Протокол по дело №346/2023 на Административен съд - Пазарджик

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

 

На поименното повикване в 11:25 часа се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛ – „Блатница Суит Хаус“ ЕООД – редовно уведомени, представляват се от адв. Б., с пълномощно по делото.

ОТВЕТНИК – Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.

По делото е постъпило становище с вх. № 482/17.01.2024 г. от ответника, чрез гл. юрк. Г., с което уведомява съда, че поради служебна ангажираност не може да вземе участие в съдебното заседание. Моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие, ако не са налице процесуални пречки за това.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Б. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че липсват процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА се постъпила молба с вх. № 10327/07.12.2023 г. от ответника, чрез юрк. Г., в която е изразено становище по искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване.

ДОКЛАДВА се молба с вх. № 435/16.01.2024 г. от адв. Б., в която се поддържа направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, както и се изразява становище по възраженията на ответника и изложените от него мотиви.

ДОКЛАДВА се постъпило становище с вх. № 482/17.01.2024 г. от ответника, чрез юрк. Г., в което е изразено становище по доказателствата и по съществото на спора. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Адв. Б. – Поддържам искането и молбата. Към настоящия момент нямам други искания.

 

Във връзка с направеното искане по настоящото дело за отправяне на преюдициално запитване до СЕС и при преценката относно основателността на искането съдът съобрази следното:

Според чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/ Съдът в Люксембург е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и относно валидността, и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе, а в случай, че такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС. Но съгласно постоянната практика на Съда в Люксембург при установеното с чл. 267 ДФЕС разпределение на правораздавателните правомощия между националните юрисдикции и СЕС, националният съд, който единствен е пряко запознат с обстоятелствата по делото, с което е сезиран, както и с доводите на страните, и който трябва да поеме отговорността за съдебното решаване на спора, е в състояние най-добре да прецени - предвид особеностите на всяко дело и тъй като го познава в неговата цялост - както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на СЕС (за справка решение от 22.06.2000 г. на СЕС по дело С-425/98, Marca Mode; решение от 01.04.2008 г. на СЕС по дело С-212/06, Правителство на Френската общност и Валонското правителство; решение от 28.11.2018 г. на СЕС по дело С-328/2017 г. и др.). За да възникне необходимост и съответно за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, за тази юрисдикция следва да е налице съмнение относно тълкуването и действието на европейските разпоредби, относими към конкретното правоотношение, обект на съдебния контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС недвусмислено следва, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на европейската разпоредба, както и че при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00/. Но производството по чл. 267 ДФЕС не съставлява средство за защита на разположение на страните по висящо пред национален съд дело, поради което и не е достатъчно дадена страна да твърди, че със спора се повдига въпрос за тълкуване на общностното /понастоящем европейското/ право, за да се породи задължение за съответната юрисдикция да отправи преюдициално запитване /в този смисъл решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLІFIT). Също според постоянната практика на СЕС, националната юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не носи задължение за отправяне на прюдициално запитване до СЕС, когато установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от СЕС, или още че правилното прилагане на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за никакво основателно съмнение, като съществуването на такава възможност следва да бъде преценявано с оглед специфичните характеристики на правото на Съюза, особените трудности при неговото тълкуване и риска от различия в съдебните актове в рамките на Съюза /за справка - решение от 04.10.2018 г. на СЕС по дело С-416/2017, Европейска комисия срещу Република Франция, решение от 06.10.1982 г. на СЕС по дело 283/81, CLIFIT, решение от 09.09.2015 г. на СЕС по дело С-160/14, Ferreira da Silva e Brito, решение от 28.07.2016 г. на СЕС по дело С-379/15, Association france Nature Environnement, и др./. В решение от 15.03.2017 г., постановено по дело С-3/2016, Lucio Cesare Aquino, Съдът в Люксембург припомня, че посочените в трета алинея от чл. 267 ДФЕС юрисдикции имат също право на преценка, както всяка друга национална юрисдикция, да определят дали е необходимо решение по въпрос на правото на Съюза, за да могат да се произнесат с решение. Ето защо, според СЕС, тези юрисдикции не са длъжни да отправят въпрос относно тълкуването на правото на Съюза, повдигнат пред тях, ако въпросът е ирелевантен, тоест ако отговорът му, независимо от това какъв е той, не би могъл по никакъв начин да повлияе на решаването на спора по делото. Основанието на преюдициалното запитване не е във формулирането на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, а в необходимостта му за действителното решаване на даден правен спор. Съгласно установената съдебна практика, възпроизведена от СЕС и в решение от 31.03.2022 г. по дело С-96/2021, DM/ CTS Eventim AG & Co. KGaA, в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и СЕС задачата на последния е да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран.

Отделно от горното, според постоянната практика на Съда в Люксембург, в рамките на производството по член 267 ДФЕС, СЕС не е компетентен да тълкува националното право и единствено националният съд може да установи и прецени фактите по спора в главното производство и да определи точния обхват на националните законови, подзаконови или административни разпоредби /за справка - решение от 28.04.2022 г. на СЕС по дело С-277/21, Secrеtariat gеnеral de l’enseignement catholique ASBL, решение от 4 март 2020 г. на СЕС по дело С-655/18, Schenker, и др./.

Осланяйки се на посочените трайно установени в практиката на СЕС основни постулати в производството по чл. 267 ДФЕС и като взе предвид спора по главното производство, данните по делото и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира, че искането на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда в Люксембург е неоснователно. Отправянето на преюдициално запитване не е необходимо на състава, за да реши възникналия по настоящото дело правен спор.

Предмет на проверка за законосъобразност в главното производство е Решение № 13/311/00689/3/01/04/02, с изх. № 01-2600/6428#22 от 31.01.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на жалбоподателя е наложена финансова корекция по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗУСЕСИФ. Първият поставен въпрос касае приложението на чл. 88, пар. 2 от Регламент /ЕО/ № 1305/2013 г., която е ясно разписана и от съдържанието  не следва неяснота провокираща нейното тълкуване, особено в контекста на настоящото дело. Във втория въпрос не е формулирано ясно искане да се тълкува разпоредба на европейското право, а на целите и условията на Мярка 311, което по своята същност излиза извън правомощията по тълкуване на СЕС. В третия въпрос се иска да бъде разяснено дали две понятия от два различни регламента са идентични – жизнеспособност и бизнес план и дали жизнеспособността е обвързана с период на възвръщаемост. Така формулиран въпросът не е насочен към тълкуване на конкретна разпоредба от правото на ЕС, свързана с предмета на делото, а е принципен въпрос свързан с понятия, които са ясно разписани в двата регламента. Аналогично и по четвърти въпрос се иска разясняване на понятие, а не на норма. По въпросите от пети до седми се засяга приложението на националното законодателство свързани с приложението на правото на ЕС, които от една страна не са неясни и от друга по същите е налична ясна практика на ВАС. В осми и девети въпрос въобще не е заложено искане за тълкуване норма на правото на ЕС, от което следва, че същите също не подлежат на отговор от СЕС. По въпроси десети и единадесети, касаещи приложението на давността, следва да се приеме, че нормата посочена и в двата въпроса е ясна, като приложението  е въпрос по съществото на спора. Констатира се, че във въпрос дванадесети също липсва конкретно искане за тълкуване на конкретна норма от правото на ЕС, доколкото са зададени принципни въпроси в контекста на целите на Регламент 1698/2005.

Не води до друг извод и направеното уточнение на въпросите с молба вх. № 435/16.01.2024 г. Въпросите в същата са преформулирани до известна степен и разширени, но отново не засягат тълкуването на неясна норма от правото на ЕС, която е релевантна за решаване на процесния спор.

По изложените съображения искането на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, което налага оставянето му без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 629, ал. 2 ГПК, Административен съд - Пазарджик,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Блатница Суит Хаус“ ЕООД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 629, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.

Адв. Б. – Нямам други доказателствени искания.

С оглед становищата на страните и като счете делото за изяснено от фактическа страна, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Б. – Уважаема госпожо съдия, моля да уважите жалбата по подробно изложените в нея съображения и да отмените обжалваното решение.

Претендираме разноски съгласно списък, който представям, ведно с доказателства за извършването им.

Моля да ми определите срок за представяне на писмени бележки.

 

Съдът дава възможност на страните в 10-дневен срок, считано от днес, да представят по делото писмени бележки по съществото на спора.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:38 часа.