№ 172
гр. Русе, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Гражданско дело №
20214500100695 по описа за 2021 година
Производството е по чл.432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 05.07.2019 год. при настъпило автопроизшествие
по вина на управлявалия лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** АЛ. В. Г.,
е причинена смъртта на брат му Е.Р.П.. Твърди, че между него и пострадалия
били налице изключително близки връзки, предопределени не само от факта
на родството между тях, но и на изградена голяма привързаност и силна
емоционална връзка, надхвърляща обикновените родствени
взаимоотношения. Поради това счита, че за неимуществените вреди, които
търпи, подробно описани в исковата молба, му дава основание да претендира
обезщетяването им от застрахователната компания, при която към момента на
ПТП за управлявания от виновния водач МПС е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оценява тези
неимуществени вреди на сумата 100 000 лева и иска от съда да постанови
решение, с което осъди ответното дружество да заплати исковата сума, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска, както и 2222.40 лв. –
обезщетение за забава от 12.08.2021 г. до 30.10.2021 г. Претендира деловодни
разноски.
В срока по чл.131 ГПК от ответното дружество е постъпил писмен
отговор, в който се поддържа становище за неоснователност на иска.
1
Навеждат се възражения , че сама по себе си родствената връзка между ищеца
и пострадалия не е основание за пораждане на право на обезщетение. Не се
твърди и липсват доказателства за изключителност на случая, каквато би
трябвало да е налице, за да се присъди обезщетение. Наведено е и възражение
за поведение на пострадалия, допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, което е в нарушение на правилата за движение по пътищата и е в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Възразява и срещу размера на иска, като несъответен на действително
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила присъда по НОХД № 274/2021 год.по описа РОС АЛ.
В. Г. е признат за виновен в това, че на 05.07.2019 год. при управление на
МПС - лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.20, ал.2 изр.2 ЗДвП, като не намалил скоростта и
не спрял при възникналата от навлизането на пешеходец на пътното платно
опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта на Е.Р.П. от
гр. Русе - престъпление по чл.343,ал.1, б.“в“ вр.342, ал.1 пр.3 НК.
От заключението на назначената по делото автотехническа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, обективно и
пълно, ударът между управлявания от виновния водач автомобил и
пешеходеца е настъпил в тъмната част на денонощието около 21.30 часа. Не
са работели осветителните тела на 4 последователни стълба. От обективните
находки от ПТП-то мястото на удара е около средата на платното за
движение. На платното, нито в близост до мястото на произшествието, няма
пешеходна пътека. Експертизата сочи, че водачът на лекия автомобил се е
движил на къси светлини и видимостта към пешеходеца е в рамките на 50-55
метра. Видимостта на пешеходеца е по-голяма, но той не може да определи
отстоянието и скоростта на движение на автомобила. Скоростта на движение
на автомобила преди удара е била около 80 км/ч, а в момента на удара – 60
км/ч. При движение с разрешената скорост за пътния участък, водачът е имал
техническа възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати
произшествието чрез спиране. Ако водачът на автомобила е продължил
2
движението си в неговата пътна лента, без да предприема спасителна маневра
чрез отклонение наляво, е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Ако се е движил в дясната лента е щял да избегне произшествието.
Свидетелят АЛ. В. Г. установява, че не е имал възможност да избегне
произшествието поради липсата на осветление и е ударил пешеходеца с
предната дясна част на автомобила, показанията му се кредитират от аспекта
на възможната заинтересованост и в частта, с която изнася данни, че не е
имал възможност да предотврати ПТП не се ценят от съда (противоречат на
влязлата в сила присъда относно факта за виновността на дееца).
Разпитаните по делото свидетели И. Д. и А. Д., установяват, че двамата
братя били много привързани един към друг. Израснали заедно и споделяли
общ дом, интереси, приятели, били сплотени и си били опора един за друг –
ищецът помагал финансово на брат си, а Е.П. се грижел за племенницата си,
помагал в домакинството. Отношенията не се променили във времето, всеки
от тях помагал на другия и живеели заедно като задружно семейство. Ищецът
преживял тежко смъртта на своя брат, бил много разстроен, често плачел,
затворил се в себе си и трудно общувал с хората, организирал помени за брат
си.
По делото няма спор,че към момента на произшествието за лекия
автомобил „Фиат Пунто“, управляван от АЛ. В. Г., с ответното дружество е
сключен валиден договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
Изложените фактически обстоятелства, които съдът приема за
установени след анализ и оценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, налагат следните правни изводи:
Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ
предпоставя съществуване на валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите към датата на
настъпване на произшествието и осъществяване на състава на чл.45 ЗЗД от
застрахования. Предпоставка за предявяване на иска от увреденото лице към
застрахователя е отправяне на писмена застрахователна претенция в
съответствие с чл.380 КЗ.
В разглеждания случай не се спори за съществуването на валиден
застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за
3
управлявания от виновното лице лек автомобил към датата на
пътнотранспортното произшествие. Влязлата в сила присъда по НОХД, с
която АЛ. В. Г. е признат за виновен в това, че при управление на МПС е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на Е.Р.П. има обвързваща съда сила съгласно чл.300 ГПК относно
деянието, дееца и вината.
Основният спор по делото е попада ли ищецът в кръга от лица,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинената при ПТП на 05.07.2019 г. смърт на неговия брат. Съгласно
Постановление № 4/1961 год. и Постановление № 5/1969 год. на ПВС с право
на обезщетение за неимуществени вреди се ползват най-близките на
починалия, които поради естеството на съществувалата житейска връзка
търпят пряко и за продължителен период от време значителни морални болки
и страдания от загубата му. Това право не е абсолютно и във всички случаи
претендиращият трябва да докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение. С ТР № 1/21.VІ.2018
год.на ОСНГТК на ВКС е прието, че по изключение материално
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък, е и всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В разглеждания случай ищецът претендира да бъдат обезщетени по
справедливост търпените неимуществени вреди от смъртта на неговия брат.
За да се даде отговор на въпроса подлежат ли те на обезщетение е
необходимо в контекста на цитираното по-горе ТР да се прецени дали
съществувалата между ищеца и пострадалия близка привързаност му е
причинила по интензитет и времетраене морални болки и страдания,
надхвърлящи нормално присъщите за родствената им връзка, така че
справедливостта да изисква обезщетяването им. Като съобразява събраните
по делото доказателства в тази насока и установените въз основа на тях
обстоятелства, съдът дава положителен отговор на този въпрос. Между ищеца
и пострадалия е съществувала изключително силна привързаност, взаимна
обич, подкрепа и емоционална близост, която според съда надхвърля
обичайната връзка между двама братя. Двамата са израснали заедно, имали
4
общи интереси, приятели, споделяли трудности и радости, подкрепяли се в
тежки моменти, живели заедно до смъртта на пострадалия. Отношенията им
не се променили и когато ищецът създал семейство със съпругата си.
Показателно за връзката между двамата братя е обстоятелството, че
пострадалият се е грижил за детето на своя брат и помежду им съществувала
силна връзка на привързаност и уважение. Ищецът тежко преживял
внезапната смърт на брат си, затворил се в себе си и до настоящия момент не
я е преодолял.
Изложеното води до извода, че емоционалната връзка, обич,
привързаност и подкрепа, характеризиращи отношенията между двамата
братя надхвърлят обичайно добрите родствени отношения. Търпените от
ищеца морални болки и страдания от загубата на неговия брат надхвърлят по
интензитет и продължителност нормално присъщите от загубата на
родственик. Затова е справедливо ищецът да получи обезщетение за
претърпените неимуществени вреди. Като съобразява събраните по делото
доказателства, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е в
размер на 60000 лева. До този размер искът се явява основателен и доказан, а
в останалата част следва да се отхвърли като неоснователен.
По делото не се установиха обстоятелства, налагащи намаляване на
размера на определеното обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Принос
по смисъла на тази норма е налице, когато пострадалият с поведението си е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди. В разглеждания случай обстоятелството, че той пресичал на
място без обозначена пешеходна пътека, не е допринесло за настъпване на
вредите. Съгласно заключението на автотехническата експертиза, подробно
обсъдено по-горе, водачът е имал възможност да предотврати ПТП-то ако е
управлявал автомобила с позволената скорост, а в близост не е имало
пешеходна пътека. Пострадалият не е изскочил внезапно на платното, а се е
намирал в средата на същото – което потвърди и разпитаният като свидетел
виновен водач По тези съображения възражението на ответното дружество за
съпричиняване се явява неоснователно.
Върху така определеното от съда обезщетение се дължи законна лихва
от датата на предявяване на иска – 01.11.2021 г., както и обезщетение за
5
забава от изтичане на срока за поканата към застрахователното дружество –
12.08.2021 г. до 30.10.2021 г. (съгласно уточнението на л.20 и л.84) върху
уважения размер или общо 1333.33 лв. над този размер искът следва да се
отхвърли.
При този изход на спора всяка от страните има право на разноски
съразмерно с уважената/отхвърлената част от исковете - за ищеца 4 631.53
лева (списък по чл.80 ГПК на л.96), а за ответника - 1 728 лв. (списък по чл.80
ГПК на л.38). направеното възражение от ищеца за прекомерност на
адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото минималният размер
съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с включен 20 % ДДС е 4 236, а заплатеното
такова е 4320 лева. Делото е протекло в две съдебни заседания с разпити на
свидетели и приемане на експертиза, поради което размерът не е прекомерен
и не следва да бъде намаляван.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.д. „Б.И.“ АД със седалище и адрес на управление гр.
София, ***, ЕИК *** да заплати на М. МЛ. Б., ЕГН ********** сумата от
60000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
брат му Е.Р.П., причинена от автопроизшествие по вина на управлявалия лек
автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № *** АЛ. В. Г., с когото „Б.И.“ АД има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва
главницата, считано от 01.11.2021 година до окончателното й изплащане,
сумата от 1333.33 лева - обезщетение за забава от 12.08.2021 г. до 30.10.2021
г. и сумата от 4 631.53 лева – деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера
над 60000 лева до 100000 лева, ведно със законната лихва от 01.11.2021
година, както и иска за обезщетение за забава над 1333.33 лева до 2222.40
лева и разноските над 4 631.53 лева.
ОСЪЖДА М. МЛ. Б., ЕГН ********** да заплати на З.д. „Б.И.“ АД със
6
седалище и адрес на управление гр. София, ***, ЕИК *** сумата 1 728 лева -
деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7