№ 80
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4 в публично заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Й. ГРУЕВА
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20201100901733 по описа за 2020 година
СГС е сезиран с искова молба от „БГ И.П.“ АД, с която е предявен срещу „Т.“ ЕООД иск
с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че е сключил с ответника договор за
консултантски услуги, по който е поел задължението да подпомага и оказва съдействие на
ответника при преговори с „А1 България“ ЕАД с оглед сключване на договори за продажба
на мобилни телефони, а ответникът е поел задължение да плати възнаграждение в размер на
1 % от стойността на сключения договор и 1,50 лв. за всеки телефон, предмет на договор за
продажба. Сочи се от ищеца, че за м.04.2019 г. са били сключени договори за продажба на
10 102 бр.мобилни телефони на стойност 3 201 927 лв., за които се дължи от ответника
възнаграждение в размер на 56 606,71 лв., а не както ответникът е декларирал 5745,60 лв.,
поради което неизплатеното задължение възлиза в размер на 50861,10 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да плати сумата от 26 000 лв., частично от 50 861,10 лв. –
възнаграждение по процесния договор за м.04.2019 г. В първото съдебно заседание ищецът е
уточнил, че възнаграждението по процесния договор се претендира за посочените в исковата
молба 10 102 бр.мобилни телефони на стойност 3 201 927 лв., които ответникът е закупил с
негова помощ и съдействие от „А1 България“ ЕАД.
Ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че през
м.03.2019 г. са били проведени преговори за оттегляне на ответника от договора, защото
ищецът не е осъществявал посредничество за сключване на договори с „А1 България“ ЕАД
и е постигнато съгласие за прекратяване на договора в хипотезата на чл.5 ал.2 от него от
началото на м.04.2019 г. Освен това ответникът е връчил на ищеца уведомление на
20.06.2019 г. за прекратяване на договора. Поддържа се, че процесният договор е договор за
търговско посредничество и за него следва да се прилага нормата на чл.50 ТЗ по отношение
1
дневника на търговския представител за вписаните сделки. Оспорва се от ответника да е
продал на „А1 България“ ЕАД 10 120 бр.апарати на стойност от общо 3 201 927 лв. Сочи се,
че дължимата на ответника сума възлиза на 5 754 лв., която е платена и се формира от цени,
договорени от ищеца, въпреки че сделките са били осъществени без посредничеството му.
Според ответника ищецът не е участвал в сключването на договор за продажба на мобилни
апарати през процесния период, защото ответникът е договарял директно с „А1 България“
ЕАД и не е ползвал посреднически услуги.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че през действие на договора е изпълнявал задълженията си, с което е допринесъл за
доставките на телефони, което се подкрепя от факта, че ответникът е предоставил отчет за
изпълнение на договора за м.04.2019 г., за който месец е платено по фактура.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с който поддържа възраженията и
оспорванията на иска с довода, че ищецът не е изпълнявал задълженията си по договора.
Сочи се, че единственото „подпомагане и посредничество“ е извършено към момента на
сключване на договора при уговаряне на цените по сделките между ответника и „А1
България“ ЕАД, след което ищецът е преустановил изпълнение на задълженията си, поради
което са започнати преговори за прекратяване на договора. Оспорва се ответникът за
м.04.2019 г. да е предоставил на ищеца отчет.
Представен е договор за консултантски услуги /без посочена в него дата/, от който се
установява, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е
поел задължението да подпомага и оказва съдействие на ответника при организиране на
преговори с „Мобилтел“ ЕАД, както и да участва в преговорите и маркетиране на ответника
с оглед сключване на договор за продажба на ответника на мобилни телефони с марка
„Samsung”, a ответникът е поел задължението да плати възнаграждение на базата на реални
доставки – 1 % от стойността на договора, както и 1,50 % на всяка закупена бройка.
Представена е фактура N 026/24.04.2019 г., в която се сочи, че ответникът има
задължение към ищеца в размер на 5745,60 лв. – по договор.
Представена е таблица със стойности за 14 месеца на 2018 г. и 2019 г.
Представени са разпечатки от електронно писмо от 15.03.2019 г., 19.03.2019 г., 20.03.2019
г., 28.03.2019 г., 05.04.2019 г., на „А1 България“ ЕАД, изпратено от лицето А.К., до Г. Г., в
което са посочени телефони „Samsung” и цени.
Представена са разпечатки от електронно писмо от 15.03.2019 г., 19.03.2019 г.,
27.03.2019 г., 28.03.2019 г. на Г. Г. до „А1 България“ ЕАД, в което са посочени телефони
„Samsung” и цени.
2
Представен е договор за продажба от 16.04.2019 г., от който се установява, че между
ответника и „А1 България“ ЕАД е постигнато съгласие за това „А1 България“ ЕАД да
продава на ответника устройства, посочени в поръчка на ответника, който е поел
задължението да заплаща цена.
Установява се от заключението на ССЕ, че през м.04.2019 г. ответникът не е продал на
„А1 България“ ЕАД мобилни телефони марка „Samsung”, а е закупил такива телефони при
цена от 3 201 927,18 лв. – 10 102 бр. Ответникът е записал в търговските си книги фактурите
за закупените от „А1 България“ ЕАД мобилни телефони марка „Samsung” и е ползвал
данъчен кредит.
Установява се от показанията на св.В., който е работел при ответника на длъжността
„технически сътрудник“ до 2020 г., че ответникът е закупувал от „А1 България“ ЕАД
мобилни телефони марка, както и че условията на договорите за продажба са били
уговорени от управителя Г. Г., който е комуникирал по електронен път с „А1 България“
ЕАД, както и по телефон. Според свидетеля служители на ищеца не са участвали при
преговорите. Със служител на „А1 България“ ЕАД на име А.К. е уточнявано количеството и
цената, както и дата на доставка.
Установява се от показанията на св.Е., който е работел при ответника на длъжността
„технически сътрудник“ от 2016 г., че ответникът е закупувал от „А1 България“ ЕАД
мобилни телефони марка „Samsung” и „Huawei”, a управителят на ответника Г. Г. е
преговорял. Свидетелят е комуникирал със служител на „А1 България“ ЕАД на име А.К. във
връзка с фактическото получаване на телефоните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.79 ал.1
ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за консултантски услуги /без посочена в
него дата/, че между страните е възникнало търговско правоотношение, по което ищецът е
поел задължението да подпомага и оказва съдействие на ответника при организиране на
преговори с „А1 България“ ЕАД /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/, както и да
участва в преговорите и маркетиране на ответника с оглед сключване на договор за
продажба на мобилни телефони с марка „Samsung”, a ответникът е поел задължението да
плати възнаграждение на базата на реални доставки – 1 % от стойността на договора, както
3
и 1,50 % на всяка закупена бройка.
Според съда процесният договор съдържа елемент на договор за поръчка, но с оглед
характера на поетите от ищеца задължения стои най-близко до договора за посредничество
по чл.49 ТЗ. Това е така, защото поетите от ищеца задължения включват не само
организирането на преговори между ответника и „А1 България“ ЕАД, а и участието в
преговорите, т.е посредничество между ответника и „А1 България“ ЕАД. Предметът на
дължимата от ищеца престация се изразява в чисто фактическа дейност по съдействие на
ответника да сключи с „А1 България“ ЕАД договори за продажба на мобилни телефони
марка „Samsung” , което се извършва чрез подпомагане за организирането на преговори и
чрез участие в преговорите с оглед сключване на договори.
Като фактическо основание на иска е въведен процесният договор и изпълнението на
дължимата по него престация за подпомагане и съдействие при организиране на преговори,
както и участието на ищеца в преговорите, поради което възникването на претендираното от
него вземане за цена е обусловено от факта на изпълнение на дължимата от ищеца
договорна престация.
От страна на ищеца, който носи доказателствената тежест, не се представиха никакви
доказателства за факта, че е осъществил дължимата от него престация по процесния договор.
Установените по делото факти дори не създават индиция за този релевантен по делото факт.
Представената с исковата молба таблица няма качеството на документ по чл.180 ГПК,
защото не носи подпис и няма никакви данни за нейното авторство. Този документ не може
да служи за доказване на удостоверените в него факти, за които не може да се приеме, че е
направено от ответника признание.
По делото е представен договор от 16.04.2019 г., от който се установява, че между
ответника и „А1 България“ ЕАД е постигнато съгласие за това „А1 България“ ЕАД да
продава на ответника устройства, посочени в поръчка на ответника, който е поел
задължението да заплаща цена. Няма никакви данни, че този търговски договор за продажба
е бил сключен между ответника и доставчика със съдействието на ищеца. Не са представени
доказателства за факти, които да сочат, че договорът за търговска продажба е сключен в
резултат на изпълнението на задълженията на ищеца и че ищецът е извършил дейност по
организиране на преговори, както и че е участвал в преговорите. Не е доказан фактът, че
именно ищецът е спомогнал да се постигне съгласие между ответника и „А1 България“
ЕАД.
От заключението на ССЕ се установи, че през м.04.2019 г. ответникът е закупил от „А1
България“ ЕАД мобилни телефони марка при цена от 3 201 927,18 лв. – 10 102 бр., но няма
никакви данни, че тези търговски продажби са сключени между ответника и доставчика със
съдействието на ищеца. Не са представени доказателства за факти, които да сочат, че цените
4
на устройствата по съответната поръчка по чл.2 от договора са договорени с участието на
ищеца и че той е подпомогнал и съдействал за постигане на съгласие за цена,
характеристики на устройството, срок на доставка.
От събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на св. В. и св.Е. се
установява, че управителят на ответника сам е уговарял с представители на „А1 България“
ЕАД сключването на договори за мобилни телефони марка „Samsung”. Изнесените в
показанията на двамата свидетели факти кореспондират напълно с представените към
писмения отговор разпечатки от електронна кореспонденция, от която се установява, че
управителят на ответника Г. Г. директно е комуникирал с представител на доставчика /А.К./
и пряко е уговарял условията на доставките. Освен това св.В. към момента не е работник на
ответника, поради което няма основание да се счита за заинтересован от изхода на спора.
Следва да се отбележи, че в електронните писма дори не се споменава ищецът, респ.
негов служител, като лице, което по някакъв начин е участвало в преговорите между
ответника и „А1 България“ ЕАД.
Преценката в съвкупност на разменената между страните електронна кореспонденция и
показанията на двамата свидетели, както и липсата на доказателства за конкретно активно
поведение на ищеца, налага фактическия извод, че по процесният договор ищецът не е
сторил никакви фактически действия, които да са спомогнали за сключването на договори
между ответника и „А1 България“ ЕАД с предмет мобилни телефони марка „Samsung”.
Важно е да се спомене следното – в исковата молба се твърди, че ответникът
недобросъвестно не е уведомил ищеца за сключените с „А1 България“ ЕАД договори за
процесните 10 102 бр. телефони на стойност 3 201 927,18 лв., но ако ищецът е изпълнил
своите задължения и е съдействал и подпомогнал за организиране на преговори, и е
участвал в преговорите, той щеше да е наясно както за стойността на количествата, така и за
тяхната бройка. В този смисъл съдът приема, че ищецът не е извършил никакви фактически
действия, които да имат принос за сключените между ответника „А1 България“ ЕАД
договори за процесните 10 102 бр. телефони на стойност 3 201 927,18 лв.
При тези факти съдът намира, че не се доказа ищецът да е изпълнил дължимата от
него по договора престация, която изисква проява от негова страна на активно
поведение по съдействие и подпомагане за организирането на преговори, както и
участието му в преговорите между ответника и „А1 България“ ЕАД, поради което в
полза на ищеца не е възникнало вземане за възнаграждение.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да се отхвърли.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БГ И.П.“ АД срещу „Т.“ ЕООД иск с правно основание
чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частично от 50 861,10 лв. – възнаграждение за
м.04.2019 г. по договор за консултантски услуги /без посочена в него дата/.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6