Решение по дело №172/2020 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2020 г. (в сила от 5 август 2020 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20202300500172
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                             05.08.2020 година                        гр.Ямбол

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 04.08.2020  година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                       МАРТИНА КИРОВА

 

секретар: П.У.

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 172/2020г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София, срещу решение №131/10.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 467/2019г. по описа на ЕРС, с което първоинстанционният съд осъжда  ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на А.Д.А., ЕГН ********** ***, действащ  чрез процесуален пълномощник адв. М.  Х.Д. *** сумата от 1651.70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба – 19.06.2019г., до окончателното й изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 191.50 лева – лихва за забава върху главницата от 1651.70лв. за периода на забавата, считано от 01.08.2016г. до датата на подаване на иска в съда – 19.06.2019г., както и разноски.

Въззивникът обжалва решението като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на 12-часови (дневни и нощни) работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано и чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.З от ЗМВР, като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР като на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи като за спорния въпрос за периода от 19.08.2014 г. до 02.08.2016 г. приложима била Наредба №81213-407 от 11.08.2014 г., за останалата част от процесния период, редът е регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г.. и посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР. Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че за нощния труд на служителите в МВР е неприложима разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ, тъй като, за да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице - продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното, и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и не е налице работа по трудови норми. Моли ЯОС да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

В срока за отговор на въззивната жалба е подаден писмен отговор от въззиваемия А.Д.А., чрез адв.М.Д. ***, в който се излага подробно становище за неоснователност на жалбата и съображения, че първоинстанционното решение е правилно. Моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение като правилно и присъди на въззиваемия направените разноски пред въззивната инстанция.

С оглед данните за наличието на хипотезата на чл.229, ал.1, т.2 ГПК - въззиваемият А.Д.А. е починал на 13.04.2020 г., производството по делото е спряно с определение от 15.06.2020г. по делото. ЯОС служебно възобнови производството по делото, на основание чл.230, ал.1 от ГПК като конституира, на основание чл.230 вр. чл.227 от ГПК на мястото на починалия въззиваем-ищец А.Д.А., починал на 13.04.2020 г., неговите наследници по закон Д.А.А. с ЕГН ********** с адрес: *** и Д.А.А. с ЕГН ********** с адрес: *** - като ищци-въззиваеми по в.гр.д.№ 172/2020г. по описа на ЯОС, с пълномощник адв. М.Д.Д. ***. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемите не се явяват в с.з., от процесуалния им представител е постъпила молба, с която моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, че през процесния период от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г. ищецът А.Д.А. е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността ст. полицай-ВПА/водач на патрулен автомобил/ в група „Охрана на държавната граница” в ГПУ-Болярово към РД „ГП”-Елхово – на структурно подчинение на ГД  „Гранична полиция“ – София, предвид на което ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение.

От неоспореното заключение на вещото лице Тепсизов по назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, се установява, че за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019 г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1692 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд  от общо 1692 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143 , възлиза на 1933.96 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 241.96 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1651.70 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019г., с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 191.50 лева.

При тази фактическа обстановка районният съд е уважил предявения главен иск за сумата 1651.70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 19.06.2016г. до 19.06.2019г., като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в размер на 191.50 лв..

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.

Предявени са главен иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР и акцесорен иск по чл.86 ЗЗД за мораторни лихви.

По главния иск: Съгласно чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е казано, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл.187, ал.5, т.2 вр. ал.6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187, ал.9 ЗМВР). Издадените от министъра на вътрешните работи и действали  Наредби, в рамките на процесния период, които са относими към спора са: Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).

Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г.,  Наредба №8121з-592/25.05.2015 г и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове.

При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

Предвид изложеното, ЯОС намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание.

От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за периода от 19.06.2016 г. до 19.06.2019г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта като извънредният труд е общо 241.96 часа като допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1651.70лв. Вземанията за всички главници по тримесечия са лихвоносни, а исковата молба има характер на покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото за процесния период възнаграждение, считано от подаването на исковата молба до окончателното й плащане, е основателно.

При уважаване на иска за главница, правилно е уважена и претенцията по чл.86 ЗЗД за периода на забавата на ответника за сумата 191.50лв.

Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК. Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. Въззивникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 380лв. на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. В случая, съобразно цената общо на уважените по делото искове, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 359.02 лв. Предвид обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемата страна работа по делото - изготвяне на отговор на жалбата, както и молба, писмени бележки, и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че производството бе спряно и възобновено с конституиране на въззиваеми, ЯОС смята направеното от въззивника възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение за неоснователно и сумата 380 лв. следва да бъде присъдена на въззиваемите.

На основание горното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №131/10.01.2020г. на Елховския районен съд, постановено по гр.д.№ 467/2019г. по описа на ЕРС.

ОСЪЖДА ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София да заплати на Д.А.А. с ЕГН ********** с адрес: *** и Д.А.А. с ЕГН ********** с адрес: ***, сумата 380 лв. - разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 пр.1 от ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.