Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
18. 11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
тринадесети граждански състав в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 2980 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от Т.П. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против
К. Г. Г., ЕГН **********,***, с правно основание чл.
415 от ГПК и цена на иска 590, 78 лв.
В молбата
се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото,
е образувано ч. гр. д
№ 1110 / 2019 г. и е издадена е Заповед за
изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от
връчването на заповедта писмено възражение.
Ищецът е предявил иск за
съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на
ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото
разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника, в
който се оспорва исковата претенция чрез
назначения особен представител адв. Ц.П., адвокат към ***, със служебен адрес и
място на призоваване ***, В отговора се
оспорва исковата претенция поради изтекла погасителна давност.
Относно
допустимостта и основателността на иска: оспорва изцяло претендираната от
ищеца сума от 590.78 лв. - главница, в
размер на 529.49 лв. лихви в размер на 61.29 лв. представляваща ползване и
незаплатена топлина енергия за период от 1.10.2016г. до 31.12.2018г. Оспорва обстоятелството, че с ищцовото
дружество Т.П. ***ответникът се намира в
облигационни отношения. Оспорва обстоятелството, че е сключил процесния
договор. Претендираните от ищеца суми са погасени по давност на основание чл.
111 от ЗЗД. По отношение на сградната инсталация, на която е начислена сума в размер на 150 лв,
счита,че тази сума е завишена и ответникът
не я дължи.
ЗА ИЩЕЦА, редовно
призован, се явява представител юрк . ***и поддържа
исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ, се
представлява от адв. П. ***, назначена за особен представител и поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.
415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, против
която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил, че не дължи
сумите.
Безспорно е
по делото, че съдът е разпоредил К.Г. Г.,
ЕГН **********,***, да заплати на кредитора
Т.П. ***, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 529, 49 лева главница за потребена топлинна енергия в
периода 01. 10. 2016 г. – 31. 12. 2018 г, 61,29 лева лихва за забава за периода
02. 12. 2016 г. до 14. 02. 2019 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението –
21. 02. 2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените
деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Вземането
произтича от следните обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода 01. 10. 2016 г. – 31. 12. 2018 г. за имот на адрес ***
Предявеният иск е
неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е приложил договор за
абонамент.
Съгласно чл. 62 от Закона за защита на потребителите:
Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ,
електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова
страна. При доставка на стоки, както и
на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или
предоставяне на услуги, които не са поръчани от 23 потребителя, той не е длъжен
да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този,
който я е изпратил или предоставил. Липсата
на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал.
1 не се смята за съгласие.
Между ответника и
дружеството няма сключен договор и ако има такъв, ищецът е длъжен да го представи.
Каква е характеристиката на сградната инсталация като
етажна собственост: По отношение на физическата
поддръжка всеки е длъжен да участва съгласно дела си / чл. 41 от ЗС/, тъй като тя се явява
акцесорна част към самия имот. По отношение на ползването - сградната
инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се ползва, да се
ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се ползва от всички
- без това да нарушава правата на другите съсобственици. По отношение на
предназначението си - служи само и единствено по нея да се пренесе флуид с
определени параметри до отоплителните тела.
Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по - малка. Затова се
подменят металните тръби с полипропиленови или полиетиленови с медна или
алуминиева вложка и върху тях се поставя тръбна изолация – най - често
микропореста гума. От написаното дотук е видно, че подходът и уредбата в Закона
за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в противоречие
на неприкосновеността на частната собственост,
регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Дори и със Закон не
може да се задължи едно лице да ползва своя
съсобствена вещ. Ползването като вещно право на собствеността е
неприкосновена от една страна и е право, а не задължение на собственика на
вещта. Разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху
собственост е „данък" и е недопустим данък в полза на търговско дружество.
От друга страна,
нарушена е правната норма,
отразена в чл. 32 от Конституцията на Р България и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
За да е налице продажба по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, вещта трябва да е индивидуализирана т. е .
определена по количество и качество.
И тъй като отчитането е сезонно, едва след него при изравнителната сметка е налице реална продажба. От друга страна, ищецът не е
представил писмен документ, от който да е видно, че ответникът е съгласен на
авансово плащане по сделката, защото при
тези прогнозни дялове месечните плащания са именно такива.
След като сметките са по прогнозни дялове, те не са реални
и върху тях не се дължи лихва. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 5973 / 10. 05. 2010 г. на ВАС, където е постановено, че начисляване
на лихви върху прогнозни сметки е нищожно.
Освен това, по закон мораторна
/ наказателна / лихва, в т. ч. за забава, може да се налага само върху
действително доказани пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки, тъй като в
тях цифрите и данните не са действителни. Т. е.
изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД,
което е и потвърждение в правната норма на чл. 154, изр. второ. В този смисъл разпоредбата в чл. 33, ал. 1 от Общите условия
е противозаконна и противоречи на практиката на ВАС, петчленен състав, по
силата на ЗСВ е със задължителна сила, както за съдилищата, така и за
административните органи.
Съдът приема, че поради
направеното от ответната страна правопогасително възражение за погасяване на
задължението по давност, искът следва
да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П. ***ЕИК/БУЛСТАТ
***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***,
против К. Г.Г.,
ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска
590, 78 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: