№ 2020 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ – ти състав ,
в публично заседание на 4.05.2020 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Камелия Александрова
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Кипров
адм.дело
№ 178 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството
е по реда на чл.215 от З-на за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано
е по жалба на „Т.Б.2006” ЕООД и „З.”
ЕООД ,против мълчалив отказ на Главния
архитект на община Варна за издаване на разрешение за строеж по заявление с
рег.№ АУ 122269ВН/16.12.2019 г. и въз основа на одобрен от същият адм.орган
идеен инвестиционен проект за строеж в УПИ **„за обществено обслужване”, кв.6
по плана на ж.к. „Бриз-юг”, гр. Варна. С жалбата са наведени доводи за порок
във форма на оспорения адм.акт,тъй като
ЗУТ не предвиждал възможност за произнасяне с мълчалив отказ ; за допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила,поради немотивирането на
отказа и неуведомяването на заинтересованото лице за него ; за нарушение на
материалния закон,тъй като били налице условията на чл.148,ал.4,изр.2 във вр. с
чл.142,ал.2 от ЗУТ за издаване на исканото разрешение за строеж /РС/.
Иска се
отмяна на мълчаливия отказ като нищожен и незаконосъобразен с присъждане на
сторените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от
упълномощения адвокат Н.Г..
Ответникът
Главният архитект на Община Варна,с представената от упълномощения юрисК. С.молба
с.д. 4384/24.04.2020 г. отправя искане за отхвърляне на жалбата като недоказана
и неоснователна и претендира присъждане на разноски за юрисК.ско
възнаграждение в размер на 100 лв.
След
преценка на събраните по делото доказателства,съдът намира за установено от
фактическа страна следното :
Със
заповед № Г-287/30.07.2014 г. на зам.кмета на община Варна е одобрен ПУП-
изменение на план за регулация и застрояване за УПИ **„за обществено
обслужване”, кв.6 по плана на ж.к. „Бриз-юг”, гр.Варна. За осъществяване на
инвестиционното намерение във връзка с този план и по искане на възложителите „Т.Б.2006”
ЕООД и „З.” ЕООД ,на 3.05.2019 г. от
страна на главния архитект на община Варна е съгласуван и одобрен идеен
инвестиционен проект за обект Апартхотел в УПИ **,кв.* по плана на ж.к
„Бриз-юг”,гр.Варна. Проектът включва част Архитектура ; част Конструкции сграда
; част Конструктивна укрепване на изкоп
; Част ВИК,СБО и СКО ; част Електрическа
; част ОВК и Енергийна ефективност ; част Пожарна безопасност ; част
Паркоустрояване ; част Геодезия и част ИГП. За оценка на съответствието на
идейния инвестиционен проект със съществените изисквания към строежите е
съставен на 15.03.2019 г. комплексен доклад от „СС-К.” ЕООД. Докладът е представен
на главния архитект на община Варна и съдържа заключението,че идейният
инвестиционен проект за строеж апарт-хотел в УПИ **„за общ.обсл.” отговаря на изискванията за съгласуване и
одобряване. На 3.05.2019 г. е съгласуван и одобрен от главния архитект на
община Варна технически инвестиционен проект за същият строеж, съдържащ част Укрепване
на изход /л.133/, част Конструкции /л.301/ и
част Паркоустрояване /л.307/. На
16.12.2019 г. е подадено до главния архитект на община Варна заявление от „Т.Б.2006”
ЕООД и
„З.” ЕООД,което е прието с рег.№ АУ122269ВН. Приложените към заявлението
документи са описани на л.3 от
преписката. Със заявлението е поискано издаване на разрешение за строеж на
основание одобрения идеен инвестиционен проект за строеж : Апарт-хотел, находящ
се в УПИ **. При липсата на произнасяне от страна на главня архитект на община
Варна е подадена от „Т.Б.2006” ЕООД и „З.” ЕООД жалба до АС-Варна,която е приета в Община Варна с
рег.№ АГУП20000034ВН/13.01.2020 год.
При така
установените обстоятелства,съдът намира от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима. При наличието на одобрен инвестиционен проект
,определеният в разпоредбата на чл.148,ал.4,изр.последно от ЗУТ срок за
издаване на РС е 7-дневен. Считано от датата на постъпване на заявлението - 16.12.2019
г.,този срок е изтекъл на 23.12.2019 г. Непроизнасянето на адм.орган в определения от закона срок формира мълчалив
отказ съгласно разпоредбата на чл.58,ал.1 от АПК. На основание чл.219,ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.149,ал.2 от АПК,срокът за оспорване е едномесечен и изтича на
24.01.2020 г. Жалбата е подадена на 13.01.2020 г. от заинтересовани лица при
наличието на правен интерес от
съдебно оспорване.
Разгледана
по същество,съдът намира жалбата за неоснователна. Разпоредбата на
чл.149,ал.1,изр.последно от ЗУТ изисква посочване на конкретни мотиви за отказа
да се издаде РС,липсата на които обаче не води до нищожност на мълчаливия
отказ,както неправилно се твърди в жалбата. Що се касае до неуведомяването на
заинтересования от страна на адм.орган за издаването на адм.акт,то това
обстоятелство касае само и единствено упражняването на процесуалното право на
жалба,поради което не представлява елемент от законосъобразността на самият
адм.акт. Неспазването в случая на
установената от закона писмена форма на отказа е основание за отмяната на оспорения мълчалив отказ ,само ако са били
налице материално-правните условия за издаване на исканото от жалбоподателите
РС. Установяването на последните е в доказателствена тежест на
жалбоподателите,за което от страна на съда са им дадени съответните указания.
Освен наличните в преписката доказателства,други такива не са представени
от тяхна страна. Извършената от страна
на съда преценка на наличните по делото материали констатира пропуски в
процесуалната дейност на адм.орган,които обаче не са съществени ,тъй като не
променят крайните правни изводи по приложението на материалния закон.
Неизяснена е била волята на заявителите за издаване на РС въз основа на съгласуван
и одобрен идеен инвестиционен проект при положение,че на същата дата 3.05.2019
г. е бил съгласуван и одобрен технически инвестиционен проект. При категорично
установеният факт на двуфазно инвестиционно проектиране по смисъла на чл.2,ал.3
от Наредба №4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти,очевидно идейният инвестиционен проект е изпълнил функцията си по
чл.141,ал.9 от ЗУТ да послужи като основание за продължаване на проектирането в
следващата фаза на технически проект. Това обстоятелство изключва според съда
правната възможност по чл.148,ал.4,изр.2 от ЗУТ за издаване на РС въз основа на
одобрен идеен инвестиционен проект ,тъй като съгласно чл.142,ал.2 от ЗУТ следващите фази на проектиране се одобряват в
хода на строителството,което означава след издаването на РС,т.е. преди издаване
на последното нормата предполага наличието само на одобрен идеен инвестиционен
проект,а в случая е одобрен и технически инвестиционен проект. Независимо от последното,съдът счита,че не е налице основанието по чл.148,ал.4,изр.2 от ЗУТ за издаване на РС въз основа на одобрен идеен
инвестиционен проект,каквото е искането на жалбоподателите,тъй като в случая не
са изпълнени условията на чл.142,ал.2 от ЗУТ – липсва задължителната
предварителна оценка за съответствие на проекта с правилата и нормативите по устройство на територията. Разпоредбата на
чл.142,ал.2 т ЗУТ определя по императивен начин две кумулативни изисквания за
издаване на РС въз основа на идеен инвестиционен проект – първо наличието на
предварителна оценка за съответствие и второ одобряването на проекта от органа по
чл.145. В случая действително е извършено
съгласуване и одобряване на идейния инвестиционен проект от компетентния адм. орган,което като стабилен адм.акт не подлежи на контрол за
законосъобразност в този съдебен процес,но различно според съда е положението
относно предварителната оценка за съответствие. Извършеният от „СС- К.” ЕООД
комплексен доклад за оценка на съответствието е приложен на л.74-100 от делото.
Оценката за съответствието на проекта с правилата и нормативите за устройство
на територията е дадена в раздел Б,т.2 – л.98. Видно от съдържанието на
изложението ,единствено в конкретика са коментирани необходимият брой паркоместа ,като в останалата си част изложението
се състои в декларативното и без
обосновка твърдение за спазване изискванията на Наредба №7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони. Законосъобразното извършване на задължителната оценка за съответствие, предполага подвеждане
на конкретните предвиждания в проекта под нормите на Наредба
№7/22.12.2003 г. и даване на тази база на съответните оценъчни изводи. Това в
случая не е направено с извършеният от „СС-К.” ЕООД комплексен доклад,поради
което формалното му наличие не покрива изискванията на чл.142,ал.2 от ЗУТ за
извършване на предварителна оценка за съответствие в посочената част .
Неизпълнението на това материално-правно условие за издаване на РС въз основа
на одобрен идеен инвестиционен проект прави оспореният отказ материално законосъобразен и тъй като
при мълчаливите откази предмета на проверката е ограничен до материалната им
законосъобразност,то жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този
изход от делото,сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова
сметка,а претендираните от ответника такива за юрисК.ско възнаграждение не се
дължат ,тъй като не е извършвано процесуално представителство по делото от
упълномощения юрисК. Стамова. Представеното от последната становище по молба
с.д. 4384/24.04.2020 г. ,в което единствено
е отправено искане за отхвърляне на жалбата като недоказана и
неоснователна и за присъждане на разноски ,няма характера на писмена
защита,поради липсата на каквото и да било изложение за законосъобразност на
оспорения отказ,респективно за неоснователност на жалбата.
Предвид
изложеното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „Т.Б.2006” ЕООД,представлявано от
управителя В.Т.В. и „З.” ЕООД,представлявано от управителя Р.А.П.,против
мълчаливия отказ на Главния архитект на Община Варна за издаване на разрешение
за строеж по заявление с рег.№ АУ 122269ВН/16.12.2019 г. въз основа на
съгласуван и одобрен на 3.05.2019 г. идеен инвестиционен проект за строеж в УПИ
**„за обществено обслужване”, кв.6 по плана на ж.к. „Бриз-юг”, гр.Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-днеен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :