Решение по дело №218/2022 на Военен съд - София

Номер на акта: 1
Дата: 10 януари 2023 г.
Съдия: Полк.Мадлен Георгиева Димитрова
Дело: 20226100200218
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. С., 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – С. в публично заседание на десети януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Юлия Кр. Иванова
като разгледа докладваното от полк.МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20226100200218 по описа за 2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, на десети януари през две хиляди двадесет и трета година,
Софийският военен съд, в град С., Съдебна палата, зала № 18, в открито
съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. Мадлен ДИМИТРОВА

при секретар Юлия Иванова, с участието на полк. Стоян ЛАЗАРОВ
зам. военно-окръжен прокурор на ВОП - С., разгледа
административнонаказателно дело № 20226100200218 по описа на СВС
за 2022 година, срещу редник П. Г. Г. от военно формирование ***** - С., за
извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1 от НК, докладвано от председателя.

Производството е по реда на глава двадесет и осма на НПК.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът прие за
1
установено следното:
Обвиняемият р-к П. Г. Г. е на служба в БА от **.**.**** г. Последната
заемана от него длъжност е „младши шофьор“ в отделение за подвоз на
твърди товари на секция „Транспорт“ в модул „Логистично осигуряване“ във
формированието. Обвиняемият р-к Г. по време на службата си се е проявявал
като старателен и дисциплиниран военнослужещ, който точно и в срок
изпълнява поставените му задачи и функционалните си задължения. Вежлив и
коректен при взаимоотношенията си с колегите. Четири пъти е награждаван
за изпълнение на задачите си по военната служба и три пъти е наказван за
нарушения на УВСВС.
Обвиняемият притежава свидетелство за управление на МПС №
********* от **.**.**** г. с категории А, С, В, Ткт, М, СЕ и се води на отчет
в ОДМВР - М.. Същият има наложени наказания за допуснати нарушения по
ЗДвП, като последното административно наказание датира от 2012 г.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
На 18.08.2022 г. около 17:10 ч. обвиняемият редник Г. управлявал
личния си автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ peг. № ******** по бул. „Н. П. в
гр. С., с посока на движение от бул. „М.“ към ул. „Л.“. Преди кръстовището с
ул. „Л.“ се озовал в задръстване от автомобили. Този участък от пътя се
състои от две платна с по две ленти за движение във всяка посока. Двете
платна са разделени посредством двойна непрекъсната линия. В
задръстването автомобилът на обвиняемия редник Г. бил спрял в лявата лента
за движение в посока към ул. „Л.“, срещу административен адрес № ***, зад
други автомобили.
Същевременно пострадалият свидетел А. Г. се движил в същата посока,
управлявайки мотоциклет марка „Т.“, модел „Р.“ с peг. № *******, а зад него,
с друг мотоциклет, се е движил неговият приятел - свидетелят Й. Й..
Свидетелят Г. с мотоциклета си също попаднал в задръстването и за да го
избегне, умишлено нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил
и пресякъл двойната непрекъсната линия, навлязъл и започнал да се движи в
лявата от лентите за насрещно движение.
В момента, в който мотоциклетът, управляван от свидетеля Г.,
доближил автомобила на обвиняемия, последният, изнервен от чакането в
задръстването, решил да обърне посоката си на движение и умишлено
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП във вр. чл. 63, ал.2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил и пресякъл двойната
непрекъсната линия и навлязъл в лентите за насрещно движение, като по този
начин препречил пътя на свидетеля Г., който се блъснал с мотоциклета си в
лявата страна на управлявания от обвиняемия редник Г. лек автомобил.
В следствие на причиненото ПТП свидетелят Г. паднал от мотоциклета,
като при падането си получил счупване на костите на дясното ходило, което е
причинило и се отнася към критериите на медико-биологичния признак
трайно /за повече от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./ затруднение на
движението на десния долен крайник, което представлява средна телесна
2
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Непосредствено след настъпилото
ПТП, обвиняемият редн. Г., както и други водачи оказали помощ на Г..
На място пристигнал екип на ОПИ-СДВР, който разпоредил водачите да
преместят автомобилите в близост, за да не пречат на трафика. И двамата
водачи били изпробвани на място с Алкотест Дрегер, като и двете проби са
отрицателни. Впоследствие свидетелят Г. бил транспортиран до болница
„Пирогов“, за лечение.
Възприетата от съда фактическа обстановка, описана и в
постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, е безспорна, установява се
и се подкрепя от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие
писмени, гласни и веществени доказателства, събрани в наказателното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК – показанията на
свидетелите А. С. Г.[1], сержант В. Е. Ч.[2], Й. С. Й.[3], протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него[4]; справка за съдимост на
обвиняемия[5]; медицинска документация за пострадалия[6]; кадрова справка
на редн. Г.[7]; служебен картон на редн. Г.[8]; служебна характеристика на
редн. Г.[9]; справка от ИА „Автомобилна администрация“ - МТ[10]; писмо –
справка за постъпили обаждания на тел. 112 от Район Център – 112 – С. –
Дирекция „Национална система 112“ – МВР и диск към него[11]; справка за
резулати от Алкогест Дрегер за обвиняемия и пострадалия[12]; справка
картон за водач – П. Г.[13]; справка картон за водач А. Г.[14]; документи за
регистрациа на пътно превозни средства[15] диск със запис от камера за
видеонаблюдение, предаден с протокол за доброволно предаване от
25.08.2022 година[16]; съдебномедицинска експертиза[17] и автотехническа
експертиза[18].
Обвиняемият се признава за виновен и съжалява за извършеното.
При преценка на доказателствата не се установяват нови фактически
положения, неустановени от прокурора в хода на досъдебното производство.
При така установената и безспорно доказана фактическа съдът намери,
че обвиняемият р-к П. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2022 г. около 17:10 часа в
гр. С., общ. С., при управлението на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ******** по бул. „Н. П.“ с посока
на движение от бул. „М.“ към ул. „Л.“, срещу административен адрес № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал.1, т. 3 от
ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, а именно е настъпил и пресякъл
двойна непресечена линия и е навлязъл в лентите за насрещно движение, с
което е препречил пътя на мотоциклет марка „Т.“, модел „Р.“ с peг. №
*******, движещ се в същата посока, управляван от А. С. Г., като вследствие
на нарушенията на Г., мотоциклетът се е блъснал в лявата страна на
управлявания от него лек автомобил „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ******** и по
този начин е причинил по непредпазливост на А. С. Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупването на костите на дясното ходило, което е причинило
трайно затруднение на движението на десния долен крайник на Г. /за повече
от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./, като след деянието обвиняемият е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
3
Установената и доказана фактическа обстановка води до обоснования
извод, че на инкриминираната дата обвиняемият, от обективна и субективна
страна, е извършил деянието.
От обективна страна е налице нарушение от страна на обвиняемия
редник Г. на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП,
като управлявайки автомобила си е настъпил и пресякъл двойна непресечена
линия и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Незаконосъобразните
действия на обвиняемия, както и на пострадалия мотоциклетист, изразяващи
се в неправомерно навлизане в лентите за насрещно движещи се превозни
средства, са причина за настъпване на пънотранспортното произшествие,
което се установява от писмените и веществените доказателства и се
потвърждава от автотехническата и съдебномедицински експертизи. От
автотехническата експертиза се потвърждава, че обвиняемият е имал
техническата възможност да предотврати удара, като не навлиза в коридора
за движение на мотоциклета. Мотоциклетистът, от своя страна също
нарушавайки правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил и пресякъл двойната
непрекъсната линия, навлязъл и започнал да се движи в лявата от лентите за
насрещно движение, не е разполагал с техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Установено е, че мотоциклетът, управляван от свидетеля Г.,
се е движел попътно зад автомобила на обвиняемия, в лявата лента за
насрещно движение със скорост 36 км/ч. В момента на потеглянето на
автомобила на обвиняемия от мястото, за да пресече двойната непрекъсната
линия, мотоциклетът е бил на 11 м от мястото на удара при опасна зона за
спиране 17-18 м. Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и е последвал удар с предна дясна част на
мотоциклета в лавата част на автомобила - в зоната на предна лява врата. Под
действието на инерционните сили мотоциклетът е отхвърлен на ляво по
посока на движението и след удар в мантинелата в ляво от пътя, където се
установява. След удара автомобилът спира на място. От удара пострадалият
пада от мотора и удря ходилото си в терена.
Налице е престъпният резултат, доказан от показанията на свидетелите,
медицинската документация по делото и съдебномедицинската експертиза.
От доказателствата по делото категорично се установява, че в резултат на
ПТП пострадалият е паднал от мотоциклета си и е ударил ходилото си в
терена. При травмата на пострадалия А. С. Г. е причинено увреждане на
здравето, изразяващо се в счупването на костите на дясното ходило, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник на Г.
/за повече от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./, което покрива медико-
биологичните стандарти на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК.
Налице е причинно следствената връзка между нарушението на
правилата за движение и настъпилото ПТП, пряка последица от което е
получената от свидетеля Г. телесна повреда.
От установената фактическа обстановка, изградена на база показанията
на свидетелите, се установява, че след деянието обвиняемият е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като
4
нарушението на ЗДвП и ППЗДВП е извършено от обвиняемия умишлено,
докато по отношение на получените телесни увреждания от свидетеля Г.
формата на вината на обвиняемия редник Г. е непредпазливост.
Предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, което
е непредпазливо, е лишаване от свобода до две години или пробация.
Видно от справката за съдимост, издадена от Софийския районен
съд[19], обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава
осма от НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Поради това са налице изискванията на закона за приложението на чл. 78а НК
и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
При определяне на размера на административното наказание „глоба”
съдът взе предвид следните обстоятелства:
смекчаващи: чисто съдебно минало, добрите служебни характеристики,
съпричиняване от страна на пострадалия и изразеното искрено
съжаление за извършеното;
отегчаващи: не се установиха.
След като съпостави изложените обстоятелства, като съобрази и
имущественото положение на обвиняемия, който е военнослужещ с
определена по договор за военна служба заплата, семеен, грижи се за
непълнолетното дете и изплаща кредити, съдът счете, че следва да му наложи
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
За деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съгласно чл. 343г от НК, е предвидено и наказание
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. От фактическа и правна страна
се установи, че в случая са налице предпоставките за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. В тази хипотеза, съгласно чл. 78а, ал. 4 от
НК съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок от три години, тъй
като лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
Лишаването от право обаче се преценява с оглед конкретната факти и
обстоятелства. От установеното по делото, съдът намери, че обвиняемият не е
личност с повишена обществена опасност; от справката за наложените му
5
наказания за нарушения на правилата 3а движение по пътищата, се
установява, че същият не е недисциплиниран шофьор, тъй като от 2012 г.
няма наложени административни наказания по ЗДвП и ППЗДвП. Установено
се, че същият е професионален шофьор, на длъжност „младши шофьор“ във
военното формирование, която заема от 2005 г. и изпълнява съвестно и без
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Извършеното
деяние, макар да е поради нарушение от негова страна на ЗДвП, с оглед
съпричиняването от страна на пострадалия, прави самото деяние да не е от
категорията на обичайните такива, характеризиращи се с изключителна вина
на дееца. Наред с това, отнемайки възможността за определен период от
време обвиняемият да упражнява професията си, би го лишила от
възможността за трудови доходи, което би рефлектирало върху неговото
семейство и, с оглед конкретните факти и обстоятелства, би било
непропорционално тежка санкция. По изложените съображения съдът счита,
че на обвиняемия не следва да бъде налагано административно наказание
лишаване от право да управлява МПС и не приложи разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4, вр. чл. 343г от НК.
С постановлението на прокурора по чл. 375 от НК се твърди, че с
гореописаното деяние обвиняемият р-к П. Г. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Същевременно, в обстоятелствената част на
постановлението е описано, че същият е оказал помощ на пострадалия
непосредствено след деянието. В обвинителната си реч прокурорът изразява
становище, че деянието на обвиняемия следва да бъде преквалифицирано в
такова по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, тъй като след деянието редник Г. е оказал всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия. Това обстоятелство се доказва от
показанията на свидетелите Г., Ч. и Й.. Незабавно след инцидента
обвиняемият се е притекъл на помощ на пострадалия, като заедно със
свидетелите са му помогнали да се изправи и са предложили да повикат
спешна помощ. Докато обвиняемият и свидетелят Ч. са изправили
пострадалия, свидетелят Й. се е обадил на тел. 112 за спешна помощ. Поради
тези обстоятелства, а и предвид това, че обвиняемият не е бил в пияно
състояние; не е избягал от местопроизшествието; действията обективно и
субективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалия, която
6
помощ е била необходима и адекватна, насочена към живо лице;
непосредствено след деянието и целяща облекчаване състоянието на
пострадалия след причинена увреда, съдът счита, че са налице условията за
прилагане на по-леко квалифицирания състав на престъплението – този по чл.
343а от НК. Този извод на съда е синхронен и с практиката на ВС и ВКС,
обективирана и в т. 5 от Постановление № 6 от 7.10.1969 г. на Пленума на ВС,
т. 5 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС и
др. Поради изложените съображения, съдът счита че следва да признае за
невиновен обвиняемия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото, в хода на досъдебното производство са направени разноски в
размер на 575,10 лева /петстотин седемдесет и пет лева и десет стотинки/ за
съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Разноските са направени от
Регионална служба „Военна полиция” – С., поради което следва да бъдат
репарирани по тяхна сметка. Тъй като обвиняемият е признат за виновен по
обвинението, то на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъде осъден да
заплати на държавата разноските по делото в размер на 575,10 лева /петстотин
седемдесет и пет лева и десет стотинки/ по сметка на Регионална служба
„Военна полиция” – С., както и, при липса на доброволно изпълнение в 7-
модневен срок от влизане на решението в сила, сумата в размер на 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на
Софийския военен съд.
Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК съдът
[1] Вж. л. 47 – 48, т. 1 от д. п.;
[2] Вж. л. 50 – 52, т. 1 от д. п.;
[3] Вж. л. 55 – 56, т. 1 от д. п.;
[4] Вж. л. 17 – 40, т. 1 от д. п.;
[5] Вж. л. 92, т. 1 от д. п.;
[6] Вж. л. 95 – 150, т. 1 от д. п.;
[7] Вж. л. 4 – 5, т. 2 от д. п.;
[8] Вж. л. 6, т. 2 от д. п.;
[9] Вж. л. 7, т. 2 от д. п.;
[10] Вж. л. 10, т. 2 от д. п.;
[11] Вж. л. 113 – 114, т. 2 от д. п.;
[12] Вж. л. 18 – 19, т. 2 от д. п.;
7
[13] Вж. л. 22, т. 2 от д. п.;
[14] Вж. л. 20 -21, т. 2 от д. п.;
[15] Вж. л. 23 – 43, т. 2 от д. п.;
[16] Вж. л. 89 - 90, т. 1 от д. п.;
[17] Вж. л. 58 – 64, т. 1 от д. п.;
[18] Вж. л. 71 – 81, т. 1 от д. п.;
[19] Вж. л. 92, т. 1 от д. п.;
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия р-к П. Г. Г. от в.ф. ***** - С., роден на
**.**.**** г. в гр. М.; постоянен адрес гр. М., ж.к. „М.”, ************ и
настоящ адрес в гр.С., ж.к. „*********************, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан; ЕГН **********,

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ:

е извършил престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал.
1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2022 г. около 17:10
часа в гр. С., общ. С., при управлението на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ******** по бул. „Н. П.“ с посока
на движение от бул. „М.“ към ул. „Л.“, срещу административен адрес № ***,
е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал.1, т. 3 от
ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и е причинил по непредпазливост
средна телесна повреда на А. С. Г., като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА
в размер на 1 000 /хиляда/ лева, като ГО ОПРАВДАВА по първоначално
внесеното обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК ОСЪЖДА обвиняемия ДА ЗАПЛАТИ
на държавата разноските по делото в размер на 575,10 лева /петстотин
седемдесет и пет лева и десет стотинки/ по сметка на Регионална служба
„Военна полиция” – С., както и, при липса на доброволно изпълнение в 7-
модневен срок от влизане на решението в сила, 5 /пет/ лева за служебно
издаване на изпълнителен лист – по сметка на Софийския военен съд.
8
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен
срок пред Военно-апелативния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Съдия при Военен съд – С.: _______________________
9

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на глава двадесет и осма на НПК.
Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът прие за
установено следното:
Обвиняемият р-к П. Г. Г. е на служба в БА от 30.06.2005 г. Последната
заемана от него длъжност е „младши шофьор“ в отделение за подвоз на
твърди товари на секция „Транспорт“ в модул „Логистично осигуряване“ във
формированието. Обвиняемият р-к Г. по време на службата си се е проявявал
като старателен и дисциплиниран военнослужещ, който точно и в срок
изпълнява поставените му задачи и функционалните си задължения. Вежлив и
коректен при взаимоотношенията си с колегите. Четири пъти е награждаван
за изпълнение на задачите си по военната служба и три пъти е наказван за
нарушения на УВСВС.
Обвиняемият притежава свидетелство за управление на МПС №
********* от 22.02.2001 г. с категории А, С, В, Ткт, М, СЕ и се води на отчет
в ОДМВР - Монтана. Същият има наложени наказания за допуснати
нарушения по ЗДвП, като последното административно наказание датира от
2012 г.
Обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК.
На 18.08.2022 г. около 17:10 ч. обвиняемият редник Г. управлявал
личния си автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ peг. № ****** по бул. „Н. П. в
гр. С., с посока на движение от бул. „М.“ към ул. „Л.“. Преди кръстовището с
ул. „Л.“ се озовал в задръстване от автомобили. Този участък от пътя се
състои от две платна с по две ленти за движение във всяка посока. Двете
платна са разделени посредством двойна непрекъсната линия. В
задръстването автомобилът на обвиняемия редник Г. бил спрял в лявата лента
за движение в посока към ул. „Л.“, срещу административен адрес № 101, зад
други автомобили.
Същевременно пострадалият свидетел А. Г. се движил в същата посока,
управлявайки мотоциклет марка „Т.“, модел „Р.“ с peг. № ******, а зад него, с
друг мотоциклет, се е движил неговият приятел - свидетелят Й. Й..
Свидетелят Г. с мотоциклета си също попаднал в задръстването и за да го
избегне, умишлено нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в
чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил
и пресякъл двойната непрекъсната линия, навлязъл и започнал да се движи в
лявата от лентите за насрещно движение.
В момента, в който мотоциклетът, управляван от свидетеля Г.,
доближил автомобила на обвиняемия, последният, изнервен от чакането в
задръстването, решил да обърне посоката си на движение и умишлено
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП във вр. чл. 63, ал.2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил и пресякъл двойната
непрекъсната линия и навлязъл в лентите за насрещно движение, като по този
начин препречил пътя на свидетеля Г., който се блъснал с мотоциклета си в
лявата страна на управлявания от обвиняемия редник Г. лек автомобил.
В следствие на причиненото ПТП свидетелят Г. паднал от мотоциклета,
като при падането си получил счупване на костите на дясното ходило, което е
1
причинило и се отнася към критериите на медико-биологичния признак
трайно /за повече от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./ затруднение на
движението на десния долен крайник, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК. Непосредствено след настъпилото
ПТП, обвиняемият редн. Г., както и други водачи оказали помощ на Г..
На място пристигнал екип на ОПИ-СДВР, който разпоредил водачите да
преместят автомобилите в близост, за да не пречат на трафика. И двамата
водачи били изпробвани на място с Алкотест Дрегер, като и двете проби са
отрицателни. Впоследствие свидетелят Г. бил транспортиран до болница
„Пирогов“, за лечение.
Възприетата от съда фактическа обстановка, описана и в
постановлението на прокурора по чл. 375 от НПК, е безспорна, установява се
и се подкрепя от всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие
писмени, гласни и веществени доказателства, събрани в наказателното
производство и приобщени по реда на чл. 378, ал. 2 НПК – показанията на
свидетелите А. С. Г.[1], сержант В. Е. Ч.[2], Й. С. Й.[3], протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него[4]; справка за съдимост на
обвиняемия[5]; медицинска документация за пострадалия[6]; кадрова справка
на редн. Г.[7]; служебен картон на редн. Г.[8]; служебна характеристика на
редн. Г.[9]; справка от ИА „Автомобилна администрация“ - МТ[10]; писмо –
справка за постъпили обаждания на тел. 112 от Район Център – 112 – С. –
Дирекция „Национална система 112“ – МВР и диск към него[11]; справка за
резулати от Алкогест Дрегер за обвиняемия и пострадалия[12]; справка
картон за водач – П. Г.[13]; справка картон за водач А. Г.[14]; документи за
регистрациа на пътно превозни средства[15] диск със запис от камера за
видеонаблюдение, предаден с протокол за доброволно предаване от
25.08.2022 година[16]; съдебномедицинска експертиза[17] и автотехническа
експертиза[18].
Обвиняемият се признава за виновен и съжалява за извършеното.
При преценка на доказателствата не се установяват нови фактически
положения, неустановени от прокурора в хода на досъдебното производство.
При така установената и безспорно доказана фактическа съдът намери,
че обвиняемият р-к П. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б.
„б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 18.08.2022 г. около 17:10 часа в
гр. С., общ. Столична, при управлението на моторно превозно средство лек
автомобил марка „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ****** по бул. „Н. П.“ с посока на
движение от бул. „М.“ към ул. „Л.“, срещу административен адрес № 101, е
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 16, ал.1, т. 3 от
ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, а именно е настъпил и пресякъл
двойна непресечена линия и е навлязъл в лентите за насрещно движение, с
което е препречил пътя на мотоциклет марка „Т.“, модел „Р.“ с peг. № ******,
движещ се в същата посока, управляван от А. С. Г., като вследствие на
нарушенията на Г., мотоциклетът се е блъснал в лявата страна на
управлявания от него лек автомобил „Ф.“, модел „П.“ с peг. № ****** и по
този начин е причинил по непредпазливост на А. С. Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупването на костите на дясното ходило, което е причинило
2
трайно затруднение на движението на десния долен крайник на Г. /за повече
от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./, като след деянието обвиняемият е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.
Установената и доказана фактическа обстановка води до обоснования
извод, че на инкриминираната дата обвиняемият, от обективна и субективна
страна, е извършил деянието.
От обективна страна е налице нарушение от страна на обвиняемия
редник Г. на чл. 16, ал.1, т. 3 от ЗДвП във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП,
като управлявайки автомобила си е настъпил и пресякъл двойна непресечена
линия и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Незаконосъобразните
действия на обвиняемия, както и на пострадалия мотоциклетист, изразяващи
се в неправомерно навлизане в лентите за насрещно движещи се превозни
средства, са причина за настъпване на пънотранспортното произшествие,
което се установява от писмените и веществените доказателства и се
потвърждава от автотехническата и съдебномедицински експертизи. От
автотехническата експертиза се потвърждава, че обвиняемият е имал
техническата възможност да предотврати удара, като не навлиза в коридора
за движение на мотоциклета. Мотоциклетистът, от своя страна също
нарушавайки правилата за движение, визирани в чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
във вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП, като настъпил и пресякъл двойната
непрекъсната линия, навлязъл и започнал да се движи в лявата от лентите за
насрещно движение, не е разполагал с техническа възможност да спре преди
мястото на удара. Установено е, че мотоциклетът, управляван от свидетеля Г.,
се е движел попътно зад автомобила на обвиняемия, в лявата лента за
насрещно движение със скорост 36 км/ч. В момента на потеглянето на
автомобила на обвиняемия от мястото, за да пресече двойната непрекъсната
линия, мотоциклетът е бил на 11 м от мястото на удара при опасна зона за
спиране 17-18 м. Мотоциклетистът не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и е последвал удар с предна дясна част на
мотоциклета в лавата част на автомобила - в зоната на предна лява врата. Под
действието на инерционните сили мотоциклетът е отхвърлен на ляво по
посока на движението и след удар в мантинелата в ляво от пътя, където се
установява. След удара автомобилът спира на място. От удара пострадалият
пада от мотора и удря ходилото си в терена.
Налице е престъпният резултат, доказан от показанията на свидетелите,
медицинската документация по делото и съдебномедицинската експертиза.
От доказателствата по делото категорично се установява, че в резултат на
ПТП пострадалият е паднал от мотоциклета си и е ударил ходилото си в
терена. При травмата на пострадалия А. С. Г. е причинено увреждане на
здравето, изразяващо се в счупването на костите на дясното ходило, което е
причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник на Г.
/за повече от 30 дни, считано от 18.08.2022 г./, което покрива медико-
биологичните стандарти на средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК.
Налице е причинно следствената връзка между нарушението на
правилата за движение и настъпилото ПТП, пряка последица от което е
получената от свидетеля Г. телесна повреда.
От установената фактическа обстановка, изградена на база показанията
3
на свидетелите, се установява, че след деянието обвиняемият е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия.
От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост, като
нарушението на ЗДвП и ППЗДВП е извършено от обвиняемия умишлено,
докато по отношение на получените телесни увреждания от свидетеля Г.
формата на вината на обвиняемия редник Г. е непредпазливост.
Предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление, което
е непредпазливо, е лишаване от свобода до две години или пробация.
Видно от справката за съдимост, издадена от Софийския районен
съд[19], обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел четвърти на глава
осма от НК. От деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Поради това са налице изискванията на закона за приложението на чл. 78а НК
и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност.
При определяне на размера на административното наказание „глоба”
съдът взе предвид следните обстоятелства:
смекчаващи: чисто съдебно минало, добрите служебни характеристики,
съпричиняване от страна на пострадалия и изразеното искрено
съжаление за извършеното;
отегчаващи: не се установиха.
След като съпостави изложените обстоятелства, като съобрази и
имущественото положение на обвиняемия, който е военнослужещ с
определена по договор за военна служба заплата, семеен, грижи се за
непълнолетното дете и изплаща кредити, съдът счете, че следва да му наложи
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
За деянието по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, съгласно чл. 343г от НК, е предвидено и наказание
лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. От фактическа и правна страна
се установи, че в случая са налице предпоставките за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК. В тази хипотеза, съгласно чл. 78а, ал. 4 от
НК съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право
да се упражнява определена професия или дейност за срок от три години, тъй
като лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.
Лишаването от право обаче се преценява с оглед конкретната факти и
обстоятелства. От установеното по делото, съдът намери, че обвиняемият не е
личност с повишена обществена опасност; от справката за наложените му
наказания за нарушения на правилата 3а движение по пътищата, се
установява, че същият не е недисциплиниран шофьор, тъй като от 2012 г.
няма наложени административни наказания по ЗДвП и ППЗДвП. Установено
се, че същият е професионален шофьор, на длъжност „младши шофьор“ във
военното формирование, която заема от 2005 г. и изпълнява съвестно и без
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Извършеното
4
деяние, макар да е поради нарушение от негова страна на ЗДвП, с оглед
съпричиняването от страна на пострадалия, прави самото деяние да не е от
категорията на обичайните такива, характеризиращи се с изключителна вина
на дееца. Наред с това, отнемайки възможността за определен период от
време обвиняемият да упражнява професията си, би го лишила от
възможността за трудови доходи, което би рефлектирало върху неговото
семейство и, с оглед конкретните факти и обстоятелства, би било
непропорционално тежка санкция. По изложените съображения съдът счита,
че на обвиняемия не следва да бъде налагано административно наказание
лишаване от право да управлява МПС и не приложи разпоредбата на чл. 78а,
ал. 4, вр. чл. 343г от НК.
С постановлението на прокурора по чл. 375 от НК се твърди, че с
гореописаното деяние обвиняемият р-к П. Г. Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр.
чл. 342, ал. 1 от НК. Същевременно, в обстоятелствената част на
постановлението е описано, че същият е оказал помощ на пострадалия
непосредствено след деянието. В обвинителната си реч прокурорът изразява
становище, че деянието на обвиняемия следва да бъде преквалифицирано в
такова по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, тъй като след деянието редник Г. е оказал всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия. Това обстоятелство се доказва от
показанията на свидетелите Г., Ч. и Й.. Незабавно след инцидента
обвиняемият се е притекъл на помощ на пострадалия, като заедно със
свидетелите са му помогнали да се изправи и са предложили да повикат
спешна помощ. Докато обвиняемият и свидетелят Ч. са изправили
пострадалия, свидетелят Й. се е обадил на тел. 112 за спешна помощ. Поради
тези обстоятелства, а и предвид това, че обвиняемият не е бил в пияно
състояние; не е избягал от местопроизшествието; действията обективно и
субективно са били насочени към оказване на помощ на пострадалия, която
помощ е била необходима и адекватна, насочена към живо лице;
непосредствено след деянието и целяща облекчаване състоянието на
пострадалия след причинена увреда, съдът счита, че са налице условията за
прилагане на по-леко квалифицирания състав на престъплението – този по чл.
343а от НК. Този извод на съда е синхронен и с практиката на ВС и ВКС,
обективирана и в т. 5 от Постановление № 6 от 7.10.1969 г. на Пленума на ВС,
т. 5 от Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г., Пленум на ВС и
др. Поради изложените съображения, съдът счита че следва да признае за
невиновен обвиняемия по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.
343, ал. 1, б. „б“, пр.2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По делото, в хода на досъдебното производство са направени разноски в
размер на 575,10 лева /петстотин седемдесет и пет лева и десет стотинки/ за
съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Разноските са направени от
Регионална служба „Военна полиция” – С., поради което следва да бъдат
репарирани по тяхна сметка. Тъй като обвиняемият е признат за виновен по
5
обвинението, то на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да бъде осъден да
заплати на държавата разноските по делото в размер на 575,10 лева /петстотин
седемдесет и пет лева и десет стотинки/ по сметка на Регионална служба
„Военна полиция” – С., както и, при липса на доброволно изпълнение в 7-
модневен срок от влизане на решението в сила, сумата в размер на 5 /пет/ лева
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист – по сметка на
Софийския военен съд.
Поради изложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 и т. 2 НПК съдът

[1] Вж. л. 47 – 48, т. 1 от д. п.;
[2] Вж. л. 50 – 52, т. 1 от д. п.;
[3] Вж. л. 55 – 56, т. 1 от д. п.;
[4] Вж. л. 17 – 40, т. 1 от д. п.;
[5] Вж. л. 92, т. 1 от д. п.;
[6] Вж. л. 95 – 150, т. 1 от д. п.;
[7] Вж. л. 4 – 5, т. 2 от д. п.;
[8] Вж. л. 6, т. 2 от д. п.;
[9] Вж. л. 7, т. 2 от д. п.;
[10] Вж. л. 10, т. 2 от д. п.;
[11] Вж. л. 113 – 114, т. 2 от д. п.;
[12] Вж. л. 18 – 19, т. 2 от д. п.;
[13] Вж. л. 22, т. 2 от д. п.;
[14] Вж. л. 20 -21, т. 2 от д. п.;
[15] Вж. л. 23 – 43, т. 2 от д. п.;
[16] Вж. л. 89 - 90, т. 1 от д. п.;
[17] Вж. л. 58 – 64, т. 1 от д. п.;
[18] Вж. л. 71 – 81, т. 1 от д. п.;
[19] Вж. л. 92, т. 1 от д. п.;
6