РЕШЕНИЕ
№ 335
гр. Перник, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201287 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
С наказателно постановление №9397 от 10.06.2025 г., издадено от
Я. М. И. - директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при
Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул. „Македония" № 3,
оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", на Н. В. С.,
ЕГН**********, постоянен адрес: ************* .Адрес за призоваване:
****, за вменено нарушение по нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т.
1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“,
чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1
от ЗАНН, е наложено административно наказание глоба, в размер 4000
/четири хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предложение второ от Закона за пътищата
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от Н. В. С., чрез адв. Й. упълномощения му представител, с която моли
наказателното постановление да бъде отменено. Твърди, че обжалваното
Наказателно постановление е необосновано, неправилно и
незаконосъобразно. При издаването на обжалваното НП се сочи, че е
нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН: Не се установявал по
безспорен начин нарушителя. Водачът на тежко ППC, управляващ такова
превозно средство, без съответното разрешение, не можел да е
административнонаказателно отговорно лице, а такава отговорност следва да
носи единствено собственикът на ППС или лицето, лицензирано да извършва
1
превоза, в чието задължение е снабдяването с изискуемото разрешително за
превоз на тежки или извънгабаритни товари по пътищата. В случая е от
съществено правно значение от чие име и за чия сметка, съответният водач на
ППС е извършвал превоза, но това не е установено. Отделно от това се сочи,
че при издаването на обжалваното НП е нарушена и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН: Не са описани обстоятелствата, при които е извършено
твърдяното нарушение и които са от съществено значение за случая, не са
описани всички обстоятелства от значение за случая. В НП липсвало каквато и
да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице било едно
бланкетно обвинение. На практика дословно са преписани цитираните в АУАН
и НП разпоредби. Описаните в АУАН и НП обстоятелства са според жалбата,
неясни и противоречиви, и отделно от това се сочи, че би следвало да намери
евентуално приложение не посочената разпоредба, а тази на чл.139, ал.1, т.2
от ЗДвП. С тези доводи се моли атакуваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание адв. Й. се явява, като поддържа жалбата,
ангажира гласни доказателства, като по същество сочи, че моли съда да
уважи жалбата и да отмени наказанието, тъй като документите които
административно наказващият орган представя за удостоверяването на
годността на техническото средство за измерване, според мен не
удостоверяват именно това обстоятелство. Приложено е заявление, от което
не се установявало кои измервателни уреди са представени за проверка от
14.04.2025 г. С № 000029-28-739, съответно е приложено едно Приложение 1,
към това заявление, на което описан съвпада номера на везната, наистина,
обаче изпълнен на дата 14.04.2023г и някакво лице ЕП се е разписало, нямало
печат на метеорологичният орган, който извършва проверката, според мен
тези 2 страници доказателство не установява годността на техническото
средство за измерване и с оглед разминаването, което има между
количеството, отбелязано на кантарната бележка и количеството, измерено от
проверяващите, това е съществено нарушение в случая, поради което моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление.
За АНО се явява юк Т., която оспорва жалбата и моли атакуваното
НП да бъде потвърдено, предвид аргументите, които подробно изложени в
депозираното становище по делото. Претендира юк възнаграждение.
По делото в сз. Съдът е докладвал и приел, освен преписката и
допълнителни писмени доказателства, а именно:ПИСМО- СТАНОВИЩЕ с
рег.№ 22792/17.09.2025 г. от Я. М. И.- Директор на дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез
процесуалния си представител старши юрисконсулт С. Т., представляващо
становище, в което АНО оспорва жалбата като неоснователна и моли да се
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да
се отхвърли подадената жалба като неоснователна. На основание чл.63, ал.5
от ЗАНН, моли да й се присъди юрисконсултско възнаграждение по делото,
като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Приложени са следните
доказателства: Пълномощно на процесуалния представител - Пълномощно №
П-177/16.09.2025 г. - копие;Заповед № ЧР-СП-561/12.09.2023 г. между
Агенция „Пътна инфраструктура“ и А. М. А., по смисъла на който е назначен
на длъжност главен инспектор, длъжностно ниво 7. Експертно ниво 3 и място
на работа: Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
2
оперативен контрол“ - заверено копие; Трудов договор № ЧР-ТП-
56/11.03.2024 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Р. Й. Г., по смисъла
на който е назначен на длъжност инспектор, длъжностно ниво 11, Експертно
ниво 7 и място на работа: Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ - заверено копие; Заповед № ЧР-СП-
93/24.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ. с която В. Б. А. е
преназначена на длъжност началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - копие; Заявление за
последваща периодична проверка за електронна мобилна везна модел DFW-
KR № 118845 и приложение № 1 към заявлението; Удостоверение за
признаване на одобрен тип средство за измерване тип DFW; Декларация за
съответствие на ролетка № 1311/18/5м - копие; Сертификат за съответствие на
ролетка № 1311/18/5м. - копие; Протокол за проведено обучение на
актосъставителя Р. Й. Г. за работа с мобилни везни за поосово измерване на
ППС с конкретния тип везна - копие; Протокол за обучение на свидетеля А. М.
А. за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС с конкретния тип
везна - копие.; ПИСМО с рег. №24867/06.10.2025 г., в което уведомяват, че
административнонаказателната преписка в цялост е изпратена в оригинал на
РС-Перник с придружително писмо с рег.№11-00-5167/25.08.2025 г., ведно със
заверени копия на: Заявление за проверка №000029-18739/14.04.2025 г. за
електронна везна модел DFW-KR №118845, сертификат за одобрен тип на
везни DWF, сертификат за съответствие на ролетка 1311/18/(5)м.- DIN 50049‐
2.1 ; Известие за доставяне № ИД PS 104081DTK3O/ 01.09.2025
По делото са събрани и допълнително гласни доказателства
посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта-
актосъставителят Р. Й. Г., на длъжност инспектор, с място на работа: Отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, и св.
По акта-и А. М. А., като е бил разпитан и един свидетел по искане на защитата
– св. Б. Е. Т..
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
На жалбоподателя е било издадено №9397 от 10.06.2025 г., издадено
от Я. М. И. - директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул. „Македония" № 3,
оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на председателя на
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", на Н. В. С.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ************* .Адрес за призоваване:
******, за вменено нарушение по нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2,
т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
“в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, му е наложено административно наказание глоба, в размер
4000 /четири хиляди и петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2,
предложение второ от Закона за пътищата. Видно от обстоятелствената част,
на атакуваното Нп, преповтаряща дословно констатациите и от преди това
издадения акт, № 10777 от 16.05.2025 г., съставен.Р. Й. П., е посочено, че: На
700
16.05.2025 г. в 07:45 часа на път I-1, км 284 на отбивна площадка в посока
гр. Перник - гр. София, Н. В. С. е управлявал и извършвал превоз на товари с
МПС с четири оси с две управляеми оси марка МАП, модел TEA 41.400 ББ с
3
peг. № ******, като в процеса на извършената проверка е било установено, че
водачът извършва превоз на фракция 0/63, видно от кантарна бележка №
115963/16.05.2025 г„ без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Посочено е, че необходимостта от Разрешително е доказана от
направеното измерване с електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118845 и ролетка №
1311/18/5 м, при което е констатирано следното: 1. При измерено разстояние
между осите 1.38 м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос
на МПС е била 33.055 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т,
съгласно чл. 7. an. 1, т. 5, буква „в“ от Наредбата, като превишаването е с
14.055 т. Съгласно чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално
допустимите норми по чл. 7, ППС е тежко. Измерените параметри на
превозното средство показвали, че същото е тежко по смисъла на чл. 3, т. 2 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС. Описано е, че съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
Закона за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел П от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
на МРРБ за дейности от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ). В законоустановения срок не са
постъпили възражения от нарушителя.
На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), след като проверил акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и прецених събраните доказателства
преценил тежестта на нарушението и наличието на подбуди за извършването
му с оглед на целите на чл. 12 от ЗАНН, АНО счел, че водачът е могъл да
провери и да се убеди, дали параметрите на ППС с товар не превишават
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата като при
установяване на превишаване на нормите, същото да бъде приведено в
съответните норми, поради което считам, че водачът е извършил нарушението
описано в АУАП виновно в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”’, предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
"в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.1, предл. 1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като му
наложил горепосоченото наказание. Изрично е посочено, че към момента на
проверката водача Н. В. С. е извършвал превоз на товари без разрешение за
дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (Разрешително),
съгласно изискванията на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППC и при забрана за
извършването на това, съгласно разпоредбите на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11
от 03.07.2001 г.,с което е нарушил разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”,
предл. 2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8. ал. 1 и
чл. 37, ал. 1, г. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля -актосъставител-
Г. и св. По акта А. М. А. -инспектори в Дирекция АРОК, АПИ-извършили
проверката и констатирали вмененото нарушение, описано в АУАН, като
4
показанията на двамата свидетели са еднопосочени и безпротиворечиви и
установяват еднозначно фактическата обстановка, така както същата е
описана и в акта / св. Г.:“...на 16.05.2025г. в 07:45 часа на път I-I км 284 +700
на от площадка в посока на движение гр.Перник - гр.София водачът
извършва превоз на товар фракция ( чакъл 063 ) с ППС с 4 оси. С колегата го
спряхме за проверка и констатирахме с технически средства електронна
мобилна везна и ролетка за 5 метра, че сумата от натоварването, измерена
на двойната ос е 33,055 тона при максимално допустимо натоварване на
двойната ос от 19 тона, като претоварването е с 14,055 тона.
Сертифицирани са ни уредите за измерване април месец в метеорология- гр.
Пловдив. Акта беше съставен на място. Водача на място беше запознат,
има разписка. Имаше кантарна бележка, на която беше отразено, че е
претоварен. Съответстваше претоварването горе-долу на това, което ние
измерихме...И предните и задните две измерихме, една по една. Те са една по
една и после се сумира. Трябва да е 19 тона, а то беше 33,055 тона.
Измерването е отразено на кантарния билет, една по една са измерени и
четирите осите и после е сумарно...Н. С., лицето, което санкционирахме е
само водач -шофьор. Регистрационния талон го имаме сниман и е на
юридическо лице собствеността....и св А.:“.... На 16.05.2025г. по време на
изпълнение на служебните си задължения, с колегата Г., в 07.45 часа спряхме
за проверка МПС с 4 оси, с посока на движение гр.Перник - гр.София,
превозващо фракция на път I-I км 284 +700. В хода на проверката беше
извършено измерване с техническо средство ролетка 5 метра и електронна
мобилна везна. Това, което се установи, че при измерено разстояние 1,38
метра на двойната задвижваща ос, измерваното натоварване беше над 33
тона при разрешено максимално допустими 19 тона и превишение от 14
тона и малко. Обща маса на цялото ППС трябва да е 33 тона. Беше
съставен акт за административно нарушение на място на водача и му беше
връчен. На същият е даден копие от акта, както и разписка, че е връчен на
място...“. Съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели,
съотнесени и към писмените доказателства по делото, в това и с тези
допълнително приети от съда в с.з. По делото са събрани и допълнителни
гласни доказателства посредством разпита на един свидетел на защитата-
св. Б. Т., който е работодател на санкционирания водач, и от чийто разпит се
установява, че същият е управител на фирма, която притежава камиони и
превозва товари, както и че водачът е на трудов договор в неговата фирма и
какъв е бил маршрута на превоза и естеството на товара / св. Т.-„ ....Н. С. е мой
шофьор във фирмата, която стопанисвам от около 10 години, като тя се
занимава с транспорт и се казва ЕТ „Б. - Б. Т.“, превозва инертни
материали, имам 12 камиона и имам около 15 служителя. Фирмата ми
изпълнява дейност и за *************, чрез друга фирма, изпълнител на
*************, оправяме аварии-спукани тръби, канализации, ние доставяме
инертните материали. Там си има си друга бригада, която си работи
другото, аз извозвам скалната маса за засипването....Знам за тази случай, че
на Н. му е извършена проверка. Той управлява камион с рег. № *************,
само той го управлява. Имаше пак авария на Княжево. Фирмата заявиха
количеството, необходимо после за засипването и аз му казах да го натовари
с Фракция 63. Там е малко особено, че количеството на веднъж се кара, не
може да се дели. Улицата е затворена, нито могат да чакат втори курс,
нито нищо, колкото кубика кажат, го товарим и караме. По мое нареждане
закара материала, аз знаех че е претоварен. Тогава го спряха и установиха,
5
че е претоварен. Там е специфично с тази фирма, на която сме
подизпълнители. Затварят улицата, трябва да стане всичко максимално
бързо, а аз трябваше това на два курса да го закарам, като 1 курс ми отнема
3 часа. После ако трябва да се върна още за един курс 3 часа и то отива
вечерта вече 21 -22 часа. Не биха ми платили втори курс, като може да се
събере наведнъж, това е практика, бизнес просто. Вината в случая е моя,
защото не желая да съм на загуба...“/. Съдът намира, че показанията и на
този свидетел, са на първо място относими към предмета на делото, и
съответни и на писмените доказателства, за които същият дава сведения- а
именно, че се касае за камион, собсвен на управялваната от него фирма, че
водачът е негов работник, на трудов договор и че по негово нареждане и
извършвал превоза, което е видно и от пътния лист и кантарните бележки.
Фактическата обстановка, описано по – горе се потвърждава и
приетите писмени доказателства: съставеният НП № 9397/10.06.2025 г., ведно
с обратна разписка - оригинал; АУАН № 10777/16.05.2025 г., ведно с
придружаващите го документи - оригинал; Заповед № РД-11 -97 от 29.01.2025
г. на председателя на УС на АНИ - заверено копие; Заповед № РД-11-560 от
02.05.2025 г. на председателя на УС на АНИ - заверено копие, приетите
допълнително по делото: и приел, освен преписката и допълнителни писмени
доказателства, а именно:ПИСМО- СТАНОВИЩЕ с рег.№ 22792/17.09.2025 г.
от Я. М. И.- Директор на дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”
при Агенция „Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител
старши юрисконсулт С. Т., представляващо становище, в което АНО оспорва
жалбата като неоснователна и моли да се потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да се отхвърли подадената
жалба като неоснователна. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, моли да й се
присъди юрисконсултско възнаграждение по делото, като прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на жалбоподателя. Приложени са следните доказателства: Пълномощно на
процесуалния представител - Пълномощно № П-177/16.09.2025 г. -
копие;Заповед № ЧР-СП-561/12.09.2023 г. между Агенция „Пътна
инфраструктура“ и А. М. А., по смисъла на който е назначен на длъжност
главен инспектор, длъжностно ниво 7. Експертно ниво 3 и място на работа:
Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
- заверено копие; Трудов договор № ЧР-ТП- 56/11.03.2024 г. между Агенция
„Пътна инфраструктура“ и Р. Й. Г., по смисъла на който е назначен на
длъжност инспектор, длъжностно ниво 11, Експертно ниво 7 и място на
работа: Отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ - заверено копие; Заповед № ЧР-СП-93/24.03.2022 г. на Председателя
на УС на АПИ. с която В. Б. А. е преназначена на длъжност началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
АПИ - копие; Заявление за последваща периодична проверка за електронна
мобилна везна модел DFW- KR № 118845 и приложение № 1 към заявлението;
Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване тип DFW;
Декларация за съответствие на ролетка № 1311/18/5м - копие; Сертификат за
съответствие на ролетка № 1311/18/5м. - копие; Протокол за проведено
обучение на актосъставителя Р. Й. Г. за работа с мобилни везни за поосово
измерване на ППС с конкретния тип везна - копие; Протокол за обучение на
свидетеля А. М. А. за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС с
конкретния тип везна - копие.; ПИСМО с рег. №24867/06.10.2025 г., в което
уведомяват, че административнонаказателната преписка в цялост е изпратена
6
в оригинал на РС-Перник с придружително писмо с рег.№11-00-
5167/25.08.2025 г., ведно със заверени копия на: Заявление за проверка
№000029-18739/14.04.2025 г. за електронна везна модел DFW-KR №118845,
сертификат за одобрен тип на везни DWF, сертификат за съответствие на
ролетка 1311/18/(5)м.- DIN 500492.1 ; Известие за доставяне № ИД PS
104081DTK3O/ 01.09.2025По делото са събрани и допълнително гласни
доказателства посредством разпита на актосъставителя и свидетеля по акта-
актосъставителят Р. Й. Г., на длъжност инспектор, с място на работа: Отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, и св.
По акта-и А. М. А., като е бил разпитан и един свидетел по искане на защитата
– св. Б. Е. Т., като съдът да вяра на показанията и на тримата свидетели, за
обстоятелствата, за които същите са били разпитани.
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна
страна, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество, се
явява основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът
намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, макар и формално
да отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като по делото се
доказва правопораждащият фактически състав на вмененото нарушение, като
видно и от допълнително ангажираните писмени доказателства от АНО,
измерването е установена със сертифицирано измервателно средство,
безспорно е установено претоварването, описано в акта и НП, като
възраженията в тази насока от страна на защитата са неоснователни.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към
съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Обвинението е
формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства, са
достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на
деянието и същото е било правилно квалифицирано.
В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са
записани датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на
ППС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени
обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното
средство е тежко и за него са приложими нормите на Наредба № 11/2011 г. на
МРРБ, като възраженията в жалбата тази насока, съдът намира за
неоснователни. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед
установените параметри на ППС, водачът не е притежавал валидно
разрешение, издадено по реда на същата наредба от администрацията
управляваща пътя, тъй като измереното натоварване на осите е надвишавало
многоклатно нормите по Наредбата. Констатация в същия смисъл е вписана в
обстоятелствената част и на акта, и на наказателното постановление. В този
смисъл, съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с
оглед адекватното упражняване правото на защита от страна на нарушителя,
но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и
обоснованост на извода за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", вр. чл. 37, ал.
1, т. 1, предл. едно от Закона за пътищата.
Същевременно обаче, следва да се приеме, че неправилно е бил
7
определен субектът на нарушението, като е бил санкциониран водачът, на
процесното ППС, то е така тъй-като видно от ТЪЛКУВАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ№ 2 от 08.10.2025 г. На Върховният административен
съд - ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, по Тълкувателно дело №
5/2023 година, на основание чл. 125 във вр. с чл. 124, ал. 3 от ЗСВ на
08.12.2023 г. Председателят на ВКС и Председателят на ВАС са сезирали ОС
на съдиите от Наказателна колегия във ВКС и съдиите от Първа и Втора
колегия на ВАС за произнасяне със съвместно тълкувателно решение, което да
даде отговор на въпроса: "Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" от Закона за пътищата или такова по чл. 177, ал. 3, т. 1 във вр. с
чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата извършва водачът, който
управлява извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за движението
на това пътно превозно средство?", във вр. с което на същата дата е
образувано тълкувателно дело № 5/2023 г. по описа на ВАС. В тази връзка е
налице ТЪЛКУВАТЕЛНО Постановление № 2 от 08.10.2025 г. на ОСС от НК
на ВКС и I и II колегии на ВАС,където е прието, че водачът, който управлява
извънгабаритно или тежко пътно превозно средство по пътищата, отворени за
обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва
нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата, когато не е собственик на пътното превозно средство
или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил
превоза. / каквато е процесната хипотеза/. От доказателствата по делото
безспорно се установява, че лицето е управлявало процесното ППС-
жалбоподателят -Н.В. С., ЕГН**********, е само водач на същото и
извършва само фактически превоза, като това се установява и от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на работодателя му – Б. Т.,
наредил превоза. Следователно незаконосъобразно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на С. и е налице основание за
отмяна на процесното наказателно постановление. / в този см. -Решение №
1261 от 14.10.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 537/2025 г./,
като в случая няма как съдът да преквалифицира нарушението.
Видно от мотивите на Постановлението е прието, че –„... За да се
произнесе по поставения въпрос - „Нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а“ от Закона за пътищата или такова по чл. 177,
ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата извършва водачът, който управлява извънгабаритно или тежко
пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване,
без да е налице разрешение за движението на това пътно превозно
средство?“ Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на
Върховния касационен съд и от Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд взе предвид следното:Законът за движение по
пътищата, предвид разпоредбата на чл. 1 от същия, урежда правилата за
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията
към ППС за участие в движението по тези пътища, изискванията за
правоспособност на водачите на ППС, правата и задълженията на
участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица,
принудителните мерки, които се прилагат и наказанията за нарушаване на
разпоредбите му и на издадените въз основа на него нормативни актове.
Целта на ЗДвП, съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, е опазването на живота и
здравето на участниците в движението по пътищата, имуществото на
8
юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване
от моторните превозни средства. Законът за пътищата урежда
обществените отношения, свързани със собствеността, ползването,
управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и
финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на
пътната инфраструктура в страната.
Различният предмет на регулация на ЗДвП и ЗП обуславя и
разликата в обществените отношения, които се застрашават или
увреждат, при неизпълнение на предвидените в тях правила за поведение.
При извършване на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал.
1, т. 2 от Закона за движение по пътищата се засягат или увреждат
обществените отношения, които осигуряват живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, улесняването на тяхното
придвижване, опазване на имуществото им и околната среда от
замърсяване от ППС. Обект на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка
с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата са обществените
отношения, свързани с ползването, поддържането и финансирането на
пътищата в Република България.
Различните обществени отношения, предмет на регулация от ЗДвП
и ЗП, предполагат и разлики в елементите на фактическия състав (субекти
и изпълнително деяние) на сочените правила за поведение.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП въвежда изискването
движещите се по пътищата (отворени за обществено ползване - чл. 1
ЗДвП) ППС да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават
нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. В издадената на основание чл.139, ал. 3 ЗДвП
Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ са посочени допустимите размери, маса
и натоварване на ос на категориите ППС и техните ремаркета, както и
условията и реда за движение на извънгабаритни и тежки ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване. Съгласно §1, т. 7 от
допълнителните разпоредби (ДР) на ЗП „обществено ползване на
пътищата“ е обичайното използване на пътищата за превоз на пътници и
товари с общоприетите ППС или за придвижване на пешеходци.
В зависимост от разликата в стойностите по критериите,
посочени в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ,
извънгабаритни превозни средства са тези, чиито размери, независимо от
товара, са с по-големи от посочените в чл. 5 от наредбата стойности, а
тежки ППС - тези, чиято допустима максимална маса или натоварване на
ос имат стойностите по чл. 6 и чл. 7 от наредбата. Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ допуска движението по пътищата за обществено
ползване на ППС, които не отговарят на установените стойности за
размер, маса, натоварване на ос и товар, т. е. на извънгабаритни и/или
тежки ППС, след получаване на разрешение от администрацията,
управляваща пътя (чл. 8, ал. 2 от наредбата), което следва да бъде
съгласувано с органите на МВР или след заплащане на такса, в случаите на
чл. 14, ал. 3 от наредбата.
В ЗДвП са обединени и двата вида превозни средства, за които се
изисква нарочно разрешение за движение по пътищата, отворени за
обществено ползване, като в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП е
9
предвидена административнонаказателна отговорност - глоба от 500 до
3000 лева за водач, който, без да спазва установения за това ред, управлява
ППС с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите,
определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството,
т. е. с Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, издадена на основание чл. 139, ал.
3 ЗДвП.
В разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП ясно е посочено, че
административнонаказателната отговорност за допуснатото нарушение
на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП носи водачът на ППС с размер, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или
тежките ППС). Съгласно легалната дефиниция дадена в § 6, т. 25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП водачът е „лице, което управлява
ППС…“, т. е. физическото лице, което извършва фактическите действия по
управлението на ППС. Следователно, водачът на ППС с размер, маса или
натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство (извънгабаритните и/или
тежките ППС), осъществяващ фактическите действия по неговото
управление, е субект на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1, във връзка с чл.
139, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Формата на изпълнителното деяние на това нарушение
се осъществява чрез действие - управление на извънгабаритното и/или
тежко ППС, без да е налице разрешение за движението на това ППС по
пътищата, отворени за обществено ползване.
В разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП законодателят е
предвидил, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява движението на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия. За нарушение на
посочената забрана в нормата на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП е предвидена глоба от
1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, за
физическите лица, които извършат или наредят да бъде извършено
движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
Под „специално ползване на пътищата“, съгласно §1, т. 8 от
допълнителните разпоредби на ЗП, следва да се разбира използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за
осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите зони,
като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на
пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на
пътя от други лица. Според чл. 18, ал. 1 ЗП специалното ползване на
пътищата се осъществява с разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя, при условия и по ред, определен с
наредба на Министерския съвет, издадена на основание чл. 18, ал. 5 ЗП -
Наредба за специалното ползване на пътищата, приета с ПМС
№179/04.07.2001 г. (обн. ДВ, бр. 62/13.07.2001 г., последно изм. ДВ, бр.
9/27.01.2023 г.). В § 2 от преходните и заключителни разпоредби на тази
наредба е посочено, че специалното ползване на пътищата чрез превозване
10
на тежки и извънгабаритни товари се извършва при условията и по реда на
наредбата, издадена на основание чл. 139, ал. 3 ЗДвП - Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. В чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ е предвидена възможност за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, с разрешение,
издадено от администрацията, управляваща пътя. Съгласно нормата на чл.
15, ал. 3 от същата наредба лицата, които са задължени да подадат
заявление до Агенция „Пътна инфраструктура“ или до съответното
областно пътно управление или община (в зависимост от това коя е
администрацията, управляваща пътя) за издаване на необходимото
разрешение за движението на извънгабаритни и/или тежки ППС, са
собствениците на такива ППС или лицата, които извършват превозите.
Собственик на ППС е лицето, което го притежава, съгласно разпоредбите
на Закона за собствеността и е вписано като такъв в свидетелството за
регистрация на ППС, както е указано в чл. 19 от Правилника за приложение
на ЗДвП. Според легалното определение, дадено в чл. 1, т. 5 от
допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози,
„превозвач“ е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като
търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с
помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Следователно под
„лицата, извършващи превоза“ следва да се разбират тези физически или
юридически лица, които осъществяват транспортна дейност в качеството
си на търговци, регистрирани по съответния ред като такива. Аргумент в
подкрепа на този извод е и нормата на чл. 11, т. 3 и т. 4 от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ предвиждаща, че лицата, които извършват
превозите, носят отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритните ППС, като са длъжни да възлагат превозването на
водачи, притежаващи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, с трудов стаж като водач на товарен автомобил от категория
„С“ не по-малък от пет години, както и да запознават водача с особените
свойства на товара и със специфичните изисквания при превозването му, с
които той е длъжен да се съобразява. Посочената разпоредба ясно
разграничава водача, извършващ фактическите действия по управление на
извънгабаритно и/или тежко ППС, от „лицата, извършващи превоза“...“,,
следователон в случая неправилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на водача на ППС-то, поради
което и атакуваното НП, се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
По разноските:
Жалбоподателят от своя страна не е поискал и не е представил
надлежни доказателства за доказване на направени разноски за
възнаграждение на адвокат, като по делото е представено само пълномощно,
поради което и съдът не следва да присъжда такова.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал.3, т.1 и т.2, вр.
Ал.2, т.1 вр.ал.1, вр.чл.58д, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №9397 от
11
10.06.2025 г., издадено от Я. М. И. - директор на дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура“ - гр. София, бул.
„Македония" № 3, оправомощен със Заповед № РД-11-560/02.05.2025 г. на
председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура", с
което на Н. В. С., ЕГН**********, постоянен адрес: ************* .Адрес
за призоваване: *********, за вменено нарушение по нарушение на
разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. “в“, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от
Наредба № 11 от 3.7.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, е наложено
административно наказание глоба, в размер 4000 /четири хиляди и
петстотин/ лева, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предложение второ от
Закона за пътищата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
12