пил ракия, после бира.

Свидетелят Д.Д. познава подсъдимия над 10 години. Работил е и при бащата на подсъдимия, с който също са в приятелски отношения. Свидетелят Донев сочи, че бил в заведението „При кмета”, някъде към 19.00 ч. Ж. пристигнал на неговата маса с момиче, облечено в нещо розово, с бял панталон. Ж. се похвалил, че ще изпреварил свидетелят в женитбата. Момичето започнало да разказва на Донев, че е бременно, че щели с Ж. да живеят на семейни начала. М. била комуникативна. От заведението Ж. и М. тръгнали, държейки се за ръка. Съдът не кредитира показанията на този свидетел в частта им, където сочи, че М. започнала да разказва, че е бременна, че са двойка с Ж.. Тези показания са тенденциозни, изолирани и съдът ги отчита като опит за оневиняване на подсъдимия предвид отношенията съществуващи между свидетеля и подсъдимия. Показанията са и в противоречие с изнесеното от свидетелите Ч. и Ш., в частта в която сочат, че „М. не е общителна” /показанията на Ч./ и че „е мълчалива, умислена, гледа надолу /показанията на Ш./.

Свидетелят Й.Й. е бивш интимен приятел на пострадалата. В съдебно заседание свидетелят сочи, че близо 10-11 месеца били гаджета с М.. Тя живеела с него. М. била доведена в дома му от негова приятелка. Казала му, че майка й и баща й са разделени и че била се скарала с баща си или майка си свидетелят не помни. Свидетелят я съжалил, тя останала да живее при него в апартамента и на четвъртия, петия ден на идването на Миленка при него имали интимни отношения. Било бурно и емоционално. Сочи, че е виждал как пастрокът на Миленка й се карал за някои работи в шетането, чистенето и в домакинската работа. Сочи също, че М. му споделила, но не помнил кога, че била изнасилена от втория мъж на майка си. Свидетелят не посочи конкретно име. Сочи, че той лично не се е разбирал със С.П., тъй като когато С. карал М. да върши нещо за домакинството, тя го правила, а когато той – свидетелят Й., я карал да прави нещо – говори за домакинство, М. не го правила, а С. я защитавал.

Показанията на този свидетел от досъдебното производство, приложени на л.53, бяха прочетени, тъй като бяха налице законовите основания за това. Свидетелят в съдебно заседание посочи, че докато излизал с М. тя му казала, че била изнасилена от С.. Свидетелят не поддържа показанията си от досъдебното производство, че М. му казала, че била изнасилена от непознат.

Съдът кредитира показанията на свидетеля от досъдебното производство, когато са били по – пресни спомените му. Свидетелят е във влошени отношения с майката и пастрокът на К. и ако действително му е било споделено от М., че е изнасилена от С., то свидетелят е имал възможност да заяви това по време на разпита му на досъдебното производство.

В съдебно заседание са разпитани родителите на подсъдимия – К.И. и Й. И.. Свидетелят К.И. твърди, че редовно влизал в това мазе и не е виждал сина си да стои в мазето. Твърди, че синът му е семеен, но от година и половина – две съпругата му го е напуснала, още нямали развод. След това подсъдимият заживял с К.Г., а по-късно и с М.С.. Свидетелят И. сочи, че лично той давал средства на сина си. Синът му се занимавал със строителна дейност като помагал на баща си – свидетелят И.. Занимавал се и с боядисване и профилактични неща в жилището им.

Свидетелката Й. И. сочи, че било м.септември, не помни датата, когато след 22.00 ч. Ж. довел М.. Казал, че е бременна от друго момче, но я харесвал. Свидетелката я поздравила, М. не отговорила. В хода на разговора М. й казала, че майка й и баща й не я интересуват. Баща нямала, а майка й я изгонила от къщи. Свидетелката твърди, че ги изгонила, но въпреки това те останали в апартамента. На 05.10.2012 г. Ж. се върнал самичък и казал: „М. беше до тук”. Твърди, че първият пък като пристигнали, момичето изглеждало влюбено, държали се за ръката, посягало да целува Ж.. Ж. й казал, че момичето е много добро, изстрадало е. Свидетелката твърди, че не й е известно синът й да спи в мазето. Твърди, че Ж. е семеен от около десет години, но от повече от две години не живеят заедно със съпругата си. Тя се изнесла от апартамента. След съпругата си подсъдимият довел в апартамента им К.Г..

Свидетелят П.П. сочи, че м.септември – м.октомври 2012 г. на маса в открито заведение до тоалетните на градската градина видял един свой приятел на име Пеньо. На масата с Пеньо били 4-5 човека, сред които подсъдимият и К.. Този свидетел бил извикан на масата от приятеля си Пеньо. На масата имало бонбони, „черпеха, че ще се женят”. Този свидетел твърди, че с М. не е разговарял. Твърди, че преди години М. и майка й живели при неговия вуйчо /Косьо/, по-точно в негов апартамент. Това било преди 10-15 години.

Съдът подложи на внимателен анализ обясненията на подсъдимия в съдебно заседание и прочетените в съдебно заседание обяснения от досъдебното производство. Подсъдимият дава обяснения, че е срещнал М. на 28.09.2012 г. и до 05.10.2012 г. му е било запознанството. На 28.09.2012 г., около 21.00 ч., минал през центъра в градската градина, забелязал М., която стояла на една скамейка, припознал я за негова съученичка. Тръгнал по главната улица и на светофарите на Телевизионния сервиз пак се засякъл с въпросната М. като я попитал: „Вие ли сте В.?”. Тя казала: „Не”. Предложил й да вървят заедно и тръгнали. Седнали на пейка в градината до Пето основно. Започнал да й описва живота си, а тя започнала да описва своя. Казала му, че живяла с някакъв възрастен човек, с който майка й ходила преди. Майка й къса с възрастния човек и препраща М. при него да живее. Той й определял час – 21.30 до 22.00 ч., и ако тя не се приберяла заключвал вратата и я оставял да стои отвън на скамейката. Подсъдимият ходил за цигари до нон-стоп магазинче, върнал се обратно на пейката при М.. След това отишли в градската градина, на пейка до площадката на шадравана, където стояли почти до сутринта. Било му неудобно да събужда родителите си по това време на денонощието и тъй като във входа на блока имало мазе, което той и семейството му притежавали казал на М., че ще слязат долу в мазето да спят там. Слезли там, спали там, само и само за да не събуждат родителите му. Докато били в градинката той целунал М. по бузата. Целували се продължително време. Като се прибрали в мазето почнали целувки и прегръдки. Тя го попитала искал ли да правят секс и той я попитал същото. Тя му отговорила: „да” и той й казал: „да”, но без насила, с нейно и негово съгласие в порядъка на 10-15 минути, не повече, правели секс и той легнал да спи и тя също. На 29.09.2012 г. станали около 11.30-12.00 часа М. спяла, той я вдигнал и отишъл с М. да вземе пари от ателието, където работила майка му. След това с М. се разхождали до центъра. М. му предложила да го запознае с нейната леля – свидетелката Ц.Г.. Ходили при нея, след това се разхождали по центъра, по магазини.

На 30.09.2012 г., по обяд, подсъдимият твърди, че е отишъл при адвокат, а М. оставил с едно куфарче пред Кукления театър, на скамейките, да го чака. Отново се разходили, а вечерта се прибрали горе в апартамента, където била майка му. Тогава запознал М. с майка си, вечеряли, пренощували в апартамента, не са правили секс.

     На 01.10.2012 г. излезли, разходили се из центъра, ходили до Аязмото, а вечерта гостували при майката на М. и пастрокът й С.П.. Там стояли до сутринта, в хола, без да спят.

На 02.10.2012 г., около 8.30 ч. сутринта, излезли и отишли в дома на Стоян Ч., където стояли цял ден и празнували. Вечерта пренощували там. Не са правили секс, не е предлагал на Стоян Ч. да правят групов секс с М..

