Решение по дело №48/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-303 от 01.02.2024 г., подадена от «Б. Ф.» ЕООД, Габрово, [ЕИК], чрез адв. С. П. от АК - Габрово, против Решение № 3 от 19.01.2024 г. на директор ТП на НОИ – Габрово, във вр. с оспорени задължителни предписания № ЗД-1-07-01472181 от 07.12.2023 г. на контролен орган при ТП на НОИ – Габрово с искане за неговата отмяна.

С процесното Решение на основание чл. 117, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 3 от КСО е разгледано възражение на дружеството срещу Задължителни предписания с горния номер, с които същото, като осигурител, е задължено да коригира данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, касаещи лицето Д. И. Й., [ЕГН], негов управител, съдържащи се в Декларация образец № 1 – «Данни за осигуреното лице» за периода от 03.01.2019 г. до 30.09.2023 г., като е указано да се подадат данни в позиция № 12 «Вид осигурен» с код 10, вместо с погрешно подадения такъв 01, както и в позиция 21 «Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски» относно осигурителния доход на лицето, като за такъв се посочи стойност от 831.00 лв., съответстваща на минималния осигурителен доход според ЗБДОО.

В подаденото против тези предписания възражение е посочено, че лицето работи по трудов договор на 4-часов работен ден, като за процесния период за същия са внесени дължимите осигурителни вноски по КСО, като са спазени изискванията за минимален осигурителен праг по Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО. За икономическа дейност с КИД 1089 Й. е с правилно определен такъв праг, съгл. квалификационната група професия в колона 1 «Ръководители» на същото Приложение и данните по чл. 5, ал. 4 на КСО са коректно подадени в законния срок, поради което изискваната с указанията корекция е неоснователна, като в тази връзка се моли за тяхната отмяна.

Възражението се счита за неоснователно от контролния административен орган, като същият е взел предвид, че въз основа на негова заповед е извършена пълна ревизия на дружеството и резултатите от нея са обективирани в Ревизионна записка от 07.12.2023 г. и анализ към същата. Контролният орган е направил извод, че за периода Й. реално е осъществявал функциите на изпълнител по договор за управление иконтрол на дружеството и следва да се осигурява за рисковете общо заболяване, старост, смърт, трудова злополука, професионална болест и безработица на осн. чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Същият неправомерно е сключил трудов договор сам със себе си. Нарушена е нормата на чл. 6, ал. 2 от КСО относно минималния осигурителен праг, като приложимият такъв е 831.00 лв. – минимален осигурителен доход съгл. квалификационна група професия в колона 1 “Ръководители” на Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО и данните му са некоректно подадени за процесния период.

Решаващият орган намира предписанията за мотивирани и законосъобразни. Минималният месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии за периода е определен в ЗБДОО за съответните години от 2019 г. до 2023 г., включително. Дружеството има основна икономическа дейност “Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде” с код по КИД № 1089. На ред 19, от Приложение № 1/Приложение № 1А към чл. 9 от ЗДБОО за тези години е видно, че за “Ръководител” МОД минималният ОД е в размер на 831.00 лв. Съгл. Учредителния акт на дружеството от 08.11.2018 г. То се представлява и управлява от Й., вписан като управител в ТР, който е упражнявал именно такава дейност за периода. За длъжността е определен нормативно горепосочения МОД.

Мотивите на жалбоподателя, въз основа на които се иска отмяната на решението, се изразяват в това, че то не почива на правни доводи. Този за неправомерно сключване на договор сам със себе си, е в разрез с нормативните правила, т.к. е действителен, необявен за нищожен или унищожен по предвидения в закона ред. Всички останали констатации и изводи на решаващия орган се мотивират с този погрешен извод. В тази връзка и МОД на Й. следва да се изчислява въз основа на сключения трудов договор за 4-часов работен ден.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Р., която оспорва жалбата. Моли за присъждане на деловодни разноски - юрисконсултско възнаграждение.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят по фактите, отразени в предписанията и решението. Същите са установени по безспорен начин и се подкрепят от писмените доказателства по преписката, както следва:

Със Заповед № Р-5-07-01447555 от 06.11.2023 г. на ръководител ТП на НОИ - Габрово е възложено извършването на ревизия по разходите на ДОО на дружеството – жалбоподател за периода от 12.11.2018 г. до 30.09.2023 г.

К. Р. записка № Р-5-07-0141717 от 07.12.2023 г. на инспектора, на когото е възложена ревизията е приложен анализ, в който е отразено, че при проверка на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на осигурените лица /РОЛ/ и разплащателните ведомости не са установени различия. Отразено е, че изпълнителите по договори за управление и контрол следва да се осигуряват за всички осигурени социални рискове /ОСР/, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса. Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня, в който те започнат да упражняват трудова дейност, според нормата на чл. 10, ал. 1 от същия нормативен акт. С. У. акт на „Бионова Фармасютикъл“ ЕООД от 08.11.2018 г. с решение на едноличния собственик на капитала за негов управител е избран Д. И. Й.. За периода от 03.01.2019 г. до 30.09.2023 г. лицето реално е упражнявало трудова дейност като изпълнител по договор за управление в дружеството и следва да се осигурява за всички ОСР. За същия период Й. е сключил неправомерно сам със себе си трудов договор за длъжността „управител“ с договорката за 4-часов работен ден и се е осигурявал според правилата на този договор. В тази връзка от страна на дружеството не са спазени разпоредбите на чл. 6, ал. 2, във вр. с ал. 3 от КСО относно минималният осигурителен праг /МОП/, съгласно Приложение № 1 към чл. 9, т. 1 от ЗБДОО за периода 03.01.2019 г. – 30.09.2023 г. За икономическа дейност с КИД 1089 – „Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“ управителят на дружеството е с неправилно определен осигурителен праг, вместо верния такъв от 831.00 лв. за група професия „Ръководители“. Данните за това лице се явяват некоректно подадени с погрешно отразени стойности в позиция 12 „Вид осигурен“, като е посочен погрешно код 01, вместо код 10, както и за позиция 21 „Осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски“, за който са посочени неверни данни вместо правилните такива 831.00 лв.

Към преписката е приложен учредителния акт на дружеството от 08.11.2018 г., в който са описани неговата форма, предмет на дейност, имущество, капитал, управление, като по отношение на последното е отразено, че то се управлява и представлява от горепосоченото физическо лице – Д. И. Й., който е и едноличен собственик на капитала. По делото няма данни той да е бил заменен с друг управител през ревизирания период. Със същия дружеството е сключило трудов договор на 02.01.2019 г., който е в сила също за целия период, видно от приложената извадка от Регистър на трудовите договори, с НКИД 1089 и НКП /Национален класификатор на професиите/ 11207023. В Справка от персонален регистър на НОИ е посочено за процесния период, че всички лица, осигурени при дружеството, са в категория „работници и служители трета категория“ с отработени часове – 4 часа на ден. По делото не се твърди, нито се установява, че дружеството не е осъществявало дейност през процесния период и че Й. по някаква причина не е реализирал правомощията си на управител. Напротив, за него всеки месец е подавана спр. Обр. № 1, свидетелстваща, че същият е упражнявал дейността си активно през целия период.

На същата дата, на която е издадена Ревизионната записка, са издадени и процесните Задължителни предписания /л.58/ на ревизиращия орган – старши инспектор по осигуряването П. П., в които върху вече развитите в записката и изложени по-горе и в настоящия съдебен акт доводи е указано на жалбоподателя, в качеството му на работодател и осигурител, в срок до 17 дни от получаването, да се коригират така посочените неверни данни относно осигуреното лице Д. И. Й. – управител, подадени за посочения период, по указания начин.

Предписанието е връчено на адресата на 08.12.2023 г. и срещу него е подадено Възражение от 20.12.2023 г., в което осигурителят защитава позицията си, че след като Й. е назначен по трудов договор от 4.00 часа за икономическа дейност с КИД 1089, управителят е деклариран с правилен осигурителен праг според класификационната група професия в колона 1 „Ръководители“.

С процесното Решение ответникът по настоящата жалба се е произнесъл в насока отхвърляне на възражението по изтъкнатите вече съображения.

Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 и 3 от КСО, контролните органи на Националния осигурителен институт /НОИ/ при изпълнение на служебните си задължения: 1. извършват проверки и ревизии във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт; 3. дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. В случая ревизията е извършена и указанията са дадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Габрово - П. Й. П.. С цитирана по-горе заповед на същия, в това му качество, е възложено конкретно извършването на ревизията, при която е установена описаната фактология. Според приложената по делото длъжностна характеристика старши инспекторът извършва проверки и ревизии /т.12/ и дава задължителни предписания за спазване на разпоредбите по ДОО и ЗГВРСНР /т. 26/. Задължителните предписания се оспорват по административен ред пред ръководителя на ТП на НОИ, като предпоставка за съдебното им обжалване, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО и този административен орган се произнася по жалбите с решение.

Процесното Решение е издадено от А. И., назначена със Заповед № 1015-07-19 от 31.01.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Габрово, за заместващ същия административен орган при негово отсъствие. На 19.01.2024 г. тя е издала процесното Решение именно в качеството си такъв заместник, т.к. титулярът е отсъствал поради ползване на отпуск по болест, удостоверено с Болничен лист № 7059 от 28.12.2023 г. /л.67/.

С оглед така изложеното настоящият съдебен състав намира, че Задължителните предписания и Решението, с което същите се оставят в сила, са издадени от компетентни органи, при изпълнение на предоставените им по закон правомощия.

По делото са приложени декларации обр. 1 – „Данни за осигурено лице“, подадени от жалбоподателя в НОИ за Д. Й.. От съдържанието им се потвърждава, че през процесния период подадения код на икономическа дейност е 1089, осигурителният доход е от 429.55 лв. до 614.00 лв. върху същото брутно трудово възнаграждение – за 4-часов работен ден, в зависимост от броя отработени дни в месеца и по-нисък от посочения като минимален осигурителен праг 831.00 лв.

Страните не оспорват това, че Й. е назначен по трудов договор на 4-часов работен ден. В персоналния регистър на НОИ за процесния период, както бе посочено по-горе, изрично е отразено, че отработените часове на ден са 4 часа и на тази база са подадени обр. декларациите № 1 и са внасяни съответните осигуровки, по което страните нямат спор. За този факт свидетелстват и официалните документи, приложени по делото– Ревизионната записка, справки, извлечения от регистри, които не са оспорени в хода на делото.

Съдът споделя становището на жалбоподателя, че сключване на договор сам със себе си – в случая на Й., като управляващ и представляващ дружеството – работодател, от една страна и като изпълнител по същия, от друга, не е нищожен / недействителен, т.к. не е забранен от правните норми. Още повече, че съгласно изричното предвиждане на нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ страните не могат да се позовават на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните, каквито факти по делото нито се твърдят, нито се установяват. По тази причина съдът приема, че освен че дружеството е сключило със своя управител такъв трудов договор за половин работен ден, то същият е действителен. Този въпрос обаче остава встрани от процесния правен спор, т.к. друг е въпросът дали това предпоставя задължителния минимален осигурителен праг на лицето съгласно ЗБДОО да бъде в под установения минималния такъв, поради работа по трудов договор като управител на ТД при условията на половин работен ден. Спорният момент тук е не действителността на този договор – безспорно той не е обявен за недействителен и осигуряването за периода е било въз основа на договореното в него и получавано възнаграждение. Спорно е дали не е налице в този случай осигурителят /жалбоподател по делото/ да осигурява управителя на база не по-ниско от минималния праг, предвиден за осигуряване на лице, осъществяващо управлението на търговско дружество, за съответния тип икономическа дейност, независимо от отработеното от него време и договореното в него възнаграждение.

Съгласно чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. С. З. за бюджета на държавното обществено осигуряване се определят: 1. максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година; 2. минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица; 3. основните икономически дейности и [жк], за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях. Целта на законодателя е Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 да се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Й. е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО – управител на търговско дружество, което е видно от учредителния акт и справката на АВ и за определяне размера на осигурителните му вноски се прилага нормата на чл. 6, ал. 3 от Кодекса, като вноските се дължат и начисляват върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3.

ЗБДОО по отделни години определят минимален месечен размер на осигурителния доход за съответната календарна година по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно съответните приложения. Така, напр., чл. 9, ал. 1 от ЗБДОО за 2023 година регламентира, че този размер се определя от 01.януари до 31.юли съгласно Приложение № 1 и от 01.08. до края на годината – според Приложение 1А. Така в Приложение № 1, ред 19, за „Производство на други хранителни продукти“ минималният осигурителен доход за ръководител на предприятие, занимаващо се с такова производство, е 831.00 лв., както и в Приложение 1А – 831.00 лв. В ЗБДОО за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. съответните Приложения предвиждат също минимален осигурителен доход от 831.00 лв. за ръководителите на Производства на други хранителни продукти с кодове по КИД 10.8 /без 10.81 и 10.82/. Безспорно е, че през процесния период Й. е бил осигуряван на по-ниска от тази сума, като позицията на работодателя /осигурител/ е, че това е така, т.к. лицето работи на 4-часов работен ден въз основа на трудов договор. В противоречие на тази позиция ответната страна намира, че независимо от това, какво работно време е договорено от страните по този договор, минималният осигурителен праг за вида дейност и занятие по ЗБДОО за съответната година следва да бъде спазен и осигуровките на лицето не могат да се изчисляват върху по-ниска от така регламентираната основа.

Кодът за икономическа дейност /КИД/ се издава от НСИ и се определя веднъж годишно, въз основа на подадените годишни отчети за дейността. НСИ използва показателя „Нетни приходи от продажби”, който се съдържа в Отчета за приходите и разходите като част от тези отчети. С. К. на икономическите дейности в НСИ 2008 г., с код 10.8 се отразяват „Производство на други хранителни продукти“, 10.89 - „Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде“. Класификацията е утвърдена със Заповед № РД-07-316 от 29.11.2007 г. за утвърждаване на Класификация на икономическите дейности, за краткост наричана "КИД-2008", а за международно използване - "[интернет адрес]", на председателя на Националния статистически институт, обн., ДВ, бр. 107 от 18.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване предвижда отделно и самостоятелно основание за осигуряване на управителите на търговски дружества, различно от това за работниците и служителите, като продължение на общата идея за разграничение между дейността по управление и контрол на търговски дружества, която има мандатен характер, и работата по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 135 ТЗ, управителят на търговското дружество е негов орган на управление. Търговският закон регламентира правното му положение, както и вменените му функции съобразно чл. 141, ал. 2 ТЗ - да управлява и представлява дружеството. Нормата на чл. 141, ал. 3 ТЗ въвежда задължение за търговското дружество, да впише в Търговския регистър името на управителя, който представя нотариално заверено съгласие с образец на подписа. Овластяването на управителя и неговото заличаване имат действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването /чл. 141, ал. 6 ТЗ/. Изрично в чл. 141, ал. 7 от ТЗ е регламентирано, че отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. Затова и статута на лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е специален по отношение статута на работниците и служителите по трудово правоотношение, което означава, че спрямо управителите на търговски дружества се прилагат и специалните правила на тази разпоредба, както и на нормата на чл. 6, ал. 3 от същия нормативен акт, във вр. с ежегодните ЗБДОО. Тези изисквания съставляват императивни нормативни правила, същите не само не могат да бъдат нарушавани по силата на диспозитивното правило за свободно договаряне, но и не следва да се заобикалят. При нарушаване или заобикаляне на същите съдът следва пряко да приложи императивните правни норми, които ясно изискват управителят на едно търговско дружество да се осигурява за всички ОСР върху база, посочена като минимален и максимален праг в ЗБДОО, независимо от желанието на същите лица да се ползват от друга база, извън тези законово фиксирани рамки. В тази връзка не следва да се допуска резултат, с който се нарушава това изискване, вкл. чрез сключване на трудов договор за работа при по-малко от 8 часа или на по-ниска заплата. Той няма да се счита за недействителен, особено в рамките на настоящото производство съдът не може да установява такава недействителност, вкл. инцидентно, но за целите на осигуряването такива договорки не следва да водят до намаляване на осигурителния праг под минимално предвидения такъв със закон за съответната КИД и длъжност и в такива случаи следва да се приложи директно законовата разпоредба.

При това положение и въз основа на гореизложеното АСГ намира, че правилно административният орган е приел, че е налице основание за задължително осигуряване на съгласно чл. 4, ал.1, т.7 от КСО. Това означава, че за времето, през което този управител е бил вписан и е изпълнявала функции като такъв на търговското дружество – процесния период, той е задължително осигурено лице по чл. 4, ал.1, т.7 от КСО и осигурителният му доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен за ръководни служители по основната икономическа дейност на дружеството. /Решение № 943 от 23.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12641/2017 г., VI о. и др./

Неправилното подаване /с неверни данни/ или неподаване на декларация обр. № 1 може да представлява основание за ангажиране на административно наказателна отговорност и/или да е основание за даване на задължителни предписания. Съгласно чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, контролните органи на НОИ дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на Националния осигурителен институт. С Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, отменена на 03.01.2020 г. с последвалата я, действаща и към момента, Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. с идентично наименование, се уреждат съдържанието, сроковете, начинът и редът за събиране и съхранение в Националната агенция за приходите на данните от работодателите, осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" за всяко лице, подлежащо на задължително осигуряване, и облагаемия доход и данъка за доходи от трудови правоотношения по смисъла на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за дължимите осигурителни вноски по фондове. Тези задължени лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец № 1, 3 и 5 съгласно приложения № 1, 2 и 3, в които се вписват данни за осигурените лица, вкл. вида на дейността и осигурителният им доход, въз основа на които данни се внасят съответните осигуровки. Според указанията за попълване конкретно на Декларация обр. 1 /процесните са само от този вид/, в колона № 12 се попълва „вид осигурен“, като жалбоподателят е попълнил по отношение на Й. код „01“, което означава „работници и служители“. Правилно длъжностното лице, издало задължителните предписания, е задължило осигурителя да коригира този код с „10“ – „за управителите и прокуристите на търговски дружества, …“, т.к. Й. се явява точно такова лице, вписано съгласно правилата на ТЗ в Търговския регистър именно като управител на търговско дружество, по отношение на който се прилага специалната норма на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, а не общата, касаеща останалите работници и служители, които се осигуряват на друго основание – чл. 4, ал. 1, т. 1 от същия нормативен акт.

Също така правилно е указано на осигурителя да коригира и колона 21, която следва да съдържа „Осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО – попълва се доходът съгласно чл. 6, ал. 2 и 12 от КСО, включително сумата по чл. 40, ал. 5 от КСО“, т.к. в случаят този доход е горепосоченият такъв от 831.00 лв. за управители на дружества с вече визирания и заявен и от самия жалбоподател вид търговска дейност с КИД 1089. Нормата изрично посочва, че се попълва не произволен, вкл. произволно договорен доход, а именно този по чл. 6, ал. 2 от КСО: „Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски“, а този доход по отношение лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 е посочен в чл. 6, ал. 3 от Кодекса – „…върху не по-малко от минималния осигурителен доход…“, който, както неколкократно бе посочено по-горе, се определя в ЗБДОО за всяка календарна година.

В заключение съдът счита, че предписанията са издадени от компетентен орган при спазване на процесуалните изисквания, те са мотивирани, правилни и законосъобразни и като е отхвърлил възражението срещу тях, ответникът – ръководител ТП на НОИ – Габрово, е издал един законосъобразен административен акт, който следва да се остави в сила.

С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение, се явява своевременно заявено и мотивирано, поради което такова следва да се присъди в минимален размер от 100.00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, т.к. делото не се отличава с правна и фактическа сложност и е без материален интерес, протекло е в едно о.с.з.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с ал. 1 от АПК и чл. 267 и 268 от ДОПК, Административен съд - Габрово

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № СДА-01-303 от 01.02.2024 г. по описа на същия съд, подадена от „Бионова Фармасютикълс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [ЕИК], срещу Решение № 3 от 19.01.2024 г. на директор ТП на НОИ - Габрово, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-07-01472181 от 07.12.2023 г., издадени от П. Й. П., старши инспектор по осигуряването в същата администрация.

ОСЪЖДА „Бионова Фармасютикълс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], [ЕИК], да заплати на Национален осигурителен институт като юридическо лице, сума в размер на 100.00 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство пред АС - Габрово.

Решението подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от съобщаването, подадена чрез Административен съд Габрово до В. А. съд.

Препис от решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи по реда на чл. 137 от АПК.