Решение по дело №371/2024 на Административен съд - Пловдив

 

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, предявена от адв. В. М., в качеството му на пълномощник на П. К. Х., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ***, против Решение № 8 от 10.01.2024 г. на Районен съд - Карлово, постановено по АНД № 579 по описа на същия съд за 2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0281-000826 от 28.09.2023 г. на началник група в РУ – Карлово към ОДМВР Пловдив, с което на П. К. Х., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.

Касационният жалбоподател посочва, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че неправилно е санкциониран Х., тъй като той не е собственик на МПС-то и не е длъжен да извърши регистрацията му. Твърди се също така, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд, респ. и на оспореното наказателно постановление. Претендират се разноски за двете инстанции в размер на 1 000.00 лв.В съдебно заседание адв. Марков поддържа касационните оплаквания.

Ответникът по касационната жалба – началник група в РУ – Карлово при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационните оплаквания.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място], дава заключение, че жалбата е неоснователна и следва да се потвърди решението на КРС.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В процесния случай административнонаказаното лице П. К. Х. е имал качеството на водач на МПС и е административнонаказателно отговорно лице по смисъла на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Именно това лице е управлявало МПС, както се чете в оспореното решение. Разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП указва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.

Това води до извода, че правилно е ангажирана неговата отговорност. Фактите еднозначно сочат, че управляваният от него автомобил не е бил надлежно регистриран, а и това обстоятелство не е било спорно пред районния съд. С тази постъпка Х. е нарушил правилото за поведение, въведено именно с нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Деянието е описано в НП коректно и непротиворечиво се разбира, че П. Х. е наказан, защото е управлявал МПС, което няма надлежна регистрация, точно както изисква санкционната норма на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. На деянието е дадена правилна правна квалификация.

По отношение възражението на касационния жалбоподател, че районният съд не се е произнесъл по въпроса за приложението на чл.28 от ЗАНН, съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Съгласно чл.189з от ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.) за нарушенията по този закон (има се предвид ЗДвП) не се прилагат чл.28 и 58г от ЗАНН. Именно, с оглед особеностите на конкретния деец, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените, типичните случаи на престъпление от този вид, Районна прокуратура – Пловдив, ТО - Карлово е направила преценка, че в случая не се касае за престъпление, а за административно нарушение, което следва да се санкционира по административнонаказателен ред.

При това положение, в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, касационният състав установи, че атакуваното съдебно решение е валидно, в съответствие с приложимия материален закон, поради което касационната жалбата се явява неоснователна, а обжалваното - неправилно и следва да се бъде потвърдено.

С оглед изход на спора и предвид претенциите на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива не се следват.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН и чл.221 ал.2 предл. второ от АПК, Административен съд – Пловдив, двадесет и втори касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8 от 10.01.2024 г., постановено по АНД № 579/2024 г. по описа на Районен съд - Карлово,.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.