Обясненията на подсъдимия в тази част противоречат с показанията на свидетеля Стоян Ч., който сочи, че на 02.10.2012 г. са имали скарване с Ж. и Ж. и М. са си тръгнали, а по-късно са се видели на таверна.

Подсъдимият дава обяснения, че на 03.10.2012 г. станал сутринта, разхождали се из града и отново се прибрали в апартамента на родителите му около обяд. М. едва тогава  се окъпала, той й бръснал мишниците.

Подсъдимият дава обяснения, че телефонът й е стоял в жилетката и в чантата й. Телефонът й звънил. На телефона се изписало „майка” и подсъдимият попитал М. защо не вдига телефона.

На 04.10.2012 г. пак излезли из града и се срещнал със свидетеля Д.Д. на заведение. Ходили на дискотека. Не е лишил М. от нищо, поръчвал й салата, мезета.

На 05.10.2012 г. отново се разхождали из центъра като тръгнали от апартамента на подсъдимия, където преди това нощували. Ходили на панаира. Ж. решил да отидат при майката на М.. Той се обадил на майката на М. около 17.00-17.30 ч. и й казал, че им идват на гости. Изчакали майката на М. и пастрока й пред блока им. Четиримата се качили в апартамента, стояли в хола. По едно време С.П. извикал М. в спалнята и там стояли около половин час. После при тях отишла майката на М. и тримата се върнали в хола, а С. го изгонил, казал му да изчезва, „М. повече няма да я търсиш”.

Подсъдимият твърди, че М. два дни след като се запознали му казала, че е бременна в четвъртия месец. В следващите си обяснения сочи, че разбрал едва на третия ден, че М. е бременна, а че има умствена изостаналост разбрал чак на петия ден докато били на гости у С..

Безспорно подсъдимият и М.К. са се разхождали по улиците на града няколко дни. По делото са налице множество свидетелски показания, че подсъдимият непрекъснато я е държал през подмишницата, за ръката, не я е пускал дори за момент когато са били навън. Държал я е за ръка и в заведенията. В случая от определящо значение по делото е наличието на умствено изоставане при свидетелката К. и изпадането й в ступор при стрес. В значителна степен подсъдимият е бил улеснен от особеностите на М.К., която е във висок виктимологичен риск предвид нейното интелектуално и личностово функциониране. В този смисъл логични звучат показанията й, че „след като е завлякана в мазето насилствено” подсъдимият я е държал непрекъснато за ръка. През късните часове на нощта я вкарал в мазе, стиснал  я за гърлото, съблякъл я е без нейно разрешение и против волята й, бутнал я със сила над матрака, което обуславя стресирането й от приложеното насилие и изпадането й в ступор. След като К. изпада в това състояние тя не е в състояние да оказва съпротива през време на половия акт. Впоследствие не е избягала, тъй като е под влияние на стреса и ступора, а и телефонът й е бил у подсъдимия.

От заключението на психолого-психиатричната експертиза е видно, че у К. няма констатирана силна внушаемост, а единствено лека умствена изостаналост. Видно от събраните свидетелски показания  М. е мълчала, не е участвала в разговорите, а подсъдимият я е държал за ръката. Подсъдимият още от началото е знаел за бременността на К. и е излъгал приятелите си, че зародишът е от него.

Съдът счита за нужно да обсъди и случаите, когато пострадалата е имала престои сама. К. е била под постоянен контрол от подсъдимия – първият път от прозореца на шивашкото ателие на майка му, вторият път – от майка му, която ги е наблюдавала през прозореца на апартамента,   третият път е стояла сама до Кукления театър, но подсъдимият й е оставил куфарчето си, което я е задържало до връщането му, за да го пази. Всичко това, предвид и леката умствена изостаналост на К., логично обяснява невъзможността последната да избяга от подсъдимия, както и страха й от подсъдимия и последиците от евентуално бягство.

В подкрепа правдивостта на показанията на К. е заключението на съдебно-медицинската експертиза на живо лице № 434/2012 г., което съдът приема за добросъвестно и компетентно дадено. При прегледа на К.  на 11.10.2012 г. е установено кръвонасядане на двете мишници, девствена ципа допускаща полово сношение без разкъсването й. Травматичните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалата. Причинена й е болка. Състоянието на девствената ципа позволява осъществяване на полови сношения без образуване на травматични увреждания.

По делото е налице и съдебно медицинско удостоверение № 425/2012 г. като прегледът на пострадалата е осъществен в 9.00 ч. на 09.10.2012 г. По вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й трета, са намерени множество жълтеникави и зеленикави кръвонасядания на обща площ 10/8 см по предната и задната повърхност на лявата мишница. В средната й трета, е намерено по едно такова кръвонасядане с размери по 1/1 см.

Кръвонасяданията на двете мишници са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, описани от пострадалата, като са с давност от 7-12 дни преди прегледа. Причинена й е болка. Поради давност на последния полов акт и бременност не е извършен преглед на външните полови органи, а пациентката е насочена за преглед от акушер-гинеколог.

На 11.10.2012 г. е извършен преглед на пострадалата, при който е установен полов орган от женски тип, правилно развит за възрастта, окосмен. Девствената ципа с пръстеновидна форма, покрита с лигавица, неотличаваща се от околната оформяща отвор в условията на преглед повече от 2,5 см. Чисто анално отверстие, без видими травматични увреждания.

     В съдебно заседание е назначена допълнителна комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза с вещи лица д-р К. и клиничен психолог К. с оглед реоценка свидетелската годност на К. в хода на съдебното следствие.

Следва изрично да се посочи, че в настоящото съдебно производство по време на разпита на всички свидетели в залата присъстваха експертите – д-р К. и клиничен психолог К.. Вещите лица имат преки и непосредствени впечатления от начина на провеждане на съдебното следствие, в частност депозирането на гласните доказателства, включително разпита на пострадалата К. и поведението й в съдебната зала.

Експертизата е изготвена на база материалите по делото, наблюдение на поведението на К. в настоящия процес, както и цялостната медицинска информация, касаеща психичното й здраве. Експертизата сочи, че към настоящия момент не се регистрират данни свидетелстващи за наличието на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, както и за новопостъпил интелектуален дефицит. Това дава основание на експертите да приемат, че към настоящия момент при К. не се установяват данни за интелектуални отклонения и болестни смущения, които да я лишават от годност правилно да възприема фактите имащи значение за делото, както и да дава достоверни показания за тях. К. е психически годна да участва в съдебното производство.  Налице е психомоторна забавеност, увеличено реактивно време при отговорите й, както и негативизъм и стремеж към дистанциране (включая и във физическото пространство) спрямо подсъдимия и неговите защитници. К. е психически годна правилно да възприема смисъла и значението на поставените въпроси. Затрудненото логическо мислене, психомоторната забавеност, повишената ригидност, понижения капацитет за справяне в стресови ситуации, както и неспособността за бързо възприемане, осмисляне и отговаряне на поставените въпроси, са предпоставка за недостатъчно доброто разгръщане на цялостни отговори. Представените от К. факти и обстоятелства, свързани с процесния период, са сравнително пълни и последователни. Възможни са известни неточности в детайлите. Това експертите обясняват с оглед по-широката аудитория в съдебната зала. Показанията на К. в съдебно заседание, касаещи сексуалните действия, съвсем очаквано и логично са представени в по-малък обем и не толкова точно и конкретно.

     Експертизата сочи, че при по-продължителен разпит на К. се наблюдава психическо изчерпване /което бе наблюдавано в залата при продължителния разпит на свидетелката К. на 24.07.2013 г./, което рефлектира върху концентрацията й и върху способността й да осмисля в достатъчно пълна степен задаваните въпроси. Поради това се наблюдава удължаване на реактивното време за отговор и даването недостатъчно точни и изчерпателни отговори. В съдебния процес е наблюдавано и поведение на К., което експертите коментират в контекста на проявения негативизъм, когато въпросите се задават от защитниците. В тези случаи отговорите на К. са с удължено реактивно време. Същите са значително по-кратки като понякога вербалният отговор е заместван с пантомимика и жестове, целящи да дадат смислов отговор на зададения въпрос. Експертите са категорични, че като цяло свидетелската годност на К. е повлияна от лекия интелектуален дефицит, когнитивните затруднения, недостатъчната емоционална и социална зрялост, дисоциативните личностови характеристики, но не е качествено нарушена.

От заключението на допълнителната комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза от 04.11.2013 г. съдът приема за безспорно установено, че при К. не са налице болестни причини, които да я лишават от психическа годност правилно да възприема фактите, свързани с процесното деяние, както и да дава достоверни обяснения за тях, т.е. да дава правдиви показания в качеството си на свидетел. При К. не се установяват пречки от здравословен характер, които да я лишават от психическа годност да дава правдиви и достоверни показания в съдебно заседание. Като цяло свидетелската годност на К. е повлияна от лекия интелектуален дефицит, когнитивните затруднения, недостатъчната емоционална и социална зрялост, както и от дисоциативните личностови характеристики, но не е качествено нарушена.

Съдът счита, че заключението и на тази експертиза е добросъвестно и компетентно дадено. Не са налице основания за съмнения в компетентността на вещите лица. И двамата експерти са незаинтересовани от изхода на делото. Показанията на К. в съдебно заседание, касаещи сексуалните действия съвсем логично са представени в по-малък обем и не толкова точно и конкретно, но не и по начин оневиняващ подсъдимия по повдигнатото обвинение. Показанията на К. преценени съвкупно с тези на свидетелите, чийто показания съдът кредитира с доверие съвкупно анализирани със съдебно медицинското удостоверение и заключението на СМЕ, и заключението прието на 06.11.2013 г. водят до несъмнен и непротиворечив извод, че подсъдимият се е съвкупил с К. като я принудил към това ползвайки сила.

Посочените доказателства са непротиворечиви, убедителни и в логичната им и последователна връзка изясняват по непротиворечив начин събитията от значение за делото. Горните доказателства кореспондират помежду си и водят до единствено възможния логичен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е даден на съд. Разгледани в тяхната съвкупност показанията дават ясна картина какво точно се е случило и във взаимовръзката им кореспондират с установеното по делото. Съдът приема, че в конкретния случай, в значителна степен С. е бил улеснен от особеностите на М.К., която е във висок виктимологичен риск предвид нейното интелектуално и личностово функциониране.

Дадените обяснения на подсъдимия, който оспорва обвинението, като заявява, че не е извършил описаното в обвинителния акт деяние, че половото съвкупление е било доброволно и желано от К. и че всичко по делото е измислени клевети, съдът отчита като защитна теза и не им дава вяра. Те по никакъв начин не кореспондират с показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, не кореспондират със заключението на съдебната психологично-психиатрична експертиза и допълнителната такава, което е още едно основание съдът да приеме, че е налице автентичност в преживяванията и разказа на пострадалата.

Обясненията на подсъдимия, че половият акт е бил доброволен се опровергават от всички обективно установени обстоятелства по делото, изолирани са и в противоречие с останалия събран доказателствен материал, подкрепящ обвинителната теза. Обясненията на подсъдимия са доказателствено средство по делото и съдът приема, същите за изградена защитна позиция, която подсъдимият упражнява по свое усмотрение. В НПК законодателят е посочил, че подсъдимият има право да дава такива обяснения каквито намери за нужно, т.е. законодателят го е освободил от задължението да говори истината.

Възражението относно съдебно – медицинската експертиза на вещото лице д-р М. е неоснователно. Вещото лице е с нужната компетентност в областта на Съдебната медицина. На 09.10.2012 година в 09,00 часа и извършило личен преглед на свидетелката К., при който е констатирало кръвонасядания на двете мишници, с давност от 7-12 дни преди прегледа, които е описало по местонохождения и размери в раздела данни от прегледа и в издаденото съдебно медицинско удостоверение № 425/2012 г. /виж това на лист 28 от ДП/. Насочило е К. към акушеро – гинекологичен кабинет именно поради бремеността в четвърти лунарен месец. При прегледа вещото лице лично е установило: по вътрешната повърхност на дясната мишница в средната й трета – множество жълтеникави и зеленикави кръвонасядания на обща площ 10/8 см. по предната и задна повърхност на лявата мишница в средната й трета по едно такова кръвонасядане с размери 1/1 см.

След образуване на досъдебното производство вещото лице д-р М. е дала заключение по съдебно – медицинска експертиза на живо лице от 11.10.2012 г. /лист 64,65 от ДП/, което в съдебно заседание поддържа. Експертизата е назначена с постановление изх.№ 23865 от 11.10.2012 г. За да даде заключението си вещото лице е извършило преглед на пострадалата на 11.10.2012 година. Това, че на постановлението, в което е назначена експертизата е посочена дата на обявяване с корекция 12.10.2012 г. не е повод и основание съдът да изключи от доказателствената маса заключението на вещото лице.

Съдът приема заключението за годно доказателство. Действително едно от основните доказателства, установяващи вината при извършени престъпления против половата неприкосновеност е заключението по съдебно-медицинска експертиза. При такава експертиза заключението се основава на установените медицински данни за извършено полово действие, неговото естество и давност на извършването му, на медицинските данни за начина, по който е извършено половото действие, дали има причинени телесни увреждания, водещи до сломяване на съпротивата. От всичко по-горе изложено става ясно, че по делото са събрани достатъчно убедителни медицински данни за извършения насилствен полов акт, като съдът прие, че такъв безспорно е извършен.

Косвени доказателства, установяващи характера и поведението на пострадалата /че макар и с лека умствена изостаналост, тя не лъже и не си измисля/ по делото са показанията на майката, лелята и пастрока на К., преценени съвкупно със заключенията на вещите лица К. и д-р К..

Косвени доказателства от особено значение и подкрепящи обвинението са: поведението на майката на подсъдимия за която свидетелката Д. установи, че на излизане, докато извеждала М.С., встрани видяла, че отвън ги чакала майката на подсъдимия, което подкрепя изложеното от свидетелката Д., че свидетелката М.С. е дошла в полицейското управление и държала да разговаря с тях и да разкаже това, което й е казано от майката на подсъдимия; това че свидетелят Ч. разговарял с разследващия полицай С. като й казал, че подсъдимият искал от него да му помогне да свидетелства в негова полза по това дело.

След като Я.С. - съпруга на подсъдимия го напуснала подсъдимият е заживявал с други жени – със свидетелката М.С., а след като и тя го напуснала живял и със свидетелката К.Г..

Както бе посочено по – горе, подсъдимият страда от „Дисоциално личностово разстройство”, което обяснява и факта, че същият търси и предпочита да общува с психически слаби и по лабилни жени, за да може да ги контролира и манипулира.

Изрично следва да се отбележи, че свидетелката М.С., с която подсъдимият е имал интимни отношения, страда от лека умствена изостаналост, органично разстройство на личността и е със 74 % нетрудоспособност.

Свидетелката Г. *** и е в достатъчна степен слаба, самотна, без установена среда и кръг на общуване. Подсъдимият още първата вечер на запознанството си с Г. й казал, че я харесал, че веднага иска да заживее с нея.

Относно изисканите и приети като писмени доказателства  справки от мобилни оператори и молби на С. да провежда телефонни разговори от ареста, съдът счита, че същите не биха могли да бъдат ползвани от съда като изходна база за фактически изводи от съставомерен характер, различни от изложените по – долу. Телефонът на К. е бил изключен и няма как да е регистриран разговор. Това, че в справките липсва регистрирано обаждане на С. до К. също не може по никакъв начин да обори обвинителната теза още повече, че самият подсъдим в обясненията си не оспорва, че е имало разговор с майката на К. по мобилния телефон.

