Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/30.03.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.В, ХХХІІІ състав в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : М.
Ганева
при секретаря Т.Ч. и в присъствието на прокурора като разгледа
докладваното от председателя административно дело № 3001 по описа за 2015 год.
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните
работи/ ЗМВР/.
Образувано е по жалба на А.С.М. със съдебен адрес ***, срещу заповед № 442з-318/09.09.2015 г. на началник
на ІV РУ при ОД на МВР –В , с която на основание чл.199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “
предупреждение“ за срок от три месеца. В жалбата се твърди съществено
нарушаване на административнопроизводствените правила и неспазване на
материалния закон . Според подателя на жалбата наказващият орган не е взел предвид възраженията на М. , както
и не е обсъдил същите. Освен това издателят на акта не е спазил задължението да
събере и оцени всички доказателства с
касателство към случая. Твърди се несъставомерност на нарушението , а и
фактическото основание за издаване на заповедта
не съдържа конкретни нарушения , които да обосновават налагане на
дисциплинарно наказание. На изложените основания се иска отмяна на оспорената
заповед.
В депозирана уточняваща молба жалбоподателят
обосновава своята теза за съществено нарушаване на административната процедура
и по-специално оплакването за
бездействие по приобщаване относими доказателства с несъбрани данни по преписката за други одити и
проверки, на доказателства, посочени от държавния служител , на доказателства
за инструктиране на жалбоподателя за прилагане на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
г. Не е съобразно от издателя на
заповедта отсъствието на доказателства
за публикуване на интернет страницата на
МВР на информация за контролната
дейност с посочване на дата и час /л. 15
от делото/.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез проц.
представител поддържа оспорването на
изложените в жалбата основания като се претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски.
Ответната страна – началникът на ІV РУ при ОД на МВР-В
, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт Г Г. , който излага
становище за неоснователност на подадената до съда жалба поради
законосъобразност на атакуваната заповед . Отправя се искане за присъждане на
юриск. възнаграждение.
Съдът , след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на издадения адм.
акт , с който е ангажирана дисциплинарната му
отговорност. Предвид съдържанието на атакуваното разпореждане на
ответника по налагане на дисциплинарно
наказание е налице неблагоприятно
засягане на правната сфера на А.М. , което обуславя извод за наличие на
правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваната
заповед. Преобразуващото субективно право на оспорване е упражнено срочно, тъй
като заповедта е връчена на М. на 12.09.2015 г. видно
от отбелязването върху адм. акт / л. 2 от адм. преписка/ , а жалбата до Адм.
съд- В е подадена по пощата на 28.09.2016 г. / л. 4 от делото/ - първият
работен ден след 26.09.2015 г., който е събота. В тази връзка жалбата е депозирана в рамките на
законоустановения 14-дневен срок от датата на съобщаване на адм. акт.
Тъй
като издател на оспорения адм. акт е началникът
на ІV РУ – В , жалбата е адресирана до Административен съд гр. В като
териториално компетентния
административен съд по критериите на чл.133 от АПК. В контекста на изложеното
жалбата на А.М. е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е
неоснователна поради следните съображения:
Дисциплинарното производство е образувано с издаването
на заповед № 742з-299/01.09.2015 г. от н-ка на ІV РУ при ОД на МВР гр. В , с
която е разпоредена проверка срещу
действията на мл. инспектор А.С. М. –
мл. автоконтрольор при ІV РУ-В с цел
установяване извършване на дисциплинарно нарушение. Проверката е с определен
срок – до 10.09.2014 г. /л.3 от преписката/.
Посоченото в заповедта основание за проверката е
изпратена по компетентност докладна записка №8121р-31742/19.08.2015 г. от
инспектор при дирекция „ Инспекторат” –МВР, в която се сочи , че извършена
проверка на автопатрул 414 в състав: мл.
автоконтрольори Д.А. и А.М. , на
12.08.2015 г. в 15.25 ч. на южен пътен
възел – входа на гр. В, на 100 м. от началото на Аспаруховия мост , констатира
осъществена дейност по пътен
контрол със служебен автомобил „Опел Астра”
с рег. № В 53 13 РН без да е
поставен пътен знак Е-24 . В заключителната й част се предлага изпращане
по компетентност на директора на ОД на МВР-В , който след получаването й я препраща на началника на ІV РУ / л. 9 от
преписката/.
Установените факти са по повод изпълнение на издадена
заповед от министъра на вътрешните
работи от 07.08.2015 г. с цел установяване на създадената организация и
изпълнение на МЗ № 8121з-873/24.07.2015
г. / л. 11 от преписката/.
Във връзка с разпоредена от ответника проверка на
01.09.2015 г. е връчена покана на жалбоподателя за даване на обяснения / л. 14
от преписката/ и такива са депозирани на
03.09.2015 г. / л. 15-16 от преписка/. М. не оспорва факта, че с колегата си Д. А. са били на южен пътен възел , но твърди,
че не са заснемали на видеоклип преминаващите автомобили в пътния участък, въпреки че камерата е била включена, защото не е работела в режим на заснемане .
Жалбоподателят посочва, че командирът на отделението К.К. е
поставил задача на Д. А. да
провери броя на заснетите клипове.
Поради тази причина М. е преглеждал клиповете от началото на седмицата,
съхранени в паметта на техническото средство , за да се попълнят
статистическите данни. В обясненията се сочи, че точно в момента на проверката
от служителите на дирекция „Инспекторат” при МВР М. и А. са проверявали
клиповете на камерата . Мястото на престой на служебния автомобил се сочи като
обичайно такова за превенция / л. 15-16 от преписката/. Абсолютно идентични
сведения за случая дава Д.А. / л. 27-28
от преписката/.
В депозираните
писмени обяснения на 03.09.2015 г. от К.К. – началник отделение „Пътен контрол”
при ІV РУ се съдържа информация, че съгласно
ежедневната форма на отчет автопатрул 414 на 12.08.2015 г. за времето от
15.20 ч. до 17.00 ч. е следвало да се намира на точка за контрол на ул. Дряновски манастир” в кв. ////” на гр.
В , а не на южен пътен възел и няма спомен да е разрешавал промяна на график
, като и да е изисквал от М. и А. да му предоставят данни за заснетите клипове
пред този ден / л. 19 от преписката/.
В приложената към преписката ежедневна форма за отчет за 12.08.2015 г. към 15.05ч. е
вписано местонахождение на автопатрул в състав: А.М. и Д.А., южен пътен
възел. В тази форма е документирана
тяхна проверка от служители на дирекция „Инспекторат” при МВР в 15.25 ч. / л.
20 от преписката/.
Според утвърдения часови график на нарядите на ”Пътен
контрол” при ІV РУ за 12.08.2015 г. точката за контрол за времето от 15.20 ч.
до 17.00 ч. е ул. „Дряновски манастир” /
л.22 от преписката/.
Видно от приложения към преписката пътен лист за местонахождение на полицейския автомобил с
рег. № В 53 13 РН на датата 12.08.2015 г. и по –специално времето от 15.00 ч.
до 16.04 ч. този автомобил е престоявал
на 356 м. от ул. „Нарва „ № 18 в кв. //// / л. 24-26 от преписката/.
Писмени обяснения е представил и Й.В. И., който на 12.08.2015 г. е замествал
началника на „ОП” при ІV РУ , посочвайки , че при посещаване на мястото на
нарушението- южен пътен възел, около
15.30 ч. , е видял поставен пътен знак Е
24 на около 50 м. преди полицейския автомобил , забелязал е включената камера
на техническо средство за контрол. Проверените полицейски служители А.М. и Д.А.
, са обяснили, че са в този пътен участък „ за да работят за скорост” поради
много ПТП-та предходните дни. От
проверяващите длъжностни лица И. е узнал , че автопатрулът не е бил на точката
за контрол съгласно часовия
график и мястото им не е било означено с пътен знак Е 24 / л. 23 от
преписката/.
На 09.09.2015 г. дисциплинарно разследващият орган въз
основа на събраните писмени доказателства е изготвил писмено становище за
извършено дисциплинарно нарушение, обосноваващо ангажиране на дисциплинарна
отговорност по чл. 194, ал.2 т.1 , чл. 197, ал.1 т.2 и чл.199, ал.1 т.5 от ЗМВР
/ л. 5-6 от преписката/. Установените факти и техният анализ от разследващия
орган се обективират и в обобщена
справка , връчена на жалбоподателя на 07.09.2015 г. / л. 7-8 от преписката/.
След запознаване със събрания доказателствен материал
и становището на помощния орган началникът на ІV РУ –В на 09.09.2015 г. е издал
заповед, с която е наложил на А.М.
дисциплинарно наказание „ предупреждение” за срок от 3 месеца , тъй като на
12.08.2015 г около 15.25 ч. е извършил
пътен контрол на скоростен режим
с камера TFRM №601 без да е
обозначил мястото с пътен знак „Е 24“ , нарушавайки чл. 7, ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Видно от представената по делото извадка от
дневника за получени и предадени сигнали
и разпореждания в оперативната дежурна част
на ІV РУ-В на 12.08.2015 г. в 15.04 ч. е вписано разрешение по
радиостанция автопатрул 414 да работи на южен пътен възел / л. 102-104, 112-113
от делото/.
Според
изготвената кадрова справка А.М. е назначен като полицай на 05.09.1997 г. и към
датата на издаване на обжалваната заповед е изпълнявал длъжността „младши автоконтрольор” ІІ степен
в група „ Охранителна полиция” при ІV РУ на ОД на МВР гр. В / л. 28 от делото/.
Според типовата длъжностна характеристика за тази длъжност служителят
е длъжен да познавана ЗДвП и
издадените на негова основа поднормативни актове / раздел V „ Други специфични
изисквания „ / л. 31-32 от делото/.
М. се е запознал с тази длъжностна
характеристика на 14.06.2013 г. / л. 30 от делото/.
Като
служител на МВР жалбоподателят е награждаван
с колективна парична награда по
изпълнение на заповед № К-1255/03.03.2010 г. на министъра на МВР и „писмена
похвала” със заповед № К-624/05.11.2014
г. на директора на ОД на МВР-В .
Жалбоподателят е наказван три пъти за нарушения на служебната
дисциплина. Заради загубена полицейска карта и полицейски знак му е наложено
наказание „ порицание” за срок от 6 месеца със заповед № 43/14.05.2010 г. на
началника на ІV РУ-В. Поради извършено нарушение по чл. 224, ал.2 т.1 и чл.226,
ал.1 т.2 от ЗМВР на М. е наложено дисциплинарно наказание ” писмено
предупреждение” за срок от три месеца със заповед № 192/16.06.2011 г., а същото
дисциплинарно наказание , но за срок от 6 месеца му е наложено поради пропуски
в изучаването и прилагането на
разпоредбите , касаещи служебната дейност със заповед № 160/05.11.2012 г. / л.
72-77 от делото/ .
От разпита на свидетеля К.К. –командир на отделение към звено „ Пътен
контрол „ при ІV РУ-В , се установи, че часовият график е задължителен за
наряда и всяко едно отклонение от него
трябва да бъде вписано в дежурната част
на ІV РУ и да бъде получено разрешение от оперативния дежурен на
полицейското управление. Свидетелят не знае за подобно разрешение и вписване за
отклонението от графика на 12.08.2015 г. за жалбоподателя. Даване на подобно
съгласие е необходимо и свидетеля като негов командир , но на посочената дата К.
не е бил работа, понеже е придружавал в болница своята дъщеря. Свидетелят определя местата за пътен контрол
всеки последен ден от седмицата и тази информация се изпраща за оповестяване на
интернет страницата на ОД на МВР-В. К.
твърди, че няма практика в ІV РУ-В полицейски служители да застават на пътя само
с цел превенция, но не и да засичат за скорост . При извършване на пътен
контрол пред полицейския автомобил трябва да се постави пътен знак „Е 24” .
Заснетите видеоклипове от камерата се прехвърлят на флаш памет , която му се
предава заедно с протокол- приложение № 10 по Наредбата от 2015 г. Според К.
трябва непрекъснато да се проверява след всеки клип качеството на заснетото
като камерата може едновременно да
заснема и да проверява записите
от техническото устройство . А.М. и Д.А. са запознати с Наредба №
8121з-532/2015 г. и през лятото на 2015 г. автопатрулите са работили по нейните
правила. Свидетелят твърди , че заснетите клипове остават в паметта на
техническото средство до нейното запълване. К. сочи, че ако автопатрул не спази
часовия си график и не уведоми дежурния оперативен , следва наказание.
Разпитаният Й. И., който е замествал
началника на група „ Охранителна
полиция” към ІV РУ- В към датата 12.08.2015 г. , сочи че посещавайки мястото на
нарушението, е установил , че служебният автомобил на М. се е намирал на около
300 м. от ул. „Дряновски манастир” в кв. //// на гр. В . Камерата във
автомобила е била включена , но не е могъл да провери дали има заснети клипове.
При промяна на утвърдения график на наряда е необходимо да се докладва на оперативния дежурен на
полицейското управление за промяната в маршрута. Жалбоподателят и А. са
поискали подобно разрешение и според свидетеля този факт е бил установен след
справка от ОДЧ по-късно през деня на проверката.
От разпита на свид. Д.А. се установи, че на 12.08.2015 г. между 8.30 ч. и 10 ч. заедно с жалбоподателя
са извършили пътен контрол като са заснели клипове , а следобеда са застанали
на около 150 м. преди Аспаруховия мост в посока гр. В „за превенция” , за да
гарантират спазване на допустимата скорост на движение в този участък , който е
с много пътни произшествия. М. и А. са
били в служебния автомобил и тъкмо са включили техническото средство, за да проверят
заснетите от сутринта клипове , когато са се появили служители на Дирекция „
Инспекторат” при МВР . На въпроса на проверяващите защо е пусната камера без да
е поставен пътен знак „Е 24” те са отговорили, че те не заснемат, а само
проверяват заснетото. След това е бил извикан техният ръководител- свид. Й.И. . А. заявява , че камерата е работила в режим „ проверка на клиповете”,
, а не на „ запис”, както и че тя може
едновременно да изпълнява и двете функции , но техният автопатрул не го
практикува. Според утвърдения график на наряда е следвало да бъдат на ул.
„Дряновски манастир”, но са се обадили на оперативния дежурен и след като са
получили разрешение , са се насочили към южния пътен възел за „превенция”.
Свидетелят твърди, че по разпореждане на свид. К. преди да прехвърлят заснети клипове на флаш памет следва да ги
прегледат и след това се съставят протокола за предаване на същите . А.
заявява, че в деня на проверката К.К. му
е разпоредил да се проверят заснетите
клипове.
От допълнителния разпит на свид. А. в съд. заседание на 15.06.2016 г. се
установи, че процесната камера в служебния му автомобил може да работи като на
екрана й се визуализират преминаващите автомобили без да е зададена скорост за
проверка и без да записва . Ако същата работи на автоматичен режим при
едновременно преминаващи два автомобила е невъзможно да се установи чия е
скоростта на движение и поради тази причина се работи на ръчен режим като тогава камерата записва само
когато се натисне бутона „ С” и в рамките на 15 секунди след неговото
натискане т.е. по време на записа , е възможно
той да бъде изтрит.
При проведената очна ставка между свидетелите К.К. и Д.А. първият от тях
потвърди твърдението на А. за съществуваща практика в ІV РУ-В за престой на
полицейските патрули на пътя без да
извършват проверка за скорост. При очната ставка К. поддържа своето твърдение,
че на 12.08.2015 г. не е разпореждал на Минков и А. да проверят заснетите
клипове , а свид. А. заявява , че К. е разпоредил не на него, а на М. за
подобна проверка.
Разпитаният свидетел П. С С. сочи,
че през м. август 2015 г. е бил командирован
с колеги да извърши проверка на ОД на МВР гр. В и по-специално на служителите на „Пътен
контрол” . При преминаване по Аспаруховия мост в посока изхода на гр. В той е
видял паркиран полицейски автомобил срещу посоката на автомобилите, влизащи в
града и до него е бил спрян друг автомобил. Проверяващите са продължили и след около километър са успели да обърнат
посоката на своето движение като са се насочили към полицейския автомобил. Пред
същия не е имало поставен пътен знак „Е 24” . Свидетелят е доближил полицейската
кола и през смъкнатото стъкло на предната
дясна врата и видял , че работи камерата, на която си виждат
преминаващите превозни средства. С. се е представил и е поискал информация от
кое полицейско управление са М. и А. и каква дейност осъществяват. Получил е
отговор, че извършват превантивна
дейност на пътното движение и че няма поставен пътен знак „ Е 24” , понеже камерата в момента не заснема
нарушители . В багажника на полицейския автомобил е бил открит такъв пътен
знак. След проведен телефонен разговор с
ІV РУ-В на място е пристигнал офицер от
това районно управление – ръководител на автопатрула. Според С. при включена
камера се извършва автоматичен запис на всеки автомобил, който се движи с
по-висока скорост от въведената за проверка. Това техническо средство работи
само ако му е зададена скорост за проверка като не е възможно едновременно
камерата да записва и да се проверят заснети клипове. С. сочи,
автоконтрольорите нямат задължение да проверяват заснетите клипове на място .
Тази дейност се извършва от други полицейски служители. Проверяващите лица са
констатирали разминаване в часовия
график на М. и А. , които са уведомили
оперативната дежурна част на ІV РУ-В за промяната в своя маршрут.
При допълнителния разпит на свид. С. в съд. заседание на 15.06.2016 г. той
поддържа своята теза, че не е възможно камерата да работи без да е
зададена скорост за проверка . Той
твърди, че на дисплея на техническото средство на служебния автомобил на М.,
когато го е доближил, е имало въведени
данни за контролирана скорост и на ограничение на скоростта, но няма точен
спомен за техните стойности.
При извършената очна ставка между свидетелите Д.А. и П.С. първият от тях поддържа своята
теза, че техническото средство „TFR1-M” може да работи без да проверява
за скорост и да записва , докато свид. С.
отрича подобно твърдение.
Според
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза при стартиране на
стационарен работен режим на работа на
мобилната система за видеоконтрол
„TFR1 M” , когато на екрана на техническото
средство се визуализират преминаващи превозни средства, автоматично се
зарежда максималната допустима скорост
, зададена при предходното използване на системата. Процесното техническо средство извършва
проверка за скорост в диапазона от 20 км/ч до 255 към/ч като в съд. заседание вещото лице сочи, че е
възможно въвеждане на скорост и под 20 км/ч, но при нейно превишение системата
не извършва запис на превозното средство . Този обхват за контрол се дължи на
факта , че в прозореца „ Ограничение” системата
приема настройки от 1 до 200 км/ч на максимално допустимата контролирана скорост и от 0 до 50 км/ч на
максимално допустимото превишение в
прозореца „ Допуск”. Мобилната система има два режима на работа: единично и
непрекъснато излъчване. Когато се надвиши
контролираната скорост при режим
на непрекъснато излъчване запис се
стартира автоматично, докато при единичното излъчване е необходимо операторът
да натисне бутон „ С”- „Въведи” и след
това бутона „Съхрани”. Възможно е да не се извърши запис на превозно
средство с превишение на скоростта при режим на непрекъснато излъчване , ако посоката на радарния лъч не съответства на посоката на движение на превозното средство ,
а при единичен режим -ако устройството не е
стартирано. И при двата режима на работа
на системата след стартиране на запис е възможно той да бъде преустановен с
натискане на бутона „ Стоп клип” до
определено време след старта , но веднъж
създаден и съхранен запис в системата
не може да бъде изтриван от оператора на устройството. При задействане на функцията „Преглед на
клипове” няма визуализация на моментната пътна обстановка на екрана на системата .
Според
техническото описание и инструкцията за експлоатация на „ TFR1-M”
при натискане на бутона „ Стоп клип” се преустановява съхранението
на клипа и този бутон е активен , докато трае записът на клипа / л. 160 от делото/.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искане за провеждане на
контрол за законосъобразност на издадена заповед от началника на районно
управление на МВР- , с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
“ по чл. 197, ал.1 т. 6 от ЗМВР на „младши автоконтрольор“ при ІV РУ-В. Правилото
на чл. 204 , т.4 от ЗМВР гласи, че наказания по чл. 197, ал.1 т. 1-3 от същия
закон се налагат от служители на
ръководни и висши ръководни длъжности.
Началникът на полицейско управление към Областна дирекция на МВР е ръководна
длъжност и поради тази причина този адм. орган разполага с право и задължение
да налага дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение“ на служители
от управлението, което ръководи.
В обобщение издателят на оспорената заповед
притежава материална , териториална компетентност и такава по степен.
Съдът
счита, че няма допуснати съществени
нарушения на разписаната административна процедура , които да са дали отражение
върху съдържанието на издадената заповед.
Обжалваната заповед е издадена при спазване на
процесуалните срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, тъй като дисциплинарното
наказание е наложено на 19.09.2015 г. преди да се изтекли два месеца от откриване на нарушението /
01.09.2015 г. предвид заповед за
извършване на проверка №
742з-299/01.09.2015 г. на началника на ІV РУ и по аргумент на чл. 196, ал.1 от ЗМВР/ и една година от извършване на същото на 12.08.2015 г.
В проведеното дисциплинарно производство е спазено правилото на чл. 206
от ЗМВР , тъй като обжалваната заповед е издадена след като на М. е било осигурено упражняване на процесуално право по
депозиране на писмени обяснения. С представяне на такива обяснения той е
изразил своята позиция по данните от
справката . Не се релевира неспазване на правата по чл. 207, ал.8 от ЗМВР , а и
съдът не констатира тяхно нарушаване.
Неоснователно е оплакването на М. за необсъждане на
всички доказателства от ответника, тъй като не се посочва кое конкретно
доказателство не било обект на анализ от дисциплинарно наказващия орган. .
Оспорващото лице счита за съществено процесуално
нарушение некредитирането на неговите писмени обяснения от адм. орган, но
подобно задължение за наказващия орган не съществува . Той е длъжен да се
произнесе по въпроса за съществуването на дисциплинарно нарушение не въз основа
на писмените обяснения на държавния
служител, а базирайки се на целия събран доказателствен материал като
необосноваността на решението на органа за извършено дисциплинарно нарушение
рефлектира върху материалната законосъобразност на издадения адм. акт.
Жалбоподателят счита, че адм. орган не е събрал и оценил
данни от одити и други проверки , както и доказателствата , посочени от държавния служител . Това оплакване
възпроизвежда съдържанието на разпоредбата на чл. 206, ал.4 от ЗМВР . М. не
твърди за извършени конкретни предходни одити или негови проверки и поради тази
причина не е следвало да се събира подобна информация за нуждите на
дисциплинарното производство.
Освен това в хода на проведеното адм. производство М. не
е сезирал ответника с искане за събиране на конкретни доказателства,
включително и с депозираните негови
писмени обяснения , което допълнително обосновава заключение за неоснователност на оплакването.
В уточняващата молба от 05.11.2015 г. А.М. твърди
бездействие на ответника по събиране на д-ва за издадено разпореждане от
висшестоящ ръководител за провеждане на контролна дейност за датата и часът на
нарушението , за предварително оповестяване на интернет страницата на МВР на
мястото на нарушението като място за контрол с АТСС , за запознаване на наказания служител с Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. Изтъкнатите мотиви на оплакването не сочат за негова
основателност. Не е било спорно между страните , че няма издадено разпореждане
от висшестоящ ръководител за провеждане
на пътен контрол и за липса на разгласяване
на интернет страницата на МВР на южен пътен възел при входа на гр. В
като място за контрол на 12.08.2015 г. , 15.25 ч. Поради тази причина не е била необходима процесуална
деятелност от страна ответника по събиране на доказателства в тази насока.
На следващо място, в хода на дисциплинарното производство
М. не твърдял, че не е запознат с Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. ,
респективно със задължението да се постави пътен знак „ Е 24“ на мястото за
контрол с АТСС. Затова не е било нужно органът да събира данни по проверка на
това обстоятелство.
Към датата на постановяване на обжалваната заповед А.М. е изпълнявал длъжността „ младши
автоконтрольор“ . Видно от типовата
длъжностна характеристика за тази длъжност и по-специално в раздел V „Други
специфични изисквания“ е включено задължение
служителят да познава Закона за движение по пътищата и издадените на
негова основа поднормативни актове.
Посочената Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е издадена на основание чл. 165, ал. 2 от ЗДвП . М. се е
запознал с длъжностната характеристика на 14.06.2013 г. , който факт е
удостоверяван с негов подпис /л. 30 от делото/ . След като по тази
характеристика всеки младши автоконтрольор е длъжен да познава посочената
наредба, за да може да изпълнява своите служебни задължения , личното бездействие по изпълнение на това задължение
не е годно правно основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност.
Освен това свидетелят К.К. , пряк ръководител на М. и А.,
сочи за запознаване на служителите, осъществяващи пътен контрол , с правилата на цитираната наредба / л. 88 от
делото/.
На следващо място, не е налице незнание на М. за
задължението по поставяне на пътен знак „ Е 24“ при работа с АТСС предвид
представения по делото протокол по чл.
10 от Наредбата от 12.08.2015 г. / деня на нарушението/ за времето от 08.00 ч. до 09.00. ч. на автопатрул
414 в състав : А.М. и Д.А., в който е вписано, че във връзка с осъществената контролна дейност 5 часа преди
проверката е бил поставен преносим пътен знак „Е 24“ /л. 121 от делото/.
Изложените фактически обстоятелства навеждат на заключение, че М. е знаел за
необходимостта по обозначаване на мястото за контрол с цитирания пътен знак .
Съдът счита, че оспореният адм. акт отговаря на изискванията за форма
на заповедта по налагане на дисциплинарно наказание, зададени в чл. 210 от ЗМВР, тъй като съдържа информация за извършителя на нарушението; за място ,
време и обстоятелства за неговото реализиране; за нарушените разпоредби;
за доказателствата въз основа, на които
е установено нарушението; за правното основание и за наказанието; за срок и
орган, пред който може да се обжалва заповедта . Лишено от основание е оплакването
на М. за бланкетно посочване на фактическо основание, тъй като в достатъчна
степен на яснота са посочени данни за дата и място на извършване на нарушението
, обстоятелствата , при които е реализирано , начина на неговото осъществяване
с индивидуализация на съставомерните му
признаци.
Изследвайки материалната
законосъобразност на издадената заповед съдът е задължен да извърши
проверка на съществуване на фактическите
основания за издаване на оспорената
заповед. В конкретния случай това изисква проверка дали А.М. е извършвал контрол за скоростен режим
с автоматизирано техническо
средство без обозначаване на
мястото с пътен знак „ Е 24“ на 12.08.2015
г. , 15.25 ч. на южен пътен възел при входа на гр. В .
Не се спори между страните , че към момента на проверката
от Инспектората на МВР жалбоподателят и
неговия колега Д.А. не са били на точката за контрол по утвърдения им часови
график на патрула, а са се намирали на южен пътен възел при входа на града.
Отклонението от графика е станало след разрешение от оперативния дежурен
служител при полицейското управление, документирано в дневника на ОДЧ на ІV РУ-В
.
Безспорен факт е , че при проверката на автопатрул №
414 в състав : А.М. и Д.А. , на 12.08.2015 г. пред полицейския автомобил
не е бил поставен пътен знак „ Е 24“. Няма спор и относно факта, че към момента
на проверката мобилното автоматизираното техническо средство в полицейския
автомобил е било включено и че няма съхранена информация за заснети превозни
средства с превишена скорост
непосредствено преди проверката.
Безспорен факт е липсата на издадена заповед на
автопатрул 414 за провеждане на пътен контрол на южен пътен възел и отсъствие
на разгласяване на това място като място за контрол с АТСС на интернет
страницата МВР, но липса на такова разпореждане , на оповестяване на мястото по
електронен път и на съхранени записи за установени нарушения не налагат извод
за неосъществен пътен контрол с АТСС от жалбоподателя, дори и в нарушение на
нормативните правила .
В дадените писмени обяснения до дисциплинарно наказващия
орган М. твърди, че към момента на проверката на служителите от Инспектората към
МВР двамата с А. са проверявали
заснетите клипове от началото на седмицата по разпореждане , дадено на А. от
командира на отделението - свид. К.К..
Идентично твърдение се съдържа и в писменото сведение на Д.А. , приложено към
адм. преписка, но същото е недостоверно, тъй като при разпита на К.К. в
съдебното производство и при проведената негова очна ставка с Д.А. той отрича
да е давал подобно разпореждане . Истинността на твърдението на М. допълнително
се опровергава от показанията на колегата му А. при очната ставка с К., понеже
заявява различен факт – че К. е дал разпореждане за проверка на записите не на него, а на А.М..
А. като част от екипа на автопатрул 414 също е наказан по
дисциплинарен ред за същото нарушение като издадената заповед е обжалвана по
съдебен ред / адм. дело № 3000/2015 г. по описа на Адм. съд В/ и този служебно
известен факт съобразен с противоречивите му показания навежда на заключение за
необективността им поради заинтересованост на този свидетел.
На следващо място, нелогично е даването на разпореждане
за проверка на заснети клипове от мобилното автоматизирано средство за
работната седмица след като информацията
от предходните заснемания на АССС се
съхранява на компютърна конфигурация в звено „ Пътен контрол“ на полицейското
управление . Съгласно чл. 10, ал.2 от Наредба № 8121з—532/12.05.2015 г. при
всяко използване на АТСС се попълва протокол, в който се вписва броя на установените нарушения,
които се свалят на флащ памет . Същите /протокол и флаш памет/ след края на
работната смяна на автопатрула се предават на свид. К. , който като пряк
ръководител, ги прехвърля на компютърната конфигурация , където се
съхраняват до приключване на
административнонаказателната преписка съобразно изискването на чл. 16 от
Наредбата.
Неправдоподобна е версията на М. за проверка на заснетите клипове
непосредствено преди проверката предвид свидетелските показания на П.С.,
полицейският служител извършил същата ,
според който при приближаване на автомобила на екрана на АТСС са се виждали
движещите се в зоната на обхват на камерата автомобили , което е невъзможно при
режим по проверка за заснети клипове.
Истинността на това твърдение на свидетеля се потвърждава от
заключението на назначената съдебно-техническо експертиза , сочещо че при задействане на функцията „Преглед на
клипове” на АТСС няма визуализация на моментната пътна
обстановка на екрана на системата . Именно поради недостоверност на
твърдението на М. при допълнителния разпит на св. Д.А. в съд. заседание на 15.06.2016 г., този
свидетел заявява нов факт- към момента
на проверката той и М. не са проверявали клипове, а всъщност са имали подобно
намерение, осуетено от проверяващите.
По изложените
по-горе съображения съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя и
счита за доказан твърдяния от ответника факт по осъществен пътен контрол от М.
и А.. Свидетелят П.С. сочи, че на екрана на мобилната система за видеоконтрол в
автомобила са се виждали приближаващите автомобили , както и зададени стойности
на контролирана скорост и на ограничение
на скоростта без да има спомен на точните
числа. Според този свидетел процесното техническо средство не може
да работи , ако няма зададени параметри
на скорост , за които да следи. Истинността на това твърдение се доказва от
заключението по т.1 на назначената съдебно-техническа експертиза, според което
след стартиране на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M“ , когато на екрана й се
визуализират преминаващите автомобили в зоната на наблюдение, тя автоматично
зарежда максимално допустимата скорост
за контрол при предходното нейно използване
. Дори при стартиране на промяна в тези стойности чрез натискане на бутона“ С“
– „ Въведи“ системата се управлява от предходните параметри за скорост . Освен
това системата може да засича и скорост на движение под посочения диапазон от
20 км/ч до 250 км/ч по техническото описание и инструкцията за употреба, но тогава
не прави запис .
Тези данни навеждат на заключение, че щом мобилното
автоматизирано техническо средство е било включено, респективно било е в
работен режим, същото е проконтролирало скоростта на движение на преминаващите
превозни средства. По този начин М. като оператор на тази мобилна система е
извършил пътен контрол , но без да обозначи мястото с пътен знак „ Е 24“
съобразно чл. 7 , ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Липсата на създаден и съхранен запис на установени
нарушения не изключва факта на извършен пътен контрол , тъй като според
заключението по СТЕ на вещото лице , чиято компетентност не е оспорена от
страните, процесната мобилната система за видеоконтрол има два работни
режима: автоматичен и ръчен режим като и при двата режима след стартиране
на запис той може да бъде спрян от оператора на устройството с натискане на
бутон „ F“ – „ Стоп клип“ и прекъсването
на записа осуетява неговото записване в паметта на АТСС. Това становище на
експерта се потвърждава от данните на
техническото описание и инструкция за употреба на системата за видеоконтрол , в
който писмен документ се посочва, че при активиране на бутона „ Стоп клип“ се преустановява съхранението на клипа като този бутон е
активен само докато трае записа на клипа
/л.160 от делото/ . В този контекст се налага извод, че след като е било
включено АТСС в полицейския автомобил,
същото е засичало по зададена допустима скорост всяко преминаващо превозно средство . По
този начин М. по време на работната му смяна е извършвал контрол за скорост ,
която дейност е част от служебните му задължения. Тъй като мястото и датата на
проверката не са били включени в нарочна заповед за място и време за пътен
контрол с АТСС и не са били оповестени в средствата за масово осведомяване , осуетяване на
документирането на проверка за превишена скорост , реализирана в разрез със
законовите изисквания , е било възможно чрез преустановяване на съхранението им
в паметта на техническото средство чрез функцията „ Стоп запис“ , докато трае
самия запис от 1 до 15 / 30 сек.
Изложените правни разсъждения обосновават извод за
извършено дисциплинарно нарушение от М. по чл.199, ал.1 т. 5 , предл. второ от ЗМВР - пропуски в прилагането на разпоредбите , регламентиращи служебната
дейност. Съгласно посочената правна
норма за подобно дисциплинарно нарушение се предвижда дисциплинарно
наказание „ писмено предупреждение“.
Такова наказание е постановено с обжалваната заповед като неговият срок е
минималния , посочен по чл. 199, ал.2 от ЗВРР и сочи за произнасяне на
дисциплинарно наказващия орган съобразно
нормативната регламентация.
В обобщение атакуваната по съдебен ред
заповед по налагане на дисциплинарно наказание е законосъобразен
административен акт и не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК , поради
което подадената срещу нея жалба от А.М. следва да се остави без уважение.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 143 , ал.4 от АПК съдът
следва да уважи своевременно направеното искане от ответната страна за
присъждане на юриск. възнаграждение , което по аргумент на чл.8, ал.2, т.3 от
Наредба №1/2004 г. следва да бъде в
размер на 400 лв. , както и да
постанови възстановяване от А.М. на платен
хонорар на вещото лице от бюджетните средства на Адм. съд гр. В в размер на 200
лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК
Административен съд гр. В
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.С.М. със съдебен адрес ***, срещу заповед № 442з-318/09.09.2015 г. на началник
на ІV РУ при ОД на МВР –В , с която на основание чл.199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание “
предупреждение“ за срок от три месеца.
ОСЪЖДА А. С.М.
с месторабота Четвърто полицейско управление гр. В , ЕГН ********** да заплати
на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. В сумата от 400 /четиристотин/ лв., представляваща
дължимо юриск. възнаграждение .
ОСЪЖДА А. С.М.
с месторабота Четвърто полицейско управление гр. В , ЕГН ********** да заплати
по банковата сметка на Административен
съд гр. В за държавни такси сумата от 200 /двеста / лв. представляваща платен хонорар на вещо лице по назначена съдебна
експертиза .
Съдебното решение подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от датата на уведомяване на страните с препис от съдебното
решение.