РЕШЕНИЕ
№ 407
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20223110205213 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на И. И. П. ЕГН ********** от гр.Варна, подадена чрез адв. С. Б. от
ВАК, против НП № 22-0819-003710 от 17.08.2022год. на началник група в
ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което са му били наложени следните
административни наказания: на основание чл. 175, ал.1 т.4 от ЗДП - глоба в
размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4,
т.7, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на чл. 137е
от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и
незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения,
неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целите на
закона. Сочи, че НП не било издадено от компетентен орган, че било
немотивирано съобразно изискванията на ЗАНН, а въззивника не бил
запознат с извършената проверка по повод възражението му срещу АУАН,
което нарушавало правото му на защита. Заявява също така, че АУАН и НП
не съдържали изискуемите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, че не били
изложени съображения досежно размера на наложеното наказание глоба в
размер на 200лв., както и че не била извършена преценка досежно
приложението на чл.28 от ЗАНН. Оспорва изцяло фактическите констатации
изложени в АУАН и НП. Моли НП да бъде отменено (евентуално да бъде
намален размера на наказанието до минималния размер) като отправя искане
1
за присъждане и на направените по делото разноски.
В съдебна заседание въззивникът се явява лично и с упълномощен
защитник в лицето на адв. С. Бъчварова. Последната заявява, че поддържа
жалбата, а във фазата по същество пледира за отмяна на НП като неправилно
и незаконосъобразно издадено на основанията изложени в жалбата. Отправя
искане за присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л. – А. в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на адм.наказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процес.
правила, че нарушението било доказано и не били налице предпоставките за
прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на
алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират
разноски за адвокатско възнаграждение отправя искане за присъждане на
такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.06.2022год. вечерта свидетелите К. Д. и Р. К., и двамата мл.
автоконтрольори в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, изпълнявали
служебните си задължения. Същите се били позиционирали на бул. „Христо
Смирненски“ в гр.Варна, до пътния възел с бул. „Осми приморски полк“ в
посока към ул. „Мир“, УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна, и основно извършвали
проверки за употреба на алкохол. Двамата били със служебен полицейски
автомобил и били облечени с униформено светоотразително облекло. Около
21:00ч. св. К. видял въззивника, който управлявайки мотоциклет с рег.№
В3886В, с невисока скорост се движел по бул. „Хр.Смирненски“ в посока към
военна болница. Въззивникът бил поставена на главата каска. При
приближаване на въззивника св. К. му подал сигнал със стоп палка по образец
да спре за извършване на проверка. Въззивникът възприел сигнала същият
кимнал с глава, но спрял, а продължил движението си напред. Свидетелите Д.
и К. веднага се качили в служебния полицейски автомобил и тръгнали след
него с включен светлинен сигнал на автомобила. На кръстовището на
УМБЛАЛ „Св.Марина“ въззивникът спрял на червен сигнал и полицаите се
приближи до него като му подали и звуков сигнал да отбие и да спре. При
смяната на сигнала с разрешен такъв обаче въззивникът потеглил без да спре.
Свидетелите Д. и К. продължили да го следват, но въззивникът ускорил
скоростта. На следващия светофар на Военна болница минал на червен сигнал
и полицаите го изгубили от полезрението си. След направена справка по рег.
2
номер на мотоциклета полицаите установили че въззивника е негов
собственик и около половин час по-късно посетели дома му. Въззивникът не
бил там. Полицаите разговаряли с жена, която заявила, че живее него на
семейни начала. На нея те оставили призовка адресирана до въззивника да се
яви на следващия ден в сектор ПП. На 23.06.2022год. въззивникът се явил и
св. К. Й. му съставил АУАН № 712402/23.06.2022год. за това, че на
22.6.2022год. в 21:00ч. в гр.Варна по бул. „Христо Смирненски“ посока
ул.“Мир, на пътен възел с бул. „Оси приморски полк“ управлява собственият
си мотоциклет „Пиаджо Джилера“ с рег. № В3886В като не спира на подаден
сигнал със стоп палка по образец, по ясен и разбираем начин за него, от
униформен служител на МВР. Водача не използва защитна каска. Като
нарушени норми в АУАН били посочени нормите на чл. 103 от ЗДП и чл.
137е от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен и подписан от въззивника, който вписал в
него, че има възражения. На въззивника бил връчен и препис от акта.
В срока по чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмено възражение
срещу АУАН в което единствено посочил, че оспорва в срок фактическите
констатации в АУАН № 712402/23.06.2022год. съставен от К. Й. Д. и счита,
че не извършено административно нарушение и не са налице предпоставки за
налагане на административна санкция.
Във връзка с възражението била извършена проверка от комисия която
излязла със становище, че АУАН е правомерен и законосъобразен.
На 17.08.2022год., въз основа на акта, началник група „АНД“ в ОДМВР
Варна, сектор „ПП“ издала атакуваното НП като е приел изцяло констатации
изложени в акта, приел е че въззивника е нарушил разпоредбите на чл. 103 и
чл. 137е от ЗДП и му наложил следващите му се наказания – глоба в размер
на 200лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от един месец за
първото нарушение на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП и глоба в размер на
50лв. на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП за второто нарушение.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: основно показанията на
свидетелите К. Д. и Р. К., както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства. Показанията на свидетелите Д. и К. съдът кредитира
като последователни, непротиворечиви и логични. Същите не извличат полза
от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с въззивника
като по делото липсват данни изобщо да са го познавали, поради което и за
съда не съществуват основания за съмнение в достоверността на техните
показания. Двамата са възприели лично действията на въззивника и заявяват,
че той е управлявал мотоциклет без поставена каска на главата, че му е бил
подаден ясен сигнал със стоп палка да спре, че той демонстрирал, че е разбрал
сигнала (кимнал с глава), но продължил. И двамата свидетели сочат, че
веднага са последвали въззивника със служебен автомобил с включен
специален режим, който на светофара на военна болница преминал на червен
3
сигнал.
По делото като свидетел по искане на защитата като свидетел е
разпитан и Пламен Пенев. Същият сочи, че е бивш колега на въззивника и в
края на месец юни миналата година вечерта около 20:00ч. двамата се били
срещнали пред магазин „Кауфланд“ – по пътя за кв. „Виница“. Завява, че
говорили около половин час и после се разделили. Въззивникът тръгнал с
мотор (ярко червен) като имал поставена на главата си каска, а след него с
автомобила си тръгнал и той. В момента в който Пенев направил завоя към
бул. „Хр. Смирненски“ видял как полицай излиза на пътя, прави няколко
крачки, но точно в този момент се разминавали с въззивника и не успял да
вдигне палката. Помислил, че дори иска него (свидетеля) да спре.
Съдът не кредитира показанията на показанията на св. Пенев на първо
място предвид близките отношения в които се намира този свидетел с
въззивника, при което по начало е налице съмнение в достоверността на
неговите показания. На следващо място, предвид противоречията с
останалите достоверни доказателства, се налага извод за липса на
обективност и недостатъчна достоверност на изявленията му. Свидетелите Д.
и К. сочат, че въззивникът е бил без каска на главата, както и че на същият е
бил подаден ясен сигнал със стоп палка да спре. Сочат че веднага са тръгнали
след него със служебния автомобил. Нещо повече св. К. сочи, че точно той е
подал сигнала, на въззивника да спре пред полицейския автомобил защото е
бил без каска, както и че не е имало никакви автомобили нито след
въззивника нито след полицейския автомобил. Предвид липсата на основания
за съмнение в обективността на свидетелите Д. и К. и с оглед на факта, че
двамата са изложили аналогични твърдения в изготвените от тях докладни
записки, като последователността и непротиворечивостта на изявленията им е
индиция за достоверност, съдът счете, че именно показанията на свидетелите
Д. и К. следва да бъдат кредитирани, което позволява изложената фактическа
обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.
Съдът в изпълнение на императивно вмененото му задължение за
цялостен контрол на НП относно законосъобразността му, обосноваността и
справедливостта на наложеното наказание прие за установено от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и се явява допустима и е приета от съда за разглеждане по същество.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати нарушения на процес.
правила свързани с описание на нарушенията съдът не констатира. Макар и
твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на
въззивника нарушения от обективна и субективна страна. Посочени са датата
и място на извършване на нарушенията както и нарушените законови норми
4
като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода на
адм.наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не
споделя наведените в жалбата възражения в тази насока.
Видно от приложеното към преписката НП същото е издадено от
Силвия Съботинова - началник група в сектор ПП, която е била надлежно
оправомощена да издава НП от министъра на вътрешните работи съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДП. В тази насока е приложената към АНП
Заповед № 81213-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи.
Не представлява нарушение на процес. правила и незапознаване на
въззивника с извършената проверка по повод на подаденото от него
възражение срещу АУАН, още по-малко пък съществено нарушение на
процес. правила и това е така защото защитата се осъществява срещу
фактите. Отделен е въпроса, че в случая в подаденото от въззивника
възражение същият е посочил, само че оспорва фактическите констатации в
акта, но не е изложил друга различна фактическа обстановка, която да
подлежи на установяване и проверка, нито е ангажирал някакви доказателства
в тази насока.
Действително в НП липсва посочване на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, но този пропуск на АНО не води до нарушаване
правото на защита на въззивника, което както бе посочено по-горе в мотивите
се реализира срещу фактите.
Липсата на становище на АНО в НП досежно неприложението на чл. 28
от ЗАНН също не е нарушение на процес. правила още по-малко пък
съществено, тъй като с факта на издаване на НП преценката му в тази насока е
ясна, а и в ЗАНН не е предвидено като задължителен реквизит изискването на
мотиви в тази насока. Дори и да е предвидено обаче то липсата на такива не
би довело до нарушаване правото на защита на нарушителя, тъй като то се
реализира срещу фактите. Отделен е въпроса, че когато се касае за нарушения
по ЗДП нормата на чл. 28 от ЗАНН не намира изобщо приложение. Горното е
и изрично регламентирано в специалния закон – чл.189з от ЗДП.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
По т.І от НП.
С тази част от НП на въззивника е наложено наказание за деяние
квалифицирано като нарушение по чл. 103 от ЗДП. Съгласно посочената
разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно нормата на чл. 170, ал.3 от ЗДП при спиране на пътно
превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от
органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През
нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг
5
червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни
средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да
бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
В случая с оглед изложените по-горе съображения съдът прие за
установено по несъмнен начин, че на 22.06.2022год. около 21:00ч.
въззивникът е управлявал мотоциклет по бул. „Хр.Смирненски“ в гр.Варна, в
посока към ул.“Мир“ като в района на пътния възел с бул. „Осми приморски
полк“ му е бил подаден сигнал за спиране със стоп палка, но същият не е
изпълнил даденото му указание да спре на това място. Безспорно е, че
сигналът е подаден от св. К. – униформен полицейски служител - мл.
автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Варна, който е бил надлежно
овластен да регулира и контролира движението по пътищата. И доколкото
въззивникът не се е подчинил на сигнала подаден му от контролен орган то
той е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДП. Нещо повече не само, че не е
спрял веднага на посоченото от контролния орган място, въззивникът е
продължил движението си напред с явно намерение да се отклони от
проверката, дори и след като е бил последван от полицаите с полицейски
автомобил с включен специален режим на движение и е успял в крайна
сметка да я осуети ускорявайки скоростта и преминавайки на червен сигнал
на светофарна уредба и успявайки по този начин да изчезне от полезрението
на органите на полицията.
За това нарушение законосъобразно на въззивника е наложено
наказание на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП доколкото точно тази норма
предвижда санкция за този, който не изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението, какъвто е и настоящия случай. Нормата
предвижда налагането на две кумулативни наказания съответно глоба от
50лв. до 200лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец
до 6 месеца. В случая АНО е наложил на въззивника наказание глоба в
максимален размер от 200лв. и наказание лишаване от право да управлява
МПС в минимален размер – 1 месец. В случая действително в НП АНО не е
изложил мотиви досежно размера на наложеното наказание глоба. Доколкото
обаче в АНП не се съдържат данни за смекчаващи отговорността
обстоятелства, а само за отегчаващи такива – няколкократни предходно
наложени санкции глоба за нарушения по ЗДП в размер на по 100лв. и 120лв.,
които очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен
ефект, то очевидно определяне на наказание глоба в по-нисък размер би било
самоцелно и не би постигнало никакъв ефект, а по-скоро би породило чувство
за безнаказаност. Поради горното съдът счете, че наложеното в максимален
размер от 200лв. наказание глоба е съответно и в съвкупност с наложеното
при проявена снизходителност (при наличие само на отегчаващи
отговорността обстоятелства е наложено наказание в минимален размер)
кумулативно наказание лишаване от правоуправление, двете наказания
отговарят на целите предвидени в нормата на чл. 12 от ЗАНН и ще
подействат предупредително и превъзпитателно спрямо въззивника към
6
спазване на установения правов ред, както и ще въздействат възпитателно и
предупредително спрямо обществото.
По т.2 от НП.
С тази част от НП на въззивника е наложено наказание за деяние
квалифицирано като нарушение по чл. 137е от ЗДП. Съгласно посочената
разпоредба водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди използват
защитни каски.
В случая с оглед изложените по-горе съображения съдът прие за
установено по несъмнен начин, че на 22.06.2022год. около 21:00ч.
въззивникът е управлявал мотоциклет по бул. „Хр.Смирненски“ в гр.Варна, в
посока към ул.“Мир“ като не е бил поставил защитна каска на главата си,
поради което и е нарушил разпоредбата на чл. 137е от ЗДП.
За това нарушение законосъобразно на въззивника е наложено
наказание на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП доколкото точно тази
норма предвижда санкция за този, не изпълнява задължението за носене на
каска, какъвто е и настоящия случай. Наказанието е наложено във
фиксирания в нормата размер – глоба в размер на 50лв., поради което и няма
възможност за индивидуализация.
Доколкото в случая съобразно нормата на чл. 189з от ЗДП нормата на
чл. 28 от ЗАНН не намира приложение за нарушения по ЗДП съдът не дължи
излагане на становище по този въпрос.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно.
С оглед крайния изход на спора (НП подлежи на потвърждаване)
искането на въззивника за присъждане на разноски се явява неоснователно. В
този случай разноски не се дължат.
Искането на въззивника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът счете за основателно доколкото такова му се дължи
съобразно чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
7
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з, както и факта, че процес.
представител на въззивника не е участвал лично в съдебното производство, а
само е депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за
юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата
размер – 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника
И. И. Пенев в полза на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0819-003710 от
17.08.2022год. на Началника на група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна
полиция“ Варна с което на И. И. П. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр.Варна ж.к. „Чайка“ бл. 33, вх.А, ет.3, ап. 38, на основание чл. 175, ал.1, т.4
от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв. както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1м. за нарушаване
нормата на чл.103 от ЗДП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДП е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 50лв. за нарушаване нормата на
чл. 137е от ЗДП.
ОСЪЖДА И. И. Пенев ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна
ж.к. „Чайка“ бл. 33, вх.А, ет.3, ап. 38 да заплати на ОД МВР Варна сумата от
80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8