№ 8617
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110133710 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/, рег. № ************,
чрез /фирма/ срещу АНТ. ХР. ХР., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52896/2020г. по
описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1301,39лв. - главница по договор за
потребителски кредит ********* от 05.12.2016г., ведно със законна лихва от
30.10.2020г. до изплащане на вземането, 342,70лв. - възнаградителна лихва, начислена
върху главницата за периода от 20.03.2017г. до 20.11.2018г., и 445,33лв. - мораторна
лихва, начислена върху главницата за периода от 20.04.2017г. до 16.10.2020г.
Ищецът твърди, че на 05.12.2016г. между страните е сключен договор за кредит,
по силата на който ответникът има качеството на кредитополучател. Договорът бил
сключен с цел закупуване на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца. След
сключване на договора, сумата за закупуване на стоките била преведена на продавача
от ищеца, като по този начин кредитът бил усвоен. Ответникът се задължил да върне
кредита на 24 месечни погасителни вноски, всяка от по 78,29лв., която включвала
главница и възнаградителна лихва. Ответникът платил 3бр. погасителни вноски, след
което преустановил плащанията. Съгласно чл. 3 от договора, вземането на ищеца
ставало изискуемо в пълен размер при просрочие на две или повече вноски, като в
случая от 20.04.2017г. вземането станало изискуемо в целия му размер, за което
ответникът бил уведомен.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете. Оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно
правоотношение. Твърди, че договорът е нищожен поради противоречието му с
добрите нрави и с императивните норми на ЗПК. Счита, че посочването на ГПР само в
процентен изразител не е достатъчно, тъй като следва да се посочи какво включва и
1
как е формиран, което е основание за недействителност по чл. 22 ЗПК. Липсвал
погасителен план съобразно изискванията на закона, не бил посочен и размерът на
възнаградителната лихва. Счита, че текстът на договора бил с шрифт по-малък от 12, а
не бил включен и срок, в който потребителят можел да се откаже от договора. Посочва,
че поради недействителност на договора, същият следвало да върне само чистата
стойност по него. Евентуално прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва да е обявена надлежно предсрочната изискуемост на кредита.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представения по делото договор за кредит № ********* се установява, че на
05.12.2016г. между страните е постигнато съгласие ищцовото дружество да финансира
посредством кредит покупката на стоки от страна на ответника. Общата цена на
стоките е в размер на 1249лв. и се отнася за мобилен телефон Samsung Galaxy S7 Edge.
Уговорено е и заплащането на застрахователна премия в размер на 209,83лв. по
застраховка „сигурност на плащанията“. В договора е уговорено заплащането на
възнаградителна лихва за ползването на сумата, чийто годишен процент е в размер на
26,76%. Посочен е и ГПР в размер от 30,31%. Кредитът е следвало да бъде върнат на
24 броя месечни погасителни вноски, всяка по 78,29лв. В самия договор се съдържа
погасителен план, от който е видно, че първата вноска е с падеж 20.12.2016г., а
последната с падеж 20.11.2018г.
От изслушаната по делото и приета съдебно-счетоводна експертиза, която не е
оспорена от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, се
установява, че ответникът е усвоил кредита чрез закупуване на стоката, като
стойността й е заплатена от ищцовото дружество в полза на продавача на 09.12.2016г.
От експертното заключение се установява, че ответникът е извършил три
плащания в изпълнение на задълженията си по договора за погасяване на кредита, като
първото е на 21.12.2016г. в размер от 78,29лв., второто на 24.01.2017г. в размер от
78,29лв. и третото на 06.03.2017г. в размер от 78,29лв. Чрез тези плащания в общ
размер от 234,87лв. са погасени главница и застраховка с падежи от 20.12.2016г. до
20.02.2017г. в общ размер от 157,44лв. и договорна лихва с падежи от 20.12.2016г. до
20.02.2017г. в размер от 77,43лв. Други плащания вещото лице не е констатирало, като
за установяване на такива не са ангажирани и доказателства от ответника.
Съобразявайки извършените плащания и направените с тях погасявания, експертът
посочва, че е останала непогасена главница и застраховка с падежи от 20.03.2017г. до
20.11.2018г. в общ размер от 1301,39лв. и договорна лихва върху тях с падежи от
20.03.2017г. до 20.11.2018г. в размер от 342,70лв. или общо 1644,09лв. Вещото лице
разяснява, че годишният лихвен процент, посочен в договора от 26,76%, е спазен, но
изчисленията на месечните вноски са извършени върху сумата от 1458,83лв.,
представляваща сбор от 1249лв. главница и 209,83лв. застраховка. Посочено е, че
размерът на законната лихва за забава върху всяка месечна неплатена вноска за
главница и застраховка в общ размер от 1301,39лв. за периода от датата на
изискуемостта до 16.10.2020г. възлиза на 352,94лв.
При горните обстоятелства, съдът приема, че между страните е сключен валиден
договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника парични средства за закупуване на стоки и услуги, които
2
ответникът се е задължил да върне съобразно погасителния план, заедно със заплащане
на уговорените възнаградителна лихва и застрахователна премия. Съгласно
погасителния план, крайният срок за плащане на последната вноска по договора е
20.11.2018г. Следователно, в случая не става въпрос за предсрочна изискуемост на
вземането, доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 30.10.2020г., е настъпила изискуемостта на вземанията по договора.
Поради това, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Ответникът е направил възражение за недействителност на договора за кредит,
което е неоснователно. Същият не противоречи на чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като е
сключен в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който
е не по-малък от 12 (сравним с разпорежданията на съда на л. 32 и 42, които са на
шрифт 12). Същият е изготвен в два екземпляра, като в края му ответникът е
удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от същия. Изискванията на чл. 11,
ал. 1 от ЗПК също са спазени. Макар да не е посочен точен размер на
възнаградителната лихва, при елементарна аритметична сметка (изваждане от общия
размер 1878,96лв. на главницата от 1249лв. и на застрахователната премия от
209,83лв.) се получава точният размер на дължимата възнаградителна лихва. Това
аритметично пресмятане не се отличава със сложност за средния потребител. Ето защо,
не са налице нарушения на императивните изисквания, водещи до недействителност на
договора по чл. 23 ЗПК, като доводите на особения представител на ответника в тази
насока имат бланкетен характер и са неоснователни.
Тъй като ищцовото дружество е изпълнило основното си задължение по
договора, а именно да предостави паричните средства, то за ответника се е породило
насрещното задължение да ги върне в уговорените размери и срокове, ясно описани в
инкорпорирания в договора погасителен план. Както се посочи по-горе, от
заключението по ССчЕ се установява, че по договора има непогасена главница и
застраховка с падежи от 20.03.2017г. до 20.11.2018г. в общ размер от 1301,39лв. и
договорна лихва върху тях с падежи от 20.03.2017г. до 20.11.2018г. в общ размер от
342,70лв. В настоящото производство обаче ищецът претендира сумата от 1301,39лв.
само като главница. Безспорно в съдебната практика и правната теория се приема, че
главницата по един договор за кредит представлява отпуснатите парични средства,
предоставени за ползване на кредитополучателя. В случая, това е сумата от 1249лв.,
видно от съдържанието на договора, а и от обстоятелството, че именно тази сума е
усвоена чрез заплащане стойността на закупената стока. От нея, чрез извършените
плащания, са погасени 134,80лв., изчислено от съда на основание чл. 162 ГПК, при
съобразяване договора за кредит, извлечението /л. 20/ и експертното заключение.
Следователно, остава дължим остатък от 1114,20лв.
За ползването на предоставените парични средства ответникът дължи и
уговорената възнаградителна лихва. В експертното заключение е посочено, че
договореният ГЛП от 26,36% е спазен, но е изчисляван върху главницата от 1249лв. и
застраховката от 209,83лв. или общо върху сумата от 1458,83лв. От това следва, че от
общия размер на уговорената възнаградителна лихва – 420,13лв., пропорционално на
вземанията за главница и застраховка, 364,70лв. са възнаграждението върху главницата
и 55,43лв. върху застраховката. С извършените плащания ответникът е заплатил общо
77,43лв. възнаградителна лихва, от които следва да е погасил 67,21лв. възнаградителна
лихва върху главницата. Ето защо, остава дължим остатъкът от 297,49лв. (364,70лв. -
67,21 = 297,49лв.).
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е заплатил
всички дължими вноски на падежа, от което следва, че е изпаднал в забава за тяхното
3
плащане и дължи законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Вещото лице е изчислило, че
законната лихва за забава върху сумата от 1301,39лв. от датата на падежа на всяка
вноска до 16.10.2020г. възлиза на 352,94лв. Както се посочи по-горе, в сумата от
1301,39лв. са включени както главница, така и застраховка, а предмет на настоящото
производство е само мораторната лихва, начислена върху главницата (виж исковата
молба). Ето защо, размерът на законната лихва върху дължимия остатък от главницата
в размер от 1114,20лв. за периода от падежа на всяка вноска до 16.10.2020г. възлиза на
302,17лв.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземанията по давност.
Трайно установена е практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/,
респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се
касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и въз основа на
изрично дадено съгласие от страна на кредитора по аргумент от разпоредбата на чл. 66
ЗЗД. При уговорка за разсрочване на части на едно по правило еднократно задължение,
престира само длъжникът, след като вече кредиторът е изпълнил, а този факт сам по
себе си не е достатъчен, за да определи изпълнението като периодично. Поради това,
при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни
вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. В този смисъл са и мотивите на ТР №
5/21.01.2022г. по тълк. дело № 5/2019г., ОСГТК на ВКС. Липсата на периодичен
характер на плащанията по договор за кредит обуславя извод за приложението на
общата 5-годишна давност спрямо главницата по погасителните вноски.
В случая, заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл. 116, б.
„б“ ЗЗД, е подадено на 30.10.2020г. Следователно, биха били погасени вземанията за
главница с падеж преди 30.10.2015г. Такива обаче няма. С оглед на това, искът за
главница следва да бъде уважен до размер на сумата от 1114,20лв., приета за дължима
съобразно изложените по-горе съображения, а за разликата до пълния предявен размер
от 1301,39лв. подлежи на отхвърляне.
По отношение на лихвите обаче (възнаградителна и мораторна) е приложима
кратката 3-годишна давност, тъй като имат характер на лихви - чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С
оглед на това, вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 30.10.2017г., се явяват
погасени по давност. Това на практика са вноските за възнаградителна лихва с падежи
20.03.2017г.-20.10.2017г., като размерът им върху непогасената главница от 1114,20лв.
възлиза на 171,28лв. По отношение на лихвата за забава са приложими същите
съображения. При съобразяване таблицата на л. 130 от експертното заключение и
преизчисляване на лихвата за забава само върху дължимата главница от 1114,20лв. се
налага извода, че за периода до 30.10.2017г. погасени по давност се явяват вземания в
общ размер от 141,55лв. Ето защо, искът за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен до размер на сумата от 126,21лв. (297,49лв. /приети за дължими/ минус
171,28лв. /погасени по давност/ = 126,21лв.) и отхвърлен за разликата до пълния
предявен от 342,70лв. и за вноските с падеж в периода 20.03.2017г.-20.10.2017г., а
искът за мораторна лихва да бъде уважен до размер на сумата от 160,62лв. (302,17лв.
/приети за дължими/ минус 141,55лв. /погасени по давност/ = 160,62лв.) и отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 445,33лв. и за периода 20.04.2017г.-
30.10.2017г.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
4
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 91,79лв., от
които му се дължат 61,55лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 160,27лв. за
държавна такса, 300лв. депозит за особен представител, 400лв. депозит за експертиза и
претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя
на 100лв. От общия размер на разноските – 960,27лв., следва да му се присъдят
643,89лв.
Ответникът е представляван от особен представител в производството и не е
доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
/фирма/, рег. № ************, чрез /фирма/, ЕИК: **************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, срещу АНТ. ХР. ХР., ЕГН: **********, с адрес
/населено място/, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 52896/2020г. по описа на
СРС, 40-ти състав, а именно: 1114,20лв. - главница по договор за потребителски
кредит ********* от 05.12.2016г., ведно със законната лихва от 30.10.2020г. до
изплащане на вземането, 126,21лв. - възнаградителна лихва върху главницата с падежи
в периода от 20.11.2017г. до 20.11.2018г., и 160,62лв. - мораторна лихва върху
главницата за периода от 30.10.2017г. до 16.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над уважения размер от 1114,20лв. до пълния предявен от
1301,39лв., иска за възнарадителна лихва върху главницата за разликата над
уважения размер от 126,21лв. до пълния предявен размер от 342,70лв. и за
вноските с падеж от 20.03.2017г. до 20.10.2017г. и иска за мораторна лихва върху
главницата за разликата над уважения размер от 160,62лв. до пълния предявен от
445,33лв. и за периода от 20.04.2017г. до 30.10.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 АНТ. ХР. ХР., ЕГН: **********, с адрес
/населено място/, да заплати на /фирма/, рег. № ************, чрез /фирма/, ЕИК:
**************, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от
61,55лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 643,89лв. – разноски в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5