Р Е Ш Е Н И Е
№44/24.1.2020г.
гр.
Пазарджик, 24.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Паун Савов, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1408 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба,
подадена от А.С.К. с ЕГН: ********** ***, чрез адвокат В.П. ***, със съдебен
адрес ***, против Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес: гр. П.., ПК ..,
площад С. № .., с искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 500
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди във връзка с
отменено наказателно постановление по АНД № 994/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление № 18-1006-004564/19.03.2019
г. на Началника група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 500
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 994/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен
съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 500 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
10.12.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат П.. Поддържа исковата молба. Моли да се приемат
писмените доказателства, представени с нея, както и представените по делото,
вкл. и АНД № 994/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представя списък на
разноските и излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима, но не е доказана по основание и размер. Излага
доводи в тази насока, като моли да се отхвърли претенцията за реално причинена
имуществена вреда и им се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба, като евентуално при преценка на съда, счита, че
би могъл да се редуцира размера на имуществената вреда.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо
ищеца А.С.К. е
било издадено наказателно
№
18-1006-004564/19.03.2019 г. от Началника група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Пазарджик, с което на Б.. е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,
ал.1 ЗДвП. Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП № 18-1006-004564/19.03.2019 г.,
поради което било образувано АНД
№ 994/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за осигуряване
на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат В.П. *** и
е заплатил сума от 500 /триста/ лева, представляваща адвокатски хонорар за
процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от
19.04.2019 г., приложен по АНД с подаването на жалбата. По делото са проведени
три съдебни заседания, в които адвокат П. е участвал. Представил е и писмена
защита по делото. С Решение № 564 от 20.09.2019 г., влязло в законна сила на 11.10.2019
г., Районен съд Пазарджик е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи
и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и
чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за
установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление в размер на 500 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
П. *** да го представлява по АНД
№ 994/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик по жалба против наказателно
постановление № 18-1006-004564/19.03.2019 г. на Началника група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Пазарджик до приключване във всички инстанции. Договорили
са адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, които е отбелязано, че е заплатено
изцяло.
Неоснователно е възражението на
ответника, че е налице изключителна вина на ищеца, тъй като съдът е отменил
атакуваното НП поради процесуални нарушения, а не защото нарушението не е
извършено от наказаното лице и съгласно чл. 5 от ЗОДОВ обезщетение не му се
дължи. Следва да се отбележи, че отговорността е обективна, защото
законодателят не изисква наличието на виновно поведение. Което означава, че
дори дадена административна дейност да е извършена напълно добросъвестно и
съобразно конкретните обстоятелства, ако тя обективно не съответства на
изискванията на закона, възниква отговорност за обезщетение за причинените
вреди. Именно такъв е и конкретният случай.
Неоснователно е възражението и,
че с оглед наложения размер на глобата с отмененото НП – 200 лв.,
претендираният размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски хонорар
в размер на 500 лв. е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така
заплатените 500 лв. се явяват съответни на разпоредбите на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя чл.1 сочи,
че: „Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в
случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв.
По договор е уговорено възнаграждение в размер на 500 лв., реално са заплатени
и се претендират с исковата молба. Следва да се отбележи, че макар и над
минимлания такъв, този размер е оправдан - адвокат П. е имал активна позиция по
делото – изготвил е подробна жалба, явил се във всяко едно от проведените три съдебни
заседания, като нито едно от отлаганията на делото не е по негова вина,
ангажирал е доказателства, като освен изготвянето на жалбата, е представил пред
съда и подробна писмена защита. По тази причина възражението на
ответника за прекомерност в този смисъл е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 500 лева. Основателен се явява и искът за присъждане на законната
лихва върху сумата от 500 лв. от датата на завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 410 /четиристотин
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата е 300 лв., така претендирания размер не е много над него, като
и в настоящото производство адвокат П. отново е изготвил подробна искова молба,
явил се е в съдебното заседание и е представил писмена защита.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П.., ПК .., площад С. № .. да
заплати на А.С.К. с ЕГН: ********** ***,
сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата в размер
на 500 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 10.12.2019 г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. П., ПК .., площад С. № .. да
заплати на А.С.К. с
ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски в размер на 410 /четиристотин
и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/