От друга страна, ако хипотетично за момент се допусне, че половият акт е бил доброволен, то житейски нелогично е защо К. и родителите й ще искат „да се отърват” от подсъдимия при условие, че той се представя пред родителите на К. като загрижен за нея и детето, което тя носи. Липсва мотив както у К. така и у близките й да сочат подсъдимия за автор на изнасилване, ако в действителност такова не е налице. Съвсем нормално и житейски правдиво е родителите да се радват на щастието на К., че е намерила партньора си, че същият иска да припознае детето й и да съжителстват.  

Анализът на установения в хода на съдебното следствие доказателствен материал дава основание да се направи извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен.

Въз основа на така възприетото, съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимия се доказа по несъмнен и категоричен начин.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:

С оглед гореописаната и възприета по делото фактическа обстановка, съдът намира за безспорно доказано, че с деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.152 ал.1 т.2 от НК, тъй като в периода 26.09.2012 г. - 05.10.2012 г., в гр.Стара Загора, се е съвкупил с лице от женски пол - М.С.К.,***, като го принудил към това със сила.

От обективна страна, в периода от 26.09.2012 г. - 05.10.2012 г., в гр.Стара Загора, подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол - М.С.К., осъществил е съвкупление с лице от женски пол, което принудил към това чрез използване на сила. Обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността, с което се накърнява нейният свободен избор на полов партньор. Изпълнителното деяние е реализирано чрез конкретни действия, свързани с удовлетворяването на половите желания и осъществяване на полов акт против волята на К., като е употребена сила. В конкретния случай употребата на сила е част от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на целта – съвкуплението.

Престъплението е двуактно /принуда и съвкупление/ и е резултатно. Престъпният резултат се заключава в половия акт между дееца – подсъдимият С. и пострадалата К., като субектът на това престъпление може да бъде само лице от мъжки пол, защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол /само жена може да е пострадала/.

В случая подсъдимият е пълнолетно наказателно-отговорно лице, същият е разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в съвкупление с лице от женски пол  - свидетелката К., против волята на същата. За да се съвкупи с пострадалата, подсъдимият е използвал сила – физическо въздействие върху пострадалата – бутане със сила за да легне на легло, стискане за подмишниците, стискане за гърлото и разтваряне на краката на К. противно на волята й. Подсъдимият е съзнавал липсата на съгласие на пострадалата и поради това използвал сила, за да сломи нейната съпротива й и да осъществи половия акт.

Деянието е довършено, тъй като е осъществено съвкуплението. Подсъдимият е наказателно отговорно лице и е съзнавал, че К. не е дала съгласие да участва в съвкуплението с него, не е съгласна да се съвкупява с него, като е съзнавал принудителния характер на употребеното насилие – сила и цели чрез него да сломи съпротивата на К. и да извърши половия акт. В този смисъл подсъдимият е съзнавал, че въздейства върху К. с насилие по начин, по който да сломи съпротивата й и извършил пряко волята й полов акт.

От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия виновно, при условията на пряк умисъл като форма на вина, обективиран в цялостното му поведение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от вида и размера на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от свобода от две до осем години, както и от наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като се съобрази и с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции.

Съдът отчете като:

смекчаващи отговорността обстоятелства – поведението на подсъдимия след извършване на престъплението - декларирал намерение да съжителства с пострадалата, да припознае детето; обстоятелството, че чрез обясненията си по фактите относно деянието, макар и интерпретирайки съобщеното изцяло в своя полза, формално подсъдимият съдейства за установяване на обективната истина.

отегчаващо отговорността обстоятелство - обремененото съдебно минало /виж справка за съдимост и преписите от съдебни бюлетини към нея - осъждан два пъти за умишлени престъпления от общ характер/.   

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние и персоналната обществена опасност на дееца, която съдът оценя като завишена.  Преценявайки горните обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че е налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което определи наказание лишаване от свобода значително под средния и над минималния законоустановен, съобразявайки и обстоятелството, че подсъдимият никога не е търпял ефективно наказание лишаване от свобода.

Въпреки превеса на смекчаващи отговорността обстоятелства, то същите не са нито многобройни, нито изключителни по характер, определящи като несъразмерно тежко и най – лекото предвидено в закона наказание. В този смисъл, съдът приема, че следва да индивидуализира наказанието при условията на чл.54 от НК, тъй като  не установи основания за прилагане на нормите на чл.55 ал.1 т.1 от НК.

Предвид гореизложеното, съдът определи и наложи на подсъдимия наказание на основание чл.152 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.54 от НК - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ДВА МЕСЕЦА, при първоначален „общ” режим в затворническо заведение от закрит тип, съгласно чл.59 ал.1 във връзка с чл.61 т.3 от ЗИНЗС.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с МН „Задържане под стража” по досъдебно производство № 1449/2012 г. по описа на Първо РУ „Полиция” – гр. Стара Загора.

Съдът счита, че наложеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието и ще спомогне както за превъзпитаването на подсъдимия, така ще подейства и възпиращо спрямо останалите членове на обществото.

        ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане. От събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин, че подсъдимият е автор на деликт – с действията си е причинил непозволено увреждане на пострадалата, като са налице и всички елементи на деликтната отговорност – виновно противоправно поведение от страна на подсъдимия, вредоносен резултат – причинени вреди на пострадалата от неимуществен характер, вина на подсъдимия и причинна връзка между тях.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По силата на чл.45 и сл. от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както имуществени, така и неимуществени. В случая е предявен иск за присъждане на сума представляваща причинени неимуществени вреди.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, заключението на комплексната съдебно психиатрична-психологична експертиза и допълнителното такова, заключението на съдебно медицинската експертиза, видно от която получените травматични увреждания са причинили болка на пострадалата, това, че макар да не е предвидено в състава на престъплението, не може да не се отбележи, че изнасилването винаги причинява и психични страдания на пострадалата, съдът приема, че на пострадалата действително са причинени от подсъдимия неимуществени вреди.

В случая не се установи от събраните по делото доказателства деянието и причинените увреждания /лека телесна повреда, причинена е болка/ да са довели до тежки психически или физически травми, нито до възникване на други съпътстващи заболявания. Това, че бременността й е била прекъсната не може да се приеме, а и не се доказа, че в резултат от действията на подсъдимия. Безспорно субективното усещане за справедливост у ищцата предполага високи нива на следващото се обезщетение, но установените по делото обективните предпоставки мотивират съда за формиране на извод за основателност на претенцията за сумата от 3000.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането – до окончателното изплащане. Изхождайки от конкретните обстоятелствата, при които е причинено деянието и критериите за справедливост, визирани в ЗЗД и изяснени от съдебната практика, съдът приема предявения граждански иск за основателен и доказан до размера на 3000.00 /три хиляди/ лева, поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец сумата от 3000.00 /три хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди. Искът в останалата му част до размера на 10 000.00 /десет хиляди/ лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Причинените на гражданския ищец вреди по същество са едно парично задължение, което виновният причинител му дължи.

Съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане, съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това означава, че законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на причиняване на непозволеното увреждане. С оглед на тези съображения следва да се присъди и законната лихва върху горната сума, считано от 05.10.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл.189 ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски:

-       сума в размер на 1475.00 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и пет лева/ представляваща направени по делото разноски, от които 600.00 лв. /шестстотин лева/ на досъдебната фаза.

-       сума в размер на 120.00 лв. /сто и двадесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Причини и условия за извършване на деянието – ниско правосъзнание, слаби морално–волеви задръжки, незачитане на неприкосновеността на човешката личност и достойнство.

Водим от горните мотиви, съдът обяви присъдата си.

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: