Решение по дело №349/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

          

 

 

 

 

            Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е №262

 

                                гр.Кюстендил, 15.10.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ БАРАКЛИЙСКА  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  349 по описа за 2019 г. на  съда ,за да се произнесе взе предвид следното:

                 Производството  по делото на осн.§ 2,ал.1 от ПЗР ГПК,в сила от 1.ІІІ.2008 г.   пред въззивната инстанция   е по реда на чл.258-чл.273 ГПК,в сила от 01.03.2008 г.  То е образувано  по       въззивна жалба с вх.№7441/28.05.2019 г. на ответниците  Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***,    депозирана  чрез пълномощника им адвокат И.И. от КАК   против   РЕШЕНИЕ № 319 от 10.05.2019 година  по гр.д.№ 518  по описа за 2019 година на Районен съд-Дупница,с което   по отношение на тях  се  признава за установено   ,че ищците  Й.Б.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********, и Б.А.О., ЕГН **********, са собственици на основание продажба с нот. акт № **, том **, дело № *** г. и наследяване от А.О. /починал на 05.08.2008 г./ на 200/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Д. ул. "*****" № ***, при права: 4/6 ид. ч. за Й.О. и по 1/6 ид. ч. за И.А.О. и Б.А.О.,както и,че  ищцата Й.Б.О., ЕГН ********** е собственик на основание наследство от Б.В.С., починал на 19.01.1995 г., на 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Д.ица, ул. „В.“ № ***, и на 1/6 ид. част от построените в имота сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2.  и  на осн. чл.537, ал.2 ГПК се отменя нотариален акт №**, том **, дело №*** г.   на нотариус С. М., с който Ц.Б.И. е призната за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на описания поземлен имот и двете построени в него сгради, за размер от 200/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница и за 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329, 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2., и ответниците са осъдени   да заплатят на Й.Б.О., ЕГН **********, И.А.О., ЕГН **********, и Б.А.О., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1120 лв.

                 Въззивниците искат  окръжният съд да  отмени   първоинстанционното решение и отхвърли предявените  против тях установителни искове от Й.Б.О.  И.А.О.    и Б.А.О.  за собственост   на процесните имоти  , с доводи за  неправилност  и необоснованост с показанията на свидетелите,    установяващи основателността на възражението им за тяхната придобивна давност.

                  От въззиваемите Й.Б.О. ,  И.А.О.   и Б.А.О.   чрез пълномощника им адвокат Ю.С. от КАК е  постъпил в срока по чл.263,ал.1 ГПК отговор на въззивната жалба вх.№ 8217/11.06.2019 г.,с който оспорват основателността  й и молят въззивната инстанция да потвърди правилното първоинстанционното решение.

                 ОС-Кюстендил след извършената на осн.чл.269 ГПК служебна проверка на валидността и допустимостта на РЕШЕНИЕ № 319 от 10.05.2019 година  по гр.д.№ 518  по описа за 2019 година на Районен съд-Дупница  след констатацията за недопустимостта  му в частта за произнасянето по непредявени исковете  с осн.чл.124,ал.1  ГПК  за   терена на ПИ с идент. №68789.14.329, с площ от 692 кв.м., при съседи ПИ с №№ 479,478,328,327,431,326 по плана на гр.Дупница,поради което   го обезсили на осн.чл.270, ал.3 ,изр.ІІІ-то ГПК и върна делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове,  и го потвърди  в правилната  му част за  исковете по чл.124,ал.1  ГПК  за  установяване  собствеността на ищците О. по отношение на ответниците върху  сградите в този имот, по следните съображения: 

               РЕШЕНИЕ № 319 от 10.05.2019 година  по гр.д.№ 518  по описа за 2019 година на Районен съд-Дупница  е валидно,тъй като е постановено  от негов законен съдебен състав в  правораздавателната  му  компентентност.

             Първоинстанционният съд  се е произнесъл след ново  разглеждане на делото след  обезсилването с Решение № 15/17.01.2019 г. по в.гр.д.№ 342/2018 г.на решение №256 от 22.05.2018г. на РС-Дупница, постановено по гр.д.№2541 по описа за 2017г. на този съд, с което е признато за установено по отношение на Ц.Б.И. с ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, че Й.Б.О., И.А.О. и Б.А.О.,***, кантора 18, са собственици на 200 кв.м. от ПИ с идент. №68789.14.329, с площ от 692 кв.м., при съседи ПИ с №№ 479,478,328,327,431,326 и че Й.Б.О. е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от същия имот, ведно с построената в него жилищна сграда с идент. №1 с площ 54 кв.м.; отменен е нот. акт №*** І Д.***, в частта до 1/6 ид.ч., както и са осъдени Ц.Б.И. и Л.А.И. да заплатят на Й.Б.О., И.А.О. и Б.А.О. сумата от 670 лева, представляваща деловодни разноски, и определение №788 от 12.07.2018г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 22.05.2018г., чрез допълването му в смисъл, че се „отменя нот.акт в частта до 1/6 ид.ч. от сградата и до размер на 200 кв.м. от парцела и 1/6 ид.ч. от парцел .В хода на производството пред въззивния съд,който администрирал нередовната им искова    молба ищците    с молба вх.№ 7254/09.10.2019 г.  изложили твърдения , че са съсобственици на 200 кв.м. в идеална част от поземления имот    с идентификатор №68789.14.329, с площ от 692 кв.м., при съседи ПИ с №№ 479,478,328,327,431,326 при права помежду им: 4/6 ид.ч. за Й.О., равняващи се на 133 кв.м.; и по 1/6 ид.ч. за И. и Б.О., равняващи се на по 33 кв.м.; ищцата Й.О. твърди да е собственик на 1/6 ид.ч. от 292 кв.м., равняващи се на 48 кв.м., представляваща остатък от дворното място, след продажбата през 1985г. на 200 кв.м. на нея и съпруга й и на 200 кв.м. – на сестра й, както и на 1/6 ид.ч. по наследство от своя баща на сграда с идентификатор 68789.14.329.1   и на 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.2   Уточнено е, че наследодателят Б.С. е продал на двете си дъщери по 200 кв.м. в идеална част от поземления имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр.Дупница, целият с площ от 692 кв.м. При тези твърдения е формулиран петитум за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата Й.О. е собственик на 181 кв.м. в идеална част от 692 кв.м. от  поземления имот с идентификатор 68789.14.329 и на 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и 1/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.2; че И.О. е собственик на 33/692 кв.м. от поземления имот, както и Б.О. също е собственик на 33/692 кв.м. от поземления имот. Поискана е отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание покупко-продажба и давностно владение с №35, том първи, дело №27/2017г. по описа на нотариус С.М., с рег.№058 по Регистъра на НК за правата, които се претендира да бъдат установени.

    Намирайки ,че е налице редакционна неяснота относно това дали ищците претендират права в реални или идеални части от поземления имот,  въззивният съд  им дал повторни указания  . В молба от 30.10.2018г., подадена чрез пълномощника  им адв.С., е заявено твърдение и съответно искане, както следва: че Й.О. е собственик на 181 кв.м. в идеална част от 692 кв.м. от поземления имот, т.е. на 181/692 ид.ч.; че И.О. и Б.О. са собственици всеки от тях на 33 кв.м. в идеална част от 692 кв.м. от поземления имот, т.е. на по 33/692 ид.ч.Въпреки тези уточнения, приети  и в доклада му по делото с   решението си при новото разглеждане на делото, което е предмет на въззивната жалба РС-Дупница е признал за установено  по отношение на ответниците  Ц.Б.И. и Л.А.И. , че ищците  Й.Б.О.,   И.А.О.  и Б.А.О. са собственици на основание продажба с нот. акт № **, том **, дело № **** г. и наследяване от А.О. /починал на 05.08.2008 г./ на 200/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Д., ул. „В.“ № ***, при права: 4/6 ид. ч. за Й.О. и по 1/6 ид. ч. за И.А.О. и Б.А.О.,както и,че  ищцата Й.Б.О., ЕГН ********** е собственик на основание наследство от Б.В.С., починал на 19.01.1995 г., на 1/6 ид. част от 241/641 ид. части от поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: гр. Дупница, ул. „В.“ № 117, и  на осн. чл.537, ал.2 ГПК   е отменил  констативния нотариален акт №**, ***, дело №*** г. на нотариус С.М. ,от който се ползуват ответниците  за тези  идеални части от терена на имота.Решението в частта за иска по чл.124,ал.1 ГПК за терена на имота  е  произнесено по незаявени искове,    и въззивната инстанция на осн.чл.270,ал.3,изр.3-то ГПК  като  недопустимо   го обезсили  и върна делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.Предвид  обезсилената част на решението за спора за собствеността върху  върху поземления имот то следва да се обезсили и   за отмяната на осн.чл.537,ал.2 ГПК  на констативния нотариален акт №35, том І, дело №27/2017 г. на нотариус Сийка Милева за съответстветните идеални части   от имота.

         В частта му ,с която  РС-Дупница е установил по отношение на Ц.Б.И., ЕГН ********** и Л.А.И. с ЕГН **********, че Й.Б.О., ЕГН ********** е собственик на основание наследство от Б.В.С., починал на 19.01.1995 г.,   на 1/6 ид. част от построените в имота сграда с идентификатор 68789.14.329.1 със застроена площ от 54 кв.м. и 1/6 ид. част от сграда с идентификатор 68789.14.329.2 със застроена площ от 11 кв.м. решението е допустимо , а преценено съобразно изложените  отменителни основания във въззивната жалба на ответниците Ц. и Л. И. ,е и правилно. Неоснователни са доводите на въззивниците за необоснованост   с показанията на свидетелите Ал.Фильов    М. Г.,В.Т. и Л.М. на  решението за уважаване  на предявените от Й.О.   против тях установителни искове  за собствеността  й  на  1/6 ид.ч.от двете сгради.      Й.Б.О. и Ц.Б.И.  са наследници по закон /дъщери/ на Б.В. С., починал на 19.01.1995 г., и на Р.Т.С., починала на 16.05.2011 г. Безспорно   е,   че   родителите им са сключили граждански брак около 1950 г.,  по време,на който  в режим на СИО са придобили собствеността върху процесния поземлен имот с  построените в него две сгради.

                   Б.В.С.    продал  на всяка от дъщерите си по 200/641 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница , с  нот. акт № **, том **, д. № *** г. на  Й.О.,    а съответно на Ц.Б.И.   с нот. акт № **, том **, дело № *** г.Страните не спорят, че    от 1998 година ответницата Ц.Б.И. и съпругът й Л.А.И. , заживяли  в имота ,а  от нот. акт № **, том **, дело № *** г. е видно,че    Р.Т.С.  след прекратяването  на СИО  със смъртта на съпруга й Б.С. е продала на  ответницата Ц.Б.И.   правата си върху    4/6 ид. части от 241/641 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, ведно с 4/6 ид. части от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и от сграда с идентификатор 68789.14.329.2.

                 С нотариален акт №35, том І, дело №27/2017 г. по описа на нотариус С.М.  на 10.03.2017 година Ц.Б.И. е призната за собственик на основание покупко-продажба и давностно владение на описания поземлен имот и двете построени в него сгради.Не се спори,че съсобствеността  произтича смесен фактически състав- продажби на дъщерите му по време на браковете им от баща им Б.С.   по 200/641 ид. части от процесния поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница  и  от наследяването им от него на    40,166666/641 ид.ч.от този имот,  както  и на 2/6 ид.ч. от сграда с идентификатор 68789.14.329.1 и от сграда с идентификатор 68789.14.329.2., и за ответницата  Ц.Б.И. на правата й от 4/6 ид.ч. в имота и на 4/6 ид.ч. в сградите от   покупко -продажбата  им през 2006 г.   от майка им Р.Т.С..   Страните не спорят,че  от 1998 г. ответниците  Ц. и Л. И.  се преместили  и   заживели  в процесните  сгради заедно с Р.Т.С.,за  я обгрижват. В писменният им отговор,с който оспорват основателността на исковете  са релевирали възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, с начало на владението им от 1998 г.  За обективиране  спрямо ищците намерението  си да своят целия имот и сградите в него  са посочили действията  по обработване на дворното място и садене в него на зеленчуци ,и препятствуване на достъпа на ищците и чрез заключване  на входните  врати  на жилищната сграда и дворното място ,без да  им се  предоставят   ключовете  за тях. Не  твърдят,че     имотът е единственото   жилище за ответницата Ц.И. и семейството  й, както и че са извършвали   действия   извън обема на обикновеното му ползуване  , а именно подобрения в него ,които ищците  са възприемали и не им са се противопоставяли повече от 10 години. Отсъствието  на такива твърдения   и кореспондиращите си свидетелски показания относно  релевантните за правилността на първоинстанционното решение   обстоятелства  ,че   до 16.05. 2011 г. -смъртта на майка й Р.С. дворната врата се затваряла само с резе и ищцата безпрепятствено влизала и  ползувала около 200 кв.м. от двора за градина,   както и за съхранение на строителен  материал за новостроящото си жилище, а  в първия етаж на жилищната сграда  оставила плочки за баня,тоалетна чиния, след което   ответниците    заключили   входната врата на дворното място ,   отнемайки  достъпа на  ищците   и   през 2017 г.  не позволили на синовете на ищцата, които премахнали  оградата  на дворното място,      да паркират  автомобил в него, обосноват правилността  на изводите на районния съд ,че    ответницата Ц.  И. не е  демонстрирала спрямо ищцата Й.О. промяната  в намерението  си за своене и   на нейните наследствени права на сградите в имота ,а също тя и  съпругът й Л. И., не са ги владяли след 1998 г. повече от 10 години явно, непрекъснато и спокойно с намерение да ги своят,  поради което не са ги   придобили по давност,  и е уважил исковете на О. за установяване по отношение на тях на собствеността й по наследство от баща им с ответницата върху 1/6 ид.ч. от сградите. Първоинстанционният съд  е съобразил решението си  с Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК,  и то кореспондира и на постановеното  чл. 290 ГПК с решение № 484/4.02.2013 г. по гр. д. № 740/2011 г. I гр. о. на ВКС на РБ , с което е даден отговор на материалноправния   въпрос  за   действията показващи промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владяния имот в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/  имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години.

              Предвид функционалната обусловеност  от изхода на спора за собствеността между страните на претенциите им за присъждане на сторените им в производството по делото  разноски ,въззивната инстанция обезсили първоинстанционното решение и в частта му за присъдените на ищците разноски за    сумата 243,16 лева,които  са сторени от тях за исковете им за собственост върху идеалните части от терена на процесния  ПИ.

                  Воден от гореизложеното ОС-Кюстендил

 

                   Р   Е   Ш  И:

 

               ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 319 от 10.05.2019 година  по гр.д.№ 518  по описа за 2019 година на Районен съд-Дупница  е валидно,В ЧАСТТА му  за   исковете за собственост върху поземлен имот с идентификатор 68789.14.329 по КККР на гр. Дупница, в частта за присъдените на ищците разноски за   сумата 243,16 лева      и  за отмяната с него на съответствуваща   им част на нотариален акт №**, том **, дело №*** г. по описа на нотариус С.М.  на 10.03.2017 година и връща делото  за ново разглеждане от друг състав на същия съд  и произнасяне по заявените искове.

                   ПОТВЪРЖДАВА ГО в останалите  части за установяване собствеността на  ищцата   по 1/6 ид.ч. от  всяка  от двете сгради и  за присъдените й от ответниците разноски  в размер на 876,84 лева.

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в1-месечен от връчването на съобщението за изготвянето му на страната,придружено на осн.чл.7,ал.2 ГПК с препис от него.

              

 

    

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: