Р Е Ш Е Н И Е
№ 261438/ 23.4.2021г..
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ,
тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга
Желязкова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14721 по описа на Варненски
районен съд за
*
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявен иск от Е.Д.М., ЕГН: **********,
с постоянен адрес:*** срещу С.Т.С.,
ЕГН: **********,***, Й.Т.Д., ЕГН: **********,***, А.М.И., ЕГН: **********,*** и
В.Д. Иванова, ЕГН: **********,***:
- приемане
за установено по отношение на първата и втората ответница, и на съпруга на
втората ответница, че ищцата е титуляр на правото на собственост на 1/ 16
идеална част от имот: дворно място с площ * кв. м., находящо се в гр. Д. ч.,
ул. „*“ № *, цялото застроено и незастроено с пространство * кв. м.,
представляващо имот с пл. № *, УПИ *-* в кв. * по плана на същия град, при
граници, улица, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, ведно с 1/16
идеална част от жилищна сграда с площ * кв. м., придобити по силата
на наследствено правоприемство, в качеството и на законен наследник на Д. В. Г.;
- отмяна КНА
№ *, том *, peг. № *, дело № */ * г., издаден на *.*г., по обстоятелствена
проверка от нотариус с peг. № * на нотариалната камара на Р.
Б.;
-
признаване правото на изкупуване на 15/ 16 ид. части от съсобствениянедвижим
имот, като замени купувача - ответник по сделката за покупко-продажба, по
уговорените между прехвърлителите и приобретателя условия. Претендират се и
разноски.
В исковата молба се излага, че ищцата е дъщеря на Д. В. Г.. На
03.02.1995 г. е издаден КНА № *, том *, дело № */ * г. по силата, който е
признато, че Д. С. Г., по време на брак, сключен с бащата на ищцата, заедно с
първата и втората ответници - деца на сестрата на Г., са собственици въз основа
давностно владение и наследство. По силата на наследствено правоприемство от
своя баща, починал на * г., ищцата е собственик на 1/ 16 ид. ч. от недвижимия
имот. По силата на НА № */* г., Д. С. Г., В. Д. Г. и С. Д. Г. даряват на С.Т.С.
и Й.Т.Д. получените 7/ 16 ид. ч., от процесния имот.
С КНА № */* г. е признато, че въз основа на наследствено правоприемство и чрез
давностно владение, С.С. е собственик на 1/ 16 ид. част от имота. В тази връзка
се оспорват констатациите на нотариуса относно упражненото от С. непрекъснато
владение върху имота. Твърди се още, че по силата на договор, обективиран в НА
№ */* г. процесният имот е продаден на ответника А.И., за
сумата от 9000 лв., без преди това да е поканена от другите съсобственици. Към
настоящия момент, имота се владее от ответниците И..
В съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощника си, уточнява, че е
узнала на сключване на продажбата около *- ти * * г.
Ответниците
- С.Т.С. и Й.Т.Д., депозират писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Оспорват
твърдението материалноправната легитимация на ищцата, както и правата на
наследодателя и в съсобствеността. В тази връзка излагат, че техния дядо - С.
Т. Т. закупува дворното място, съставляващо УПИ *-*, в кв. * без документ,
построява сграда, в която живеел със съпругата си до своята смърт. Твърдят, че
същият придобил правото на собственост посредством давностно владение през * г.
След смъртта му, съпругата му владяла имота до * г., а след това последния се е
владял от първата и втората ответници и тяхната майка. Не оспорват факта, че
към момента на съставяне на нотариалния акт от * г. Д. С. Г. е в брак с бащата
на ищцата. Възразяват, че нито ищцата, нито баща и, са осъществявали владение
или подобрения на имота. След смъртта на техния баща, първата и втората
ответница, са владеели имота чрез своята майка, отдавали имота под наем,
събирали наемна цена и заплащали местен данък. Към момента на сделката,
обективирана в НА № */ * г. сключена с посочения нотариален акт първата и
втората ответници считали имота за свой, владеели го самостоятелно повече от 10
години. Сочат, че до колкото се сделката съставлява дарение, то правилото на
чл. 33, ал. 2 ЗС неприложимо. Отправят искане на отхвърляне на исковете.
Ответникът
- А.М.И., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който излага
съображения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Възражението за недопустимост обосновава с аргументи за липсва на правен
интерес при ищцата за провеждане на установителен иск, респ. и за отмяна на
КНА. Счита иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС също за недопустим, поради
неспазване на предвидения двумесечен срок от продажбата. Навежда твърдения, че
ответниците С.С. и Т. Д. са владели имота, чрез майка си, след смъртта на баща
им и волята на наследодателите им, те да наследят имота. Двете, считали имота
за свой, владеели го спокойно и непрекъснато, отдавали го под наем, събирали
наемната цена, заплащали данъците. Ответникът оспорва факта на владението на
имота от бащата на ищцата, както и твърдението на ищцата, че притежава 1/ 16
ид. част от правото на собственост над недвижимия имот, придобито чрез
наследствено правоприемство.
В срока по
чл. 211 ГПК, А.М.И. предявява и насрещен иск срещу ищцата, с предмет -
заплащане на обезщетение за подобрения в процесната сграда, изразяващи се
направени разноски, необходими за запазването на вещта, в общ размер на 7921.23
лв., съставляващи: ремонт на покрив, боядисване на вътрешна дограма, подмазване
на стени, премахване на каратаван, монтаж на гипсокартон по тавани, частично
полагане на гиспокартон по стени и полагане на латекс, шпакловка на
гипсокартон, залепяне на тапети, ремонт на електрическа инсталация и подмяна на
ВиК съоръжения. Твърди, че разходите са извършени, през периода *г. - * г. В
условията на евентуалност, при уважаване на главните искове, отправя искане за
изкупуване на 1/ 16 идеална част от процесния имот от ищцата.
Ответникът
по насрещния иск - Е.Д.М., с писмен отговор изразява становище за недопустимост
и неоснователност на същия. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца.
Оспорва твърдението на за извършвани подобрения в имота, като в тази връзка
възразява, владението по отношение на имота е установено от И. след сключване
на договора за покупко-продажба на *.* г. В този смисъл, не е налице възможност
за извършване на разноските в релевирания период. При сторени разноски за подобрения
на вещта, задължението за заплащане възникнало преди установяване на фактическа
власт над последната, като този факт бил отразен в продажната цена. Оспорва
извършването на СМР. Посочените ремонтни дейности, сочат към извършване на
основен ремонт, за който следва да бъдат издадени съответните разрешителни, а
такива не били представени.
Ответникът
- В.Д. Иванова, в предоставения месечен срок, депозира писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на исковите претенции, възразява относно
недопустимостта на иска за изкупуване. Излага, че първата и втората ответници
са владели, чрез майка си след смъртта на баща им процесния имот, като волята
на наследодателите е те да наследят и придобият имота. Оспорва се също така твърдението,
че бащата на ищцата е завладял имота, както и обема от притежавани от ищцата
вещни права от 1/6 идеална част.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Съгласно приобщеното на л. 6
удостоверение, законни наследници на Д. В. Г., б. ж. на гр. Д. Ч., починал на *
г., са съпругата му Д. С. Г., както и неговите низходящи - Е.Д.М., В. Д. Г. и С.
Д. Г..
Съгласно приобщеното на л. 199
удостоверение, гражданския брак между Д. С. Г. и Д. В. Г. е сключен на * г.
Видно удостоверение за родствени връзки, Т. С. Т. е брат на Д. С. Г..
Съгласно приобщеното на л. 62 удостоверение, законни наследници на Т. С. Т.,
б. ж. на гр. Д. Ч., починал на *.* г., са неговите низходящи – Й.Т.Д. и С.Т.С..
Съгласно приобщения на л. 61 разписен лист, като собственик на имот No *, в
парцел * по плана на гр. Д. Ч., е записано лицето С. Т. Т..
С НА No *, том *, дело No */ * г. Д. С. Г., Й.Т.С. и С.Т.С., са признати за
собственици на дворно място с площ от * кв. м., находящо се в гр. Д. Ч., ул. „*“
No *, представляващо имот с пл. No *, за който е отреден парцел * – *.
С договор, обективиран в НА No *, том *, рег. No *, дело No */* г., Д. С.
Г., В. Д. Г. и С. Д. Г. даряват на С.Т.С. и Й.Т.Д. 7/ 16 ид. ч. от УПИ * - *, в
кв. * по плана на гр. Д. Ч., находящ се на ул. „*“ No *.
С НА No *, том *, рег. No *, дело No */ * г., С.Т.С. е призната за
собственик на 1/ 16 ид. ч. от от УПИ * - *, в кв. * по плана на гр. Д. Ч.,
находящ се на ул. „*“
No *.
С договор за продажба, обективиран в НА No *, т. *, рег. No *, дело No */ *.*
г., Й.Т.Д. и С.Т.С. прехвърлят на А.М.И. собствеността по отношение на УПИ * -
*, в кв. * по плана на гр. Д. Ч.,
находящ се на ул. „*“
No *.
От заключението на вещото лице Т.О., по изготвената в хода на процеса съдебно – техническа експертиза, се установява, че стойността разходите за
изпълнение на строително – монтажните дейности в процесната жилищна сграда,
възлиза на 1100 лева, от които 640 лева за труд и 460 лева – за материали.
За изясняване на спора от фактическа
страна, в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелите Р. Х. Ф., Ф. Х. Ф., Ц. В. Х., Г. И.И., Р. Д. Е. и Г. А.
М..
В показанията си свид. Ф. излага, че е
майка на ищцата, Д. В. Д. е нейн съпруг, в периода * г. – * г. Сочи, че познава
имота, намира се непосредствено до дома на родителите и, градините са една до
друга. Свидетелката споделя впечатленията си, че бившият и съпруг и втората му
съпруга – Д., са живели в процесния имот. За него, освен Д. и втората му съпруга
Д., грижи е полагала и майката му – Е.. Тя често е посещавала имота, чистила го
е, поддържала е двора и градината. Преди това, в къщата са живели родителите на
Д.. Преди * и * години, Д. и съпругата му Д., заминават за И., за да работят,
като имота се отдава под наем от бабата на ищцата – Е.. През * г. Д. наястоява
пред ищцата да се откаже от дела си в къщата.
В показанията си свид. Ф. излага,
че е вуйчо на ищцата. Познава Д. В. Г., израстнали са заедно. Познава процесния
имот, живее в съседство. По време на брака си, Д. и Д., са обитавали
самостоятелна къща, различна от процесния имот, не му е известно да са живели в
къщата на ул. „*“. Сочи, че Д. и съпругата му, са заминали в чужбина преди * –
*години. Виждал ги е, когато са се връщали. Свидетелят споделя, че е виждал
други хора да се грижат за имота, като предполага, че е отдават от майката на Д.
– Е. или от съпругата му – Д.. Свидетелят твърди, че той също често е отсъствал
от страната, работил е в чужбина, познава ответникът А.И..
В показанията си свид. Х. излага,
че познава С. и Й. Т., израснали са заедно. Къщата им е построена през *г. През
* г. почива Т., синът им, а в къщата остават да живеят съпругата и двете им
деца. *, * години по – късно, се местят, а
в къщата настаняват квартиранти. Д. и Д. никога не са живели в имота, на
свидетелката не и е известно да са имали претенции към имота. По – късно,
двамата (Д. и Д.) заминали са И., повече не са се връщали в Д. Ч..
В показанията си, свид. И.
излага, че познава С. Т. и съпругата му Й.. Къщата му е строена през *г. В тази
къща са живели, С. и съпругата му, синът му Т., съпругата му и двете им дъщери.
През * г. С. умира, а през * г. – Т., а след това и Й.. След това, в къщата
останали да живеят снахата на С. и Й., заедно с двете си дъщери – С. и Й..
Няколко години по – късно, те се местят, а къщата – се под наем от съпругата на Т.. Свидетелят
излага, също, че познава Д. и Д., но никога не ги е виждал в къщата на дядо С..
Д. и Д. са живели в дома на родителите му.
В показанията си свидетелят Е.излага,
че познава ответника И. и съпругата му, както и процесния имот. От *г. до *г.
семейството на ответника е живяло там под наем. Направен е ремонт на къщата. По
впечатления на свидетеля, към този момент собственик на имота е С., виждал я е
там.
В показанията си свид. М. излага,
че познава ответника И. и съпругата му, както и процесния имот. От *г. до *г.
семейството на ответника е живяло там под наем. Поради лошото състояние на
къщата е направен ремонт. По впечатления на свидетеля, към този момент
собственик на имота е С., но не я познава, не я е виждал там. След *г. в имота
е имало още няколко наематели.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно и
субективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК,
чл. 537, ал. 2 ГПК, чл. 33, ал. 2 ЗС, чл. 72, ал. 2 ЗС.
В тежест
на ищцата е да установи: настъпилото наследствено правоприемство от Д. В. Г.; правата
на наследодателя и по отношение на процесния имот - упражнено, по време на
брака му с Д. С. Г., владение - явно, несмущавано и необезпокоявано, в
продължение на десет години, до * г.; наличие на сключен
договор за продажба с ответниците И.; момента на узнаване за сделката.
В тежест
на ответниците е да установят положителните факти, на които основава
възраженията си, а именно - упражнено от праводателя им С. Т., а след смъртта
на баща им Т. Т., и от тях, владение - явно, несмущавано и необезпокоявано, в
продължение на * години; прехвърляне на
идеални части от имота, с договор, различен от продажба.
В тежест
на ищеца по насрещния иск е да установи: момента на установяване на владение
над недвижимия имот; периода, размера, вида на строително - монтажните разходи;
„неотложността" на ремонта.
В тежест
на ответницата по насрещния иск е да установи положителните факти, на които
основава възраженията си относно периода и фактическото извършване на
ремонтните дейности.
Предмет на установителния иск е претенцията на собственика на
имота да установи със сила на пресъдено
нещо, правото си срещу лице, което му го
оспорва или го смущава. Абсолютна процесуална предпоставка за неговото предявяване
е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаването на спора за материално
право, като бъде установено действителното правно положение в отношенията между
страните във връзка с конкретната вещ или имот, както и за
осуетяване
на възникването на нов спор за материално
право на същото основание. В конкретната хипотеза,
твърденията на ищцата, че е собственик на идеална част от процесния имот,
обуславя извод за наличие на правен интерес от избраната форма на защита.
Ищецът
твърди, че се легимира като собственик
на процесния имот въз основа на на давностно владение, упражнявано в периода от *год. до настоящия момент, присъединявайки към своето
владение и това на родителите си от * год. до
датата на разпореждане с имота, а в евентуалност – от * год. до настоящия
момент.
В случая,
по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че към момента на съставяне на КНА №
*, том *, дело */*г., Д. С. Г. е в брак с Д. В. Г..
Липсва спор и относно обстоятелството, че ищцата е законен наследник на Д.
В. Г..
Разпоредбата на
чл. 79, ал. 1 ГПК предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Владението следва да бъде явно, необезпокоявано и непрекъснато, като
фактическата власт върху имота се упражнява с намерението той да се свои.
Релевантно е владението, което не е осъществено по скрит начин, т.е. владелецът
следва да манифестира явно намерението си да владее целия имот за себе си, като
го противопостави на собственика.
За да
е налице придобивното основание, следва да са осъществени двата елемента от фактическия състав на
придобивната давност, а именно, да е упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона
срок; тази фактическа власт да е осъществявана с намерението за придобиване на
вещни права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68
ЗС. Разпоредбата на чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция
относно намерението за своене.
Ето защо, успешното провеждане на
предявения положителен установителен иск за собственост предполага пълно и
главно доказване от ищеца на правото на собственост върху имота на твърдяното
придобивно основание, в случая – упражнено от
наследодателя, по време на брака му с Д. С. Г., владение върху имота - явно,
несмущавано и необезпокоявано, в продължение на десет години, до 1995 г..
За установяване
на твърдяното придобивно основание, по делото са събрани гласни доказателствени
средства, като разпитани две групи свидетели. Съобразно
показанията на Р. Ф.а и Ф. Ф. грижи за процесния имот, винаги са полагани от Д.
и Д. Г.. Същевременно, според изнесените от Ц. Х. и Г. И. данни, до * г. в
имота са живели родителите на Д. Г. и семейството на нейния брат. След смъртта
на родителите и брат и, в имота остават да живеят съпругата на Т. Т. и двете им
дъщери. Няколко години по – късно те се местят, а в къщата настаяват наематели.
И четиримата свидетели са единодушни, че преди много години Д. и Д. Г., се
установяват трайно в чужбина.
При формиране на крайните изводи по въпроса кои лица са стопанисвали
процесния имот, следва да се кредитират
показанията на свидетелите Ц. Х. и Г. И., до колкото
същите обективни и безпристрастни, последователни и логични, кореспондиращи със
събраните писмени доказателства (разписен лист), и отразяващи
преки и непосредствени впечатления на лицата. Изнесените от
тези свидетеи данни се подкрепят от записа в представения разписен лист (л.
81). Вярно е, че същият не установява собственост, но е индиция, че именно
вписаното лице е открито в имота към момента на изготвяне на плана.
Обратно - показанията на водените от ищцата свидетели не следва да се
съобразяват поради близките родствени връзки на лицата, което обуславя
заинтересованост на разпитаните лица от крайния изход на делото. От друга
страна, от показанията на тези лица, така и не се изясни периода, през който са
виждали Д. Г.ев да стопанисва имота, при това като свой.
На следващо място, от показанията на
свидетелите Х. и И. се установява, че след смъртта на Т. Т., имота е
стопанисван от съпругата и двете му дъщери, който считали като свой,
манифестирали са това пред неограничен кръг от лица. Това положение не се е
променило и след преместването им, до долкото, в качеството си на собственици
са го отдават под наем, включително и към момента. Нещо повече,
обстоятелството, че ответниците С.С. и Й.Т. са собственици на имота, е известно
сред жителите на гр. Д. Ч. (така освен свидетелите Ц. Х. и Г. И., но и другите
двама – Г. И. и Г. М.).
По изложените съображения, се
налага извода, че ищцата не установи, че есобственик на на процесния имот въз
основа на наведеното придобивно основание - давностно владение, упражнявано в
периода от наследодателя и Д. Г., поради и което и предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхъвърлен, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Не е налице и основание за
отмяна на КНА от *.*г., поради което и тази акцесорна
претенция подлежи на отхвърляне, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Изходът на спора по отношение на иска за собственост обуславя
извода, че ищцата не попада сред кръга от съсобственици на имота,
поради което и за нея не е възникнало правото да претендира изкупуване по реда
на чл. 33, ал. 2 ЗС.
Предявеният конститутивен иск, също е неоснователен, поради което и следва
да бъде отхвърлен, на основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
В предвид формиране на краните
изводи за неоснователност на
първоначално предявените искове, то следва да се приеме, че условието за
разглеждане на насрещната претенция не се е сбъднало. Така, в предвид
евентуалния характер, предявеният насрещен иск не следва да бъде разгледан.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответниците извършените разноски,
както следва: на А.И. сумата от 1295.85 лв., а на С.С.
и Й.Т. – сумата от 500.00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.М., ЕГН: **********, с
адрес *** срещу С.Т.С., ЕГН: **********,
с адрес ***, Й.Т.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, А.М.И., ЕГН: **********, с адрес
*** и В.Д. Иванова, ЕГН: **********, с адрес *** за:
- приемане
за установено по отношение на първата и втората ответница, и на съпруга на
втората ответница, че ищцата е титуляр на правото на собственост на 1/ 16
идеална част от имот: дворно място с площ * кв. м., находящо се в гр. Д. ч.,
ул. „*“ № *, цялото застроено и незастроено с пространство * кв. м., представляващо
имот с пл. № *, УПИ *-* в кв. * по плана на същия град, при граници, улица, УПИ
*-*, УПИ *-*, УПИ *-*, УПИ *-* и УПИ *-*, ведно с 1/16 идеална част от жилищна
сграда с площ 70 кв. м., придобити по силата на наследствено правоприемство, в
качеството и на законен наследник на Д. В. Г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
- отмяна КНА
№ *, том *, peг. № *, дело № */*г., издаден на *.*г., по обстоятелствена
проверка от нотариус с per. № * на нотариалната камара на Р.
Б., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК;
- признаване
правото на изкупуване на 15/ 16 ид. части от съсобствениянедвижим имот, като
замени купувача - ответник по сделката за покупко-продажба, по уговорените
между прехвърлителите и приобретателя условия, на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да заплати на А.М.И.,
ЕГН: **********,*** сумата от 1295.85 лв. (хиляда двеста деветдесет и пет лева и осемдесет и пет
стотинки), представляваща извършени в производството разноски, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да заплати на С.Т.С.,
ЕГН: **********,*** и Й.Т.Д., ЕГН: **********,*** от 500.00 (петстотин) лева представляваща
извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: