Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1 0 1 4
гр. Пловдив, 30.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в открито съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН БЕКЯРОВ
при участието на секретаря Анелия Деведжиева като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2271/2020 г. по описа на Районен съд
Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление /НП/ № 20-1030-001195/17.02.2020 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на А.А.П. с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 175а,
ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер
на 3000 лв. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли
да се отмени НП като незаконосъобразно с аргументи за недоказване на
фактическата обстановка, а осъществяване на различна такава.
Въззиваемата страна
сектор Пътна полиция към ОД на МВР Пловдив не взема становище
по жалбата, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено
следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 24.01.2020 г.
около 23:10 ч. жалбоподателят П. управлявал лек автомобил „БМВ 520 И“ с рег. № ****
в гр. Пловдив. С него пътувал и свидетелят С.Х., негов приятел. Движел се по
ул. „Богомил“ и се запътил към кръстовището с бул. „Източен“, за да направи ляв
завой в посока юг към „Макдоналдс“ и да закара свидетеля до дома му. Подал
по-рязко газ като форсирал двигателя, гумите му започнали да свистят и при
навлизането в кръстовището и извършването на маневрата левия завой,
преднамерено загубил контрол върху задната ос на автомобила, която тръгнала настрани.
За да запази контрола върху автомобил и да го стабилизира, обърнал предните
гуми на обратно. Овладял колата и потеглил по бул. „Източен“ Пътната настилка
била мокра.
По същото време на
същото кръстовище в западното платно, в посока юг, се намирал свидетелят П.К. –
полицейски служител, който изпълнявал служебните си задължения по наряд с негов
колега. Той се намирал на червен сигнал на светофарната уредба и изкачвал за
светне зелен, когато чул форсирането на двигател и свистене на гуми и забелязал
автомобила на жалбоподателя да навлиза в кръстовището, да губи управлението
върху задната му част, на излизане от него задницата да е все още занесла и
едва след това автомобилът да бъде стабилизиран. Затова и полицейските
служители предприели действия по спирането на водача и проверката му, което се
осъществило на бул. „Източен“ до № 21. Установили водачът като А.П., както и че
автомобилът бил собственост на А.П..
За установеното
нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 216446/21.01.2020 г., в който е
описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 104б от ЗДвП. В акта нарушителят не
отразил, че има възражения.
За извършеното
нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била
наложена глоба в размер на 3000 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за 12
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля П.К. – очевидец
и актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната
преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал, включително АУАН, справка за нарушител/водач,
оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
Разпитан в съдебно
заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и посочва, че той лично
е присъствал в момента на констатиране на нарушението и лично го е възприел. Показанията
на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви с останалите
доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.
Не се опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха
доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност
да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му сила,
регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Възприетата
фактическа обстановка се установява частично и от показанията на свидетеля С.Х..
Като логични, достоверни и непротиворечиви съдът оцени онази им част, която е
свързана с посоката на движение на автомобила, изпълнената маневра, занасянето
на задната част на автомобила, поведението на водача, за да стабилизира
автомобила и състоянието на пътната настилка. За посочената група от
обстоятелства показанията му съответстват на тези на К., поради което и съдът
им се довери. Колкото до наличието или липсата на т.нар. „дрифт“ от страна
жалбоподателя и възприетите от свидетеля факти съдът не се довери на
показанията му. В този аспект те се намериха за нелогични и противоречиви.
Преди всичко следва да се посочи, че причините за занасянето на автомобила,
така както е възпроизведено от свидетеля в съдебно заседание е негово лично
възприятие, тъй като самият той предполага, че причината за това е мократа
пътна настилка.
Вътрешно нелогични
и противоречиви са показанията му относно мястото на деянието. Веднъж споменава,
че занасянето е станало при навлизане в кръстовището, където се намирала
пешеходна пътека и велоалея. Малко по-късно споменава, че занасянето станало,
когато жалбоподателят е извършил маневрата завой на ляво на излизане от
кръстовището. Противоречиви са показанията му и за момента на извършване на
нарушението, доколкото поменава, че е станало през февруари 2020 г. преди 22
ч., а съгласно АУАН нарушението е извършено на 24.01.2020 . в 23:10 ч. Съдът
намира за нелогични показанията му, а по тази причини и недостоверни, и в
частта, с която посочва, че автомобилът е занесъл без видима причина, само
поради атмосферните условия и мократа пътна настилка, въпреки че жалбоподателят
не е подавал газ, потеглил е на втора скорост и не е дърпал ръчната скорост.
Впрочем съмнение за достоверността им създава липсата на свидетелство за
управление на МПС на свидетеля, но добрата му осведоменост относно същността на
„дрифта“ и условията за възникването му, тъй като изрично и неколкократно
посочи пред съда, че не е имало дърпане на ръчна скорост, посредством която се
постига търсения ефект. От друга страна показанията му сочат, че е запознат с
механиката на това действие на автомобила, като изрично посочи, че
жалбоподателят е предприел маневра именно, за да стабилизира автомобила –
обърнал е гумата на обратно, което при равни условия от незапознат и неопитен в
действието водач, изпаднал в подобна ситуация обективно не би могло да се
очаква. Затова и съдът не оцени с доверие показанията му в частта относно
липсата на поведение от страна на водача за преднамерено извеждане от сцепление
на гумите на автомобила.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на
АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен
изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно
описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът
е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по
чл. 40 и 43 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и
нарушителя, който изрично е отразил в него, че няма възражения. Връчен му е при
съставянето.
Не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
правата на нарушителя, свързано с описанието на фактическата обстановка. Ясно е
посочено за какво нарушение е възбудено административнонаказателно
производство.
Постановлението е
издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме,
че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната
възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за преднамерено
извеждане на МПС извън контрол чрез загуба на сцепление на задните му колела и
неизползването пътищата единствено за превоз на хора и товари. Обжалваното НП е
издадено от оправомощен и затова компетентен орган, за което беше представена и
съответната заповед на Министъра на вътрешните работи.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че
правилно актосъставителят и наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на
моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се
установява, че А.П. като водач на МПС „БМВ 520И“ с рег. № ****, собственост на А.П.,
на 24.01.2020 г. около 23:10 часа в гр. Пловдив движейки се по ул. „Богомил“
като е управлявал автомобила е извършил маневра ляв завой по бул. „Източен“,
като преднамерено извадил МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на
сцепление на задните колела.
Следователно
жалбоподателят с поведението си е ползвал пътищата, отворени за обществено
ползване за друга цел, освен в съответствие за тяхното предназначение - за
превоз на хора и товари, а именно вместо да се движи по пътя, за да превози
себе си и спътника си, е извадил автомобила от сцепление с пътната настилка,
като е предизвикал загубата на контрол върху него, и след необходимата корекция
(обръщането на гумите) е възстановил контрола си. Такива са и показанията на
разпитания полицейски служител, който първо е възприел форсирането на двигател
и свистенето на гуми, след това занасянето на задната част на автомобила на
жалбоподателя и едва след излизане от завоя и малко след предвижване по правата
е успял да го овладее. В кредитираната си част такива са и показанията на
свидетеля Х..
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му ползва пътищата за
обществено ползване по предназначението им може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и от материален и
нематериален характер, и е искал настъпването на последиците, а именно задната
част на автомобила му да занесе и едва след това с необходимата маневра да го
овладее, с което е извършил нарушението при пряк умисъл.
За наказанието:
Правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174а,
ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. за водач, който използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото законодателят не
е предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът
намира, че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на
определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран
размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
което е в предвидените от закона рамки. Така определено наказанието съответства
на критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговаря на целите по чл. 12
от ЗАНН.
Съдът намира, че не
са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН по отношение
нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т.
9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай
се касае за формално нарушение, поради което факторът липса на вредни последици
не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая. Самото
деяние не разкрива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушение от съответния вид. Касае се поведение, което се характеризира с
висока степен на обществена опасност, доколкото единствено липсата на други
лица или МПС в непосредствена близост е предотвратило настъпването на
вредоносен резултат. Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи
такъв с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от същия вид и не представлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определеното наказание за
нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е справедливо и затова обжалваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
20-1030-001195/17.02.2020 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А.А.П.
с ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за
движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв. за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Решението подлежи
на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.