О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 1329/10.8.2021г.
гр. Пазарджик, 10.08.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на десети август, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Кривиралчева адм. дело № 849 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл. 156, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и
е образувано по жалбата на Й.А.В. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. А.
АК гр. Пловдив против Ревизионен акт № Р – 16001320007071-091-001/19.04.2021
г., потвърден с Решение № 357/29.06.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
Съдът
констатира, че в жалбата е направено искане за спиране на изпълнението на
обжалвания ревизионен акт. Посочено е, че с Постановление с изх. № С210013-023-0000587/26.02.2021
г. и Постановление с изх. № С210013-023-0000588/26.02.2021 г., издадени от К.С.,
ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, вкл. и
съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление,
находящи се в Банка ДСК АД за сума от 31 464,49 лева и „Интернешънъл Асет
Банк“ АД за сума от 31 464,49.
Наложен
е запор върху притежаваните от лицето ценни книги, всички безналични ценни
книжа, притежавани от длъжника, които са вписани в регистъра на притежателите
на финансови инструменти на Централния депозитар.
Наложен
е запор и върху следните собствени на дружеството МПС:
1.
Товарен автомобил, марка „***“,
модел МБ100Д, рег. № ****, рама VSA63134313015949,
двигател № 61696310057145, година на производство 1988 г., мощност 53 kW, със застрахователна оценка 2200 лева;
2.
Товарен автомобил, марка „**“, модел
„Партнер“, рег. № ****, рама VT3GB9HWC96273064,
двигател № 10JB793013779, година на производство 2007 г., мощност 55 kW, със
застрахователна оценка 3600 лева.
С
второто постановление е наложена възбрана върху следните недвижими имоти:
-
¼ ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор 10450.503.878, находящ се в гр. Велинград, ул***“ № ***, с
данъчна оценка 2145,30 лева;
-
¼ ид. ч. от жилищна сграда с
идентификатор 10450.503.878.2., находящ се в гр. Велинград, ул. „****“ № **, с
данъчна оценка 3134,43 лева;
-
¼ ид. ч. от сграда с
идентификатор 10450.503.878.3, находящ се в гр. Велинград, ул. „Клептуза“ № ***,
с данъчна оценка 987,53 лева;
-
- ¼
ид. ч. от сграда с идентификатор 10450.503.878.4, находящ се в гр. Велинград,
ул. „Клептуза“ № **, с данъчна оценка 0 лева.
Като доказателства по делото към искането са представени: Постановление с изх. № С210013-023-0000587/26.02.2021 г. и
Постановление с изх. № С210013-023-0000588/26.02.2021 г., издадени от К. С.,
ст. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив. Моли да се спре изпълнението на
обжалвания ревизионен акт.
Искането по чл. 157, ал. 2 от ДОПК не е ограничено във
времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение на делото до
влизането в сила на решението по съдебното производство. В случая същото е
направено от надлежна страна, за която започналото принудително изпълнение
пряко въздейства върху правната й сфера, поради което е допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК предвижда, че
обжалването на РА пред съда не спира неговото изпълнение. Според ал. 2,
изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на
жалбоподателя за частта от РА, която се обжалва. Към искането следва да бъдат
приложени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и
лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа
предложение за обезпечение в същия размер, като в случая намират приложение
разпоредбите на чл. 153, ал. 3-5. Според чл. 153, ал. 4 вр. ал. 3, следва да е
представено обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на искането.
Алтернативно в ал. 4 е предвидена възможност да бъде предложено друго
обезпечение, във връзка с което публичният изпълнител по разпореждане на съда в
определен срок да наложи обезпечителни мерки върху предложеното за обезпечение
имущество.
Съдът констатира, че задължението на
дружеството установено в обжалвания ревизионен акт е в общ размер на главници 42 659.85
лв. и лихви 15 704.53 лв.
Съдът констатира, че молителят не е
представил обезпечение е в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или
държавни ценни книжа в размера на главницата и лихвите към датата на подаване
на искането за спиране, поради което не са налице предпоставките, при които
съдът е задължен с императивна разпоредба на закона да постанови акт, с който
да спре допуснатото по закон предварително изпълнение на РА.
Съдът следва да извърши преценка,
съобразно представеното, съответно предложеното обезпечение. Представеното към
молбата на дружеството Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК на публичния изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, офис Пазарджик е за налагане на предварителни обезпечителни мерки, действието
на които се прекратява при условията на чл. 121, ал. 4 или ал. 6 от ДОПК, т. е.
когато в срок до 4 месеца от налагането на първата предварителна обезпечителна
мярка не е издаден ревизионен акт или при издаването на ревизионен акт.
Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки при съобразяване на
обстоятелството, че РА, спирането, на който се иска е издаден на 19.04.2021 г.,
е прекратено.
Налага се извод, че след като
жалбоподателят не е представил обезпечение в пари, в безусловна и неотменяема
банкова гаранция или в държавни ценни книжа, в размер на установеното
задължение за данъци, а приложеното постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки на публичния изпълнител е с прекратено действие, съдът не е задължен по
силата на правната норма да спре изпълнението на оспорвания РА. Съдът приема,
че не са налице основания за спиране на изпълнението и съгласно чл. 153, ал. 5
от ДОПК.
На горните съображения, съдът
намира, че искането следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.
157, ал. 4 от ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Й.А.В.
с ЕГН ********** *** за спиране на изпълнението на обжалвания Ревизионен акт №
Р – 16001320007071-091-001/19.04.2021 г., потвърден с Решение № 357/29.06.2021
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/