Решение по дело №45/2019 на Окръжен съд - Враца

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №7

гр.Враца, 10.01.2020 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 10.12.2019г.  в състав:

           

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ПЕНКА П.ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря Мария Ценова

като разгледа докладваното от съдията Пенка П.Петрова търговско дело №45 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Р.З.А., ЕГН **********, чрез пълномощниците си адвокат Й.Д. от САК и адвокат И.Ж. от САК, е предявил против ЗК „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, иск за сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева — главница, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следс­твие на ПТП от 01.10.2017 г., ведно с лихвата за забава, считано от 04.06.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до оконча­телното изплащане на присъдената сума. Претендират се и направените по делото разноски.

От ответното дружество оспорват иска и излагат становище за неоснователност на претенцията.

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно чл.432, ал.1 КЗ във връзка с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза. По искане на страните е изискано и е приложено досъдебно производство с № 560/17 по описа на РУ - гр. Козлодуй, пр.п. №946/2017г. на РП Козлодуй.

В депозираната искова молба се твърди, че на 01.10.2017г., около 08:20ч., на път ІІ-11, с посока на движение от с. Хърлец към гр.Козлодуй, С.Н.Н., уп­равлявал т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ с полуремарке „СТАС-***", с per. № ЕН***ЕХ. По същото време, на същия път неизвестен водач управлявал т.а. тип „бензиновоз". Водачът на т.а. „Скания" предприел маневра „изпреварване" на товарния автомобил с цистерна, като в същото време забелязал, че ППС с животинска тяга, управлявано от Р.З.А., водейки коня за повод, излизайки от земен път, предприел маневра „пресичане на пътното платно". В района на 95+739 км., при извършване на горео­писаната маневра, водачът на т.а. „Скания", поради движение с несъ­образена скорост, не пропуснал пресичащия пътното платно - Р.А., като реализирал ПТП между управляваното от него МПС и ППС с животинска тяга, управлявано от Р.А., водейки коня за повод. В следствие на настъпилия удар е пострадал - Р.З.А..

За така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на РУ „Полиция" - Козлодуй и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители извършили необходимите действия, като на осн. чл. 212, ал.2 НПК било образува­но досъдебно производство № 560/2017г., пр.пр. № 964/2017 г. по опи­са на РП Козлодуй. В хода на воденото досъдебно производство, била назначена и изготвена АТЕ, вещото лице, по която е определило, че скоростта на движение на товарния автомобил преди настъпване на произшествието е от порядъка на 93-95 км/ч., при максимално допустима 70 км/ч. извън населено място. Изготвената АТЕ обаче е непълна, не­точна и прави недопустими правни изводи, извън компетенциите на ве­щото лице, но РП-Козлодуй е възприела изцяло неговите заключения и с Постановление от 06.02.2018 г. е прекратила производството по дело­то .

Вследствие на гореописаното ПТП Р.А. е получил следни­те травматични увреждания:

1. Средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малък пищял на лява подбедрица, придружена с оток и кръвонасядане, разст­ройство на здравето, причинило трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, физически болки и страдания за период по- дълъг от З0 дни;

2. Черепно-мозъчна травма със сътресение на мозъка, придружено със световъртеж и загуба на съзнание, разстройство на здравето, временно опасно за живота, след това причинило физически болки и страдания за период по-дълъг от З0дни;

3.Контузия на лява раменна става, разстройство на здравето, при­чинило физически болки и страдания за период по-дълъг от 30 дни;

След настъпване на ПТП ищецът е откаран по спешност в МБАЛ „Христо Ботев" АД - гр.Враца, като е приведен в Хирургично от­деление. Ищецът е откаран в лечебното заведение в безпомощно състоя­ние, като нямал ясен спомен за случилото се и изпитвал силни болки в областта на получените травми. След извършването на всички необходими консултации и изследвания са установени получените травми. Веднага му е приложено медикаментозно лечение. Поради наличната фрактура и след проведена консултация с травматолог се наложила гипсова имобилизация на ляв долен крайник.

На 05.10.2017 г. ищецът е изписан от лечебното заведе­ние, като му е оказано да спазва постелен режим, като са му дадени указания за лечение в амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от ОПЛ. Дълго време след настъпване на ПТП същият трудно се придвижвал, като не можел да се обслужва самостоятел­но. Вследствие на мозъчното сътресение, той изпитвал силно главобо­лие, виене на свят, гадене и позиви за повръщане. Р. чувства постоянна слабост и обърканост, все още не може да осъзнае случило­то се. Вследствие на получените травми се изморявал от най-елементарни физически усилия. Той чувства постоянна тревож­ност, събужда се през нощта и не може да заспи. Получените травма­тични увреждания са влошили драстично качеството му на живот.

В следствие ПТП и получените при него травми ищецът е изпитал силни по интензитет физически болки и страдания. След нало­жилата се гипсова имобилизация на крака, той продължавал да изпитва остри болки, като придвижването му било изключително трудно. Месеци напред ищецът продължавал да изпитва силни болки в областта на получените травми. Дори след изтичането на възстановителния пе­риод, той продължил да изпитва болки, неудобства и затруднение в ежедневието си, като не е възстановен напълно от получените травми. След настъпване на ПТП ищецът изпаднал в травматичен шок, като нямал спомен за последващи събития. Полагането на ежедневните нужди от битов и хигиенен характер представлявало изключителна трудност за него. Той не само не можел да полага необходимите грижи за себе си, но и се нуждаел от почти постоянната подкрепа и съдействие на своите близки за осъществяването на обичайните си, ежедневни дейности. Това е и причината да се чувства непълноценен и безполезен, изпълня­вайки най-обикновени действия.

Получените физически и емоционални травми и съпътстващите ги бол­ки, страдания, неудобства и затруднения в ежедневието на ищеца се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП на 01.10.2017 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани, като според ищеца сума в размер на 100 000 лв. би успяла до някаква степен да обезщети претърпените от него неимущест­вени вреди.

Тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия т.а „Скания" с per. № ЕН *** ВТ. е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица BG/22/117002065841, валидна от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г., сключена при ЗК „Лев Инс", ответното дружество е образувало щета № 0000 1000-03-18-7369/08.05.2018г. по подаденото от ищеца искане за обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от 01.10.2017 г неимуществени вреди.

С писмо Изх. № 5635/04.06.2018 г. ответното дружество е уведо­мило ищеца, че не е налице основание да бъде уважена молбата му за изплащане на обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от 01.10.2017 г. неимуществени вреди.

С депозирания отговор ответникът оспорва предявеният иск изцяло като счита претенцията за недължима и прекомерно завишена.

С отговора се оспорват: описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътнотранспортното произшествие от 01.10.2017г.; твърдението за вина на водача на товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ- С.Н.Н., за настъпване на пътнотранспортно произшествие на 01.10.2017г., съответно за настъпване на претендирания вредоносен резултат; твърдението за наличие на причинно- следствена връзка на претендираните с исковата молба вреди с поведението на водача Р.З.А. на пътя; твърдението за наличие на причинно- следствена връзка на претендираните вреди с пътнотранспортното произшествие.

Твърди се, че вина за настъпване на пътнотранспортното произшествие, на вредоносния резултат и на претендираните неимуществени вреди има ищецът по настоящото дело- Р.З.А., който в нарушение на чл. 49 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, не е пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ.

Счита размера на предявения иск за неимуществени вреди за неоснователно завишен и прекомерен, както и за предявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Отвеетникът оспорва по основание и размер претендираната законна лихва.

С допълнителната искова молба процесуалните представители на ищеца поддържат изцяло исковата молба. Вземат становище по наведените от ответника възражения. Според изложеното в молбата оспорванията на ответника на основанието, размера на исковата  претенция, вида и характера на вредите, както и наличието на противоправно поведение от страна на застрахования при ответника водач са неоснователни и бланкетни.

С депозирания в срока по чл. 373 ГПК отговор на допълнителната искова молба се поддържа изцяло отговора на исковата молба, както и направените с него оспорвания, възражения и доказателствени искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В подкрепа на твърдението за настъпило на 01.10.2017г ПТП с участие на ищеца и т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ с полуремарке „СТАС-***", с per. № ЕН***ЕХ, управляван от С.Н.Н., по делото са представени протокол Протокол за оглед на местопроизшествие; Фотоалбум и Удостоверение, издадено от Администрацията на РУ МВР -гр. Козлодуй. Представена и изготвената по досъдебно производство №560/2017г на РУ на МВР Козлодуй автотехническа експертиза. Според вещото лице изготвило тази експертиза т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ се е движел със скорост от 93 км.ч., при разрешена за движение скорост  в извън населено  място от 70 км./ч. Според тази експертиза  причината за настъпване на  произшествието е  водачът на ППС с животинска тяга, който при излизане от земен път на път с настилка не е пропуснал движещия се по нея влекач „Скания", модел "Р 420" с per. № ЕН *** ВТ  с полуремарке „СТАС-***", с per. № ЕН***ЕХ, като е навлязъл в коридора му за движение.

От представеното копие от постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.02.2018г на прокурор Димитър Н. е видно, че същия е възприел становището на вещото лице, че причината за настъпване  на ПТП е  водачът на ППС с животинска тяга. Според мотивите на постановлението  нарушението на чл. 21 ал.1 от ЗДвП, което е допуснал водачът на т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ, движейки се със скорост  от 93 км./ч., при максимално разрешена скорост от 70 км./ч. не е в причинно следствена връзка  настъпилото произшествие  и не е допринесло за настъпването на вредоносния резултат.

Представена е справка от сайта на Гаранционния фонд, от която се установява, че т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/22/117002065841, сключена 25.07.2017г със срок на валидност от 27.07.2017г до 26.07.2018г.

От представената Епикриза ИЗ 11506, изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца е видно, че ищецът е бил на лечение  в болницата от 01.10.2017 г. до 05.10.2017 г., като поставената му диагноза е „Мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма. КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ КОНТУЗИО ТОРАЦИС СИНИТРА ГКС 14”.

С молба  вх. № ЗК 6156/08.05.2018 г. ищецът на основание чл. 498 от КЗ е поискал извънсъдебно уреждане на спора, но видно от представено писмо  с изх.№ 5635 от 04.06.2018г., ответникът е уведомил ищеца, че не е налице основание  молбата за заплащане на обезщетение да бъде уважена.  

По делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и съдебно автотехническа. Заключенията на експертите не са оспорени от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.

Вещото лице изготвило автотехническата експертиза е констатирало, че ПТП - то е протекло в светлата част от денонощието,при сухо слънчево време с нормална видимост. Участъкът от пътя, II - 11 с. Хърлец - гр. Козлодуй км. 95 + 739 ,където е реализирано ПТП-то е прав,хоризонтален с насоченост Изток - Запад /с. Хърлец - гр. Колодуй, в която посока е извършен огледа и с видимост от двете страни на пътното платно не по малка от 200 метра спрямо мястото на удара.

Вещото лице анализирайки събраните по делото данни и направените изчисления от техническа гледна точка посочва следния вероятен механизъм на настъпилото ПТП:

Товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ се е движил по II - 11 в посока с. Хърлец - гр. Козлодуй. Движил се е във полагащата му се лента за движение на ППС със скорост от около 84,5 км/ч..

В един момент е видял и възприел движещ се попътно пред него автомобил с равнозакъснително движение и подаден десен мигач. За да продължи движението си по пътя, водачът му е предприел маневра „Изпреварване“ на процесния автомобил с навлизане в лентата за насрещно движение и в момент, намирайки се на около 77,3 метра от мястото на удара е възприел движението на навлизащият от дясно на ляво пред него пешеходец водещ конски впряг, като опасност от ПТП, своевременно е реагирал на аварийно спиране, и в режим на блокирани ходови колела на товарната композиция, при достигане на мястото на удара със скорост от около 36 км/ч. км/ч., с предна челна ъглова част на влекача, удря тялото на навлезлия в платното за движение на ППС пешеходец, който вследствие на удара е отхвърлен напред и леко на дясно, а автомобила продължава движението си и се установява в покой на място в края на спирачните си следи.

Пешеходецът водещ конски впряг е излязъл от просека на банкета от дясно на ляво спрямо движението на товарния автомобил и най вероятно за да освободи просека за навлизане в него на процесният автомобил - цистерна с подаден десен мигач, не е спрял на десния ръб на платното за движение на ППС по път II - 11,продължил е движението си почти перпендикулярно на оста на пътя за да го пресече и при достигане до мястото на удара е ударен от товарния автомобил в лява странична част и вследствие на полученият преплъзващ удар се е завъртял около вертикалната си ос в посока на часовата стрелка, преплъзнал се е по десна вежда на преден калник на товарният автомобил и пада върху асфалтовата настилка на място около отразените в Протокола за оглед червени петна.

Ударът е настъпил в лявата лента - насрещна за движение на товарния автомобил на около 10 метра преди края на следите. В момента на удара товарна композиция,състояща се от влекач,марка „Скания“,модел Р 420 с per. № ЕН *** ВТ и прикачено към него полуремарке с per. № ЕН *** ЕХ е била в режим на аварийно спиране с блокирани ходови колела.

Към момента на предприетата маневра„Изпеварване“ от товарен автомобил „Скания“, водачът му и водачът на каруцата са имали директна видимост един спрямо друг от момента на възникване на опасността - реагиране на водача на товарния автомоби на аварийно спиране от 77,3 метра.

Като причини за настъпилото ПТП вещото лице посочва внезапно навлизане на пешеходец водещ конски впряг в платното за движение на ППС при неговото пресичане от ляво на дясно спрямо движението на товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ и движение на товарния автомобил със скорост от 84,5 км/ч. При максимално разрешената скорост от 70 км/ч., ПТП –то е било преддотратимо.

Вещото лице д-р Г.К., изготвил медицинската експертиза след запознаване с медицинските документи, е установил, че от претърпяното ПТП ищецът е получил:

Счупване на малкия пищял на лява подбедрица, разкъсно контузна рана и охлузване на ляв клепач, контузия на лява раменна става, отток и кръвонасядане на лява подбедрица.

 По механизъм уврежданията  отговарят да бъдат получени от удари с или върху  твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени  по начин посочени в ДП , т.е. при ПТП  блъскане на пешеходец от товарен автомобил.

В ДП производство липсват медицински данни  от очевидци на инцидента  за изпадане в състояние на безсъзнание на пострадалия в резултат на тежко мозъчно сътресение.

Лечението е било консервативно и адекватно, съобразно получените травми.

Периода на възстановяване е около 2 м., а прогнозата за развитие на здравосоловното му състояние  е благоприятна.

Относно счупването на подбедрицата на малкия пищял, вещото лице в с.з. пояснява, че то се получава от директен удар с твърд, тъп предмет, което е изключено да стане при падане. Когато има такова падане от собствен ръст, то е с друг тип счупване

За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез изслушване на свидетеля С.А., която е  съпруга на ищеца. Видяла съпруга си  след ПТП-то в болницата в гр. Козлодуй. Той не помнел нищо, кракът му бил счупен, ръката му беше изкарана в рамото и главата ударена от лявата страна. Стоял в болницата една седмица. Сложили му шина и гипс и не можел да ходи и тя му помагала. С гипс бил 2 месеца. След като махнали гипса, започна да ходи с патерици, а  след това с бастун. Днес все още куца и се оплаква от непрекъснати болки. Не може да си свива коляното, а рамото също го боли, оплаква се и от главата. Преди катастрофата не е имал тези оплаквания. Пие хапчета за това, но те не му помагат. Оплакванията му са постоянни.

За изясняване на механизма на ПТП–то са разпитани трима свидетели: Р.С.,С.Н. и И.Б..

Свидетелят Р.С. – свидетел на катастрофата. Връщайки се от Козлодуй, по пътя настигнал полицейска кола и карал бавно, защото имало ограничение. Видял, че насрещно идва камион, подал десен мигач. В този момент видял ищеца, че си води кончето и пресича в платното, отведнъж някакъв с червен камион се излетял и връхлетял върху човека. Ударът между камиона и ищеца станал в неговата лента на движение. Свидетелят не видял самият удар, защото полицейската кола му пречела.

Свидетелят С.Н. - участник в ПТП-то, станало на 01.10.2017 г. Шофирал тежкотоварен автомобил. На пътното платно, на излизане от с. Хърлец посока гр. Козлодуй, по средата имало спрял от дясната страна на платното бензиновоз. Отсреща идвал полицейски патрул, но бил далеч, затова предприел изпреварване. В момента, в който стигнал до ръба на бензиновоза човекът с каруцата излезъл на платното и той в този момент вече натискал спирачки и се ударил в коня. Според свидетля се движел с около 70-70 и нещо км./час. Преди да предприема изпреварването не забелязал каруцата, която минавала пред бензиновоза. Възприел човека с каруцата в момента, в който стигнал до задния ръб на бензиновоза. На мястото, където той пресичал няма пешеходна пътека или друга особеност, а маркировката след населеното място била с прекъсната линия и възможност за изпреварване. Пешеходецът, след като се показал пред бензиновоза, не се огледал. Този камион, който изпреварил бил неподвижен и той на около 60-70 м. до 100 м., преди да стигна бензиновоза, подал ляв мигач и тръгнал да изпреварва.

Свителят И.Б.: твърди, че е присъствал на станалото ПТП на 01.10.2017 г. 09,00-10,00 часа до с. Хърлец. Тогава работили заедно със С.Н. като шофьори в една фирма. На този ден те отивали да извършат превоз на товар-въглища от гр. Лом за гр. Кнежа. Движел на около 100 метра разстояние след колегата си. Настилката била суха. Според свидетеля конят излезъл светкавично от пояса, защото се уплашил от трактора може би, с който оряли земята. Той излязъл  директно право на пътя. Ударът бил в коня, а не в човека. На пътя имало бензиновоз, който бил спрял. В последствие твърди, че бензиновоза не е бил на самото пътно платно, а бил навътре. Каруцата я видял точно преди удара, когато излязла изневиделица от пояса и колегата му отбил плътно вляво, и коня се забил с муцуната напред, от дясната страна. Конят изхвръкнал, тичайки. Шофьорът избягал вляво, за да избегне удара с каруцата. От появата на коня до момента на удара отнело около няколко секунди.

При така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ, доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер трябва да е налице валиден застрахователен договор по задължителна застраховка "ГО", както и предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите, спрямо увредения - авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.

Безспорно се установи по делото настъпването на пътнотранспортно произшествие на 01.10.2017г., между ППС с животинска тяга, управлявано от Р.З.А., водейки коня за повод и т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ с полуремарке „СТАС-***", с per. № ЕН *** ЕХ, управляван от С.Н.Н..

В случая между страните не е спорно, а и от представената справка се установи за т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ наличието на застрахователна полица за застраховка "Гражданска отговорност" № BG/22/117002065841, сключена 25.07.2017г, валидна от 27.07.2017 г. до 26.07.2018 г., и съответно валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.10.2017 г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените трети лица при използването на застрахования автомобил.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена молба за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, която е получена от ответника, който с писмо Изх. № 5635/04.06.2018 г. е уведо­мил ищеца, че не е налице основание да бъде уважена молбата му за изплащане на обезщетение на претърпените от него в резултат на ПТП от 01.10.2017 г. неимуществени вреди.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

С депозирания отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало вследствие противоправното поведение на водача на т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ. Счита, че не е доказана по безспорен начин вината на водача на товарния автомобил, като излага становище, че вината за ПТТ е изцяло на ищеца.

Съдът намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ, показанията на свидетелите Р.С. и С.Н.Н. сочат на извода, че механизма на възникване на ПТП е следния: водачът на т. а. „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ е предприел маневра „Изпреварване“ на намиращ се на пътя автомобил с навлизане в лентата за насрещно движение и в момент, намирайки се на около 77,3 метра от мястото на удара е възприел движението на навлизащият от дясно на ляво пред него пешеходец водещ конски впряг, като опасност от ПТП, своевременно е реагирал на аварийно спиране, и в режим на блокирани ходови колела на товарната композиция, при достигане на мястото на удара със скорост от около 36 км/ч. км/ч., с предна челна ъглова част на влекача, удря тялото на навлезлия в платното за движение на ППС пешеходец. Според вещото лице от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е внезапно навлизане на пешеходеца, водещ конски впряг в платното за движение на ППС при неговото пресичане от ляво на дясно спрямо движението на товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ и движението на товарния автомобил със скорост от 84,5 км/ч. с което е нарушил разпоредбите на  чл. 21 ЗДВП, предвиждаща максимална скорост за движение извън населено място от 70 км. Според вещото лице  при движение с максимално разрешената скорост от 70 км/ч., ПТП –то е било предотвратимо. Водачът на товарния автомобил е нарушил и разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП, визираща „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”

  Т.е. налице е нарушение на правилата за движение по пътищата, извършено от водача на застрахования при ответника лек т. а..  „Скания", с per. № ЕН *** ВТ,  което е довело до настъпване на процесното ПТП и това ангажира неговата отговорност по чл. 45 ЗЗД.

Съгласно представената  епикриза  ИЗ 11506, изд. от МБАЛ „Христо Ботев“ - гр. Враца е видно, че ищецът е бил на лечение в болницата от 01.10.2017 г. до 05.10.2017 г., като поставената му диагноза е „Мозъчно сътресение без открита вътрешночерепна травма. КОМОЦИО ЦЕРЕБРИ КОНТУЗИО ТОРАЦИС СИНИТРА ГКС 14”. Вещото лице е посочило, че по механизъм  счупването на малкия пищял на лява подбедрица, разкъсно контузна рана и охлузване на ляв клепач, контузия на лява раменна става, отток и кръвонасядане на лява подбедрица  отговарят да бъдат получени от удари с или върху  твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени  по начин посочени в ДП , т.е. при ПТП  блъскане на пешеходец от товарен автомобил.  Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените травматични увреди представляват пряка и непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл. 52 от ЗЗД.

Всичко това поражда основание за ангажиране отговорността на прекия причинител, застрахован при ответника, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Следователно и отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, тъй като предявения иск за неимуществени се явява доказан по основание.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, продължителността на възстановяването и др.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди настоящият съдебен състав взе предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания от следните травматични увреждания, а именно: „Счупване на малкия пищял на лява подбедрица, разкъсно контузна рана и охлузване на ляв клепач, контузия на лява раменна става, отток и кръвонасядане на лява подбедрица." Съгласно заключението на вещото лице в ДП производство липсват медицински данни от очевидци на инцидента  за изпадане в състояние на безсъзнание на пострадалия в резултат на тежко мозъчно сътресение, поради което съдът счита за неустановено по безспорен начин това твърдяно от ищеца увреждане. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че диагнозата в епикризата е по информация на ищеца, а по делото няма данни същият да е търси специализирана медицинска помощ от невролог или неврохирург.

Съдът при определяне на дължимото обезщетение взе предвид вида на получената от ищеца средна телесна повреда. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се приема от съда, като обективно и компетентно, периода на възстановяване на ищеца е около 2 м. Следва да бъде отчетен и факта, че ищецът е имал нужда от помощ при обслужването си и грижи от близки хора по време възстановителния период, предвид направената гипсова имобилизация на левия му крак. В тази насока съдът цени показанията на разпитаната свидетелката С.А., тъй като същата като съпруга на ищеца е запозната в подробности с лечението и състоянието му в този период. Лично е полагала грижи за него по време възстановяването му, като му е помагала в извършването на обикновените ежедневни дейности.

С оглед на гореизложеното и като взе предвид, че претърпените болки и емоционални смущения са естествена последица от причинените му травматични увреждания, тъй като всеки човек, претърпял физическа травма, изразяваща се в установените телесни повреди, изживява негативни емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства, настоящият съдебен състав като се вземе предвид възрастта на пострадалия /52 години към датата на увредата/, естеството на травматичните увреди, продължителността от 2 месеца на възстановителния период и страданията, които е преживял същият от медицинска и емоционална гледна точка и ограниченията, които е следвало да търпи в кръга на обичайно извършваните от него дейности в значителен период от време, невъзможността да извършва обичайната си трудови задължения към момента на разпита на свидетелите, както и при съобразяване с практиката на ВКС по идентични случаи, настоящият съдебен състав намира, че следващото се обезщетение на ищеца за причинените му неблагоприятни последици възлиза на сума в размер на 20 000 лв., за която сума искът е основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от 40 000 лв. За да отхвърли 50% от исковата претенция, съдът взе предвид, че недоказани останаха твърденията за претърпяно комоцио в следствие на тежко мозъчно сътресение.

От ответното дружество е направено възражение, че вината настъпилото ПТП  е на пострадалия Р.З.А., който в нарушение на чл. 49 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство, което излиза от земен път на път с настилка, не е пропуснал движещия се по пътя с настилка товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ.

Съобразно с въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило, съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.

От неоспореното заключение на изслушаната по делото автотехническа експертиза е видно, че една от причините за настъпилото ПТП е внезапното навлизане на пешеходеца, водещ конски впряг в платното за движение на ППС при неговото пресичане от ляво на дясно спрямо движението на товарен автомобил „Скания“ с per. № ЕН *** ВТ. Безспорно е установено, че товарния автомобил се е движил по пътя с асфалтова настилка, а ищецът с управляваното от него ППС с животинска тяга е излизал от земен път.  Съгласно заключението на вещото лице ищецът е имал достатъчна видимост, поради което съдът приема, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 49 от ЗДвП,  съгласно която водач на ППС, който излиза от земен път на път с настилка, е длъжен да пропусне движещите се по пътя с настилка ППС и пешеходци. Ищецът е следвало преди да предприеме пресичането на асфалтовия път да се увери, че по него няма ППС, в чиято опасна зона би попаднал при предприетата маневра.  С оглед на гореизложеното съдът намира, че приноса на ищеца за реализиране на ПТП-то е съизмерим с приноса на товарния автомобил, поради, което определеното обезщетение от 20 000лева следва да бъде редуцирано с 50%.

 По действащия от 01.01.2016г Кодекс на застраховането, застрахователят дължи законна лихва, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3 КЗ.

В конкретния случай по делото не е представено уведомително писмо, но съдът намира, че следва да приеме, че на посочената от ищеца дата 08.05.2019г, той е уведомил ответника, чрез заявената претенция за заплащане на обезщетение. В случая от страна на ответника този факт не се оспорва , а и от представено писмо от Изх. № 5635/04.06.2018 г. , изхождащо от ответното застрахователно дружество, се установи, че действително е предявена претенция от ищеца.

 При това положение обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 04.06.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до оконча­телното изплащане на присъдената сума.

По разноските

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. В случая съгласно представения списък на разноските по чл. 80 ГПК направените от ищеца разноски възлизат на сумата от 450лева, а уважената част от иска представлява  25% или  ответника следва да заплати на ищеца разноски в размер на 112,50 лева.

Процесуалните представители на ищеца са депозирали молба, в която е заявено искане да му бъде присъдено на един от тях адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което настоящият съдебен състав счита, че са налице процесуалните предпоставки за приложение на горецитираната правна норма. С оглед размера на уважената част от иска, извършените по делото процесуални действия и фактическата и правна сложност на делото настоящият съдебен състав намира, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ищеца възлиза на сума в размер на 830 лв., с оглед определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г.

За отхвърлената част от иска  на основание чл. 78 ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая направените от ответника разходи възлизат на сумата от 230лева и при съобразяване с отхвърлената част на иска на същия се полагат разноски в размер на 172,50лева. В полза на ответното дружество следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 150лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВрОС държавна такса в размер на 400 лв.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на Р.З.А., ЕГН **********, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следс­твие на ПТП от 01.10.2017 г., ведно с лихвата за забава, считано от 04.06.2018 г. - датата на постановения отказ за плащане, до оконча­телното изплащане на присъдената сума, както и сумата от 112,50 лева, представляваща разноски по настоящото дело, съразмерно с уважената част от иска.

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част до пълния размер от 40 000лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Й.Д. от САК  сумата от 830,00лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7 ал.2 т.4 от Наредба 1/2004 г.За минималните размери на адвокатските възнаграждения.

ОСЪЖДА Р.З.А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д сумата от 172,50лева, представляваща разноски съразмерно с отхвърлената част на иска и сумата от 150,00лева - юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Черни връх" № 51Д, ДА ЗАПЛАТИ  държавна такса в полза на Врачански окръжен съд в размер на 400лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: