№ 1065
гр. Бургас, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100501468 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Бургас (ОД-МВР –Бургас),с
БУЛСТАТ *********, представлявано от директор Калоян Калоянов, чрез пълномощник Гергана
Владимирова – гл.юрисконсулт в ОД-МВР-Бургас с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“46, против
Решение №1825/11.08.22г. по гр.д.№3176/22г. по описа на БРС, с което ОД-МВР -Бургас е осъдена
да заплати на Г. Т. Ж. ЕГН ********** от ****** сумата от общо 764,13 лв. главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд -общо 88,09 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от Ж. за периода 01.07. 2019г. до 10.07.2020г. 616 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2022г., до окончателното плащане, както и
сумата от 171,33 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.10.2019г.
до 22.05.2022 г.,също и разноски от 400 лв., сторени в проведеното в РС производство, а на БРС-
държавна такса в размер на 100 лв. и 150 лева разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението се сочи за неправилно, поради нарушение на материалния закон и заради
необоснованост.
Фактът на заетост на ищеца при ответника- въззивник за процесния по делото период е
установен от събраните по делото доказателства. Въззиваемият е полагал извънреден труд, който е
надлежно отчетен и заплатен от работодателя.
Затова изводът на първата инстанция за разлика между действително положения от
въззиваемия нощен труд и този, който му е отчетен и заплатен от ОДМВР Бургас, се сочи за
изцяло необоснован от данните в процеса и постановен при неправилно приложение на
материалното право.
Неправилен е и изводът на РС за празнота в специалната правна уредба, касаеща
работещите в системата на МВР от категорията на ищеца, която празнота следвало да бъде
преодоляна чрез субсидиарното приложение на общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата(НСОРЗ) с аргумент, че в противен случай служителите в МВР ще бъдат
1
поставени в по-неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения
,регулирани от КТ. В ЗМВР липсвала препращаща към общата правна уредба норма, а самият
закон е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл.142,
ал.1, т.1 и обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и др.
Необосновани според въззивника са и мотивите на първата инстанция, че при
преизчисляване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143, се получава извънреден труд.
Последният би бил налице само ако работниците го полагат извън установеното за тях работно
време, какъвто случаят тук не е.
Решението според въззивника не е съобразено и с произнасянето на СЕС с Решение от
24.02.22г. по дело С-262/20г. по отправеното преюдициално запитване от РС-Луковит, с което се
тълкуват нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и Съвета от
04.11.2003г.Акцентира се върху дадената с него препоръка за нормативно уреждане на
компенсации за особената тежест на нощния труд, полаган от лицата, работещи в публичния
сектор, като ищеца и върху това, че националната ни правна уредба предвижда за държавните
служители в системата на МВР редица компенсаторни механизми, предвид спецификата на
служебните им правоотношения. Подробно ги изброява.
Счита, че прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време,
включително на нощния труд, полаган от работниците и служителите по трудови правоотношения
според КТ и на служителите в системата на МВР от категорията на ищеца, се основава на
обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането им съобразена и съвместима с
правото на ЕС, т.к. е свързана с допустима от закона цел и е съизмерима с нея.
В допълнение счита, че следва да се има предвид фактът на еднаквост на
продължителността на работното време за работещите в системата на МВР през деня и нощта- от 8
часа, при същевременно запазване на изискването, въведено за всички категории работници и
служители за 5- дневна работна седмица с общо 40-часова продължителност.
В обобщение се моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и за постановяването на
ново, с което претенциите бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Дири деловодни
разноски за двете инстанции и не ангажира нови доказателства.Прави евентуално възражение за
прекомерност на възнаграждението на процесуалния представител на другата страна.
В депозирания писмен отговор, въззиваемият ищец Г. Ж. чрез процесуалния си
представител адв. Зл.Б., е оспорил въззивната жалба, излагайки правни доводи за
неоснователността й. Решението на първата инстанция се сочи за правилно и законосъобразно, а
изводите на съда- за съобразени със събраните по делото доказателства и приложимото право. Не
се намират за допуснати и процесуални нарушения.
Счита за неправилни доводите на въззивника относно неприложимостта на Кодекса на
труда в случая, като посочва, че ЗМВР, ЗДСл и подзаконовите нормативни актове по
приложението им, са специални закони, уреждащи специфични правоотношения,засягащи лицата
със статут на държавни служители и служители на МВР.Счита обаче,че те могат да регламентират
отношения,различни от тези, уредени в КТ, но не така,че да поставят лицата,за които се прилагат,в
неравнопоставено и по-неизгодно положение, което в случая би се получило, ако не се приложи
НСОРЗ. Подробно се аргументира тезата,че празнотата в специалната правна уредба, касаеща
служителите на МВР, следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на НСОРЗ,
включително и на чл.9, ал.2 от същата наредба. Сочи, че третирането на ищеца по различен начин
от работещите по трудов договор лица би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо тях.
Изложено е и становище във връзка с решението на СЕС от 24.02.2022г.по дело С-
262/20,образувано по преюдициално запитване на РС-Луковит, което има пряко отношение към
предмета на настоящото дело. Обсъдено е обстоятелството, че визираната в решението на СЕС
необходимост да се предвидят мерки за защита и компенсиране на държавните служители в
системата на МВР, поставени в положение да полагат нощен труд с по- голяма продължителност
от тази на останалите трудещи се лица и държавни служители в страната, чийто статут е подчинен
2
на режима на КТ и ЗДСЛ, не се покрива от наличните към момента компенсаторни механизми.
Съществуващите сега привилегии за лицата, работещи в системата на МВР, са общи и свързани с
цялостната специфика и естество на полагания от тях труд изобщо, а не са предвидени конкретно
да овъзмездят служителите от категорията на ищеца, за полагания от тях по-дълъг от предвидения
в КТ нощен труд. Позовава се и на обстоятелството, че в действащите след 2014г.наредби, без
обосновка отпада предвиденото дотогава преизчисляване на часовете нощен труд, положен от
служителите в МВР, попадащи в категорията на ищеца, с коефициент 1,143. Затова намира
неоснователно твърдението на ответника за съществуваща забрана за преизчисляване на
положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, в действащото след 2014г.
законодателство и поддържа, че възникналата празнота в специалната правна уредба следва да
бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на общата НСОРЗ.Въззиваемият моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение, няма доказателствени искания и претендира
сторените в производството разноски.
Служебната проверка на БОС по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна
и допустима, а тази по чл.269 от ГПК, определя като валидно и допустимо обжалваното съдебно
решение.
По съществото на спора, с оглед въведените в жалбата оплаквания, при съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на действащото право, съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първа инстанция БРС е образувано по исковата молба на Г. Т. Ж.
ЕГН********** от *****, против ОД на МВР Бургас за осъждането на ответника да му заплати
сумата от 574 лв., представляваща допълнително възнаграждение(ДТВ) за положен извънреден
труд за периода 01.07.2019 г. до 10. 07.20 г. в обем от 82 часа, както и сумата от 30 лв. сборна
мораторна лихва за забава върху главницата, от закъснението на всяка падежирала сума, до датата
на подаването на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
исковата молба, до окончателното изпълнение.
Претенциите са обективно кумулативно съединени и намират правното си основание в
чл.187, ал.5, т.2,вр. чл.178 ал.1,т. 3 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Заявени са с оглед твърдението, че като „старши полицай“, ищецът е полагал труд през
процесния период, че отработеният от него нощен такъв за процесния период, възлиза на 576 часа,
които след преизчисляването им с коефициент 1,143, се приравняват към дневен труд от 658 часа.
Разликата между двете величини в размер на 82 часа, се сочи за извънреден труд, който е трябвало,
но не е бил заплатен на ищеца от ответника.
В отговора на ответника исковете се сочат за неоснователни.
Работодателят счита, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен,
съобразно протоколите за извънреден труд и заплатен по действащите тогава правила. Посочва, че
за преизчисляването на нощния труд към дневен се прилагат Наредба № 8121 з- 776 от 29. 07.16 г.
и Наредба № 8121з- 36/07.01.20 г. Тези актове регулирали по специфичен начин заплащането на
нощния труд и в тях нямало текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд с
коефициент, равен на съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР, още
повече, че в нея коефициентът е равен на единица, тъй като продължителността на дневния и
нощен труд е еднаква. В този смисъл е и изменението на ЗМВР през 2020 г. Страната твърди, че за
целия процесен период от време, за всеки отработен през нощта час, се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв., което е било сторено. Тъй като не е налице
непълнота на специалната законова уредба, към казуса не следвало да се прилага по аналогия
общата, която не се отнася до заплащане на възнаграждението на държавните служители от
системата на МВР.
В съдебно заседание по делото, исковете са изменени по размер, като този за главница е
увеличен от 574лв. на 764, 13 лв. -възнаграждение за извънреден труд, а мораторната лихва за
забава е увеличена от 30лв. на 171. 33 лв.
Съдът е приел заявените претенции за изцяло основателни и е осъдил Областна
дирекция на вътрешните работи- Бургас с адрес на седалището:гр.Бургас, ул.“ Христо Ботев“ 46,
3
да заплати на Г. Т. Ж. сумата от общо 764,13 лв. главница, представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено му допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния
период, получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от ищеца за периода
01.07.19 г.- 10.07.20 г. 616 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази
главница, считано от 23.05.22г., до окончателното изплащане, както и сумата 171.33 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода 01.10.2019г.- 22.05.22г.
Ответникът ОД на МВР Бургас е осъден да заплати и съдебно-деловодните разноски на ищеца в
производството, както и държавна такса за проведеното производство в размер на 100 лв. и 150 лв.
разноски за експертиза, дължими по гр. д.№ 3176/22 година по описа на БРС.
Възраженията на ответника за недължимост на заявените претенции са счетени за изцяло
неоснователни.
Въззивният съд изцяло възприема този краен правен извод, което обосновава така:
Фактическата обстановка по делото е установена от първостепенния съд на база
събраните доказателства и безспорните за страните релевантни за спора обстоятелства, в следния
смисъл:
Ищецът е заемал през процесния период от време последователно длъжността „старши
полицай“ и длъжността „командир на отделение в група охрана на обществения ред“ при
охранителна полиция на ОД на МВР Бургас. Той е полагал труд на 12-часови смени по график,
включително и за времето между 22.00 часа и 06.00 часа, тоест през нощта. Констатациите на
изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза сочат, че за периода 01.07.2019 г.-
10.07.2020 г. служителят на МВР е положил 616 часа нощен труд на 12-часови смени, които
преизчислени в дневен с коефициент 1,143, възлизат на 704.09 часа дневен труд. Експертът е
установил, че ищецът е получил възнаграждение за положените от него 616 часа нощен труд, като
начислен му с протоколи на работодателя. Разликата между преизчисления и отчетения по
протоколи извънреден труд от 88.09 часа обаче не е заплатена като извънреден труд на лицето и
съгласно заключението на вещото лице, трудовото възнаграждение за него възлиза на 764. 13 лв.
Мораторната лихва върху тази главница е 171,33лв., начислена за периода от 01.10.19г. -22.05.22г.
При така установената фактическа обстановка, спорът на страните е изцяло правен.
Той касае правилното приложение на материалния закон, т.к. служебното правоотношение
между страните, предвид естеството му се урежда от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по
неговото приложение, издадени в тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и
заплащането на труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а
претенцията на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо за
специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и неприложимо според
ответника за обсъждания казус. В обобщение ответникът счита, че НСОРЗ е неприложима както
поради липсата на непълнота в специалните правни норми, която да бъде преодоляна при
субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е налице полагане на
извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са налице предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в
дневен.
Въззивният съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за
извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
/чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ бр.60/2020г /.Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени-
сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа
годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху
основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към
исковия период/.
4
Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя,
извън установеното работно време. В чл.50а от ЗДСл също е посочено ,че извънреден е трудът
,който се полага от държавния служител извън установеното за него работно време, освен в
случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В
ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали
служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната продължителност
на работното време.
Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период редакция/ е
предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6
часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите,
а не, че такава е нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на
това е и фактът,че законодателят е използвал израза „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.
Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната продължителност на работното
време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната
продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след
изменението на ЗМВР, чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г., т.е. след 10.07.20г./ вече нормативно е
определена нормалната продължителност на работното време през нощта на 8 часа. За процесния
период са действали наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., Наредба № 8121з-908/02.08.2018г.(в нея е предвидено, че за нощния труд се заплаща
допълнително възнаграждение) и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020г. , като само наредбата,
действала в предходен период-(№8121з-407 от 11.08.2014г.) съдържа правило, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, а полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период.
Редът и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите
по трудови правоотношения, то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време, почивките и
отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се полага нощен труд, сборът
от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с
коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда отработените
часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат
за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от
2007г, когато е приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между
двете величини формира коефициент 1, 143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на
чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г,
не съдържат регламентация, аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по
КТ и по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща
нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители/до
изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав
намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи, т.к. това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
5
След като е безспорно, че полицейските служители са държавни служители, то за
неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл. Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители,
назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях, при липса на изрична разпоредба в ЗМВР. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за
държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на
отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им, се определят
с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ, относно продължителността,
отчитането и заплащането на извънредния труд.
При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през
нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7
часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна
наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното
време.Тъй като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери
приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при
сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място,
т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило
държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чиито правоотношения се регламентират
от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време,
работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е надвишена, ще се
отчете извънреден труд – така часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), представляват
извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ
не намира приложение спрямо държавните служители в МВР и, че след превръщането на нощните
часове в дневни, не се кумулира извънреден труд.
С оглед въведените възражения, съдът намира, че следва да изложи мотиви и във
връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело С-262/20, образувано по преюдициално
запитване, отправено от РС –Луковит. В него е прието,че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива
2003/88/ЕО не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от нормалната
продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното
време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се компенсира
особената тежест на нощния труд.
В националното ни законодателство изобщо не съществува до 2020г /вкл. и през исковия
период/ норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя становището на
настоящия състав.
6
От друга страна, предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд,
по смисъла вложен в решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е
определена и в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават
допълнително възнаграждение в този размер за всеки отработен час нощен труд, което води до
извод,че в това отношение е налице равно третиране между държавните служители в МВР и
работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното третиране на двете категории
лица по отношение на преобразуването на нощните часове в дневни.Това означава, че посоченото
допълнително заплащане от 0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за
служители в МВР по начин, различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение.
Налага се извод за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд.
Останалите посочени от въззивника придобивки- ранно пенсиониране, безплатна храна,
униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др., съдът не счита за компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По отношение на приетото от СЕС, че с оглед чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на нощния труд
от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния
сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е
съразмерна с тази цел, следва отново да се има предвид ,че до 2020г. няма определена нормална
продължителност на нощния труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Изложените
доводи от въззивника за специфичния характер на работа на служителите в МВР, свързана със
защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на
обществения ред, с което се обосновава различното им третиране, не могат да бъдат възприети
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане на
преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен, поради въведени други
компенсаторни механизми.Това е така, тъй като наред с изброените от въззивника придобивки на
служителите в МВР, до м.август 2016г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали такова
преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с никаква допустима от закона
цел.Но дори да се приеме,че такава е налице, в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и за компенсиране на особената тежест конкретно на положения нощен труд.
Тъй като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и
дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не излага нарочни
съображения в такава насока.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение на крайните правни изводи на двете
съдилища, решението на Бургаски районен съд следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход от обжалването, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на
всички направени в хода на делото разноски. По делото има доказателства за такива в размер на
400лв, представляващи заплатено възнаграждение за представителството на страната от един
адвокат. Направено е възражение за прекомерност на същото от страна на ОД на МВР, което този
съд приема за неоснователно, т.к. оспореният хонорар е под минималния по чл.7,ал.2 (изчислен на
база обжалваемия интерес), при прилагане на чл.2,ал.5 от НМРАВ(определяне на възнаграждение
върху всеки иск поотделно), поради което не може да бъде намаляван.
Мотивиран от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1825/11.08.2022г. по гр.д.№3176/2022г. по описа на Бургаски
районен съд.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас, Булстат *********, с адрес: гр.
Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Т. Ж. ЕГН ********** от ****** сумата
7
400.00 лева, съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№1468/2022г. по описа на Бургаски окръжен
съд, сторени за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8