Р Е Ш Е Н И Е
04.03.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.о. II
Районен съд – Дупница състав
02.03. 2021
на Година
Маргарита Алексиева
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 1188 2020
дело № по описа за година.
Производството е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.В.Г., с ЕГН ********** с адрес: ***
против Наказателно постановление №20-0348-000611 от 02.10.2020 г., издадено от
Началник РУ към ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 20.00 лв. за нарушение на чл. 105, ал.
1 от ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител излага
доводи, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли
за неговата отмяна. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 10.09.2020 г. е съставен е Акт за установяване на
административно нарушение № 203217 от С.С. – мл. автоконтрольор при ОДМВР
Дупница, РУ Дупница в присъствието на свидетеля В.И. за това, че на 10.09.2020
г. в 07:47 ч. в Община Дупница на път втори клас № 62 км.
35+100 в посока гр. Дупница Г.В.Г. управлява личния си автомобил ,,Опел Вектра“
с рег. № КН4474ВВ с допълнително затъмнени с фолио предни странични стъкла, с
което е ограничена видимостта на водача към останалите участници в движението.
Въз основа на съставения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление, в което е отразена идентична фактическата обстановка
на тази в акта, като допълнително е посочено, че е ограничена видимостта
/намалена прозрачност/ през челното или страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя.
Свидетелите С. – актосъставител и И. при разпита си
заявяват, че поддържат констатациите посочени в акта. Същите в показанията си
твърдят, че видимостта на предните странични стъкла била ограничена чрез
допълнително залепено фолио. Когато стъклото е фабрично затъмнено на стъклото
има означение с букви, каквото в конкретния случай на проверения автомобил не е
имало. Не са измервали с уред светлопропускливостта на стъклата, съответно на
допустимия процент затъмненост. Такова техническо средство е налично в РТК (пункт за регистрация на МПС),
но не е калибровано и поради това не се използва.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на така установеното, съдът счете, че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна, по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от Началника на РУ Дупница в качеството му на оправомощено лице въз основа на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, приложена по делото. Актът за установяване на административно нарушение е съставен също от компетентен орган, оправомощен за това съгласно цитираната заповед.
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП регламентира забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Тази забрана обаче не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от чл. 6. 3 "Тълкуване на резултатите" общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство, което в случая контролните органи не са извършили. Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното затъмнение на предните странични стъкла на автомобила /чрез залепване на фолио/ е в отклонение на допустимите ограничения.
Безспорно намаляването на прозрачността на стъклата на автомобила води до ограничаване на видимостта на водача към пътя. От събраните доказателства по делото обаче се установи единствено, че предните странични стъкла на автомобила, управляван от жалбоподателя са били затъмнени с фолио.
Съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е допустимо намаляване прозрачността на стъклата, съгласно разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. В Приложение 3, т. 6.3.1. 1. 1. от цитираното Правило общата светлопропускливост не може да бъде по-малка от 70 % при предни стъкла и други стъкла, които са разположени на място, необходимо за видимостта на водача. В настоящия случай нито в описанието на нарушението е посочено каква е пропускливостта на предните странични стъкла с направеното затъмняване, нито от доказателствата по делото се установи нейната стойност. Това обстоятелство е важно, тъй като за да ограничава видимостта на водача към пътя, е необходимо затъмняването на стъклата да води до светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от фактическия състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието на нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно непосочването на това обстоятелство и доказателствената му необезпеченост, водят до невъзможността категорично и безспорно да се установи дали жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. С оглед на това съдът намира, че не е доказано по категоричен и безспорен начин, че Г. е осъществил твърдяното в атакуванато НП нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Всичко това обосновава незаконосъобразността и необходимостта от отмяна на обжалваното наказателно постановление.
С оглед заявената претенция от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски – адв. хонорар в размер на 300.00 лева,
за които е представен договор за правна защита и съдействие, имащ характера на
разписка за платената в брой сума, съгласно постановките на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и на
основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 144, ал. 4 от АПК,
такива се дължат в полза на жалбоподателя. Поради това съдът приема, че следва
да осъди ОДМВР-Кюстендил, представлявано от директора Елиан Стамболийски да
заплати в полза на Г.В.Г. сумата от 300.00 лева - адвокатски хонорар по делото.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №20-0348-000611 от 02.10.2020 г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР Кюстендил, РУ Дупница, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на Г.В.Г., с
ЕГН ********** с адрес: ***, е наложено административно наказание ,,глоба“ в
размер на 20.00 (двадесет) лв. за
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Кюстендил,
представлявано от директора Елиан Стамболийски да заплати на Г.В.Г., с ЕГН **********
с адрес: *** сумата от 300.00 /триста/ лв. адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Кюстендил с касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: