Решение по дело №285/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково срещу Решение № 8/14.02.2024 г. по АНД № 484/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Изложени са съображения за отмяна на оспореното съдебно решение. Безспорно се установявало извършеното административно нарушение. Дружеството не било изпълнило принудителна административна мярка /ПАМ/, дадена в т. 2 от Протокол за извършена проверка, а именно – на основание чл. 128, т. 2 КТ да плати уговореното трудово възнаграждение на всички лица, поименно индивидуализирани в платежната ведомост за месец април 2023 г. по някой от способите по чл. 270, ал. 3 КТ. Предписанията не били обжалвани по предвидения от закона ред. Обстоятелството, че е започнала доброволна процедура по ликвидация на дружеството, не обосновава извод, че същото не представлява работодател по отношение на задълженията му за заплащане на трудови възнаграждения и/или обезщетения. Твърди, че разпоредбата на чл. 227в, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 НК не била приложима в случая. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждание.

В съдебно заседание касаторът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Хасково, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба-становище се твърди, че липсват доказателства за заличаването на работодателя от регистъра на съда по смисъла на чл. 273, ал. 1 ТЗ. Моли решението да бъде отменено, а НП – потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждание.

Ответникът „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД /в ликвидация/, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 13.06.2023 г. в ТР било вписано решение на ОС на „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД за прекратяване на предприятието и ликвидация, като е бил назначен за ликвидатор неговият управител и обявен срокът за ликвидация - до 10.02.2024 г. На дружеството била извършена от инспектори към Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково проверка на място, резултатите от която били обективирани в Протокол № ПР 2316750. В т. 2 от протокола било дадено предписание, че дружеството, в качеството си на работодател, на основание чл. 128, т. 2 КТ да плати уговореното трудово възнаграждение на всички лица, поименно индивидуализирани в платежната ведомост на дружеството за м. април 2023 г., за извършената от тях работа през м. април 2023 г. по някой от способите на чл. 270, ал. 3 от КТ. Срок на изпълнение: 20.07.2023 г. С Призовка по реда на чл. 45, ал. 1 от АПК от 07.08.2023 г. е изискана документация за изпълнение на приложената ПАМ, но при проверката по документи, извършена на 08.08.2023 г., и до приключването й такива доказателства не били представени. Св. А. преценил, че дружеството, в качеството си на работодател, не е изпълнило ПАМ, приложена на основание 404, ал.1, т.1 от КТ - задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, дадена с т. 2 от Протокол № ПР 2316750/ 22.06.2023 г., а именно – на основание чл. 128, т. 2 от КТ да плати уговореното трудово възнаграждение на всички лица, поименно индивидуализирани в платежната ведомост на дружеството за м. април 2023 г., за извършената от тях работа през м. април 2023 г. по някой от способите на чл. 270, ал. 3 от КТ. Описаното нарушение било извършено на 21.07.2023 г. в [населено място]. На 27.09.2023 г. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ и на основание чл. 40, ал. 2 ЗАНН е съставен акт за установяване на административно нарушение № 26-2300225. Въз основа на акта е издадено от Директор на дирекция „Инспекция по труда“ Хасково НП № 26-2300225 от 20.10.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 415, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв. Тази фактическа обстановка е установена от РС – Димитровград въз основа на събрания по делото доказателствен материал.

Районният съд е отменил НП по следните съображения: Не следвало да се приема, че с процеса на ликвидация се променяли еднозначно отношенията между дружеството - работник/служител, вместо работодател - работник по смисъла на КТ към длъжник - кредитор по смисъла на ТЗ. Правилно било твърдението, че при ликвидация дружеството работодател имало за основна цел визираната в чл. 268, ал. 1 от ТЗ - да бъдат удовлетворени кредиторите. Ликвидаторът следвало да изпълни по аналогия с чл. 722, ал. 1 от ТЗ, съгласно който вземанията на работници/служители били едва на четвърто място, т.е. те следвало да бъдат удовлетворени, след като бъдат удовлетворени вземанията на останалите поканени кредитори. Времето от 22.06.2023 г. до 31.07.2023 г. било недостатъчно да се получи отговор от поканени кредитори по смисъла на чл. 267 от ТЗ, като данни за вписване на такива покани липсват. Прието е, че при конфликт на задължения по КТ и тези по ТЗ в случай на ликвидация ликвидаторът управител на дружеството – работодател следвало да се съобрази с изискванията за заплащане на вземанията в тяхната поредност, тъй като законът ги включвал именно на позиция, която не ги привилегирова. Неправилно било да се носи отговорност за едно правомерно от гл. т. на закона задължение, за което в някои случаи можело да се носи и наказателна отговорност по чл. 227в, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 от НК. Допълва се, че обществената опасност не се явява достатъчна. Имайки предвид тези мотиви, свързани с ликвидация и състоянието, в което дружеството се намирало, забавеното изпълнение на изплащане на обезщетение не било достатъчно да се приеме, че било налице деяние по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, което да поражда основания за носене на отговорност по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Настоящата инстанция не споделя изводите на Районния съд за отмяна на НП.

АУАН е съставен, а НП – издадено, от компетентните органи, като са спазени разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е започнал да тече не от датата, на която е извършена проверката на място, а от датата, на която е извършена проверката по документи, т.е. когато безспорно се установява от компетентните контролни органи извършителят на съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние. Не е изтекъл и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК.

Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като извършител в оспореното НП.

Безспорно е, че „ЛЕО ЕКСПРЕС“ ЕООД, [ЕИК], е в ликвидация и с прекратена търговска дейност от 13.06.2023 г., като е вписан ликвидатор Д. Н. Д. – управителят на дружеството. Предвид че дружеството не е в производство по несъстоятелност, нормите на чл. 722 от ТЗ и на чл. 227в, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 7 от НК, цитирани в оспорения съдебен акт, са неотносими.

Видно от протокола за извършена проверка, съставен на 22.06.2023 г., са дадени предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, а именно – дружеството да плати на основание чл. 128, т. 2 КТ уговореното трудово възнаграждение на всички лица, поименно индивидуализирани в платежна ведомост на дружеството за месец април 2023 г. за извършената от тях работа за същия месец по някой от способите на чл. 270, ал. 3 КТ. Предписанията не са изпълнени в указания срок до 20.07.2023 г., който факт се потвърждава и от приложеното по делото писмо от дружеството с изходящ номер от 07.08.2023 г. Със същото се информира контролният орган, че трудовите възнаграждения за месец април все още не са изплатени.

Даденото предписание представлява ПАМ, която дружеството е могло да оспори по реда на АПК и да поиска спиране на допуснатото й предварително изпълнение съгласно чл. 405 от КТ. След като това не е било сторено, то предписанието е било задължително за изпълнение от ответника по касация и е породило незабавен ефект. Необходимо е да се отбележи, че в настоящото съдебно производство е недопустимо да се извърши инцидентен контрол за законосъобразност на дадените предписания.

Приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл. 415, ал. 1 КТ, съгласно която „който не изпълни принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лв.“.

Настоящата съдебна инстанция приема, че дружеството /ответник по касация/ безспорно е извършило нарушението - неизпълнение на ПАМ /чрез бездействието си/, като се установяват елементите от обективната му страна, доколкото се касае за деяние, извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, безвиновна. В НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН. Осъществилата се фактическа обстановка, напълно съответстваща на отразената в АУАН и неопровергана от събрания и проверен по делото доказателствен материал, е подведена под релевантния по време, място и лица закон /чл. 3 ЗАНН/.

С НП законосъобразно и явно справедливо на основание чл. 415, ал. 1 КТ наказващият орган е наложил на дружеството в предвидения от законодателя размер административно наказание „имуществена санкция“ за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая /по аргумент от чл. 415в, ал. 1 КТ/.

Доколкото направените от Районен съд – Димитровград изводи не съответстват на фактическата обстановка и са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение следва да бъде отменено, а НП – потвърдено /чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК/.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП във връзка с чл. 27е НЗПП в полза на касатора се дължи юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита за две съдебни инстанции в общ размер на 160 лева, които следва да бъдат заплатени на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /по аргумент от чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“/.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 8/14.02.2024 г. по АНД № 484/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-2300225/20.10.2023 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково.

ОСЪЖДА „ЛЕО Експрес“ ЕООД - в ликвидация, [ЕИК], да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, със седалище – [населено място], сумата в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.