№ 1831
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100507701 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата З. С. Т., чрез надлежно упълномощен
представител, срещу съдебно решение № 3037 от 12.10.2021г., постановено по гр. дело
№ 39174/2021г. по описа на СРС, 117 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете
за месечната издръжка за всяко от децата М.Б.Ч., родена на ******* и К.Б. Ч., роден на
******* за разликата до пълния размер от 350 лв. Искането е бащата да бъде осъден да
заплаща за всяка от двете деца месечна издръжка от по 350 лв., считано от 06.07.2020г.
(една година преди завеждане на исковата молба).
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение, в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б. Б. Ч. не е подал отговор
на въззивната жалба.
Постъпила е и въззивна жалба от ответника Б. Б. Ч., чрез надлежно
упълномощен представител. Обжалва съдебно решение № 3037 от 12.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 39174/2021г. по описа на СРС, 117 с-в, в частта за
присъдените издръжки за всяко от двете деца за разликите над 200 лв. до 290 лв.
Поддържа, че решението е неправилно в обжалваната част.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна З. С. Т. не е подала отговор
на въззивната жалба на другата страна.
В открито съдебно заседание всеки от двамата въззивници, редовно призовани,
чрез пълномощниците поддържат въззивните си жалби. Сочат нови доказателства. Не
1
претендират разноски.
В хода на устните състезания въззивницата З. С. Т., чрез пълномощника си
пледира за уважаване на въззивната жалба и присъждане на месечна издръжка за всяко
от двете деца в размер от 350 лева, считано от датата на фактическата раздяла на
страните.
Въззивникът Б. Б. Ч., чрез пълномощника си пледира за уважаване на неговата
въззивна жалба, като счита размерите на издръжките за относително завишени,
предвид липсата на доказателства за нуждите на децата.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
след подаването на жалбите обстоятелства, които са от значение за делото – за
актуалните доходи на страните.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 3037 от 12.10.2021г., постановено по гр. дело № 39174/2021г., на
СРС, 117 състав, съдът е предоставил родителските права над децата М.а (името
изписано като „М.“) и К.Б.и Ч.и, родени съответно на ******* и на 29.11.2016 г., да се
за упражняване от майката З. С. Т. и с право на бащата Б. Б. Ч. да ги взема, както
следва: всеки първи, трети и пети (ако месеца има такъв) уикенд на месеца от 18:00
часа в петък до 19:00 часа в неделя децата ще остават при бащата с преспиваме, като
той ще ги взима от детска градина и училище и до 19:00 часа в неделя ще ги връща в
дома на майката. Ако денят е неприсъствен бащата ще ги взима от градина и/или дома
на майката в 18:00 часа в петък вечер и ще ги връща в неделя до 19:00 часа в дома на
майката. Бащата ще има право да взема децата три пъти по 7 дни през лятото, като до
15.06 (петнадесети юни) всяка година бащата ще информира майката кои дни иска да
прекарва е децата, а майката до 30.05 (тридесети май) ще го информира за платения си
годишен отпуск. Бащата ще има право всяка четна година, да посреща с двете деца
Коледните празници, като бащата ги взима от дома на майката за времето от 10:00 часа
сутринта на 24 (двадесет и четвърти) Декември и ги връща в дома на майката, до 19:00
часа на 26 (двадесет и шести) Декември, а всяка нечетна година майката има право
през същия период да посреща с двете децата горепосочените празници. Майката ще
посреща с децата Новогодишните празнини в четните години. Бащата има право да
посрещне същите празници с децата в нечетните години, като ги взима от дома на
майката в 10ч. на 31.12 и ги връща в дома на майката на 02 /втори/ януари до 19:00 ч.
Великденските празници децата ще прекарват последователно с всеки един от
родителите, като през четните години децата ще прекарват тези празници с майката, а
през нечетните - с бащата, като бащата ги взима в 10:00 часа на първия ден от
Великденските празници /разпети петък/ от дома на майката, и ги връща в дома на
майката, до 19:00 часа на последния ден от същите. Всеки от родителите ще има право
да бъде с децата си, за да прекарва личните си празници /рожден ден, имен ден/ с тях,
независимо от уредения по-горе и приложим режим, включително рожден ден на
майката/бащата, имен ден на майката/бащата - в рамките на съответния ден, в който се
пада. Всеки от горепосочените празници, когато бащата има повод може да взима
децата в 09:00 часа от дома на майката и да ги връща до 20:30 часа в дома на майката,
когато това не съвпада с редовния й годишен отпуск и не нарушава редовния дневен
режим на децата - градина и училище. По своите поводи (рожден ден и имен ден)
майката има право да ги взима от бащата, когато са при него в 9:00 часа в деня на
повода и да ги върне до 20:30 часа. ако децата трябва да останат още при него по
график.
2
С решението си е осъдил бащата да заплаща за всяко от децата си чрез майка
им месечни издръжки от по 230 лв., считано от 02.08.2020 г. и по 290 лв., считано от
датата на съдебното решение, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил
исковете за разликите до 350 лева.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страните,
имащи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното
производство държавна такса не се дължи от въззивницата З. С. Т. на основание чл. 83,
ал. 1, т. 2 от ГПК, а от въззивника Б. Б. Ч. е внесена държавната такса по сметка на
СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивните жалби са редовни и
допустими, поради което следва да се разгледат по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията. Постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав,
в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната съдебна инстанция приема, че решението в обжалваните части е
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по
исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от
поисканото.
1. Въззивната жалба на З. С. Т. е частично основателна.
Доводите на въззивника касаят противоречие с материалния закон и
необоснованост на решението поради неправилни изводи въз основа на
доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са частично основателни,
след съвкупната преценени на събраните и във въззивното производство нови
доказателства.
Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат
да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на
чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите
на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази
при произнасянето си по спора.
Получаването на издръжката е безусловно, тъй като не е обусловено от
допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие
дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например
чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от
имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970
г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от
издръжка при подрастващите се предполага.
Не е спорно между страните, а и от представените дубликати от удостоверения
за раждане, издадени на 03.06.2021 г. от Столична община – район „Слатина“ въз
основа на актове за раждане с № № 580/29.09.2011 г. и 690/08.12.2016г. се установява,
3
че съответно М.Б.Ч. е родена на ******* г., а К.Б.и Ч. е роден на 29.11.2016г. в
гр.София от майка З. С. Т. и баща Б. Б. Ч.. Към момента на приключване на съдебното
дирене пред въззивната инстанция детето М.а е навършило единадесетгодишна
възраст, а детето К. е навършил шестгодишна възраст. Безспорни са обичайните за
възрастта им нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни
помагала за извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни
потребности и развлечения.
По делото е доказвана и нуждата от извънредни разходи за отглеждане,
възпитание и обучение на детето К.Б. Ч., по договор за обучение № 507 от 21.09.2021г.,
сключен от възложителя З. С. Т. и изпълнителя „Д.Р.“ ЕООД. За изпълнението на този
договор, неоспорен от страните, се установява, че възложителят се е съгласил да
заплаща на изпълнителя годишна такса от 6800 лв. или нейната равностойност в евро
за дейности по отношение на детето К.Б. Ч.. Срокът на действие на договора е до
приключване на обучението на детето в ЧДГ „Д.Р.“ ЕООД. От първата инстанция са
приети като писмени доказателства и разходни документи (преводни нареждания) за
преведените по банков път суми от наредителя З. С. Т. по сметка на ЧДГ в което се
обучава детето К. (лист 28-42 от делото на СРС).
Съдът не обсъжда приетите копия от фискални бонове, тъй като от същите не
се установява от кого са платени сумите, нито в чия полза са направени разходите.
Съдът съобрази, че алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е
безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване
на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на
своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от
друг ред, посочен в закона.
Във въззивното производство са приети нови доказателства от които се
установи, че брутният доход от трудово правоотношение на З. С. Т. за периода от м.
март 2022г. до м. февруари 2023г. е в общ размер от 9620.02 лв. В декларация от
27.03.2023г. майката на децата е декларирала, че не е омъжена и притежава в
собственост ½ идеална част от апартамент на ул. „******* и МПС – Рено Меган,
производство 2003г.
От неоспореното писмено доказателство - удостоверение с изх. № 23-
00043/22.03.2023г., издадено от фирма „Селект груп“ ООД, се установи, че Б. Б. Ч.
работи на постоянен трудов договор и за периода от м. 03. 2022г. до м. 02. 2023 г. вкл. е
получил брутен доход в общ размер от 44533.20 лв., а нетният му доход за същия
период е 35069.45 лв. В декларация от 27.03.2023г. бащата на децата е декларирал, че
получава месечен доход от заплата в размер от 2920 лв., собственик е на жилище в гр.
София и на МПС - Мерцедес, производство 2007г.
Законните критерии и от установеното в хода на производството, дава
основание на въззивния съд да приеме, че за месечната издръжка на детето М.Б.Ч. ще
са необходими общо около 700 лв., а за детето К.Б. Ч. ще са необходими общо около
600 лв. – с оглед на изискването с издръжката да се осигурят условия на живот,
каквито детето би имало, ако родителите живееха заедно.
Въззивният състав приема, че бащата разполага с материални възможности да
заплаща претендираната пред въззивния съд месечна издръжка за детето М.а в размер
от 350 лева, а за детето К. в размер от 300 лева, тъй като по делото не е установено
бащата да страда от заболяване, което да намалява трудоспособността му (в същия
смисъл и реш. № 154 от 16.07.2013г. по гр. д. № 1435/2012г. на ВКС, ГК, III Г.О.).
Обратно, установи се, че бащата осъществява трудова дейност и реализира ежемесечни
4
доходи, които са над средната работна заплата за страната. Следва, че месечното
брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) на въззивника, към
момента на приключване на производството пред въззивната инстанция е достатъчен
да заплаща за двете си малолетни деца месечна издръжка от общо 650 лева. Съдът
съобрази също, че средномесечният осигурителен доход за периода от 01.01.2022 г. до
31.12.2022 г. по данни на Националния осигурителен институт, публично достъпни на
електронна страница https://nssi.bg/ е 1298.45 лева, а и въззивникът е в работоспособна
възраст (навършени 39-години), няма други алиментни задължения и разполага с
доходи, с които може не само да задоволява собствените си екзистенциални нужди, но
и да изпълнява задължението за издръжка към двете си малолетни деца.
Съдът отчита и бързо настъпващите инфлационни процеси в страната от
началото на 2022г., (годишната инфлация за м. септември 2022 г. спрямо м. септември
2021г. е 18.7%, измерена с индекса на потребителските цени, съгласно публично
достъпната информация на електронна страница на Национален статистически
институт https://www.nsi.bg/). Т.е. настъпили са и обективни обстоятелства, с които
размерът на издръжката следва да бъде съобразен, с оглед преценка най-добрия
интерес на всяко от двете деца.
При определяне на посочените размер на дължимата от бащата издръжка за
всяко от децата съдът отчита и установения месечен доход на майката, както и
обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за децата М.а и К., което
поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие по – голяма част от
издръжката на децата на страните, но съобразена с установените му възможности.
Разликата над посочените размери от издръжките за децата следва да се поеме от майка
им.
Следва, че бащата разполага с материални възможности да заплаща изцяло
претендираната от ищцата месечна издръжка за детето М.а в размер от 350 лева, а за
детето К. до размера от 300 лв., които се дължат, считано от датата на исковата молба –
05.07.2021г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до
окончателното плащане.
Поради несъвпадане на изводите на въззивната с първата инстанция,
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за заплащане на издръжка от
бащата за детето М.а на основание чл.127, ал.2, вр.чл.143, ал.2 от СК за периода от
05.07.2021г. за разликата над 290 лева до размера от 350 лева следва да бъде отменено,
а за детето К. решението следва да бъде отменено за разликата над 290 лева до размера
от 300 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 350 лева обжалваният
съдебен акт следва да се потвърди.
От събраната пред първата инстанция доказателствена съвкупност се установи,
че за периода от фактическата раздяла на страните – 02.08.2020г. (което твърдение е
направено с исковата молба и не е оспорено от ответника), до датата на депозиране на
исковата молба в съда, грижите за децата М.а и К. са полагани от майка им, при която
те са живели. За същия период не се доказва бащата да е предоставял издръжка в
натура или пари на децата си. За този период бащата, като неотглеждащ родител,
дължи издръжка, чийто размер съдът определя на 230 лева при отчитане на
установените нужди на всяко от децата, по – ниската им възраст в този период и по –
ниския размер на инфлацията (по данни на Национални статистически институт
годишната инфлация за декември 2021 г. спрямо декември 2020 г. е 7.8%, а годишната
инфлация за декември 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 16.9%, която информация е
публично достъпна на електронна страница на институцията https://www.nsi.bg//).
5
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде
изцяло потвърдено в частта, в която исковата претенция по чл.149 от СК е отхвърлена
над 230 лв. до размера от 350 лева и за периода от 02.08.2020г. до 04.07.2021г. вкл.
2. Въззивната жалба на Б. Б. Ч. е изцяло неоснователна.
Освен изложените мотиви по т. 1 съдът приема за неоснователни доводите на
въззивника, че не са събрани доказателства, които да обосновават издръжка в размер от
290 лв. за всяко от децата. В случая никоя от страните не е оспорила, че всяко от двете
деца има свои самостоятелни нужди, които са обичайните за възрастта им и са
свързани не само с ежедневните разходи за храна. Във възрастта на подрастващи
нуждите на децата за дрехи, обувки, учебници и учебни помагала за извънкласни
форми на обучение, медицински грижи, културни потребности и развлечения, са чести
и неотложни (предвид бързото израстване на децата и ежедневните образователни
потребности). Съдът приема, че тези нужди не само са реални и не са оспорени от
страните (видно от изложените от ищеца твърдения в исковата молба и тези на
ответника в отговора на исковата молба), но такива материални нужди има всяко дете
на възрастта на М.а и К. Ч.и.
След връщането на делото в СРС, следва да бъде проведено производство по
поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като в диспозитива на решението
собственото име на детето М.а е записано М., в необжалваната му част.
По разноските във въззивното производство:
Страните не претендират разноски и съдът не дължи присъждането на такива.
Върху присъдената от настоящата инстанция издръжка бащата дължи държавна такса в
общ размер от 100.80 лева по сметка на СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 3037 от 12.10.2021г., постановено по гр.
дело № 39174/2021г. на Софийски районен съд, 117 състав, в частта, с която е
отхвърлен иска по чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК за осъждане на Б. Б. Ч.,
ЕГН **********, да заплаща на малолетната си дъщеря М.Б.Ч., ЕГН
**********, действаща чрез нейната майка и законен представителя З. С. Т.,
ЕГН **********, месечна издръжка за разликата над сумата от 290 лева до
размера от 350 лева, считано от 05.07.2021 г. и в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК за осъждане на Б. Б. Ч., ЕГН
**********, да заплаща на малолетния си син К.Б. Ч., ЕГН **********,
действащ чрез неговата майка и законен представителя З. С. Т., ЕГН
**********, месечна издръжка за разликата над сумата от 290 лева до
размера от 300 лева, считано от 05.07.2021 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
6
ОСЪЖДА Б. Б. Ч., ЕГН **********, да заплаща на малолетната си
дъщеря М.Б.Ч., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представителя З. С. Т., ЕГН **********, още 60 (шестдесет) лева месечна
издръжка (или общо 350 лева), считано от 05.07.2021 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане;
ОСЪЖДА Б. Б. Ч., ЕГН **********, да заплаща на малолетния си син
К.Б. Ч., ЕГН **********, действащ чрез неговата майка и законен
представителя З. С. Т., ЕГН **********, още 10 (десет) лева месечна
издръжка (или общо 300 лева), считано от 05.07.2021 г. до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 3037 от 12.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 39174/2021г. на Софийски районен съд, 117
състав, в частта, с която е отхвърлена претенцията на З. С. Т., ЕГН
********** по чл.127, ал.2, вр. чл. 149 от СК за присъждане на месечна
издръжка за М.Б.Ч., ЕГН ********** и месечна издръжка за К.Б. Ч., ЕГН
********** за бъдеще време в периода от 02.08.2020г. до 04.07.2021г. вкл. за
разликата над сумата от 230 лева до пълния предявен размер 350 лева и в
частта, с която е отхвърлена претенцията на З. С. Т., ЕГН ********** по
чл.127, ал.2, вр. чл. 143, ал.2 от СК за присъждане на месечна издръжка за
К.Б. Ч., ЕГН ********** за разликата над сумата от 300 лева до пълния
предявен размер от 350 лева, считано от 05.07.2021 г.
ОСЪЖДА Б. Б. Ч., ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски
градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, сумата от 100.80 (сто лева и осемдесет стотинки) лева – държавна
такса по въззивно гр. дело № 7701/2022 г. по описа на Софийския градски съд,
Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
В останалата част съдебно решение № 3037 от 12.10.2021г.,
постановено по гр. дело № 39174/2021г. на Софийски районен съд, 117
състав, е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8