Р Е Ш Е Н И Е №
53
Гр. Сливен, 09.06.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 42 по описа
за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1723 по описа на Сливенски Районен
съд за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
решение № 82/17.02.2020 год. постановено по АНД № 1723/2019 год. на Районен съд гр.Сливен е отменено
Наказателно постановление № 20 - 002592 от 19.11.2019 год. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на ЗП Р.М.В. с ЕИК *******, с
адрес ***, за нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване, във вр. с чл. 267 ал. 2 т. 3 от Наредба № 16-116 за
техническата експлоатация на енергообзавеждането и на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 413 ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
В
касационната жалба, депозирана от процесуален представител на наказващия орган
се твърди, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно. Нарушението
било доказано, а съставеният протокол за изпълнение на даденото предписание бил
антидатиран, а и не бил представен преди издаване на
наказателното постановление. Моли се съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на районния съд и да потвърди наказателното постановление.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от надлежно упълномощен
ст. юрк А. Г., който поддържа касационната жалба и
моли съда да я уважи.
Ответникът
по касационната жалба - Р.В. се явява
лично и с адв. П. П., който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на първата
съдебна инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Сливен изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли съда решението на първата инстанция да бъде оставено в сила.
Административен
съд Сливен, като взе предвид доводите в жалбата, материалите по делото и
доводите на страните в процеса намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, е неоснователна.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16 и 23.10.2019
г. длъжностни лица инспектори към Дирекция “Инспекция по труда” гр. Сливен
извършили проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство в обект
– ж. ф. в с.д. на с. С., общ. Твърдица, стопанисван от ЗП Р.М.В.. Проверяващите
установили, че В. като р. не е осигурил безопасни условия на труд, като не е
организирал задължителните периодични измервания на съпротивлението на защитни заземителни уредби на обект – животновъдна ферма с крави и
овце, намираща се в обекта. Описаното било обективирано
като констатация в Протокол за извършена проверка № ПР 1933863/23.10.2019 г.
Съгласно същия, на отговорното лице ЗП В. било дадено предписание за
отстраняване на констатираното нарушение в срок до 12.11.2019 г. На същата дата
за така установеното от фактическа страна длъжностно лице при Д „ИТ“ съставило
срещу В. Акт за установяване на административно нарушение, с определена правна
квалификация на деянието чл. 200 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните
места и при използването на работното оборудване, във вр.
с чл. 267 ал. 2 т. 3 от Наредба № 16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането. Установеното измерване на
съпротивлението на защитната заземителна уредба; Импеданс Zs
на контура „фаза – защитен проводник“ било извършено на 10.11.2019 г., съгласно
представените и приобщени към доказателствата пред първата съдебна инстанция
Протокол за контрол на съпротивление на защитна заземителна
уредба № СЗЗУ-484/10.11.2019 г. и Протокол за контрол на импеданса
Zs на контура „фаза – защитен проводник“, съставени
от акредитиран орган за контрол (Сертификат за акредитация БСА рег. № 75 ОКС от
30.09.2016 г. до 30.09.2020 г.). Съгласно съставен от органа за контрол на ЗП Р.В.
Сертификат за контрол № 484/10.11.2019 г., съпротивление на защитната заземителна уредба в кравеферма с С. съответства на Наредба
№ 3/2004 г. и Наредба № 16-116/2008 г., импеданса Zs на контура „фаза – защитен проводник“ в обекта
съответства на изискванията на Наредба № 3/2004 г. и Наредба № 16-116/2008 г.
Въз основа на АУАН
Директорът на Дирекция “Инспекция по труда” -Сливен издал Наказателно
постановление № 20 - 002592 от 19.11.2019 год., с което на ЗП Р.М.В. с ЕИК *******,
с адрес ***, за нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използването на работното оборудване, във вр. с чл. 267 ал. 2 т. 3 от Наредба № 16-116 за
техническата експлоатация на енергообзавеждането и на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 413 ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ) наложил административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
За да отмени
наказателното постановление, Районният съд е приел за безспорно установено
административното нарушение, но е приел, че тъй като нарушението е отстранено в
срока на даденото предписание, с което издаденото наказателно постановление се
явява материално незаконосъобразно. Наложена била санкция по чл. 413 от КТ,
вместо по чл. 415в от с.к. Решаващият съдебен състав е констатирал и още едно
допуснато от наказващия орган нарушение, а именно: че при определяне
основанието за налагане на глобата е посочил две различни санкционни разпоредби
за едно и също нарушение, с което е органичил правото
на защита на санкционираното лице. При такива изводи Районен съд Сливен е отменил
наказателното постановление.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Видно от административнонаказателната преписка, като административно
нарушение е квалифицирано бездействие на ЗП В., в качеството му на р. досежно организация на задължителните периодични измервания
на съпротивлението на защитни заземителни уредби на стопанисвания
обект – животновъдна ферма с крави и овце. Нарушението е установено и признато
от дееца В. в представена пред проверяващите декларация на 23.10.2019 г. Видно
от доказателствата, с протокола за проверка за отстраняване на установеното
административно нарушение на отговорното лице е дадено предписание с посочен
срок за изпълнение – 12.11.2019 г. Даденото предписание е изпълнено от В. със
създаване на организация по извършване на измерване на съпротивлението на
защитните заземителни уреди на 10.11.2019 г., което
обстоятелство се установява по безспорен начин от представените по делото и
съставени от акредитиран орган за контрол протоколи. Въпреки изпълнението на
дадените от компетентните органи предписания, В. е санкциониран с издаденото на
19.11.2019 г. наказателно постановление.
Действително, от преписката не се установява, че за изпълнение на
предписанието наказващият орган е надлежно уведомен, но това не променя
обстоятелството, че предписанието е изпълнено. В процесния
случай административнонаказателната отговорност на
ответника по касация е ангажирана със съставяне на АУАН в деня на извършване на
проверката, като задълженото лице е лишено от възможност да изпълни
своевременно предписанието. Въпреки това, същото е изпълнено в пълен обем.
Съдът не намира основание да не кредитира съставените протоколи,
удостоверяващи, че обектът е приведен в съответствие с нормативните изисквания
на Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използването на работното
оборудване, във вр. с чл. 267 ал. 2 т. 3 от Наредба №
16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането.
Цитираните актове са съставени от акредитиран орган за контрол, който се
легитимира с официален сертификат за акредитация, а съставения и представен
сертификат за контрол официализира и обективира заключението за съответствие на защитната заземителна уредба с изискванията на закона.
В процесния случай нарушителят е изпълнил стриктно
предписанията, въпреки което и в разрез с упоменатото в протокола за
предписание, административнонаказателната отговорност
на В. е ангажирана в пълнота от страна на наказващия орган. Следователно и
доколкото В. е извършил необходимите коригиращи действия, съобразно дадените
предписания, то и евентуалните вредни последици от неизвършването на периодично
измерване на съпротивлението на защитните заземителни
уредби в стопанисвания животновъден обект са били игнорирани. Това
обстоятелство е следвало да се установи от наказващия орган преди издаване на
санкционния акт, като с последваща проверка се
установи дали даденото предписание е изпълнено. Наказващият орган е следвало да
отчете това обстоятелство и да квалифицира нарушението като маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При преценка на разглеждания случай от фактическа
страна и съпоставка с целите на относимите нормативни
актове, съдът намира, че санкционираното от органа административно деяние е
маловажно по смисъла на 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93 т. 9 от НПК, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съобразно
разписаното в тази легална дефиниция, при определяне на деянието като малозначително, следва да се изхожда при всеки конкретен
случай от липсата или наличието на вредоносни последици или други смекчаващи
обстоятелства. В процесния случай въобще липсват
вредоносни последици, а както се отбеляза по – горе дружеството стриктно е
изпълнило и дадените му предписания, с което е предотвратило и евентуалното
настъпване на вреди занапред. С чл. 28 от ЗАНН е предоставена възможност на
наказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в
случаите на маловажност на нарушението. Прилагането на тази разпоредба, респ.
освобождаването от административнонаказателна
отговорност не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл,
при маловажни случаи на административни нарушения, наказващият орган следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел
степента и тежестта на извършеното нарушение. Установените в хода на първоинстанционното производство обстоятелства са били
налице от фактическа страна и при издаване на процесното
наказателно постановление, но наказващият орган, като не ги е съобразил, респ.
не е изпълнил задължението си по чл. 27 ал. 2 от ЗАНН да вземе предвид тежестта
на нарушението, е издал един незаконосъобразен акт. Като е съобразил изложените
обстоятелства и е отменил наказателното постановление, Районният съд е
постановил един законосъобразен съдебен акт. Първоинстанционното
решение не страда от пороци, които да обосноват неговата неправилност или
необоснованост. Решението е постановено при правилно установяване на фактите,
при правилно издирване и прилагане на нормите, регулиращи спорното
правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно
положение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от
предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд –
Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В атакувания
съдебен акт Районен съд гр. Сливен е преценил поотделно и в тяхната съвкупност
всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за
незаконосъобразност на Наказателно постановление № 20 - 002592 от 19.11.2019
год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.Сливен, с което на ЗП Р.М.В.
с ЕИК *******, с адрес ***, за нарушение на чл. 200 ал. 1 т. 2 от Наредба № 7
от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използването на работното оборудване, във вр. с чл. 267 ал. 2 т. 3 от Наредба № 16-116 за
техническата експлоатация на енергообзавеждането и на
основание чл. 416 ал. 5, във вр. с чл. 413 ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева. По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 82/17.02.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1723/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.