№ 143
гр. Благоевград, 31.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Н. Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело №
20241200500995 по описа за 2024 година
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, предявена от ищците
И. Б. Н., Н. Г. П., Т. Г. Т., Я. Г. А., В. Д. Н., М. Д. М., Ю. Д. Д., Б. И. Н., Б. В. Н., Н. В.
Н., Н. А. Н. и К. А. К. срещу ответника А. К. М..
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на
ответника А. К. М., подадена срещу Решение № 211 от 14.08.2024 г. по гр. д. №
732/2023 г. на Районен съд Сандански.
Постъпила е молба с вх. № 1461/29.01.2025 г., подадена лично от А. К. М. и К
Александров М., ЕГН **********, в която те заявяват, че се отказват от въззивната
жалба срещу Решение № 211 от 14.08.2024 г. по гр. д. № 732/2023 г. на Районен съд
Сандански, по която е образувано в. гр. д. № 995/2024 г. по описа на Окръжен съд
Благоевград, като отправят молба производството по делото да бъде прекратено.
Окръжен съд Благоевград, с оглед на направеното искане по постъпилата
молба и съобразно закона, намира следното:
С право на въззивно обжалване разполага всяка от страните по
първоинстанционното производство (Сталев, Ж. Българско гражданско
процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по
действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 524). К Александров М. не
е страна по делото. Той не е бил страна в първоинстанционното производство,
поради което не е разполагал с право на въззивно обжалване. Същият не е подавал
въззивна жалба, нито се е присъединявал към жалбата на А. К. М.. Между К М. и
съда не е възниквало процесуално правоотношение.
Съгласно чл. 264, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото страната може да
оттегли изцяло или отчасти подадената жалба, а според ал. 2 предварителен отказ
от правото на обжалване е недействителен. Съдът може да се произнесе по
искането в закрито заседание (виж определение № 4871 от 30.05.2005 г. по адм. д.
№ 4941/2005 г., I отд. на ВАС). В доктрината (Сталев, Ж. Българско гражданско
процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по
действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 526) се приема, че
упражняването на правото на въззивно обжалване е предоставено на волята на
неговия носител. В съответствие с диспозитивното начало защитата във въззивната
1
инстанция може да се даде само ако страната надлежно сезира въззивния съд, и то
в очертания от нея обсег. Проява на диспозитивното начало е и разпореждането с
правото на въззивно обжалване. Жалбоподателят може както да се откаже от него
така и да оттегли подадената молба. Отказът от правото на въззивно обжалване го
погасява изцяло и води до прекратяване на въззивното производство като
недопустимо.
В молбата с вх. № 1461/29.01.2025 г. са отправени две искания по чл. 264 ГПК,
тъй като в нея са обективирани волеизявления за отказ от въззивна жалба на А. М.
и на К М..
Процесуалните действия по делото се извършват от страните лично или чрез
техния представител и само такова процесуално действие е редовно и поражда
задължение за съда да го вземе предвид (определение № 338 от 02.06.2014 г. по ч. т.
д. № 1431/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). К М. не е страна по делото и не може да
извършва никакви процесуални действия, поради което подадената от него молба
за прекратяване на делото не дава правото на съда да прекрати същото (виж
решение № 818 от 28.03.1967 г. по гр. д. № 254/1967 г., II г. о. на ВС).
Десезирането на съда е едностранно процесуално действие, което
разпоредбата е предоставила само на жалбоподателите (виж определение № 9616
от 06.10.2006 г. по адм. д. № 3331/2006 г., ІV отд. на ВАС, определение № 11423 от
20.11.2006 г. по адм. д. № 10982/2006 г., ІV отд. на ВАС). К М. не е жалбоподател.
Той не е титуляр на правото на въззивно обжалване, поради което същият няма и
процесуалното право да се откаже от него.
Според Тълкувателно решение № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г.,
ОСС на ВАС, I и II колегия за да е допустимо едно процесуално действие, трябва да
са налице процесуалните предпоставки за извършването му. Положителните
процесуални предпоставки обуславят възникването, съществуването и
упражняването на процесуалното право. Процесуалната легитимация е абсолютна
положителна процесуална предпоставка, относима към възникването и
съществуването на процесуалното право.
Понеже за К М. не са били налице процесуалните предпоставки за
съществуването на право на въззивно обжалване, не може да се приеме, че са
налице предпоставките за осъществяването на отказ от него. Следователно след
като процесуалното му право по чл. 264 ГПК изобщо не е възниквало, е
недопустимо процесуалното действие, с което той го упражнява.
Когато процесуално действие е извършено не от страна по делото, не може да
се счете, че е налице надлежно сезиране на съда и произнасянето му по
направеното искане е недопустимо (в този смисъл определение № 338 от
02.06.2014 г. по ч. т. д. № 1431/2014 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Следователно
направения от К М. отказ от въззивна жалба е недопустимо процесуално действие,
което следва да се остави без разглеждане.
А. М. обаче е бил страна в първоинстанционното производство и в негова
полза се е породило правото на въззивно обжалване, което той е упражнил чрез
подаването на въззивна жалба. Затова той може надлежно да се откаже от правото
на въззивно обжалване. Молбата е подадена лично от жалбоподателя А. М., който я
е подписал със саморъчен подпис. Затова не е необходимо представянето на
изрично пълномощно с оглед на изискването на чл. 34, ал. 3 ГПК. В молбата той
изразява ясно и недвусмислено своето волеизявление за отказ от въззивна жалба,
както и своето искане да се прекрати въззивното производство.
Следователно с направения от А. М. отказ от въззивна жалба Окръжен съд
Благоевград е бил надлежно десезиран от въззивника с правния спор, предмет на в.
гр. д. № 995/2024 г. Поради тези съображения образуваното въззивно гражданско
производство по делото следва да бъде прекратено.
2
Въззиваемите не са представили доказателства за извършването на разноски
по делото, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
При отказ на жалбата определението за прекратяване на производството
подлежи на обжалване с частна жалба, а влизането му в сила води до влизане в сила
на първоинстанционното решение по арг. от чл. 296, т. 2 ГПК (Сталев, Ж.
Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено
издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 526,
решение № 103 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 1117/2011 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС).
Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът връчва на страните препис от актовете, които
подлежат на самостоятелно обжалване.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 264 ГПК, Окръжен съд
Благоевград
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от К Александров М., ЕГН
**********, искане по чл. 264 от ГПК за отказ от въззивна жалба,
обективирано в молба с вх. № 1461/29.01.2025 г.
ПРЕКРАТЯВА производство по в. гр. д. № 995/2024 г. по описа на
Окръжен съд Благоевград, поради отказ на А. К. М., ЕГН **********, от
подадената от него въззивна жалба, обективиран в молба с вх. №
1461/29.01.2025 г.
В частта, с която се прекратява производството по делото, определението
подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от получаване на
препис от него от страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ преписи от настоящото определение на въззивника –
лично на А. К. М., ЕГН **********, както и чрез адв. И. И. Я..
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на въззиваемите (И.
Б. Н., Н. Г. П., Т. Г. Т., Я. Г. А., В. Д. Н., М. Д. М., Ю. Д. Д., Б. И. Н., Б. В. Н., Н.
В. Н., Н. А. Н. и К. А. К.), чрез а. Н. Н.-З..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3