Р
Е Ш Е
Н И Е
13.10.2020 год.
Номер 260064/
13.10. година 2020 Град Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки
Районен съд 03
наказателен състав
На
30септември Година 2020
В публично заседание в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Богдан Велев
ЧЛЕНОВЕ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
:
Секретар : Наташа Динева
Прокурор :
Като разгледа,докладваното от
Председателя административен характер
дело №01136 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН .
Образувано е
по жалба от Л.Н.Х. срещу наказателно постановление №18-1158-004574/10.12.2018 година
,издадено от Началник сектор “Пътна полиция” Перник,с което на основание чл.177
ал.6 пр.2 от ЗДвП/Закона за движението по пътищата и е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв.
Подадена
е жалба срещу наказателното постановление в законоустановения срок.
В
жалбата,депозирана срещу него са инвокирани доводи,че същото е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.
В съдебно заседание, страната-жалбоподател се
явява лично,,заедно със адв.Б., която поддържа доводите,изложени в писмената
жалба.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата
страна–Сектор“ПП” Перник,редовно призована
не е изпратила свой процесуален представител .
Пернишкият районен съд,като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства ,доводите на страните по
реда на чл. 14 и чл.18 от НПК намира за установено следното :
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен
интерес,поради което е допустима и съдът следва да се произнесе по същество.
На
18.10.2018г.от автоконтрольор към сектор Пътна полиция към ОД на МВР -Перник е
съставен акт за установяване на административно нарушение, в който са
обективирани следните данни:
На 18.10.2018 година в гр.Перник,улица
“Захарий зограф”,пункт на КАТ
-Регистрация е било установено,че страната-жалбоподател, като приобретател на
регистриран лек автомобил Ауди А 4,с регистрационен номер *******не е спазил
задължението си в срок от един месец да регистрира придобитото МПС в
службата зарегистрация по постоянен
адрес.
Като виновно нарушена законова
разпоредба се сочи чл.145 ал.2 от Закона за движението по пътищата,която
гласи,че приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок
до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито
от търговец с цел продажба.
АУАН е съставен в присъствието на сочения като нарушител,предявен и е и е връчен препис.
.
Въз основа на съставения,гореописан
АУАН,административно наказващия орган е ангажирал административно наказателната
отговорност,като е приложил релевантен административно наказателен състав- който
предвижда ангажиране на
административно наказателна отговорност на
лице, което не изпълни задължение по чл. 145, ал. 2, от Закона за
движението по пътищата.
Наложеното
наказание е в абсолютен законов размер,поради което съдът не анализира
приложението на правилата за индивидуализация на административното наказание.
Фактическа обстановка се установява след анализ на приложените към административно наказателната
преписка писмени документи, а именно акт за установяване на административно
нарушение, показанията на свидетелят /актосъставител -който поддържа
констатациите,обективирани в АУАН/Заповед
на Министъра на вътрешните работи по отношение на компетентности.
От описаното в акта за установяване на
административно нарушение ,съставен на 18.10.2018 година следва, че липсва задължителен реквизит –чл.42
т.3 от ЗАН-т.е.датата на извършване на нарушението,който порок е пренесен и в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, като по този начин от една страна от административно
наказващия орган е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,въвеждаща изискването наказателното постановление да съдържа дата на
осъществяване на административното нарушение.
Констатираните нарушения обосновават отмяна на
наказателното постановление на процесуално основание,без да се пристъпва към
разглеждане на спора по същество.
Този порок следва да се анализира и със вида на вмененото административно
нарушение:формално,на просто извършване,като осъществяването на административно
наказателния състав е чрез бездействие,в рамките на законово определен период
от време/законово определен срок/,след изтичане на който,на следващия ден вече
е осъществен съответният административно наказателен състав.
Според текста на приложеният от
административно наказващия орган административно наказателен състав –т.е.ч л.177,ал.6
(Нова – ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
27.12.2017 г., предишна ал. 5, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) ,на
лице, което не изпълни задължение по чл. 144, ал. 3 или по чл. 145, ал. 2, се
налага глоба или имуществена санкция в размер 200 лв.
Или ,съдът
намира че липсва пълно и точно описание на твърдяното нарушение
и на обстоятелството при които е било извършено.
В АУАН, а в последствие и в НП е
посочено, че е нарушил чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, но не е уточнено коя редакция на
тази правна норма се счита за нарушена, тази в сила към датата на установяване
на нарушението (18.102018 година) или в сила към датата на извършване на
нарушението, която дата не е посочена в АУАН.
По този начин са допуснати нарушения на
императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довели
до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено
опорочаване на административно наказателното производство.
С оглед гореизложеното, съдът намира
че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и
издаване на НП, довели до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита
на наказаното лице.
Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява
съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото
НП, а оттам и е основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.
От доказателствата по делото се установява,че
страната-жалбоподател е ангажирала
адвокат.
Адвокатът е изготвил жалба срещу наказателното
постановление. Приложени са пълномощно
за процесуално представителство и договор за правна защита и съдействие.
В последният е отбелязано, че договореното
възнаграждение е в размер на 300.00лв. и че същото е заплатено при подписване
на договора,който документ има характер на разписка, с която се удостоверява,
че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Ето защо са налице предпоставките,регламентирани в
разпоредбите на чл.63 ал.3 и ал.4 от ЗАНН/ДВ бр.94 от 2019г./според които , в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но което в случая не е повече от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Предвид изложеното и в същия смисъл на основание чл.
63,ал.1 от ЗАНН :
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно постановление
№18-1158-004574/10.12.2018 година , издадено от Началник сектор “Пътна полиция”
Перник ,с което на основание чл.177, ал.6 пр.2 от ЗДвП/ Закона за движението по
пътищата на Л.Н. Христо,ЕГН **********,***,
е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на
министерство на вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, да
заплати на Л.Н.Х. *** **********, сумата от 300,00
лв. представляваща негови разноски за адвокат
в настоящото административно наказателно производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд
–гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .
СЪДИЯ :/п/
Вярно с
оригинала,
ИЕ