Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 02.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Марина Гюрова
при
секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №7416 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2019 год.,
постановено по гр.дело №35112/2017 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, „Л.Г.“
ООД е осъдено да заплати на „В.“ ООД по искове с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 309а ТЗ сумата от 15 017 лв., представляваща незаплатена
част от възнаграждение по договор за изработка от 06.11.2015 год., обективиран
в поръчка с №FBC018285 LT15 LTOY0002V, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.05.2017
год. до окончателното й изплащане и сумата от 1 935.22 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 23.02.2016 год. до 30.05.2017 год., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на
2 878.10 лв., като е отхвърлено предявеното от „Л.Г.“ ООД срещу „В.“ ООД
възражение за съдебно прихващане с вземане по чл. 265, ал. 2 вр. с чл. 55, ал.
1, пр. 3 ЗЗД за сумата от 21 835.98 лв., представляваща подлежащо на
връщане възнаграждение по частично разваления договор за изработка от
06.11.2015 год., обективиран в поръчка с №FBC018285 LT15 LTOY0002V.
Срещу
решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „Л.Г.“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че недостатъците на изработеното са явни. Разпоредбата на чл.
264, ал. 2 ЗЗД не поставяла изискване относно професионалната квалификация на
представителя на възложителя, приемащ готовата работа. Недостатъците били
скрити, когато не можело да бъдат установени при обикновения начин на приемане
или се били появили по-късно. Обикновеният начин за приемане на мебели /мебелни
модули/ не предполагало изпращането на служител с висше образование – инженерна
специалност, на мястото на доставката. Това изискване било практически
неизпълнимо и противоречало на всякаква житейска логика. Липсата на инженерно
образование не пречело изделията да бъдат прегледани от външна страна.
Представителят на ответника – свидетелкатаМ., била направила точно това –
огледала външния вид и целостта на мебелите. Същата била посочила, че към
момента на огледа видът на мебелите отговарял в пълна степен на поръчаното, че
не е констатирала разлепяния. Поради това и противно на изводите на
първоинстанционния съд, липсата на инженерно образование не означавало, че
свидетелката е била некомпетентна да извърши обичайния оглед, нито пък нейният
избор като представител на възложителя можел да бъде приравнен на неполагане на
грижата на добрия търговец. Според показанията на свидетелкатаС.няколко
представители на страните били присъствали при приемо-предаването на модулите и
никой от тях не бил формулирал забележки. Това също означавало, че при
предаването на модулите те били изрядни от външна страна и към този момент било
невъзможно недостатъците да бъдат открити при обикновения начин на приемане по
смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД. Възложителят не би могъл да разбере дали
лепилото е качествено, защото то било скрито под ХПЛ покритието. При обикновен
преглед на мебели не се предполагало вземането на проби от тях или изпитване на
здравината им. Същевременно видно било от доказателствата по делото, че
независимият стоков контрол и проектанта били удостоверили наличието на скрити
недостатъци, които се дължали на некачествено изпълнение в отклонение от
заданието, неспазване на чертежите и използване на некачествени материали. Тези
недостатъци не можело да бъдат установени без вземане и изпитване на проби и
тестване не изделията, което било невъзможно при обикновен преглед. Свидетелят Н.
също бил потвърдил, че основният проблем на дефектните модули се изразявал в
използването на неправилно лепило, което не е подходящо за това производство и
води до отлепяне на ХПЛ покритието. Огледът извършен от този свидетел обаче бил
извършен след връщането на изделията в България и след като покритието вече се
било разлепило и лепилото се виждало. В чл. 264, ал. 2 ЗЗД не бил заложен
минимален срок между момента на предаване на работата и момента на проявяване
на недостатъците. Нямало пречка последните да се проявят в дните, през които
изделията били превозвани от България до Франция. Процесът по отлепване и
напукване на покритието бил протекъл сравнително бързо и бил продължил и след
изготвяне на рекламацията, по време на обратния път на изделията от Франция към
България. Обичайната практика било приемо-предаването да се извършва при
физическото прехвърляне на държането на вещите от изпълнителя на възложителя
или на избран от последния превозвач. Ответникът бил предявил рекламацията за
появилите се недостатъци своевременно, веднага след като бил събрал
необходимите данни за тяхното естество, като ищецът бил уведомен в началото на
м.февруари 2016 год. С уведомление от 11.04.2014 год. ответникът потвърдил
рекламацията си и поискал да получи заплащане на разходите, необходими за
поправката, съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД. В същото време неотстранимите дефекти
на модулите били толкова съществени, че те били абсолютно неизползваеми и
негодни за тяхното договорно и обикновено предназначение по смисъла на чл. 265,
ал. 2 ЗЗД. Видно било от сертификата на „Булгарконтрола“ АД, че модулите били с
изгубени търговски качества и не можело да бъдат реализирани по предназначение.
Това било потвърдено и от показанията на свидетеля Н.. А опитите на „Фантастико
Мебел“ да отстрани некачественото лепило, използвано при изработката, се
оказали безрезултатни. Това довело до невъзможност да се залепи ново покритие,
съответно до невъзможност да се запази и използва и самата основа на модулите.
Разходите за евентуална поправка щели да надвишат първоначалната стойност на
изделията, поради което ищецът, в качеството им на изпълнител, дължал връщането
на пълната им цена в размер на 21 835.98 лв. В този смисъл налице били
всички елементи от фактическия състав по чл. 265, ал. 2 ЗЗД. Доколкото
възнаграждението на ищеца не било изцяло заплатено към 26.04.2016 год.,
ответникът направил изявление за прихващане на вземането си цената на
дефектните модули с вземането на ищеца за изплащане на процесното
възнаграждение. Вземането от 21 835.98 лв. включвало както единичните цени
на дефектните модули – 15 бр., така и стойността на металните елементи,
вградени от ищеца в изделията. Към момента на вграждането тези метални елементи
били собственост на ответника, който ги бил купил от друг производител – „И.
СЛ“ ООД, като същите не можело да бъдат използвани отново в други модули, без
да бъдат увредени. При условията на евентуалност сочи, е дължимото
възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД със
сумата от 21 835.98 лв., поради което като удържал последната ответникът
валидно бил упражнил потестативното си право. Ето защо моли обжалваното решение
да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „В.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Поддържа, че бил изпълнил своите задължения при условията и сроковете,
уговорени в договорите, като за това били съставени приемо-предавателни
протоколи, в които било посочено, че предадените продукти се приемат без
забележки относно количеството и качеството. По делото не било доказано, че именно
произведените от ищеца изделия са с недостатъци. След като били предадени на
възложителя, изделията били достигнали до крайния клиент във Франция, който на
12.01.2016 год. бил направил възражения срещу качеството на модулите. Едва с
писмо от 11.04.2016 год. ищецът бил известен от ответника за твърдените
дефекти, изразяващи се единствено в некачествен финиш на боята на червен извит
детайл от МДФ и некачествено залепен ХПЛ по лицевата П-образна част. Заявените
от крайния клиент дефекти били много по-малко на брой и от различно естество от
тези, описани от „Делфос Дизайн“ и „Булгарконтрола“, а и липсвали
доказателства, че представените на посочените дружества модули са именно тези,
които са били върнати от Франция. По делото било установено, че ответникът бил
възлагал изработването на същите модули и на трети лица. Дори и да се приемело,
че са налице дефекти в изработеното от ищеца, то те се дължали на причини, за
които той не отговарял. Недостатъците били установени месеци след рекламацията
на крайния клиент във Франция и близо половин година след приемането им от
възложителя на датите посочени в приемо-предавателните протоколи. Ответникът не
бил установил, че увреждането на модулите е пряко породено от производствени
недостатъци и то такива, които се дължат на небрежно изпълнение от страна на
ищеца. Напротив свидетелкатаС.била заявила, че състоянието на мебелите – след
връщането им от Франция, можело да се дължи на различни причини – неправилно
натоварване при превоз, влага при съхранение или при транспорта, лошо
съхранение или други. Сочените недостатъци били явни и установими при обикновен
преглед, като възложителят бил пропуснал да направи своевременно възражение за
дефекти. Обикновеният преглед на изработената вещ включвал и запознаване с
основните й характеристики, съобразно нейните вид, функции и предназначение.
СвидетелкатаМ. сама била заявила, че не е имала време да преглежда шкафовете,
което означавало, че възложителят бил подходил небрежно като не бил положил
нужните усилия за установяване на евентуални дефекти. Според трайната съдебна
практика дефекти, свързани с боядисване, поставяне на фолио и други покривни
материали, кантиране, некачествено извършени фасади, били явни и следвало да
бъдат констатиране при приемането на работата от изпълнителя. Същото важало и
за отклонения от заданието, включително размера на модули, компрометиране на
конструкцията, несъответствието й с чертежите. В случая възложителят не бил
направил възражения срещу качеството на изработеното, а от липсата на забележки
не следвал непременно извода, че изделията имат скрити дефекти. Свидетелят Н.
бил посочил, че фолиото, с което били покрити изделията, е бяло, а същевременно
между страните нямало спор, че модулите са били боядисани в червено. Отделно от
това отлепването на ХПЛ можело да се дължи на множество причини, в т.ч. и на
влага. В тежест на ответника било да установи, че отклоненията от поръчаното не
са били установими при обикновен преглед, както и че те са пряка и
непосредствена последица от неправомерното и небрежно поведението на ищеца.
Дори и да се приемело, че недостатъците са скрити, то ответникът не бил
уведомил за тях ищеца веднага след откриването им, а няколко месеца по-късно –
през м.април 2016 год. Рекламацията на клиента от Франция се отнасяла до модули
под №27 и №30 от поръчките – поставки за етажерки и витрини, стойки за джанти,
стойки за аксесоари, поради което и кореспонденцията между страните не се
отнасяла до процесните изделия. Не били налице и предпоставките по чл. 265, ал.
2 ЗЗД като в първоинстанционното производство не бил изследван въпросът дали
модулите са били годни да бъдат използвани. А и същият не можело да бъде
обсъждан, тъй като изделията били унищожени от ответника. Във връзка с
възражението за прихващане на ответника счита, че е невъзможно да съществува
едновременно вземане на изпълнителя за възнаграждение за изработеното и вземане
за връщане на цената по развален договор в полза на възложителя. Недоказано
било възражението за намаляване на възнаграждението. Липсвали данни за
стойността на допълнителните метални елементи и за реалното им влагане в
процесните изделия. Липсвало и изявление
за разваляне на договора. А след като модулите били унищожени, то ответникът не
можел да изпълни задължението си за двустранна реституция на престациите.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 309а ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно като краен
резултат. Във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се посочи следното:
Безспорно е във въззивното
производство, че на 06.11.2015 год. между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за изработка, обективиран в поръчки с №FBC018285 LT15 LTOY0001V и №FBC018285 LT15 LTOY0002V, по силата
на който ищецът се е задължил да изработи съобразно представените от ответника
чертежи описаните в поръчките вещи, а ответното дружество се е задължило да му
заплати възнаграждение в размер на 62 797.99 лв. с включен ДДС /като на
12.11.2015 год. заплатило сумата от 47 780.94 лв./; че ищецът е изработил
процесните вещи, както и че същите са били предадени на ответника, за което са
били съставени и подписани приемо-предавателни протоколи от 30.11.2015 год.,
11.12.2015 год. и 15.12.2015 год., както и че изработеното, с изключение на
описаните в отговора на исковата молба 15 броя вещи – 6 бр. изделия с
референтни №№ТОУ5511, ТОУ5512 и ТОУ5513, представляващи поставки
ПВА за етажерки и опори на колела, заедно със стойки и аксесоари и 9 бр. изделия с референтни №№ТОУ5521, ТОУ5522 и
ТОУ5523, представляващи поставки
ПВА за етажерки и витрини, заедно със стойки и аксесоари /описани под №27 и №28 в поръчка №FBC018285 LT15 LTOY0002V/, е прието
от ответника без възражения и за него е възникнало задължението да заплати
възнаграждение съобразно уговорените единични цени.
Не се спори, че
процесните изделия били прегледани от представител на ответника, като не било
констатирано наличието на недостатъци, поради което били опаковани и приети от
възложителя без възражения. Посочените изделия
били траспортирани до Франция, където се е намирал обектът, в който е
следвало да бъдат монтирани. При получаването им клиентът на ответника
установил наличието на недостатъци по част от тях /15 бр. изделия, описани
по-горе/, като основните
били разлепване на ХПЛ плоскостите, нацепване на ХПЛ плоскостите и наличие на
грубо боядисани ръбове /виж заявка на рекламация на л. 52 от първоинстанционното дело/. Спорните изделия били върнати на ответника, при което били
констатирано, че те имат следните недостатъци: конструкцията не съответствала на проекта, което предизвиквало недобра здравина на корпуса; носещите
елементи на растър конструкцията били изработени от ПДЧ с ширина 18 мм., вместо от многослоен шперплат е ширина 30 мм.; ХПЛ плоскостите по лицевата страна на изделията били разлепени поради използване на неподходящо
лепило; алуминиевите профили за окачване на аксесоарите, конзолите на рафтове
металните планки и модулите за джанти не били изработени съобразно заданието;
червените овални елементи от МДФ в основата на модула не били добре боядисани – наличие на груба боя.
С уведомление
от 11.04.2015 год., получено най-късно на 15.04.2015 год. /когато е бил
съставен и двустранно подписан от представители и на двете страни протокол от
технически контрол/, ответникът предявил рекламация пред ищеца за
некачественото изпълнение на процесните 15 бр. изделия, чиито основни
недостатъци заявил, че се изразяват в разлепването на ХПЛ плоскостите,
нацепването на ХПЛ плоскостите и наличие на грубо боядисани ръбове.
В отговор
ищецът уведомил ответното дружество, че е изпълнил точно задълженията си, че не
е ясно кога са открити предявените недостатъци, както и причината за
възникването им, а след като изработеното е било прието без възражения, то
недостатъците, за които бил уведомен три месеца по-късно, били възникнали или
при транспортирането на изделията до Франция или при монтирането им или
вследствие на неправилно съхранение, експлоатация или по други причини от
неизвестен характер.
Установено е
също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства –
кореспонденция между страните чрез електронни съобщения и показанията на
свидетелката Р.С., които при преценката им /в т.ч. по реда на чл. 172 ГПК/
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и
неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, че ищецът е бил
уведомен от ответното дружество за некачественото изпълнение на процесните 15
бр. изделия още през м.февруари 2016 год.
Спорните между
страните въпроси по същество във въззивното производство са свързани с характера
на процесните недостатъци – явни или скрити и с това дали ответникът е развалил
частично процесния договор на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, евентуално има ли потестативно
право по чл. 265, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, в т.ч. дали е запазил правата си по чл. 264 ЗЗД.
На първо място СГС приема, че изпълнителят
е длъжен да извърши работата съобразно поръчката – съобразно изискванията,
упътванията и проектите на поръчващия. Изработеното трябва да съответства на
уговореното в предметно, времево, качествено и количествено отношение. На
задължението на изпълнителя да изработи кореспондира именно правото му на
възнаграждение при спазване на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата. Съответното изпълнение
предпоставя съответното възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на изпълнителя за възнаграждение е обусловено
от приемане на работата от възложителя – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената
работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно
изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. Приемането може да се извърши както изрично, така и с конклудентни
действия, като законът не съдържа формални изисквания
за начина на приемането, поради което доказването на такова може да бъде
извършено с всички допустими от ГПК доказателствени средства – писмени доказателства, гласни доказателства,
съдебна експертиза.
Недостатъците на престирания
резултат – предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя – да направи
възражение за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД или да избере една от
алтернативно предвидените в чл. 265 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците
или 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им или 3/
намаляване на възнаграждението или 4/ да развали договора. Отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД възложителят има право да развали договора
за изработка с едностранно волеизявление, само когато недостатъците са толкова
съществени, че правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в
договора предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се
приеме, че недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не
само дали правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му
предназначение, но и дали същите са неотстраними, тъй като създават сериозни
затруднения или отстраняването им е технически невъзможно или икономически
нецелесъобразно /виж Решение № 157 от 8.11.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 120 от 20.06.2017 г. на ВКС по т. д. №
1032/2016 г., I т. о., ТК, Решение № 99 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., I т.
о., ТК/
Задължението на възложителя да
приеме работата се запълва съдържателно с нуждата от извършване на активни
действия – да прегледа изработеното за недостатъци и да уведоми веднага
изпълнителя при наличието на явни такива – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Според
посочената разпоредба, скрити недостътици са такива,
които съществуват, но не могат да се открият при обикновения начин на приемане
на изработеното или такива, които са се проявили по-късно, за които изрично в
закона е предвидено, че поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им /или в уговорения между страните срок/, което не е необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците – чл. 264, ал. 2, изр. 2 и 3 ЗЗД /в тази хипотеза
възражението трябва да се доведе до знанието на изпълнителя в максимално
кратък, адекватен според обстоятелствата срок/.
Ако поръчващият не направи такива възражения, работата
се счита приета, съгласно чл. 264,
ал. 3 ЗЗД – с неуведомяването за недостатъци – явни или скрити, се
преклудира възможността на възложителя да реализира отговорността на
изпълнителя за некачествено изпълнение по чл. 265 ЗЗД. За да може да търси някоя от
възможностите, предвидени в посочения
законов текст, възложителят трябва да запази правата си
по чл. 264 ЗЗД, като липсата на уведомление до изпълнителя незабавно след
откриване на видими недостатъци или появили се скрити недостатъци води до преклудиране на правата по чл. 265 ЗЗД. Законът не изисква конкретна форма, в
която следва да бъдат заявени възраженията по чл. 264, ал. 2 ЗЗД, поради което
е допустимо те да са направени и само устно /виж например Решение № 202 от
27.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 4123/2013 г., ІІ т. о., ТК/.
Следва изрично да се отбележи, че
законодателят не е въздигнал субективните възможности и познания на поръчващия
в критерий при определяне на видимия или скрит характер на
недостатъците/отклонението по смисъла на чл. 264, ал. 2 ЗЗД /т.е. те са
ирелевантни/. Характерът на недостатъците, като явни или скрити, е специфичен
за конкретното дело въпрос, който е фактически, като за решаването му е
възможно и назначаването на техническа експертиза. Настоящият съдебен състав
приема, че критерият за разграничаването на недостатъците на явни и скрити е
този, дали те могат да бъдат установени визуално чрез външен оглед на
изработеното, проверка как то функционира. Тези недостатъци, които могат да
бъдат забелязани при такава проверка са явни, а останалите – скрити. Съответно
неотстраними недостатъци са тези, които не могат да се отстранят чрез
допълнителна работа върху същия обект, а останалите са отстраними.
В контекста на изложеното и съобразявайки
вида на твърдените от ответника недостатъци и характера на възложената работа,
въззивният съд счита на първо място, че наличието на грубо боядисаните ръбове и
отклонението от предвиденото в проекта на възложителя /по отношение на
конструкцията, носещите елементи на растър конструкцията, алуминиевите профили
за окачане на аксесоарите, конзолите на рафтове, металните планки и модулите за
джанти/ са били видими, т.е. можело е да бъдат забелязани при обикновен преглед,
а и за обратното не са ангажирани данни /доказателствената тежест в тази насока
е била на ответника/ – виж Решение № 69 от 16.08.2019 г. на ВКС по гр. д №
2319/2018 г., ІІІ г. о., ГК и Решение № 677 от 20.10.2008 г. на ВКС по т. д. №
300/2008 г., ІІ т. о., ТК. Следователно посочените недостатъци/отклонение са
били обективно установими /тъй като са били проявени/ и за наличието им е
можело своевременно да бъдат направени възражения. Такива възражения обаче не
са били предявени на изпълнителя с подписването на процесните
приемо-предавателни протоколи, поради което и правата на ответника са
преклудирани с оглед правилото на чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
На следващо място, доказано е по делото,
че към момента на приемане на изработеното възложителят не е направил
възражения по отношение на състоянието на ХПЛ плоскостите, а и между страните
няма спор, че към този момент по тях не е имало дефекти. Ответникът се позовава
на проявили се впоследствие скрити недостатъци, изразяващи се в разлепване и
нацепване на плоскостите – поради влагането на некачествено или неподходящо
лепило, а изпълнителят оспорва те да се дължат на изработването, като изтъква и
други възможни според него причини за това предвид изминалия период от време от
приемането на работата до уведомяването му /което счита и за несвоевременно,
поради което и увеличаващо несигурността при установяване на причината за
недостатъците/. Настоящият съдебен състав счита, че обстоятелството дали
установеното впоследствие разлепване и нацепване на плоскостите представлява
скрит недостатък по смисъла на чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД /т.е. причинната
връзка между проявените недостатъци и некачественото изпълнение от ищеца/ е подлежало
на пълно и главно доказване от страна на ответника /чл. 154, ал. 1 ГПК/. В тази
насока по делото не са ангажирани допустими доказателствени средства. Несъмнено
е, че за изясняването на посоченото обстоятелство са нужни специални знания, но
същевременно между страните е безспорно, че процесните изделия са били унищожени
/поради което и съдът не е имал основание служебно да назначи вещо лице – чл.
195, ал. 1 ГПК/. Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели не
разполагат със специални знания, поради което и показанията им в частта им, в
която същите излагат предположения за причината за разлепване и нацепване на
плоскостите и мнения за избор на подходящо лепило /без да е ясно и какво точно
лепило е било вложено при изработването на процесните изделия/ не следва да бъдат
кредитирани. В този смисъл и при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест СГС приема, че горепосочените
твърдени от ответното дружество недостатъци не са съществували към момента на
приемане на работата.
При това положение не е налице
неизпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор, а още по-малко –
такова отклонение от поръчката или недостатъците да са толкова съществени, че
работата да е напълно негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение /респ. поправянето й да е икономически нецелесъобразно/, което
да даде правото на ответника да развали частично договора /чл. 265, ал. 2 ЗЗД/.
Работата е била приета с двустранно подписани протоколи, като не се установява
да е изпълнена с недостатъци, нито пък същите да са скрити /само в който случай
правата на ответника по чл. 265 ЗЗД няма да са преклудирани – арг. чл. 264, ал.
3 ЗЗД/. В този смисъл главният иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както законосъобразно е приел и първоинстанционният
съд.
Във въззивната жалба не са изложени
конкретни доводи срещу правилността на първоинстанционното решение в частта му по иска
по чл. 309а ТЗ. Предметът на въззивното производство,
което се разглежда по реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане
на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния
предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа
страна.
При
установените по делото фактически положения и тъй като задължението за
заплащане на процесото възнаграждение е възникнало като срочно – виж чл. 4 от
Общите условия към договора, то ответникът е в забава през процесния период и
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 1 935.22
лв. /определен по реда на чл. 162 ГПК/, както по същество е приел и СРС, чийто
правни изводи въззивният съд също споделя.
С оглед изложеното, бланкетната въззивна жалба, чийто полезен ефект по отношение
на разрешаване на спора по същество, съответно косвено преценка относно
правилността на решението на СРС в обсъжданата част, е твърде ограничен, е неоснователна. В
посочената част обжалваното решение е постановено в правилно
приложение на материалния закон и
следва да бъде потвърдено чрез препращане към мотивите му – чл. 272 ГПК.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде
осъден да заплати на ищеца действително направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 320 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАВА решението от 18.03.2019 год.,
постановено по гр.дело №35112/2017 год. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.
ОСЪЖДА „Л.Г.“ ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „В.“ ООД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един
адвокат в размер на 1 320 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/