№ 19099
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110122935 по описа за 2024 година
Предявен е частичен осъдителен иск по чл.432, ал.1 КЗ за сумата 200 лв.
представляваща частичен иск от сумата 474,89лв, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане-обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” съгласно издадена от ответника за
л.а.Фолксваген Тигуан, рег.№***, застрахователна полица №BG/06/123003580952 валидна за
за имуществени вреди-разходи за ремонт на лек автомобил л.а.“Рено Клио“, рег. № ***,
вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 12.02.2024 г., във гр.
В.. В исковата молба се твърди, че горепосоченото ПТП е предизвикано по вина на водача
л.а.Фолксваген Тигуан, рег.№***. За процесното ПТП е съставен двустранен констативен
протокол от 13.02.2024г, като представител на ищцовото дружество е завел щета в ответното
дружество с № 43080312400236/13.02.2024г. Посочва, че от страна на застрахователя
ответник е заплатена сума в размер на 1077,59лв., която според твърденията на ищеца не
покрива пълния претендиран размер на вредите възлизащи според него на 1522,48лв., с
което обосновава и интереса си от предявяването на настоящия иск.
Ответната страна в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1ГПК, дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение и заявява, че правилно е
определил размера на вредите, които е и заплатил своевременно. Оспорен е и размера на
претендираните вреди. Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.10.2024г. е допуснато изменение на предявения иск,
като същият е увеличен до сумата от 474,89лв.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаването на иска с правно основание чл. 432 КЗ, в тежест на ищцовата страна е
да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1)
настъпването на описаното в исковата молба застрахователно събитие ПТП; 2)
отговорността на застрахования водач за причиняване на процесното ПТП съобразно
фактическия състав на чл.45 ЗЗД: деяние, вреда за ищеца, причинна връзка,
противоправност и вина; 3) описаните в исковата молба вреди; 4) наличието на сключен от
ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
1
автомобилистите” по посочената в исковата молба полица, със застрахователно покритие
към датата на процесното ПТП, по силата на който ответното дружество се е задължило да
застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач. В тежест на ответника е
да докаже извършено плащане.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съгласно посочената в исковата молба
застрахователна полица, настъпването на описаното ПТП, както и заплащане на сумата от
1077,59лв.
Спорният по делото въпрос между страните, касае размера на претърпентие вреди,
като в тази връзка е изслушана СТЕ от заключението на която се установява, че нанесените
на МПС Рено Клио, с рег. № *** се намират в зоната на реализирания удар и би могло да
бъдат получени при процесното ПТП, настъпило на 13.02.2024г. Стойността на вредите по
средни пазарни цени е в размер на 1590,42лв. Даден е вариант за стойност на вредите с
алтернативни части, като същите възлизат на 946,87лв., а съгласно Методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС определена в Наредба №49 от
16.10.12014г. да задължителното застраховане по ГО и Злополука на пътниците в средствата
за обществен превоз, като стойността им отново е в размер на1021,51лв..
Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на
увреденото МПС. Следва да се съобрази, че при определяне на средните пазарни цени
вещите лица усредняват стойността на на пазарните цени на резервните части в
съотношение между цените на резервните части като оригинални и алтернативни резервни
части. Съдът намира, че именно този е релевантният за определяне на действителната
стойност на причинените вреди размер на щетите, тъй като законът свързва този размер с
цената, срещу която може да се закупи същото по вид и качество имущество на пазара, т. е.
пазарна стойност, а тя се определя като средна стойност от стойностите на предлаганите на
пазара както оригинални части, така и части от алтернативни доставчици, респ.
определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти /официален сервиз и алтернативни вносители/. В тази връзка следва
да се посочи, че сумата, изчислена на база единствено средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното застрахователно
събитие, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици,
т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и
др. В този смисъл константната практика Решение № 261263 от 8.04.2022 г. на СГС по в. гр.
д. № 5122/2020 г. и Решение № 3005 от 2.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 13300/2021 г. По
тази причина следва при определяне на стойността на вредите да се вземе предвид средната
пазарна цена, възлизаща на 1590,42лв. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че
ответникът е заплатил сумата от 1077,59лв. Сумата следва да бъде приспадната от
дължимото обезщетение, доколкото съдът е длъжен да съобрази извършеното в хода на
процеса плащане. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес и предвид
направеното изменение на предявения иск, същият се явява основателен до пълния предявен
размер.
Като законна последица от уважаването на главния иск в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва върху, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателно изплащане на задължението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна, като и се дължат в
пълен размер, предвид факта, че с поведението си ответникът е станал причина за
образуване на делото, а извършеното плащане е сторено в хода на процеса.
Ищецът претендира и представя доказателства за сторени разноски както следва: 50
лева за държавна такса; 400 лева за експертиза и 480лв. адвокатско възнаграждение. или
2
разноски в общ размер от 930лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***да заплати
на „А.“ООД, ЕИК *** и адрес: ***, на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата 474,89 лв., -
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”
съгласно издадена от ответника за л.а.Фолксваген Тигуан, рег.№*** застрахователна полица
№BG/06/123003580952, валидна за имуществени вреди-разходи за ремонт на лек автомобил
л.а.“Рено Клио“, рег. № ***, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП),
настъпило на 13.02.2024 г. в гр. В. ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
18.04.2024г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д.О.З.” ЕАД, ЕИК*** със седалище и адрес на управление *** да заплати
на „А.“ООД, ЕИК *** и адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 930лева –
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3