Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 301 11.07.2022г. град Стара
Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд,
V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и
с участието
на прокурор Нейка Тенева като
разгледа
докладваното от
съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 202 по описа за 2022г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от М.Я.С.
с адрес ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, с която на основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
София е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева,
за претърпени от М.С. неимуществени вреди при изпълнение на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“, вследствие на неизпълнение
от инспектор социални дейности и възпитателна работа І група в ЗОЗТ „Черна гора“
на пряка заповед на Началника на Затвора Стара Загора, довело до пораждане
чувство на страх за живота, незащитеност и малоценност, в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
Ищецът твърди, че на 02.03.2022г. ИСДВР на
първа група в ЗОЗТ „Черна гора“, не е изпълнил пряка заповед на Началника на
Затвора – Стара Загора, да не бъде на едно място с л.св. А.С.И., като на
посочената дата, докато М.С. бил в кабинета на ИСДВР Г. Г., влязъл л.св. А. И.,
а длъжностното лице от ЗОЗТ не взело никакви мерки за отстраняването на И. от
помещението. Твърди, че на 04.03.2022г., когато като отговорник на първа група
в ЗОЗТ „Черта гора“ е бил в кабинета на ИСДВР Г., отново е бил допуснат лишеният
от свобода И.. Поддържа, че тъй като на 11.02.2022г. л.св. А. И. е направил
опит за неговото убийство, пребиваването в едно помещение на двамата,
вследствие на неизпълнената от страна на ИСДВР пряка заповед на Началника на
Затвора – Стара Загора, е породило чувства на страх за живота му, унижение, незащитеност
и малоценност, като е довело до допуснато нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
Ответникът
- Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва
предявената искова претенция, като неоснователна. Поддържа, че от събраните по
делото доказателства не е установено наличието на кумулативно изискуемите се
елементи от правопораждащия фактически състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на държавата. С подробно изложени съображения обосновава,
че не са налице действия или бездействия на длъжностни
лица от ЗОЗТ „Черна гора“ при изпълнение на служебна дейност, релевиращи
някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца или унизително,
уронващо човешкото достойнство отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като основание за присъждане на обезщетение по предявения иск с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана
като страна по делото на основание чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е недоказан и
предлага да бъде отхвърлен, като неоснователен. Поддържа, че не са доказани нито
сочените като основания на предявения иск незаконосъобразни действия или
бездействия при изпълнение на служебни задължения от страна на длъжностни лица
от ЗОЗТ „Черна гора“, нито претърпени от М.С. неимуществени вреди, намиращи се
в причинно-следствена връзка с допуснати от специализираните органи по
изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът М.Я.С. към
момента на подаване на исковата молба изтърпява наказание лишаване от свобода в
ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора Стара Загора. Съгласно представената и приета
като доказателство по делото Докладна записка от Г. Г. – ИСДВР на първа група
на ЗОЗТ „Черна гора“, на 02.03.2022г., л.св. от М.С. /който непрекъснато идвал
в кабинета му възползвайки се от факта, че е отговорник по хигиената на
групата, като ако не бъдел приет, обявявал гладни стачки и създавал безредици/,
влязъл в стаята, в която бил още един лишен от свобода – П.Д.Д.. Малко по-късно
в кабинета му влязъл и л.св. А.С.И., който искал да разбере къде ще бъдат
настанени новопостъпилите в ЗОЗТ лишени от свобода и след като инспекторът му
отговорил, л.св. И. излязъл от кабинета. Докато били заедно в кабинета на
ИСДВР, л.св. А. И. не е отправял никакви провокации към л.св. М.С., не е
застрашавал живота му и по никакъв начин не го е стресирал или унижавал. Съответно
на 04.03.2022г., около 11 часа, по време на провеждане на престоите на открито
на групите, л.св. М.С. отново е бил в кабинета на ИСДВР Г., когато конвоиран от
инспектор Н. Н. в стаята влязъл и л.св. И. за да предаде плик с писмо, като
след оставянето на писмото веднага излязъл. Според докладната записка на ИСДВР и
на 02.03.2022г., и на 04.03.2022г., не е имало никакво физическо
съприкосновение между л.св. С. и л.св. И.. Съгласно докладна записка от мл.
инспектор Нецо Н. – надзирател в ЗОЗТ „Черна гора“, на 04.03.2022г. е конвоирал
л.св. А. И. до кабинета на ИСДВР Г., като веднага след предаването на писмото
на ИСДВР, л.св. напуснал кабинета. В кабинета на ИСДВР в този момент бил и
л.св. М.С., но двамата лишени от свобода намали никакъв контакт и по никакъв
начин не били застрашени здравето или живота им. По случаите са дадени и
обяснения от л.св. П.Д.Д., който заявява, че на 02.03.2022г. заедно с л.св. М.С.
са били в кабинета на ИСДВР Г., когато в стаята влязъл л.св. А.С. – отговорник
на трета група в ЗОЗТ, за да попита дали от новопостъпилите в ЗОЗТ лишени от
свобода има разпределени в трета група. От страна на л.св А.С. не е имало
никакви провокации спрямо л. св. М.С.. На 04.03.2022г. по времето, в което л.св
С. бил в кабинета на ИСДВР Г., заедно със служител от надзорно-охранителния
състав в кабинета влязъл л.св А.С. за да остави плик с писмо и веднага излязъл.
Според обясненията на л.св П.Д. в нито един момент и по
никакъв начин животът на М.С. не е бил застрашен, нито последният е бил
стресиран.
По
делото, по искане на ищеца, е допуснато събиране на гласни доказателствени
средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.Д.Д. и П.С.Ч. – и
двамата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към
Затвора – Стара Загора. Свидетелят П.Д. заявява, че изцяло поддържа дадените от
него писмени обяснения във връзка със случилото се на 02.03.2022г. и на
04.03.2022г. Твърди, че не е имало конфликтна ситуация при съвместното
пребиваване на л.св. М.С. и л.св. А.С.И. в кабинета на ИСДВР на посочените
дати. Свидетелят П.Ч. заявява, че е чувал за конфликт между л.св. М.С. и л.св. А.
И., но не знае да е имало конфликтна ситуация между двамата в кабинета на ИСДВР
Г., нито за проявено обидно отношение от страна на ИСДВР към С..
По допустимостта на исковата
претенция:
Искът за присъждане на
обезщетение срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди, причинени от неизпълнение на
задължение от ИСДВР в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, което е
породило у него чувство на страх, незащитеност и малоценност т.е исковата молба
е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС. С оглед на което съдът приема, че предявеният срещу ГД „Изпълнение на
наказанията” иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава
от фактическа страна с допуснато от специализиран орган по изпълнение на
наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, е допустим и
подлежи на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Въз
основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че
предявеният на основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск, е неоснователен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, т. е на нарушения на
забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3,
ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Следователно отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание
„лишаване от свобода” или на мярка „задържане под стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена
и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните
органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия
вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са
налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от
правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства
възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство
по чл.203 и сл. от АПК.
С предявения иск се претендира обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, като релевираното като основание на исковата
претенция нарушение на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, се свързва с твърдяно неизпълнение
от инспектор социални дейности и възпитателна работа І група в ЗОЗТ „Черна
гора“ на пряка заповед на Началника на Затвора - Стара Загора, довело до
пораждане у М. С. на чувства на страх за живота, незащитеност и малоценност.
На първо място следва
да се отбележи, че по делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко
доказателства, за наличието на издадена заповед на Началника на Затвора – Стара
Загора с разпореждане да не се допуска съвместното пребиваване в едно и също
помещение на лишените от свобода лица М.С. и А. И.. Съгласно разясненията, дадени
от процесуалния представител на ответника, във връзка с възникнал конфликт
между двамата лишени от свобода, е разпоредено единствено настаняването им в
различни групи и в различни спални помещения в ЗОЗТ „Черна гора“. В този смисъл
„допускането“ от ИСДВР Г. в кабинета му за кратък период от време /в рамките на
няколко минути/ едновременното присъствие на ищеца С. и на л.св. И., по никакъв
начин не сочи нито на неизпълнено от страна на длъжностното лице от ЗОЗТ „Черна
гора“ на разпоредено му със заповед на Началника на Затвора – Стара Загора
задължение, нито на друго неправомерно действие или бездействие при изпълнение
на служебна дейност, което да съставлява нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2
от ЗИНЗС.
Освен,
че съвместното пребиваване на ищеца с л.св. И. на 02.03.2022г. и на
04.03.2022г. в кабинета на ИСДВР Г. Г. в ЗОЗТ „Черна гора“, не се свързва с някаква
проявна форма на нарушение на забраната по чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС,
от събраните по делото писмени и гласни доказателства еднозначно се установява,
че в рамките на това съвместно пребиваване на двамата лишени от свобода в едно
и също помещение, не е имало никакво физически съприкосновение между тях; нито
провокации от страна на л.св. А. И. или каквато и да е било конфликтна
ситуация, застрашаваща техния живот и здраве. В този смисъл са изцяло показания на
разпитания по искане на ищеца свидетел – очевидец - л.св. П.Д., който в
дадените писмени обяснения заявява, че в нито един момент и по никакъв начин
животът на М.С. не е бил застрашен, нито С. е бил стресиран. Дори и да се
приеме, че между лишените от свобода М.С. и А. И. е съществувал конфликт и
предходно извършено от л.св И. посегателство спрямо л.св. С., сама по себе си възникналата по стечение на обстоятелствата
ситуация на кратковременното им съвместно пребиваване в кабинета на ИСДВР, в
присъствието на инспектор Г., друг лишен от свобода, а на 04.03.2022г. и на
инспектор от надзорно-охранителния състав, очевидно не би могло да рефлектира
неблагоприятно върху личната сфера в степен, по начин и с характер на преживени
страдания от ищеца, което да сочи на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС. В този смисъл
твърдените от ищеца като породени от съвместното му пребиваване с л.св. И. в
кабинета на ИСДВР в ЗОЗТ „Черна гора“ чувства на страх за живота, незащитеност,
унижение и малоценност, представляват обективно неоправдано и необосновано психо-емоционално
състояние на ищеца, ненамиращо каквото и да е било основание от гл.т на
установените по делото факти и
обстоятелства. С оглед на което съдът приема за недоказано както релевираното като
основание на исковата претенция допуснато при изпълнение на служебна дейност нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС от ИСДВР в ЗОЗТ „Черна гора“, така и твърдяното от ищеца
неблагоприятно засягане и сочените като претърпени от него неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с действия или бездействия на специализирани
органи по изпълнение на наказанията лица от ЗОЗТ „Черна гора“. Прилагането на
презумпцията по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС /че настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното/, е обусловено от наличието на
доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС от специализирани органи по изпълнение на
наказанията, а в случая, по изложените по-горе мотиви, такива нарушения не се
установяват.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че по предявения от М.С. иск срещу ГД
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не е установено и доказано наличието на нито един от елементите от
правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата по чл. 284,
ал.1 от ЗИНЗС, поради което искът се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Я.С., ЕГН **********, с адрес ***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, иск с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лева за
претърпени в резултат на нарушение на чл.3 от ЗИНЗС неимуществени вреди - чувства
на страх за живота, незащитеност, унижение и малоценност, породени от неизпълнението
на заповед на Началника на Затвора -
Стара Загора от ИСДВР І група в ЗОЗТ „Черна гора“, като недоказан и
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд – Стара Загора
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.