Р
Е Ш Е Н И Е
№1945
гр. Пловдив, 09.11.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ,
ХХ състав, в открито заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
МАРИЯ Н.
при секретаря Ваня Петкова и участието
на прокурора Мирослав Йосифов, като
разгледа докладваното от съдия Н. КАНД
№ 1922 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
предявена от Т.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Решение № 1171/28.06.2023г.,
постановено по АНД № 2928/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърден Електронен фиш
серия К № 4208423 за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на Т.Н.К. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 100
лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Твърди се незаконосъобразност, необоснованост и неправилност
на оспореното решение на РС – Пловдив. Изложени са доводи, че съдът не е
обсъдил възраженията, че ЕФ не е връчен на жалбоподателката и че е изминала
давността по чл.82, ал.1, б.А от ЗАНН. Несъгласие е изразено с изводите на РС
по отношение на представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, като се сечи,
че причина за непредставяне на СУМПС е невъзможността да се снабди с него и
ОДМВР разполага със СУМПС на лицето. Твърди се, че доколкото в жалбата пред РС
е било посочено, че Р.М.Ч.е предоставил автомобила на процесната дата на своя
чичо, то съдът е следвало служебно да призове лицето. Иска се отмяна на
решението и отмяна на ЕФ.
В постъпила по делото молба, касационния жалбоподател,
оспорва и присъдените в полза на ОДМВР – Пловдив, разноски, тъй като не е
направено искане за присъждането им. Претендира разноски само за първа
инстанция.
Ответникът по касационната жалба ОД на МВР - Пловдив, чрез писмено
становище на процесуален представител – ст. юриск. Белова оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участвалият по
делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, моли съда да
потвърди решението на РС - Пловдив.
Касационната жалба е подадена в рамките
на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение
№ 1171 от 28.06.2023 г., постановено по АНД № 2928/2023г., Пловдивският районен съд е потвърдил
електронен фиш серия К № 4208423 за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство на ОД на МВР – Пловдив, с който на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ на Т.Н.К. е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен съд - Пловдив е приел за
установено, че на датата отразена в електронния фиш, описаният в
него лек автомобил е извършвал движение с превишена скорост в населено място.
Съдът е обсъдил представените Удостоверение за одобрен тип и Протокол за
проверка и е приел, че техническото средство,,CORDON-M2 MD 1196’’ е било техническо годно и е вписано в
регистъра на техническите средства. По отношение на представената декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП е посочено, че към нея не е представено копие от СУМПС на
лицето за което се твърди, че е управлявало МПС-то конкретния ден. Коментирана
е и снимката на МПС, в която се вижда регистрационния номер на МПС и скоростта
с която се движело, а именно 75 км/ч (преди отчетен толеранс).
Решението е правилно.
В решението са
изложени мотиви относно законосъобразността на електронния фиш. Фактите по
делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота
събраните по делото доказателства.
От приложените по делото доказателства (снимка на
разположението на уред, Протокол от проверка № 10 С-ИСИС от 21.02.2020 г. на
Български институт по метрология, Писмо за вписан тип средство за измерване и
Протокол за използване на АТСС) е видно, че процесното
нарушение е установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации тип Cordon M2 MD1196. Ноторно
известно е, че тази система представлява преместваемо устройство, което се
разполага от контролния орган върху т. нар. "триножник",
което не е трайно "прикрепено" към земята, а има характер на временно
разположено на участък от пътя ("мобилно" по своя характер). Както е
посочил и районен съд, през 2015 г. е приет ЗИД на ЗДвП (ДВ, бр. 19/13.03.2015
г.), с който е изменен ЗДвП, като е въведено определение на понятието
"автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) и са определени
и отделните видове такива - стационарни и мобилни (§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП).
От своя страна мобилните АТСС биха могли да бъдат разположени както временно на
самия участък от пътя, така и в превозно средство. Със същото изменение на
закона е изменена и нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като е предвидено, че
електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без
да се разграничава с кой от двата вида, определени в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП,
следва да стане това.
В приложения по делото протокол за използване на АТСС е
посочена дата на използване на техническото средство, именно 28.11.2020г.
(която е и датата на извършване на нарушението, видно от приложената снимка) и
в него са надлежно попълнени: вида устройство, с което е установено процесното
нарушение, начало и край на работа, като часа на заснемане на нарушението (13:34
ч.) е в рамките на отразения в протокола режим на работа на АТСС (от 08:00 ч.
до 20:00 ч.). Нещо повече в приложената по делото снимка на статично
изображение е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта, датата и
часа на установяване, радарът, с който е установено нарушението, както GPS координати и локацията, която е идентична с тази посочена в
протокола.
Съгласно чл.6, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., АТСС се използват съгласно инструкцията на
производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип. В тази
връзка по преписката са представени Протокол от проверка № 10 С-ИСИС от 21.02.2020
г. на Български институт по метрология за първоначална
проверка на видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 MD 1196
и Писмо за вписан тип средство за измерване.
Неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че е изминала давността по чл.82, ал.1, б.А от ЗАНН. Погасяването на
наказателното преследване е уредено в глава девета от НК, като сроковете са
обусловени от вида и размера на предвиденото за съответното нарушение
наказание. Следва да се има предвид, че в случая глобата е наложена с
обжалвания електронен фиш, който съгласно
разпоредбата на чл. 64, б. "в" от ЗАНН, влиза в сила, след като е
потвърден или изменен от съда. Предвид факта, че електронния фиш е предмет на
разглеждания спор, до произнасянето от настоящата касационна инстанция със
съдебен акт по съществото на спора, той не е влязъл в сила и предвидения в
нормата на чл. 82, ал. 1, б. "а" и ал. 3 от ЗАНН давностен срок за
изпълнение на наказанието не е започнал да тече, съответно няма как да е
изтекъл към настоящия момент.
По отношение на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП,
правилно районен съд е посочил, че към нея не е представено копие от СУМПС
на лицето за което се твърди, че е управлявало МПС-то конкретния ден. Съгласно чл.189, ал.5, изр.2 от ЗДвП в 14-дневен срок
от получаването на ЕФ собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. Несъстоятелно е възражението, че
ОДМВР
разполага със СУМПС на лицето посочено в декларацията, доколкото законът изрично
изисква представяне му от собственика на МПС-то. Както е посочено и в
обжалвания съдебен акт, в срока за обжалване на процесния Електронен фиш, К. е
депозирала жалба против същия на 20.04.2023 г. към която жалба е приложила
декларацията по чл.189,
ал.5 от ЗДвП. Прави впечатление не само, че декларацията не е адресирана до
ОДМВР – Пловдив и към нея не е приложено копие на СУМПС на лицето посочено в
декларацията, но и причини за непредставяне на декларацията не са изтъкнати
пред РС, а едва с касационната жалба.
Неоснователно е възражението, че районен
съд е следвало служебно да призове лицето Р. М. Ч., доколкото в жалбата пред РС е било посочено,
че той е предоставил автомобила на процесната дата на своя чичо. Такова
доказателствено искане не е направено пред първа инстанция, като следва да се
съобрази и разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, че собственикът или
този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. К., не твърди да е предоставила автомобила си на
лицето Р. М. Ч., за
да имат неговите показания отношение към случая.
По отношение на оспорването на присъдените в полза на
ОДМВР – Пловдив, разноски, следва да се отбележи, че такива са поискани от
ответника със становището на лист 3 гръб по АНД 2928/2023г. и правилно районен
съд е присъдил юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство е
реално осъществено, доколкото каза се и пред РС и пред настоящата инстанция са
представени писмени становища на процесуален представител на ответника.
Обжалваното пред
касационната инстанция решение на районен съд е валидно, допустимо и правилно,
и като такова следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба
за правната помощ, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1171
от 28.06.2023г., постановено по АНД № 2928/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Т.Н.К., с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР - град Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/ лева разноски за юрисконсултско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: