№ 352
гр. Сливен, 11.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500454 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „П.к.Б.“ ЕООД, гр.София чрез
пълномощника юриск. И. против Разпореждане №3993 от 27.08.2021г. на Сливенски
районен съд, постановено по ч.гр.д.№3865/2021г. по описа на съда, в частта, с която е
отхвърлено като неоснователно искането на молителя „П.к.Б.“ ЕООД, гр.София за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу солидарните длъжници М.
АНД. ДР. и ДР. Д. ДР. за сумата от 1266,46лв. /с допусната ЯФГ в разпореждането при
посочване на сумата/, представляваща неплатено договорно възнаграждение по
договор за потребителски кредит от 09.01.2018г., дължимо за периода от 15.07.2018г.
до 27.08.2019г.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането в обжалваната му част е неправилно
и незаконосъобразно. Счита, че заповедният съд не разполага с правомощия на този
етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
заявителят черпи права. Това не е изключено от въведеното с измененията ДВ
бр.100/2019г. правомощие за преценка основава ли се искането на неравноправна
клауза или обоснована вероятност за това. Съдът в случая не е направил задълбочен
анализ на разпоредбите на чл.143 от ЗЗП, тъй като същите не намират приложение към
процесния договор за потребителски кредит. Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145,
ал.2 от ЗЗП. По отношение на отхвърленото заявление за договорното възнаграждение
посочва, че уговорения ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на
1
добрите нрави. Лихвеният процент е уговорен при прилагане принципа на свобода на
договаряне. Посочената от заповедния съд съдебна практика била преодоляна с
измененията в ЗПК от 2014г. В чл.19, ал.4 от ЗПК е въведено ограничение за
максималния размер на ГЛП – петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения, до който размер е ограничен ГПР. ГЛП е уговорен между страните в
индивидуалния договор, който е фиксиран за целия срок на договора, както и ГПР е в
законовите граници. Посочва, че при условие, че са спазени императивните законови
изисквания относно ГПР, няма как да се приеме, че поведението на кредитора е
недобросъвестно и уговорената договорна лихва представлява неравноправна клауза.
Не може да е налице и недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. С оглед изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му част
и да постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане.
Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото производство.
След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от
фактическа страна:
Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „П.к.Б.“ ЕООД, гр.София против
солидарните длъжници М. АНД. ДР. и ДР. Д. ДР. за заплащане на следните суми:
главница в размер на 2816,99лв. по Договор за потребителски кредит №********** от
09.01.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението;
неплатено договорно възнаграждение в размер на 1266,46лв. за периода 15.07.2018г. –
27.08.2019г.; неплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на
2410,56лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 40лв. за периода 30.04.2018г. – 27.08.2019г.; лихва за забава в размер на
381,23лв. за периода 16.03.2018г. – дата на изпадане на длъжника в забава до
27.08.2091г. – дата на предсрочна изискуемост и лихва за забава в размер на 1094,88лв.,
дължима от 27.08.2019г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021г. Към
заявлението са приложени договор за потребителски кредит №********** от
09.01.2018г., общи условия към договора за кредит и погасителен план.
С Разпореждане №3993 от 27.08.2021г., постановено по ч.гр.д.№3865/2021г.
Сливенски районен съд е разпоредил издаване на заповед за изпълнение срещу
солидарните длъжници М. АНД. ДР. и ДР. Д. ДР. за следните суми: 2816,99лв.
главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава,
считано от подаване на заявлението; 381,23лв. - мораторна лихва; 1094,88лв.
мораторна лихва и разноски по съразмерност в размер на 112,65лв.
С Разпореждането е отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение в
2
частта относно договорното възнаграждение /допусната ЯФГ при посочване на
размера му/, дължимо за периода 15.07.2018г. – 27.08.2019г.; неплатено
възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 2410,56лв.; такса в размер
на 40лв., както и претендираните разноски за разликата от уважената част до пълния
претендиран размер. В мотивите си заповедния съд е приел, че искането по отношение
на тези вземания се основават на неравноправни клаузи, а искането за договорна лихва
е неоснователно, тъй като не бил посочен в договора размера на договорната лихва за
целия период и при сборуване тя била почти половината от главницата.
Разпореждането е връчено на заявителя „П.к.Б.“ ЕООД, гр.София на
08.09.2021г. Частната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.09.2021г.
Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо
правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С частната жалба се обжалва разпореждането на СлРС само в частта, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение по отношение на вземането на кредитора –
жалбоподателя за договорно възнаграждение в размер на 1266,46лв. за периода
15.07.2018г. – 27.08.2019г.
Съгласно измененията в ГПК, ДВ бр.100/2019г., е предвидена задължителна
проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за
изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от
такива в договорите, сключени с потребител. Такъв е и процесния договор за
потребителски кредит, сключен с длъжниците М. АНД. ДР. и ДР. Д. ДР., имащи
качеството потребители. В случая са приложими правилата на ЗЗП и ЗПК. При
наличие на такава и ако искането е основава именно на неравноправна клауза, респ. е
налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно
разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК.
В представения договор за потребителски кредит не е ясно и разбираемо
посочено съдържанието по т. 10 на чл. 11 ал. 1 от ЗПК – „ годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин“. В случая са посочени само абсолютни стойности на лихвения
процент по кредита, ГПР на кредита и общата дължима сума по кредита, но не е
3
описана методиката на формиране на ГПР – какви компоненти се включват в него и
как е формиран размер от 49,90%. Това не е изрично отбелязано и в СЕФ за
предоставяне на информация за потребителския кредит. След като разходът е посочен
при липса на яснота по начина, разписан в ЗПК, то очевидно кредитополучателят е
въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, което е сторено още с
предоставянето му на преддоговорна информация. Следователно е налице нарушение
на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.
Освен това е видно, че макар ГПР по договора да е 49,90% /като петкратният
размер на законовата лихва е 50 %/, тъй като към договора е включен пакет
„допълнителни услуги“, /който също е предмет и на заявлението, макар в тая част
разпореждането да не е обжалвано, но това не променя факта на наличието на
съглашението/, цената на този допълнителен пакет – 2711,88лв. /почти колкото
главницата по кредита – 3000лв./, не е включена в ГПР по кредита. Това, от своя
страна, води до нарушение, както се посочи, и на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, така и на чл.
19 ал. 4 от ЗПК, тъй като при това положение ГПР надхвърля многократно петкратния
размер на законовата лихва и се получава оскъпяване на кредита с повече от сто
процента. Заплащането на стойността на този пакет е предвидено предварително –
независимо дали се ползва някоя от услугите, което го превръща фактически в част от
кредита, която формално е изведена извън него, но води до реалното му оскъпяване,
без едновременно с това да е калкулирана в ГПР по кредита. Фактът, че към момента
частният жалбоподател не обжалва отхвърлителната, поради неравноправност /извод,
който въззивната инстанция споделя напълно/, част на разпореждането по отношение
на това вземане, не може да доведе до пренебрегване на договора за закупуване на
пакета допълнителни услуги, тъй като заявителят е очаквал и получавал плащания по
него и е отнасял получените суми и към това задължение – тоест го е считал за
източник на облигационно задължение на кредитополучателя. Поради това той следва
да бъде отчетен и съобразен при общата преценка относно наличието и същността на
неравноправни клаузи.
С оглед изложеното, невключването в ГПР на цената на допълнителните услуги,
надхвърляща главницата по кредита, е в нарушение на чл. 11 ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това
води до недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 от
ЗПК.
От своя страна това води неизбежно и до последицата, предвидена в чл. 23 от
ЗПК – че кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не
и на лихви и други разходи по него. Поради това, длъжникът не дължи заплащане на
договорната лихва – предмет на настоящата частна жалба и заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по отношение на тази възнаградителна лихва е неоснователно.
4
Следва само да се отбележи, че разпореждането в частта относно уважаване на
заявлението по отношение на мораторната лихва не е предмет на въззивното
обжалване и настоящия инстанционен контрол.
С оглед изложеното, макар и по други съображения, като е отказал издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за договорно
възнаграждение, районният съд е постановил правилен, като краен резултат, в тази му
част съдебен акт. Частната жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
С оглед неоснователността на жалбата, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноските, направени в настоящото производство.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, вх. №8227 от 16.09.2021г., подадена
чрез СлРС, на „П.к.Б.“ ЕООД, гр. София, ЕИК *** против Разпореждане №3993 от
27.08.2021г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д. №3865/2021г. по описа
на съда, в частта, с която е отхвърлено като неоснователно искането на молителя
„П.к.Б.“ ЕООД, гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу солидарните длъжници М. АНД. ДР. и ДР. Д. ДР. за сумата от 1266,46лв.
/допусната ЯФГ в разпореждането при посочване на сумата/, представляваща
неплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит от
09.01.2018г., дължимо за периода от 15.07.2018г. до 27.08.2019г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5