Р Е Ш Е Н И Е №
170
Гр. Сливен, 26.10.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Иван Иванов
и при секретаря Радостина
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 147 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение, постановено по АНД № 609 по описа
на Районен съд – Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета
от АПК.
С Решение № 109/09.07.2021
г., постановено по АНД № 609/2021 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 20-002923 от 26.04.2021 г.
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Тексплет“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. „Лев Толстой“ № 13, за нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5, във вр. чл. 414 ал.
3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател „Тексплет“
ЕООД, което чрез упълномощен представител го обжалва в срок с твърдения за
материална и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Съдът допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като възприел, че постъпилата
по делото и подписана с електронен подпис молба от дружеството, не е подписана.
При постановяване на своето решение съдебният състав не се произнесъл и по представените от
страната, ведно с жалбата писмени доказателства, не ги разгледал и не изложил
мотиви относно приемането или неприемането им. В подкрепа на твърдението за
материална незаконосъобразност заявява, че дружеството не работи с постоянни
производствени мощности, а само при постъпили заявки от клиенти, а
производството било „свито“ в периода от последните 24 месеца при влошената
икономическа ситуация, провокирана от ковид – 19.
Това налагало постоянно освобождаване на работници, или разрешаване на платен
или неплатен отпуск на такива. Денят на извършената проверка от служители на
ДИТ бил първи работен ден след 20-дневен престой. Предвид това било невъзможно
за дружеството да поддържа постоянно назначени лица на постоянен трудов
договор, а в случая с М.Д. бил сключен граждански договор по предоставяне на
услуга – г. на ч., с посочено количество и период на действие на договора.
Реално се получило изпълнение на услуга по граждански договор и последващо
назначаване по трудово правоотношение, което не било забранено от българското
законодателство. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В с.з. дружеството
- касационен жалбоподател, редовно и своевременно призовано, не се
представлява. С писмена молба от упълномощен процесуален представител моли съда
да уважи жалбата, с претенция за разноски.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, се представлява от упълномощен
ст. юрк. А. Г., който оспорва жалбата и моли съда да
остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е неоснователна, а съдебното
решение – правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните доказателства, прие за
установено следното:
Касационната жалба
е подадена в срок, процесуално допустим, но по същество - неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, с
твърдение, че същият е издаден в нарушение на материалния закон. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
На 12.04.2021 г.
длъжностни лица – служители при Дирекция “Инспекция по труда” - Сливен извършили
проверка по спазване на трудовото законодателство в обект Предприятие за
производство на чорапи, стопанисван от „Тексплет“
ЕООД и находящ се на адрес гр. Сливен, ул. „Асеновско
дефиле“ № 4а. Длъжностните лица установили, че в производствения цех работи М.
М. Д., която по време на проверката извършвала дейности по г. на ч.. Съгласно попълнена
пред проверяващите контролни органи декларация, Д. р. в „Тексплет“
на д.„г.“ от 12.04.2021 г. с работно време от 08 до 16:30 ч., с продължителност
на същото 8 часа. Тези и други резултати от проверката били формулирани и
обобщени в Протокол за извършена проверка № ПР2111937/12.04.2021 г. и
19.04.2021 г. На 15.06.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Сливен били
представени двустранно подписан трудов договор между дружеството и Д. и справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ с дата и час на
регистрация – 12.04.2021 г. 14:27:05 ч. Проверяващите формирали извод, че „Тексплет“ ЕООД, в качеството на работодател, е допуснал до
работа на 12.04.2021 г. М. М. Д. преди да ѝ връчи копие от уведомление по
чл. 62 ал. 3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което дружеството е нарушило чл. 63
ал. 2 от Кодекса на труда. Така описаното от фактическа и правна страна било
обективирано в Акт за установяване на административно нарушение № 20-002923,
съставен на 20.04.2021 г. Въз основа на съставения акт Директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ издал Наказателно постановление № 20-002923/30.04.2021
г., с което за нарушение по чл. 63 ал. 2
от Кодекса на труда и на основание чл. 416 ал. 5, във вр.
с чл. 414 ал. 3 от КТ наложил на „Тексплет“ ЕООД
имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
По делото са приобщени
като доказателства Длъжностна характеристика на длъжността „г.“, подписана от Д.,
молба от последната за назначаване на тази длъжност от 06.04.2021 г., Служебна
бележка № 1/2021 г. за проведен на 12.04.2021 г. начален инструктаж по
безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана, подписана от Д..
Видно от АНД №
609/2021 г., на 15.06.2021 г. е постъпила молба от упълномощения процесуален
представител на дружеството – жалбоподател, подписана с електронен подпис, в
която е заявена невъзможност за явяване в открито съдебно заседание, както и
молба да се даде ход на делото, със становище по същество – с поддържане на
изложените в жалбата оплаквания. Доказателствени искания не са отправени към
съда.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че нарушението е извършено
и доказано по безспорен начин, а при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
При ясно описана фактическа обстановка и изложени, съответни на същата и
приложимия закон мотиви, първоинстанционният съд е формирал изводи за
законосъобразност на санкционния акт, в т.ч. и досежно размера на наложената
имуществена санкция.
Решението е
валидно, допустимо и правилно, а формираните от Районния съд изводи напълно се
споделят от настоящата касационна инстанция, при следните съображения:
Видно от административнонаказателната преписка, като административно
нарушение е квалифицирано допускане до работа от страна на „Тексплет“
ЕООД, без да е връчено на лицето уведомление по чл. 63 ал. 2 от КТ, като М.Д. е
заварена на 12.04.2021 г. в стопанисвания от дружеството обект (производствен
цех) да г.чорапи. В попълнената от Д., предоставена ѝ от проверяващите
декларация, е видно, че същата работи като г. с работно време от 8 до 16:30 часа,
с продължителност на работния ден 8 часа. От цитираната декларация
недвусмислено става ясно, че лицето работи по трудово правоотношение – на ясно
обозначена длъжност и с фиксирано работно време и място, но работодателят не е
връчил задължително изискуемото уведомление. Съгласно визираната в акта и
наказателното постановление като нарушена разпоредба на чл. 63 ал. 2 от Кодекса
на труда, работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Съобразно чл. 63 ал. 1,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от
двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Цитираната ал. 1
вменява задължение за работодателя преди постъпване на работа да предоставя на
работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3, заверено от НАП, а с ал. 2 законодателят е въвел изрична забрана за
работодателя да допуска до работа работника, без на същия да са предоставени
тези документи. Нарушението на тази забрана е прогласено за административно
нарушение в разпоредбата на чл. 414 ал. 3 от КТ, според която работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1
или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за
всяко отделно нарушение. В процесния случай от събраните по делото
доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството е допуснало до
работа лице, престиращо работна сила на определена
длъжност, с работно време и място на извършване на дейността, без да му е
връчен трудов договор и уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ. С тези си действия
санкционираното дружество е нарушило забраната по чл. 63 ал. 2 от КТ и правилно
е била ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност с процесното наказателно постановление. Декларацията, попълнена от Д.
съдържа данни за елементите на трудовото правоотношение - трудова дейност с
постоянен характер, извършвана с договорени работно време и място, поради което
следва да се приеме еднозначно наличие на трудово правоотношение, което подлежи
на обективиране в трудов договор и съпътстващата го
регистрация. Доказаното в хода на съдебното дирене обстоятелство, че Д. реално престира работна сила води до категоричния извод, че е
допусната до работа, без да са ѝ връчени екземпляр от трудов договор и
уведомление по чл. 62 ал. 3 от КТ. Приложеният в случая размер на имуществената
санкция е в рамките на определената от законодателя.
Касационната инстанция
не споделя отменителния довод в жалбата за допуснато
от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно е от АНД № 609/2021 г.
по описа на РС – Сливен, че на 15.06.2021 г. е постъпила молба, подписана с
електронен подпис от пълномощника на дружеството адв. Ж. Д., възприета от
решаващия съдебен състав като неподписана, но предвид съдържанието на същата,
съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Представените от
страната – жалбоподател писмени доказателства са приобщени по делото и,
противно на твърдяното в касационната жалба, са обсъдени в съдебното решение.
При горните изводи
настоящата касационна инстанция приема, че
обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен
състав, поради което от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод за това, че административно
нарушение е извършено и доказано, поради което и постановеното от Районния съд
решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният съд не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на
доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от
доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи,
води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в
рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и
обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната
жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В атакуваното
решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност
на Наказателно постановление № 20-002923 от 26.04.2021 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Сливен, с което на „Тексплет“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Лев
Толстой“ № 13, за нарушение по чл. 63 ал. 2 от КТ и на основание чл. 416 ал. 5,
във вр. чл. 414 ал. 3 от Кодекса на труда е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изхода на
делото, неоснователна се явява претенцията на дружеството – касационен
жалбоподател за присъждане на разноски в производството.
Водим от горното,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 109/09.07.2021 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 609/2021
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.