№ 971
гр. Бургас, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20242120203759 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от "Н..............." ЕООД, ЕИК .........,
срещу Наказателно постановление № 02-2400384/26.08.2024 г., издадено от директорa
на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което за нарушение на чл. 402, ал. 2 от
КТ, вр. чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 3000 лв.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. И. Х. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк.
Н...., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 21.06.2024 г., свидетелката Н. М. съставила акт за нарушение на
жалбоподателя "Н..............." ЕООД за това, че до дата 10.06.2024 г. не е представил в
Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас писмени документи във връзка с
упражняване на контрол по спазване на трудовото законодателство, като по този начин
не е оказал съдействие на административния орган при осъществяване на неговите
функции. Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 402, ал. 2, вр. чл. 402,
ал. 1, т. 2 от КТ.
1
На 26.08.2024 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция от 3000 лв.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали, които съдът кредитира изцяло.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщената към делото Заповед №
З-0864/17.10.2022 г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в 6-месечния
срок. Въпреки това, съдът счита, че са налице основания за отмяна на наказателното
постановление, поради допуснато съществено нарушение на производствените
правила и недоказаност на обвинението, довело до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление.
На първо място, нормите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
от ЗАНН, въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в
АУАН и НП нарушението и обстоятелствата при които е било извършено, както и да
посочат разпоредбите, които са били нарушени. Спазването на тези норми цели
гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде
описано по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му
се вменява.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушаване на разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ, която задължава
работодателите да оказват необходимото съдействие на Инспекцията по труда (ИТ) при
упражняване на контрол по спазване на трудовото законодателство. Съдействието
може да се изрази в предоставяне на достъп до работните и търговските помещения,
достъп за вземане на проби, мостри или извършване на измервания, даване на гласни
сведения, както и представяне на необходимите за целта документи. Относно
последното обстоятелство - кои са тези документи, които следва да се представят на
контролните органи, зависи от целта на извършваната проверка и какви конкретни
книжа са били изискани в хода на проверката. Тоест, за да се санкционира
работодателя по този състав следва да са установени на първо място кои са тези
2
документи, изискани от работодателя, и на следващо място да се установи кои
задължения не е изпълнил. При наличие на тези две обстоятелства може да се направи
оценка дали непредставянето им е съществено за хода на проверката и дали
поведението му реализира състав на административно нарушение.
В конкретния случай обаче фактическата обстановка в АУАН и в НП не е
описана в пълнота, а именно - липсва отразяване какви документи са изискали
проверяващите в хода на проверката и кои от тях не са били представени от
задълженото лице. По отношение на нарушението дори не може да се ползва
съдържанието на нормата по чл. 402, ал. 2 от КТ, доколкото фактическият състав на
деянието е уреден твърде общо и препраща към други законови норми, задължаващи
конкретно работодателя да създава, поддържа и съхранява нужните документи, които
при една проверка да бъдат представени на инспекторите. Да, действително в
представената по делото преписка се съдържа писмено доказателство (л. 25), в което
има описание на документите, които се изискват от работодателя, но този списък не е
изчерпателен, има разминаване в съдържанието му спрямо първоначалната призовка
до работодателя (л. 23), където ясно се вижда зачеркване на т. 3 („Ведомости, фишове
за работна заплата или други документи, удостоверяващи изплащане на трудовите
възнаграждения от месец май 2024 г. до момента“), и на последно място изискуемите
документи не са намерили отражение в съдържанието на АУАН и НП, а е трябвало.
Това е така, защото те се явяват част от съдържанието на фактическата обстановка, те
са елемент от задължителните разпореждания на инспекторите, те съставляват
съдържание на задължението на работодателя и именно при неизпълнение, при
непредставяне на някой документ, ще се стигне до нарушаване на задължението за
представянето им. Именно при тяхното описание в акта и НП и при последвалото
неизпълнение, ще може да се гради преценката дали действително работодателят
следва да бъде санкциониран по административен ред, писмено предупреден по чл. 28
от ЗАНН или да му се отправи само предписание.
На следващо място, съдът намира, че не се доказа в пълнота и повдигнатото
административно обвинение. Това е така, защото разпоредбата на чл. 402, ал. 2 от КТ
въвежда задължение за търговците да оказват съдействие на контролните органи, а в
конкретния случай по делото се установи, вкл. и от разпита на актосъставителя, че
представител на жалбоподателя е бил във връзка с него. Видно от писмото на л. 29 от
делото жалбоподателят е отговорил на ИТ, че към момента на проверката заведението
не е работило (в конкретния случай истинността на това обстоятелство е ирелевантно
за правилното решаване на спора), респ. това ясно означава, че работодателят няма
трудови досиета и справка от НАП, които да представи; аналогично е отговорено и на
т. 2 и т. 3, като остават другите точки по които макар и да има отговор, по същността
си е налице изричен отказ от представяне на документите. Но дори да се приеме, че
това е форма на отказ за съдействие, то е следвало да се опише като част от
3
фактическата обстановка в акта и НП, и от една страна, на тази база АНО да гради
изводите си, а от друга, жалбоподателят да може да разбере в какво конкретно
нарушение е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.
Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита (л. 8, л. 51), съгласно
който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лв. В полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 600 лв., която не се явява прекомерна с
оглед на извършените действия по делото и размера на санкцията.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-2400384/26.08.2024 г., издадено от
директорa на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, с което на жалбоподателя
"Н..............." ЕООД, ЕИК ........., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати в
полза на "Н..............." ЕООД, ЕИК ........., разноските по делото в размер на 600 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4