Определение по дело №951/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1213
Дата: 9 септември 2019 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20197150700951
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 август 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№1213/9.9.2019г.

гр. Пазарджик, 09.09.2019 г.

 

Административен съд – Пазарджик, I-ви състав в закрито съдебно заседание на девети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ : МАРИАНА ШОТЕВА                                                  

като разгледа докладваното от съдия Шотева адм. дело № 951 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 166, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 53, ал. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и е образувано по жалба на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, м. „Чукур савак“, поземлен имот № 55150.13.177, представлявано от А. С. против решение № Р-723/32-232259/09.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – Централно митническо управление.

С оспорването е съединено искане за спиране на изпълнението на решението на директора на агенция „Митници“.

Административният съд е  сезиран с искане от на „ТСТ ОЙЛ“ ЕООД с ЕИК ********* за спиране на предварителното изпълнение на решение Р-723/32-232259/09.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – Централно митническо управление, с което е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценза. Съгласно чл. 53 ал. 3 от ЗАДС в редакцията в сила от 01.01.2019г. „Лицензът се прекратява с решение на директора на Агенция "Митници", което подлежи на предварително изпълнение от датата на издаването му, освен ако съдът разпореди друго

В подкрепа на твърдението си, че за дружеството ще възникнат трудно поправими вреди, са представени: договор за продажба и доставка на нефтопродукти от 15.01.2018 г.; Договор № 009/13.03.2018 г. за закупуване на горива, сключен между дружеството и „Литекс“ АД; договори за покупко-продажба на нефтопродукти – 5 броя, ведно с анекси към тях; справка за задължения; запис на заповед; договор за паричен заем от 02.05.2015 г.; договор за заем от 01.04.2015 г.; договор за паричен заем от 20.05.2015 г.; справка – персонал; трудови договори – 4 броя, ведно с анекси и длъжностни характеристики.

Видно от представените доказателства, дружеството има сключени договори за закупуване и продажба на горива и нефтопродукти. От Договор № 009/13.03.2018 г. за закупуване на горива с „Литекс“ АД е видно, че купувачът – дружеството се задължава да закупува светли горива не по-малко от 100 000 литра на месец. При положение че не изпълнява тези задължения, продавачът начислява на купувача лихва за забава върху дължимите суми в размер на ОЛП + 12/360 за всеки просрочен ден. При положение че дружеството е с отнет лиценз, то съответно договорът ще бъде прекратен предсрочно. Дружеството има сключен договор за продажба и доставка на нефтопродукти от 15.01.2018 г. с „ИНСА Ойл“ ООД, който при неизпълнение отново следва да бъде прекратен. Освен това, от представените доказателства, е видно, че дружеството има задължения за заплати към персонала. Преустановяването на дейността на дружеството би довело и до накърняване правата на работниците на дружеството, които евентуално биха останали без работа и доходи. Освен това, не без значение на допуснатото предварително изпълнение на решението за отнемане на лиценза е освобождаването на акцизните стоки за потребление на основание чл. 20, ал. 2, т. 9 от ЗАДС, при което възниква задължение за заплащане на акциз и то за всички стоки, който, видно от представените писмени доказателства, е в размер на 8334,69 лева за гориво за дизелови двигатели Б6 и в размер на 5489,06 лева за дизел 100 % минерален, или общо в размер на 13 823,75 лева. Видно от представените договори за заеми, дружеството има задължения в размер на 694 611,35 лева, както и задължения от 50 000 евро по запис на заповед. Допуснатото предварително изпълнение на решението, с което се отнема лицензът, поставя дружеството в невъзможност да извършва дейността си, което ще доведе и до невъзможност за погасяване на задълженията на дружеството жалбоподател.

Твърди, че допуснатото предварително изпълнение на решението, с което се отнема лиценза на дружеството, ще доведе до прекратяване на работата на склада, а оттам и до невъзможност да се изпълнят поетите договорни задължения, съответно от своя страна тези неизпълнения водят до отговорност за заплащане на неустойки и съответно до заплащане на обезщетения на останалите без работа работници и служители, като това сериозно ще затрудни дейността и финансовата стабилност на дружеството жалбоподател.

Настоящият съдебен състав счита, че направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед е основателно.

Съгласно ТР № 5 от 8.09.2009г. на ОС на ВАС при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт, както е в настоящия случай, приложима при съдебния контрол е разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК във връзка с ал. 4. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК съдържа предпоставките за допустимост, както и материално -правните такива във връзка с основателността на искането. Доказателствена тежест на искателя в случая жалбоподателя е да установи, че допуснатото предварително изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. От представените по делото писмени доказателства е видно, че при неизпълнение на договорите, което е неминуемо при отнемане на лиценза и прекратяване на действието му, което влече и прекратяване на дейността на жалбоподателя в склада, за него ще настъпят значителни вреди, изразяващи се в загубата на дохода от съответния договор. В тази връзка следва да се посочи, че в представените договори и анекси към тях е уговорена и неустойка при неизпълнение на договорите от всяка от страните, което също при прекратяване на дейността поради отнемането на лиценза и допуснатото предварително изпълнение също би довело до загуба за жалбоподателя. Следва да се посочи и че съобразно разпоредбата на чл. 166 от АПК допуска спиране на предварителното изпълнение не само при реална загуба, а и при евентуална вероятно допуснатото предварително изпълнение да причини такава. А в настоящия случай от представените доказателства може да бъде направен извод, че предварителното изпълнение би могло да доведе до такава. Отнемането на лиценза води до прекратяване на работата на склада, а оттам до невъзможност да се изпълнят поетите договорни задължения. Последното от своя страна води до отговорност за заплащане на неустойки, както и евентуално до заплащане на обезщетения на останалите без работа работници и служители, за които са представени доказателства за наличие на такива.

Освен това, следва да се отбележи, че ефект от предварителното изпълнение на решението за отнемане на лиценза е освобождаването на акцизните стоки за потребление на основанието по чл. 20, ал. 2, т. 9 ЗАДС, от което възниква задължение за заплащане на акциз и то за всички стоки, които към момента на прекратяването са в режим отложено плащане на акциз .В случая определянето на вредата като значителна следва не само от размера на задължението, но и от обстоятелството, че тежестта за плащането на акциза не се понася веднага непосредствено от потребителя. С отнемането на лиценза отпада възможността на складодържателя да прилага режима отложено плащане на акциз, поради което и производството на акцизните стоки представлява освобождаване за потребление /вж. чл. 20, ал. 2, т. 4 ЗАДС/. Това предполага увеличаването на размера на оборотните средства за производството на акцизните стоки и ограничава плащанията към банките .

Разпоредбата на чл. 166 от АПК предвижда алтернативност, т.е. достатъчно е да бъде доказано настъпването или на значителна или на труднопоправима вреда и при наличие само на една от предпоставките е допустимо спиране, като в настоящия случай такива са налице.

 

 

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

СПИРА предварителното изпълнение на Решение Р-723/32-232259/09.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ – Централно митническо управление, с което е отнет лиценз № 597 за управление на данъчен склад за производство и складиране на акцизни стоки и е прекратено действието на лиценза

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му страните.

 

 

 

                                            Съдия: /П/