РЕШЕНИЕ
№ 914
Разград, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Разград - II тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА |
| Членове: |
ЮЛИЯНА ЦОНЕВА ХРИСТО МОНЕВ |
При секретар РАЛИЦА ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА канд № 20257190600225 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63в ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на А. С. М. от [населено място] против Решение № 69/ 25.06.2025 г., постановено по АНД № 742/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9409758, издаден от ОДМВР Разград, с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП ѝ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 600.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В жалбата си сочи, че това решение е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. С оглед на това моли съда да отмени решението на районния съд и издадения ЕФ, ведно с произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Претендира и за заплащане на разноски за тази инстанция.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че срещу жалбоподателката е съставен ЕФ по реда и при условията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 1, т.5 ЗДвП. В него е посочено, че на 19.07.2024 г. г. в 8:44 часа, в гр.Цар Калоян, ул. „Освобождение“, до бензиностанция „Петрол“ е отчетено с автоматизирано техническо средство (АТСС) СПУКС ARH САМ S 1 движението на лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 94 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), при допустимата за населени места скорост от 50 км/ч. Собственик на посоченото МПС е жалбоподателката А. М. според данните за регистрацията му.
Към преписката административнонаказващият орган (АНО) е представил снимка/клип, установяваща извършеното нарушение; справка относно собствеността на процесното МПС; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Протокол за проверка на същото; Протокол за използване на АТСС.
С решението си районният съд е потвърдил оспорения ЕФ, като в мотивите си е приел, че вмененото нарушение е установено по надлежен ред, при спазване на правилата и нормите на ЗДвП и специалната Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532). Това решение е предмет на инстанционен контрол в настоящето производство.
Касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните правила и норми и в съответствие с материалния закон.
При съставяне на процесния ЕФ са спазени относимите процесуални правила и норми. Условията и редът за използване на АТСС са уредени в цитираната вече Наредба №8121з-532. Приложените писмени доказателства сочат, че полицейските служители са изпълнили всички законови изисквания, регламентирани в чл. 6 - чл. 12 от цитираната наредба при работа с процесното АТСС. Оспореният ЕФ е издаден в установената форма, утвърдена със Заповед №Із-305/04.02.2011г. на министъра на МВР, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗДвП (в относимата редакция). В него ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя.
По делото са представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Протокол за проверка на мобилната система за видеоконтрол. Тези доказателства съставляват официални писмени документи, които не са оспорени по надлежния ред и няма основание да не се кредитират. Изискванията, на които трябва да отговарят скоростомерите, предназначени за контрол на скоростта на МПС, са регламентирани в раздел ХХХVІ (чл. 745- чл. 764) от действалата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (сега отменена). В чл. 746, ал. 1 и ал. 2 от нея е посочено, че конструкцията на скоростомерите трябва да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. А ако скоростомерът не е пригоден да изпълни това изискване, той трябва да анулира резултатите от собствените си измервания, когато две или повече МПС навлизат в областта на измерване едновременно, но с различна скорост. Аналогично е изискването, регламентирано и в чл. 417, ал. 1 и ал. 2 от сега действащата Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 417 от 29.11.2024 г.
Използваното АТС за контрол на скоростта на движение на ППС е одобрено по надлежния ред след извършената първоначална проверка, поради което съдът приема, че то отговаря на нормативно въведените изисквания за този вид технически измервателни средства. Следователно при работа с това АТСС позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече превозни средства и при разминаване. Гореизложеното налага извода, че в конкретния случай представените по делото снимки еднозначно определят, че МПС, чиято скорост е измерена с преносимата система за контрол на скоростта СПУКС ARH САМ S 1 TFR1-M 603, е лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № [рег. номер]. В противен случай скоростомерът щеше да анулира резултатите от своите измервания (по арг. на чл. 746, ал. 2 от действалата тогава Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол).
Събраните по делото писмени и веществени доказателства установяват по категоричен и безспорен начин, че процесният автомобил е заснет да се движи в рамките на населеното място със скорост от 94 км/ч (след приспадане на толеранс от 3 км/ч), поради което съдът приема, че е извършено вмененото административно нарушение. Приложени са и съответните законови разпоредби, които обуславят административната отговорност на жалбоподателя. Определеното наказание е в абсолютния размер, предвиден в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 5 ЗДвП и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН липсва законова възможност то да бъде изменено или намалено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция. Същите са своевременно предявени и доказани в размер от 130 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 69/ 25.06.2025 г., постановено по АНД № 742/ 2024 г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА А. С. М. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР - Разград сумата от 130 (сто и тридесет лива)- дължими разноски по производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
| Председател: | /п/ |
| Членове: |
/п/ /п/ |