Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-28 Година 2018, 19.04.
Град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански състав
На
двадесети март две
хиляди и осемнадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар:
Жанета Граматикова
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 290 по описа за
2018 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба от З.С.Д.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж. к. „М. Р.“, бл. ***, вх. *, ет.*, ап. *, чрез
адвокат Любомир Цветков от БАК и съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Адам Мицкевич“
№ 3, ет. 1, офис 3, против решение №1721/27.10.2017 г., постановено по
гр. дело № 7215/2016
г. по описа на БРС, в частта с която
съдът е отхвърли претенцията над уважения размер до предявения иск от
46 000 лева. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил „ВМ
АУТОМЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Искър, бул. „Искърско шосе“ №7, Търговски център „Европа“, сграда 8,
представлявано от Илия Димитров Йовчев и Славчо Петров Парушев, да заплати на
въззивника сумата от 3750 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди - болки, страдания и стрес в резултат на трудова злополука,
настъпила на 16.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 383,15 лв.,
представляваща част от направените от ищеца разноски по делото, съответна на
уважената част от иска, като е отхвърлил иска в останалата му част над уважения
до предявения размер от 46000 лева.
Недоволство
от така постановеното съдебно решение в отхвърлителната му част изразява
въззивникът, който счита постановеното решение в обжалваната му част за
неправилно и необосновано, поради противоречия с материалноправни и
процесуалноправни разпоредби. Моли съда да го отмени в обжалваната му част.
Излага подробни съображения.
В
срока предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
въззиваемото дружество чрез адв. Мартина Чучукова, с който счита постановеното
решение за правилно, и съобразено с фактическата и правна обстановка по делото.
Моли съда да го потвърди и присъди направените по делото разноски. Излага
съображения.
От
третите лице-помагачи по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от Миролюб Иванов
и Вася Кокинова-Моллова - Изпълнителни директори, чрез юк. Геновева Стоянова, с
който счита подадената въззивна жалба за неоснователна и необоснована. Моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Не
е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач „Ай Енд
Джи Иншурънс Брокерс“ ООД.
Предявените искове пред районния съд са с правно
основание чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че въззивникът З.Д. на 21.09.2010 г. е сключил с
въззиваемото дружество трудов договор №36 от същата дата, по силата на който е
назначен на длъжността „С. и., НКПД 21456015“, с месторабота в гр. Бургас, като
в последствие е сключил допълнително споразумение от 21.06.2011 г. на
длъжността „С. и./и., к. и., НКПД 21446023“. След това, на 18.07.2011 г. е
преназначен на длъжността „С. и./и., е. м. и а.“.
На
16.07.2013 г. при изпълнение на работа в гр. Сливен на строителен обект –
производствено предприятие на фирма „Я. – България“ ЕООД въззивникът е бил
изпратен заедно с двама свои колеги, когато възниква процесната трудова
злополука, изразяваща се в преминало през тялото на З.Д. електрическо
напрежение при извършване на дейност при стягане на клемите в турбинен сектор,
при което последният е паднал от машината на покрива на обекта. По делото е
представен Протокол № 3/05.06.2014 г. на Комисия по чл.58 от КСО, от който е
видно, че действително „при работа по стягане на клемите на ел. захранване на
вентилатор на климатична машина, въззивникът е попаднал под напрежение, по
тялото му е преминал електрически ток, след което напрежението е спряло и той е
усетил, че пада от машината. След като паднал, усетил силна болка в дясно рамо,
гръб и таз.“ В т.6 от протокола са констатирани отклонения от нормалните
действия и условия при работа, като е посочено, че въззивникът Д. не е извършил
проверка за отсъствие на напрежение, както и, че спрямо него не е проведен
начален инструктаж и инструктаж на работното място на обекта.
Установено
е, че след злополуката въззивникът е изпитвал силна болка, бил е обездвижен и в
полусъзнание, ръцете му са били обгорели. Откаран е в спешен медицински център
гр. Сливен, където са му дали обезболяващи медикаменти. След връщането на
групата в гр. Бургас, ищецът е посетил спешния център в града и въпреки
предписанията за хоспитализиране, е отказал и се е прибрал в дома си.
Въззивникът
се е свързал с личния си лекар, който е вписал първоначално инцидента в журнала
като трудова злополука, но по настояване на прекия началник на Д., инцидента е
бил описан като битов. След това издаденият му болничен лист от 23.07.2013 г. е
за битов инцидент. На 14.09.2013 г. въззивникът е постъпил в МБАЛ Черноморска –
Бургас, а е изписан на 20.09.2013 г. Посочената диагноза е „Луксация на С7 –
Тх1. Травматична дискова херния С7 - Тх1“ Последвала е оперативна интервенция
по отношение на шийните прешлени и страната е изписана от болницата с указание
да носи шийна яка два месеца. По твърдения на въззивника, същият е бил
неработоспособен за периода от 16.07.2013 г. до 21.05.2014 г. Поради прекомерна
употреба на лекарствени средства, обездвижване, хипертонична болест, общото му
здравословно състояние се влошило, което е довело до неколкократни посещения на
болнични заведения, подробно описани в извършената пред първата съдебна
инстанция комплексна съдебномедицинска и съдебно-психиатрична експертиза.
По
делото е представено разпореждане на НОИ от 16.06.2014 г., с което злополуката
е призната за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 от КСО, издадено е решение на
ТЕЛК като е определена 58% трайно намалена работоспособност за една година.
Това решение е отменено от НЕЛК, която е върнала решението за ново произнасяне
на ТЕЛК. С новото решение от 12.10.2015 г. ТЕЛК е приела, че трайно намалената
работоспособност на ищеца е 52% с период от две години.
При разглеждане на делото на първа съдебна
инстанция, освен посочената по-горе съдебномедицинска експертиза изслушана от
съда, са събрани и гласни доказателства, като са разпитани двама свидетели
посочени от ищеца – въззивник. Първоинстанционният съд е изяснил изцяло делото
от фактическа страна и е достигнал до изводи, които се споделят от настоящата
инстанция, която на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на БРС.
За
да постанови атакувания резултат районният съд е счел, че на 16.07.2013 г.,
когато е станала трудовата злополука, не са били спазени изискванията на чл.128
от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 волта, включващи дейност и изпълнение на технически мерки,
свързани на първо място с изключване на напрежението; поставяне на знаци,
табели и ограждения; проверка за отсъствие на напрежение и заземяване, за което
данни по делото липсват да са били спазени. Нещо повече, на практика
въззивникът безспорно е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба
небрежност на смисъла на чл.201 ал.2 от КТ. Това е така, тъй като същият е
електроинженер и по длъжностна характеристика сред основните му отговорности е
посоченото в т.3 да извършва монтаж, настройка, поправка и пускане в
експлоатация на електрическите системи на климатична, вентилационна,
отоплителна и хладилна техника, както и това по т.13 – да изпълнява и спазва
всички дейности, свързани с разпоредбите за безопасност и охрана на труда и
противопожарна безопасност. В този смисъл, съдът намира оплакванията във
въззивната жалба за неоснователни. Действително по делото няма данни дали по
отношение на въззивника е проведен начален инструктаж и инструктаж на работното
място за обекта, съгласно чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009г. в
конкретния ден, в който е станала трудовата злополука, но според настоящата
инстанция това нарушение не е съществено с оглед изложеното по-горе, досежно
длъжностната характеристика на страната.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания по четири пункта, касаещи неправилност
и необоснованост на постановения акт. Първото оплакване е свързано с неправилно
приложение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, тъй като съдът не е отчел в
достатъчна степен получените и установени наранявания от въззивника. Настоящата
съдебна инстанция намира, че разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е правилно приложена.
Безспорно е, че въззивникът е претърпял болки и страдания, свързани с
настъпилата трудова злополука. Той е претърпял неимуществени вреди – болки и
страдания в резултат на претърпените травми, както и силен стрес, поради което
работодателят безспорно му дължи обезщетение. Същевременно обаче съгласно
изслушаната от съда медицинска експертиза, при наличните медицински данни и
документация е установено, че на 16.07.2013 г. въззивникът е получил токов
удар, след което е паднал от височина около 1,5 – 2 метра, като в следствие на
това е получил луксация на дясна раменна става с ЕМГ данни за увреда на десностранни
аксиларен и радиален нерв, луксация на С7-Тх1 с дискова херния на това ниво,
като според медиците тези травми са съпроводени със значителни болки и
страдания. По отношение на останалите оплаквания, безспорно е прието, че същите
не са следствие от трудовата злополука, а по-скоро са заболявания от общ
характер, които влияят върху състоянието на страната, но не могат да бъдат
вменени във вина на работодателя. Позоваването на ППВС №4/1968г., касаещо справедливостта
като критерии за определяне размера на обезщетението при деликт, не привнася
различен правен характер от този, приет от първоинстанционния съд. При
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, районният
съд е определил за претърпените болки и страдания размер на обезщетението от
15000 лева, което според настоящата инстанция е адекватно и съобразено с
преобладаващата практика. При определяне на това обезщетение съдът е взел
предвид вида на уврежданията, продължителността на оздравителния период /около
пет – шест месеца/ и интензивността на претърпените болки и страдания,
включително и претърпения стрес. Въпреки твърденията във въззивната жалба,
настоящата съдебна инстанция не намира, че получените травматични увреждания са
трайни и невъзвратими за цял живот. Такива данни по делото липсват.
По
отношение на второто оплакване, настоящата съдебна инстанция намира, че
правилно първоинстанционния съд е счел, че съпричиняването от страна на
въззивника е в размер на 75%. Това е така, тъй като е налице хипотезата на
чл.201 ал.2 от КТ. Действително отговорността на работодателя може да бъде
намалена само в изключителни случаи, когато пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, не е положил нужната
грижа и по този начин е допринесъл за постигане на вредоносния резултат.
Съпричиняване при трудова злополука има
винаги, когато работникът извършва работата без необходимото старание и
внимание и в нарушение на технологичните правила и на правилата за безопасност.
Посочената в текста на ал.2 на чл.201 от КТ „груба небрежност“ е свързана с
липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основните правила за
безопасност, което в случая е налице. В този смисъл определената от съда степен
на съпричиняване в размер на 75% отговаря на действителното положение по
делото.
По
отношение на третото оплакване, касаещо съотношението между задължения по
длъжностна характеристика и липса на проведен инструктаж, настоящата съдебна
инстанция намира същото за неоснователно. В случая е налице нарушение от страна
на работника, свързано с неизпълнение на задължения по длъжностната му
характеристика. Въпреки липсата на инструктаж от страна на работодателя,
настоящата съдебна инстанция намира, че както бе посочено по-горе, от
длъжностната характеристика на работника става ясно, че същият отговаря за
пускане в експлоатация на електрически системи и е нормално да знае как се
борави с тях.
Действително,
провеждането на инструктаж е абсолютно задължително условие съгласно
изискванията на Наредба № РД – 07-2 от 16.12.2009 г. и не следва да бъде
подценявано. Въпреки това обаче, точното посочване на задълженията на работника
в длъжностната му характеристика, както и предхождащото обучение в качеството
му на електроинженер, са предпоставка за точно и съвестно изпълняване на задачите
при спазване на всички изисквания за безопасност. Дори и да се приеме, че в
конкретния ден не е проведен инструктаж на работното място на въззивника, това
обстоятелство не може да предотврати наличието на съпричиняване от страна на
работника по отношение на трудовата злополука.
Последното
оплакване е свързано с неправилното интерпретиране на поведението на работник
след инцидента, като районният съд е приел, че работникът е отказал да постъпи
за лечение в болницата, което е допринесло за влошаване на здравословното му
състояние. Настоящата съдебна инстанция намира и това оплакване за
неоснователно. Приетото от районния съд съответства на установената по делото
фактическа обстановка по делото, както и на направените в съдебномедицинската
експертиза изводи от специалисти. От събрания доказателствен материал
безпротиворечиво се установява, че след инцидента въззивникът е отказал да
постъпи в болница в гр. Бургас за хоспитализиране, като това е е станало след
сравнително продължителен период от време. Според заключението на вещите лица
фактът, че лицето не е постъпило своевременно за болнично лечение, „е
допринесло за влошаване на здравословното му състояние“. Същите разяснения са
направени и в съдебно заседание при изслушване на експертизата.
С
оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено. С оглед резултата по делото на страните не се дължат разноски.
По изложените
съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №1721
от 27.10.2017 г., постановено по гр. дело № 7215/2016 г. по описа на Районен
съд – Бургас.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчване препис от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.