№ 1461
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично при закрити врати
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100901659 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя “Н.” ЕООД, ЕИК 2****, за
откриване на производство по несъстоятелност на ответника “Д ЕНД Д Ф. –
З.К.” ЕООД, ЕИК ****, поради неплатежоспособност и при условията на
евентуалност поради свръхзадълженост.
Молителят твърди, че има вземания към ответното дружество,
произтичащи от търговска сделка – договори за заем, сключени между
молителя, като заемодател, и ответника, като заемополучател, както следва:
- договор от 15.06.2021 г. за паричен заем за фирмени нужди, необходим
за упражняване на дейността на ответното дружество в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева, предоставен с РКО № 200/15.06.2021 г. и разписка от
управителя на ответника; лихва в размер на 746,56 лева, считано от падежа –
31.12.2021 г. до 15.08.2022 г.;
- договор от 15.07.2021 г. за паричен заем за фирмени нужди, необходим
за упражняване на дейността на ответното дружество в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева, предоставен с РКО № 201/15.07.2021 г. и разписка от
управителя на ответника; лихва в размер на 693,28 лева, считано от падежа –
31.12.2021 г. до 15.08.2022 г.;
- договор от 16.08.2021 г. за паричен заем за фирмени нужди, необходим
за упражняване на дейността на ответното дружество в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева, предоставен с РКО № 202/16.08.2021 г. и разписка от
1
управителя на ответника; лихва в размер на 640 лева, считано от падежа –
31.12.2021 г. до 15.08.2022 г.;
- договор от 15.09.2021 г. за паричен заем за фирмени нужди, необходим
за упражняване на дейността на ответното дружество в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева, предоставен с РКО № 203/15.09.2021 г. и разписка от
управителя на ответника; лихва в размер на 586,08 лева, считано от падежа –
31.12.2021 г. до 15.08.2022 г.;
- договор от 15.10.2021 г. за паричен заем за фирмени нужди, необходим
за упражняване на дейността на ответното дружество в размер на 8 000 (осем
хиляди) лева, предоставен с РКО № 206/15.10.2021 г. и разписка от
управителя на ответника; лихва в размер на 532,80 лева, считано от падежа –
31.12.2021 г. до 15.08.2022 г.
Твърди, че “Н.” ЕООД е изправна страна по договорите и е
предоставило в брой паричните суми по заемите.
Твърди, че въпреки поетите задължения ответникът “Д ЕНД Д Ф. –
З.К.” ЕООД не е върнало получените в заем суми, като към 15.08.2022 г.
дължимата главница възлиза в общ размер на 40 000 лева и дължимата
съгласно чл. 4, ал. 1 от всеки от договорите лихва - в общ размер на 3 198,72
лева.
Твърди, че е търсил многократно ответника, но същият не е върнал
сумите. Твърди, че е отправил покана за доброволно изпълнение, получена от
ответника на 18.03.2022 г., но последният не е върнал получените заеми и в
допълнително дадения с поканата 7-дневен срок от получаването й.
Твърди, че след извършена проверка в Агенцията по вписванията е
констатирал, че ответникът не разполага с недвижимо имущество, а след
проверка на представените за публикуване ГФО в Търговския регистър
констатирал, че ответникът не разполага с активи, които да покрият
задълженията му.
Твърди, че е налице презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ, доколкото
ответникът е търговец, който не е в състояние да изпълни това свое
задължение, а именно да върне заетите суми и е спрял плащанията. Твърди,
че същият не разполага с достатъчно парични средства или бързо ликвидни
активи, които да му позволят в разумен срок да изплати своите задължения.
Твърди, че началната дата на неплатежоспособност е 31.12.2021 г.. от която
дата длъжникът е в забава за извършване на плащане по последния договор за
паричен заем.
Твърди, че ответното дружество е свръхзадължено, тъй като видно от
представените за обявяване в Търговския регистър ГФО, имуществото му не е
достатъчно за да покрие паричните му задължения. Твърди, че началната дата
на свръхзадължеността е 31.12.2021 г., от която дата длъжникът е в забава за
извършване на плащане по последния договор за паричен заем.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на
ответното дружество и при условията на евентуалност свръхзадължеността на
дружеството, и да бъде открито производство по несъстоятелност на
ответника, с произтичащите от това последии.
В дадения срок ответникът “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД не е подал
отговор на молбата по чл. 625 от ТЗ.
2
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото e представен от молителя договор за паричен заем за
фирмени нужди от 15.06.2021 г., сключен между “Н.” ЕООД, като заемодател,
и ответника “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, като заемополучател, съгласно който
заемодателят се задължава да предаде на заемополучателя парична сума в
размер на 8 000 лева, необходима за упражняване на дейността му –
предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог върху движими вещи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора от 15.06.2021 г., заемополучателят се
задължава да върне заетата сума в срок до 31.12.2021 г.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от договора от 15.06.2021 г., за времето на
действие на договора заемополучателят дължи на заемодателя годишна лихва
за ползване на предоставената сума в размер на 8%, като лихвата се заплаща
на заемодателя при пълното погасяване на главницата по заема.
Съгласно чл. 5 от същия договор, в случай, че заемополучателят не
върне в срок заетата сума, той дължи неустойка на заемодателя в размер на
0,05% от оставащата главница за всеки ден просрочие.
Представени са от молителя разходен касов ордер № 200 от 15.06.2021
г. и разписка за получена сума от 15.06.2021 г. относно получаване от
ответника в брой на сумата от 8 000 лева с основание – договор за заем.
Представени са от молителя договор за паричен заем за фирмени нужди
от 15.07.2021 г., сключен между “Н.” ЕООД, като заемодател, и ответника “Д
ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, като заемополучател, за сумата от 8 000 лева, както
и разходен касов ордер № 201 от 15.07.2021 г. и разписка за получена сума от
15.07.2021 г. относно получаване от ответника в брой на сумата от 8 000 лева
с основание – договор за заем.
Разпоредбите на чл. 3, ал. 1, чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 5 от последните
четири договора за заем са с идентично съдържание, както описаните по-горе
в договора от 15.06.2021 г.
Представени са от молителя договор за паричен заем за фирмени нужди
от 16.08.2021 г., сключен между “Н.” ЕООД, като заемодател, и ответника “Д
ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, като заемополучател, за сумата от 8 000 лева, както
и разходен касов ордер № 202 от 16.08.2021 г. и разписка за получена сума от
16.08.2021 г. относно получаване от ответника в брой на сумата от 8 000 лева
с основание – заем 16.08.2021 г.
Представени са от молителя договор за паричен заем за фирмени нужди
от 15.09.2021 г., сключен между “Н.” ЕООД, като заемодател, и ответника “Д
ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, като заемополучател, за сумата от 8 000 лева, както
и разходен касов ордер № 203 от 15.09.2021 г. и разписка за получена сума от
15.09.2021 г. относно получаване от ответника в брой на сумата от 8 000 лева
с основание – заем от 15.09.2021 г.
Представени са от молителя договор за паричен заем за фирмени нужди
от 15.10.2021 г., сключен между “Н.” ЕООД, като заемодател, и ответника “Д
ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, като заемополучател, за сумата от 8 000 лева, както
и разходен касов ордер № 206 от 15.10.2021 г. и разписка за получена сума от
3
15.10.2021 г. относно получаване от ответника в брой на сумата от 8 000 лева
с основание – заем паричен.
Представена е от молителя покана за доброволно плащане, изпратена от
“Н.” ЕООД и получена от ответното дружество на 18.03.2022 г., с която на
последното е даден допълнителен седмодневен срок за погасяване пълно или
частично на задълженията по договорите за заем.
Представено е и уведомително писмо от “Н.” ЕООД до “Д ЕНД Д Ф. –
З.К.” ЕООД, че не са погасени задълженията. Няма данни за получаване на
това писмо от ответника.
Представени са по делото годишни Ф.ови отчети на “Д ЕНД Д Ф. –
З.К.” ЕООД за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. (без счетоводен баланс) и 2021
г.
Представени са о от ответника счетоводни справки.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ е изискана и приложена по делото
служебно извършена справка чрез отдалечен достъп от електронната система
на Агенцията по вписванията за притежавани от “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД
недвижими имоти на територията на цялата страна по партидата на ответника,
от която се установява, че касателно дружеството има вписана искова молба.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и е
представена по делото от СДВР – Отдел “Пътна полиция” справка за МПС,
от която е видно, че към 15.09.2022 г. в централната база на АИС КАТ няма
данни за регистрирани МПС на името на “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 192 от ГПК е изискана от
НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки по
изпълнително дело № 22150025426/2015 г. и няма започнати действия по
принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “Д ЕНД Д
Ф. – З.К.” ЕООД.
За установяване на Ф.ово-икономическото състояние на ответника, по
делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С. Й., като вещото лице
анализира периода 2017 г. – 2021 г. вкл. и към 31.08.2022 г., както и към
31.10.2022 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и
пасивите на ответното дружество и изчислява показателите за ликвидност,
рентабилност, Ф.ова автономност и задлъжнялост на ответното дружество.
Вещото лице дава заключение, че дружеството не отчита в баланса си
дълготрайни материални активи, дълготрайни нематериални активи и
дългосрочни Ф.ови активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за 2017 г., 2018 г. и 2021 г. са вземанията на
дружеството, които към 31.12.2017 г. са на стойност от 229 хил. лева,
представляващи 99,6% от сумата на актива; към 31.12.2018 г. са на стойност
от 238 хил. лева, представляващи 99,6% от сумата на актива; към 31.12.2021
г. са на стойност от 133 хил. лева, представляващи 83,6% от сумата на актива.
С най-голям относителен дял от краткотрайните активи за 2019 г. са
паричните средства на дружеството, като към 31.12.2019 г. са на стойност от
10 хил. лева, представляващи 47,7% от сумата на актива. С най-голям
относителен дял от краткотрайните активи към 31.12.2020 г. и към 31.10.2022
г. са разходи за бъдещи периоди, които към 31.12.2020 г. са на стойност от
4
501 хил. лева, представляващи 89,8% от сумата на актива; към 31.10.2022 г.
са на стойност от 216 хил. лева, представляващи 100% от сумата на актива.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям относителен дял от
пасивите за анализирания период са краткосрочните задължения, както
следва: към 31.12.2017 г. са в размер на 197 хил. лева, представляващи 85,6%
от сумата на пасива; към 31.12.2018 г. са в размер на 200 хил. лева,
представляващи 83,7% от сумата на пасива; към 31.12.2019 г. са в размер на 6
хил. лева, представляващи 28,6% от сумата на пасива; към 31.12.2020 г. са в
размер на 550 хил. лева, представляващи 98,6% от сумата на пасива; към
31.12.2021 г. са в размер на 700 хил. лева, представляващи 440,3% от сумата
на пасива; към 31.10.2022 г. са в размер на 784 хил. лева, представляващи
363% от сумата на пасива.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на
способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с
краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност
е под единица, това е индиция за влошено Ф.ово и икономическо състояние
на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че
коефициентът за обща ликвидност е, както следва: 1,1675 за 2017 г., 1,1950 за
2018 г., 3,5000 за 2019 г., 0,1036 за 2020 г., 0,2271 за 2021 г., 0,0000 към
31.08.2022 г. и 0,0000 към 31.10.2022 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между
бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с
референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този
коефициент в случая е със следните стойности: 1,1675 за 2017 г., 1,1950 за
2018 г., 3,1667 за 2019 г., 0,0545 за 2020 г., 0,1900 за 2021 г., 0,0000 към
31.08.2022 г. и 0,0000 към 31.10.2022 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност
показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с
Ф.овите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на
тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за
незабавна ликвидност и съответно коефициентът за абсолютна ликвидност
имат със следните стойности: 0,0051 за 2017 г., 0,0050 за 2018 г., 1,6667 за
2019 г., 0,0218 за 2020 г., 0,0000 за 2021 г., 0,0000 към 31.08.2022 г. и 0,0000
към 31.10.2022 г.
Вещото лице дава заключение, че достигнатите сойности на
кеофициента на обща и бърза ликвидност към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.
и към 31.12.2019 г. имат стойност над единица, докато към 31.12.2020 г., към
31.12.2021 г. имат стойност много под единица, към 31.08.2022 г. и към
31.10.2022 г. всички коефициенти на ликвидност имат нулеви стойности,
поради липса на краткотрайни активи.
Коефициентът на Ф.ова автономност и задлъжнялост изразяват Ф.овата
независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да
посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на Ф.ова автономност
има препоръчителна стойност от 0,33. Стойности над единица на
коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над
собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице
изчислява следните стойности на коефициента на Ф.ова автономност за
ответното дружество: 0,1675 за 2017 г., 0,1950 за 2018 г., 2,5000 за 2019 г.,
0,0145 за 2020 г., -0,7729 за 2021 г., -1,0000 към 31.08.2022 г. и -0,7245 към
5
31.10.2022 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както
следва: 5,9697 за 2017 г., 5,1282 за 2018 г., 0,4000 за 2019 г., 68,7500 за 2020
г., -1,2939 за 2021 г., -1,0000 към 31.08.2022 г. и -1,3803 към 31.10.2022 г.
Вещото лице дава заключение, че коефициентът на Ф.ова автономност
към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г., към 31.12.2019 г., към 31.12.2020 г. има
стойност под нораматива от 0,33, докато към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и
към 31.10.2022 г. има отрицателна стойност и отразява декапитализиран
собствен капитал и зависимост от кредиторите. Отрицателните стойности на
коефициентите на Ф.ова автономност произтичат от невъзможността на
предприятието да възпроизвежда собствения си капитал в резултат на
реализирани загуби през 2020 г., 2021 г., към 31.08.2022 г. и към 31.10.2022 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2017 г. 31.12.2018 г., към
31.12.2019 г. и към 31.12.2020 г., обшата балансова стойност на всички активи
- дълготрайни и краткотрайни, притежавани от “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, са
били достатъчни за покриване на всички негови задължения - текущи и
нетекущи, докато към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и към 31.10.2022 г.
общата балансова стойност на всички активи - дълготрайни и краткотрайни,
притежавани от “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, не са били достатъчни за
покриване на всички негови задължения - текущи и нетекущи. Към 31.12.2021
г. пасивите на стойност 700 хил. лева надхвърлят неговите активи, възлизащи
в размер на 159 хил. лева, със сумата от 541 хил. лева. Дава заключение, че
към 31.08.2022 г. пасивите на стойност 568 хил. лева и към 31.10.2022 г. на
стойност 784 хил. лева надхвърлят активите със същата сума.
Вещото лице дава заключение, че ответното дружество не разполага с
имущество, достатъчно за покриване на паричните му задължения.
Стойността на наличното нмущество на длъжника по баланса към 31.12.2021
г. е в размер на 159 хил. лева, а в товма число материални запаси в размер на
26 хил. лева, други вземания в размер на 133 хил. лева. Дава заключение, че
към 31.08.2022 г. и към 31.10.2022 г. дружеството не разполага с дълготрайни
материални и Ф.ови активи, нито с краткотрайни активи, и общата стойност
на актива е 0 лева.
Вещото лице дава заключение, че с оглед изчислените коефициенти на
ликвидност по данни от баланса към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и към
31.10.2022 г. е налице тенденция ответникът да не може да обслужва
краткосрочните си задължения по търговска сделка. Поради не наличие на
краткотрайни активи ответникът не е в състояние да изплати краткосрочните
си задължения.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане на ответното
дружество за погасяване на краткосрочно задължение по търговска сделка, е
извършено на 05.06.2022 г. по фактура № **********/02.06.2022 г. на
доставчик “Б.С.Б.” ООД, с основание “месечен абонамент Kids 06.2022 г. и
мес.абонамент служ.06.2022” в размер на 900 лева. Последното плащане към
НАП е извършено на 26.05.2022 г., с основание за плащане “00001/ТМА
Данък наем” в размер на 55,80 лева.
Вещото лице дава заключение, че най-старото изискуемо задължение на
ответното дружество към молителя е по договора за паричен заем от
15.06.2021 г. в размер на 8000 лева, с падеж - 31.12.2021 г. Най-старото
изискуемо задължение на дружеството към НАП е за констатирани
6
задължения съгласно Ревизионен акт № **********/28.02.2012 г и
образувано изпълнително дело № 22150025426/2015, със срок на доброволно
плащане м. 04.2012 г.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и
към 31.10.2022 г. ответното дружество не отчита наличие на парични средства
нито в банкови сметки, нито на каса. Общата стойност на имуществото на
дружеството - дълготрайни и краткотрайни активи към 31.08.2022 г. и към
31.10.2022 г. е 0 лева.
Вещото лице дава заключение, че размерът на задълженията на
длъжника “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД към “Н.” ЕООД по процесните
договори възлизат в общ размер на 40 000 лева и договорна лихва съгласно
чл. 4, ал. 1 от договорите в общ размер на 3 251,55 лева. Дава заключение, че
вземанията на молителя са осчетоводени в счетоводството на “Д ЕНД Д Ф. –
З.К.” ЕООД като задължение и са включени в баланса към 31.12.2021 г., към
31.08.2022 г. и към 31.10.2022 г.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 и чл. 631 от
ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния
съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от
ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на
длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или
съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при
условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи
свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е
капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство
по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл.
613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
7
или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната
агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече
от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една
трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството –
ответникът “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2,
т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско
дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като
посочва, че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
свое изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно
състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите
изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито
вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника,
или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни
вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови
възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен характер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на
гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “Н.” ЕООД, който твърди, че има
вземания към ответното дружество, произтичащи от пет договора за заем – от
15.06.2021 г., от 15.07.2021 г., от 16.08.2021 г., от 15.09.2021 г. и от 15.10.2021
г. Договорът за заем е реален и за сключването му следва да са налице при
условията на кумулативност два основни елемента от фактическия му състав -
постигането на съгласие между страните и реалното предаване на заемната
сума. С фактическото предаване на парична сума от заемодателя на заемателя
е налице сключен реален договор за заем.
От представените по делото разходни касови ордери и разписки и от
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
8
са предоставени средствата по сключените договори за заем.
Осчетоводяването от ответника на задълженията към кредитора и
включването им в счетоводните отчети имат правната характеристика на
извънсъдебно признание както относно основанието на задължението, така и
относно неговото съществуване (в този смисъл относно задължения по
фактури в Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. по описа на
ВКС, Т.К., ІІ Т.О.; Решение № 67 от 31.07.2015 г. по т.д. № 631/2014 г. по
описа на ВКС, Т.К., II Т.О., като даденото разрешение е приложимо и в
настоящия случай).
Съдът приема, че в разглеждания случай хипотезата на кредитиране от
молителя на ответното дружество съвпада с тази по решение № 549 от
27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, Т.К., І Т.О., в което е посочено, че
договорът за заем не е абсолютна търговска сделка (чл. 286, ал. 2 вр. с чл. 1,
ал. 1 от ТЗ), но съобразно въведения от законодателя субективен критерии в
чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сделката следва да се определи като търговска с оглед
извършването й от страните по нея като търговци при осъществяване на
дейността им по занятие. В такива случаи на изследване подлежат фактите за
целта и начина на потребяване на заемните средства.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с
обстоятелството, че страните по процесните договори за заем са търговски
дружества, намира, че е налице субективният критерий за квалифициране на
една сделка като търговска. Във всеки от договорите е посочено, че
средствата са необходими за упражняване на дейността на заемополучателя –
предоставяне на парични заеми, обезпечени със залог на движими вещи.
Такъв е вписания в Търговския регистър предмет на дейността на ответоното
дружество. С оглед на горното и предвид презумпцията по чл. 286, ал. 3 от
ТЗ, следва да се приеме, че сключените от ответника търговец договори за
заем са свързани с неговото занятие и представляват търговска сделка.
Видно от приетото заключение на вещото лице, неплатената главница
по договорите за заем е в общ размер на 40 000 лева, като срокът за
връщането им е изтекъл на 31.12.2021 г. По делото не се установява от
ответника, който носи доказателствената тежест за това, да са върнати
заемните суми, посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ.
Молителят сочи и вземанията в общ размер на 3 198,72 лева,
представляващи възнаградителна лихва по чл. 4, ал. 1 от всеки от договорите
за периода от 31.12.2021 г. до 15.08.2022 г. съгласно справката по чл. 366 от
ГПК.
Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, заемателят дължи лихва, само ако това е
уговорено писмено. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ТЗ, който касае търговските
сделки, каквато е процесната с оглед страните по нея, между търговци лихва
се дължи, освен ако е уговорено друго. В случая в чл. 4, ал. 1 от всеки от
процесните договори за заем страните са уговорили договорна
възнаградителна годишна лихва за ползването на предоставената сума в
размер на 8%. Съгласно чл. 4, ал. 2 от всеки от процесните договори, лихвата
е платима при пълното погасяване на главницата по заема, т.е. до падежът е
31.12.2021 г.
С оглед на горното съдът намира, че договорената възнаградителна
лихва е била дължима от ответника за периода – от датата на предоставяне на
съответгния заем до падежа на всеки от договорите за заем (31.12.2021 г.).
Като взема предвид горното, съдът намира, че след 31.12.2021 г. не е дължима
9
възнаградителна лихва по чл. 4, ал. 1 от всеки от договорите за заем. С
настъпването на падежа по договора за заем се преустановява
добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника и се поражда
задължение за същия да върне заемната и непогасена сума. Следователно
след настъпването на падежа по процесните договори за заем – 31.12.2021 г.,
не може да се приеме начисляване на възнаградителна лихва, тъй като срокът
на съответния договор е изтекъл (в този смисъл по въпроса за дължимата
лихва при предсрочна изискуемост на договор за заем/кредит в мотивите на т.
2 от Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. по
описа на ОСГТК на ВКС).
Предвид посочения от молителя период за дължимост на
възнаградителната лихва – след 31.12.2021 г., съдът не кредитира и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта за лихвата,
доколкото вещото лице е изчислило същата за различен от заявения период –
т.е. от предоставянето на съответния заем до 15.08.2022 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че е налице предпоставката по чл.
608, ал. 1, т. 1 от ТЗ – изискуемо парично задължение на длъжника към
молителя, породено от или отнасящо се до търговска сделка – главници по
пет договора за заем. Налице е материално-правна легитимация на молителя
“Н.” ЕООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за
ответното дружество.
В производството по несъстоятелност въз основа на анализ на Ф.ово-
икономическото състояние на молителя и възможността му да изпълнява
паричните си задължения към кредиторите, съдът следва да установи дали
молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и дали това
състояние е обективно и трайно или затрудненията на длъжника са временни,
съответно той разполага с достатъчно имущество за покриване на
задълженията си без опасност за интересите на кредиторите.
В случая от изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че всички коефициенти на ликвидност на ответното
дружество към 31.12.2020 г., към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и към
31.10.2022 г. имат стойност под референтната такава. Към 31.08.2022 г. и към
31.10.2022 г. всички коефициенти на ликвидност имат нулеви стойности,
поради липса на отчитани активи от дружеството. През анализирания период
към 31.12.2020 г. коефициентите на Ф.ова автономност и на задлъжнялост са
силно влошени, а към 31.12.2021 г., към 31.08.2022 г. и към 31.10.2022 г. тези
коефициенти са с отрицателни стойности. С оглед на това може да се направи
извод, че Ф.ово-икономическото състояние на дружеството е трайно и
невъзвратимо влошено, няма данни за притежаване на краткотрайни и
съответно на дълготрейни активи, нито данни за сключени търговски сделки,
от които да бъдат придобити активи, за да бъдат погасени задълженията на
дружеството към неговите кредитори. Налице е трайно изразена тенденция
дружеството да не може да обслужва изискуемите си публични задължения,
както и краткосрочните си задължения по търговски сделки, включително
тези към молителя. От заключението на вещото лице се установява, че към
настоящия момент ответникът не разполага с имущество, достатъчно за
изпълнение на задължението му към кредиторите. Следва изводът, че
ответното дружество е декапитализирано и е в голяма зависимост от
кредиторите си. Ответното дружество не притежава активи и не е в състояние
да обслужва краткосрочните си задължения по търговски сделки, както и
10
публичноправните задължения към държавата, свързани с търговската му
дейност.
За изчерпателност на изложението следва да се разгледа и позоваването
на молителя на законоустановените презумпции по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
В случая молителят се позовава и на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от
ТЗ (изм.- ДВ, бр. 105 от 2016 г.), че неплатежоспособността се предполага,
когато длъжникът е спрял плащанията, като спиране на плащанията е налице
и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени
кредитори. Под “спиране на плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
въз основа на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал.
1 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се
взема предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по
аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В случая се установява от изслушаното и
прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, че задълженията на
ответното дружество към молителя не са платени, т.е. ответникът не е
изпълнил и е спрял плащанията на вземания, произтичащи от търговска
сделка по чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, каквито са вземанията към молителя. Това
е израз на обективната невъзможност на същия да ги покрие и предполага
състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл.
608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника,
който не обори същата. Липсата на представени от ответника доказателства
за наличието на ликвидни и налични краткотрайни активи, с които
ответникът да може да посрещне краткосрочните си задължения, обосновава
този извод. С оглед на горното съдът намира, че в случая са налице
изискуемите предпоставки на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
При така направения анализ и от приетото заключение на вещото лице,
съдът намира, че ответното дружество не развива търговска дейност, от която
да отчита приходи и от които да могат да бъдат удовлетворени в кратък срок
краткосрочните задължения на ответното дружество. Ответното дружество не
може да посреща с краткосрочните си активи краткосрочните си задължения,
декапитализирано е и е зависимо от кредиторите си. Това състояние е трайно
изразено, след като ответното дружество не е в състояние да обслужва
краткосрочните си задължения по търговски сделки в посочения период.
Съдът приема, че ответното дружество обективно не е в състояние да изпълни
изцяло изискуемите си парични задължения.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
ответното дружество “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД е в състояние на
неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за това, не ангажира в
производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод, че
затрудненията му за извършване на плащанията са временни или че разполага
с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за
интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ).
Признание за влошеното Ф.ово-икономическо състояние на ответника
се съдържа и в предявената от самия длъжник молба по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на дружеството, въз основа на
която е образувано т.д. № 1607/2022 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-15 състав, и която молба е обявена по партидата на
11
дружеството в Търговския регистър на 30.08.2022 г.
При така установеното съдът намира, че са налице всички изискуеми от
закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Д
ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
Предвид горното съдът не дължи произнасяне по направеното при
условията на евентуалност искане на молителя да бъде открито производство
по несъстоятелност поради свръхзадълженост.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да
се вземе предвид, че е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, както и същият да е в състояние да не може с наличното
си имущество да покрие задължения към кредиторите си, което състояние да
е трайно. Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и отчита трайното Ф.ово-
икономическо състояние на ответника, съдът намира, че ответното дружество
не е в състояние да изпълни публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, към 31.12.2020 г. Към тази дата
се установява, че ответното дружество има изискуеми публични задължения,
за които е образувано от НАП и изпълнително дело № 22150025426/2015, и
които не са изпълнени/погасени от ответника и това не се дължи на временни
затруднения. Към тази дата Ф.ово-икономическото състояние на ответното
дружество е влошено, дружеството не е било в състояние да изпълни
изискуемите си краткосрочни задължения, свързани с търговската му дейност,
и е неплатежоспособно.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да
назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде
назначен В.Т.П., вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден
от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен,
че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-
съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем
работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и
вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. -
ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с
длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено
месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от датата на
встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на законна
причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да
съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по
чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и
представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това съдът намира, че следва
да насрочи Първото събрание на кредиторите на 31.01.2023 г. от 10,30 часа,
което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София,
бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8
12
състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
Предвид посоченото в заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, че няма данни за наличността на активи, то не може да се направи
извод, че ответникът разполага с парични средства, за да посрещне началните
разноски в производството по несъстоятелност. С оглед на горното и за да се
обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да
бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл. 629б от ТЗ
следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение
на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се
предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество.
Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в
определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. с ал. 1
от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на
една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира
необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено
и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С
оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и
очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на
търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени
в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в
едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията.
По разноските:
Молителят не претендира разноски в настоящото производство, поради
което такива не му се присъждат по делото.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Красна поляна”, ж.к. “Западен парк”, бл. ****, и ОПРЕДЕЛЯ
началната й дата – 31.12.2020 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника “Д ЕНД Д
Ф. – З.К.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
Столична община, район “Красна поляна”, ж.к. “Западен парк”, бл. ****.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника В.Т.П., с адрес: гр.
София, ул. “****, офис 6, вписан в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден
от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, който да бъде уведомен,
13
че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-
съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик В.Т.П. в размер на 1
000 лева (хиляда лева) месечно, считано от датата на встъпването му в
изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на
размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Д ЕНД Д Ф. – З.К.”
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Красна поляна”, ж.к. “Западен парк”, бл. ****,, което следва
да се проведе на 31.01.2023 г. от 10,30 часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на
съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски
съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
УКАЗВА на кредиторите на “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД, ЕИК ****, в
едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при
Агенцията по вписванията, да внесат по сметката за депозити и гаранции на
Софийски градски съд с IBAN: **** при Българска народна банка, BIC:
BNBGBGSD, сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща
начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632,
ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото
доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Д ЕНД Д Ф. – З.К.” ЕООД,
ЕИК ****, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на
началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по
делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал.
5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде
спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество
или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски,
същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника
от Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър и регистъра на юридическите
лица с нестопанска цел, на основание чл. 622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от
ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при
СГС, ТО.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14
15