О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа докладваното от съдия
Макариева
въззивно гражданско дело № 1778 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 32455/08.11.2018
г. от „Енерго – Про
Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1777/30.10.2018 г. по в. гр. дело № 1778/2018
г. по описа на ВОС.
Молителят оспорва присъдените от съда разноски във въззивното
производство в размер на 300,00
лв., като твърди, че е повторно осъден да заплати същите, доколкото при първото
разглеждане на делото пред въззивна инстанция също е
бил осъден да заплати дължимите съдебно-деловодни разходи. Излага твърдения
още, че в полза на насрещната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер да бъде
съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.
чл. 37 от ЗПП. На следващо място молителят
оспорва и присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред
ВКС в размер на 425,00 лв., като сочи че не е станал причина за
извършването им. Посочва, че е направил възражение за прекомерност на претендираното пред ВКС адвокатско възнаграждение, поради
което моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредбата размер.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“
ЕООД, с който се изразява становище за
неоснователност на молбата, като се сочи, че страната не е претендирала две
възнаграждения за процесуално представителство пред ВОС, а единствено
заплатения адвокатски хонорар, който е определен към минималните размери
съобразно материалния интерес на спора. Оспорват се възраженията на насрещната
страна срещу присъденото адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС, като се излага, че по отношение на
молителя не е налице основанието за освобождаване от задължението му за
заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не
е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303
от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Подчертава,
че претендираното пред ВКС възнаграждение в размер от
400,00 лева съобразно
Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е прекомерен.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Производството по реда на чл. 307, ал. 3 вр.
чл. 308 ГПК се развива след постановено решение №154/ 24.07.2018г.
по т.д.№ 450/ 2018г. на ВКС, ТК, II о., с което е отменено, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, влязло в сила
Определение № 1698/21.05.2015 г., постановено по в.гр.д. № 986/2015 г. на ОС –
Варна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Въззивното
производство е образувано по повод въззивна жалба на “Енерго-Про Продажби ”
АД срещу Решение
№ 542/04.02.2015 г., постановено по
гр.д. № 9786/2014 г. на
ВРС, с което: ОСЪЖДА „Енерго
– Про Продажби” АД, ЕИК
*********, да заплати на „КНМ груп”, ЕГН*********, сумата 954.45лв. – платена без основание стойност
на коригирана ел.енергия за периода
20.02.2010г. – 04.08.2010г. за обект,
находящ се в гр.Добрич, ул. „Осъм”, №9А, с абонатен
№********** и клиентски №**********, която сума е цедирана
от Н.А.А. в полза на ищеца с договор
за цесия от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата от предявяване на иска – 28.07.2014 г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл.55, ал.1 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД и.ОСЪЖДА
„Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, да заплати на „КНМ груп”, ЕГН*********, сумата
500.00лв. – разноски
в производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
С Решение № 1777/30.10.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт, като въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна сума в размер на 1025,00 лв., представляваща сторени в производството пред ВКС и ВОС разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането
за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на
разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството,
същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е релевирало
искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът
дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в
настоящото въззивното производство страната е
защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя
има право на възстановяване на същото, като ирелевантно
е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор.
Предвид изложеното е неприложима и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за
производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно
задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/6.11.2013
г. на ОСГТК отмяната се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли
в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено
нещо, на изчерпателно посочени основания,
обективиращи конкретен порок на акта. По
молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена
изключителна компетентност, независимо от това инстанционно
кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният
касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност.
Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново
разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено
нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното
решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези
на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново
разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще
разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат
правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното
производство, по което е постановено отменителното
решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на
делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително
и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Ирелевантно е обстоятелството дали молителят е станал
причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е
приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ
необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е
налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за
разноски по отношение на въззивника, доколкото той не
само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в
сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал
основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране
на извършените съдебно-деловодни разноски.
Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за осъществяване
на процесуално представителство в производството пред ВКС е неоснователно. Претендираното такова и присъдено с въззивното
решение възлиза в размер на 400,00 лева, което съдът намира, че е в размер, под минималния по Наредба № 1/2004г.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на
постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което
молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 32455/08.11.2018 г. от „Енерго –
Про Продажби“ АД, чрез адв.
Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 1777/30.10.2018
г. по в. гр. дело № 1778/2018
г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.