№ 14486
гр. С., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110160817 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от A.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника К. Ц. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „А.Б № ... подпокривен, ап. 17, че
същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 120,64 лв. - главница, представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „А.Б № ... подпокривен, ап. 17,
отчитан под абонатен № 358706, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –09.07.2021г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 34,23 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 14.09.2016 г. до 02.07.2019 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Бруната България“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
1
ищцовото дружество и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 10.08.2022 г. е конституиранo като трето лице помагач на страната
на ищеца „Бруната България“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. К., който поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
По делото е постъпила писмена защита.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 39166/2019 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответника за сумите от 120,64 лв., представляваща
стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „А.Б № ... подпокривен, ап. 17,
отчитан под абонатен № 358706, ведно със законна лихва от 09.07.2021г. до окончателното
плащане на дължимото и сумата от 34,24 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 14.09.2016 г. до 02.07.2019 г. С възражение от 05.07.2021 г. ответника е оспорил
вземането с мотив, че не дължи.
С Постановелние за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Ст. Якимов, рег. №844 на
КЧСИ от 31.05.2016 г., процесния недвижим имот, предствялващ ап. 17, находящ се на
адрес гр. С., ул. „А.Б № ... подпокривен, собственост на Любена Бамбани и К. С., е възложен
на трето лице, след извършена публична продан, обявена с Протокол на ЧСИ от 04.12.2014г.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „ТФИРМА.“ АД на клиентите в гр. С., се установява
съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и
потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от 15.10.2001 г. от ОС на ЕС на сграда с адрес гр.
С., ул. „А.Б № 1, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните
са решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от „Б.Б.“ ООД и със
същото да се сключи договор. Такъв е сключен на 16.10.2001г. Представени са
доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с посочената ФДР –
договор от 08.07.2011г.
По делото е приета 1бр. индивидуална справка за използвана ТЕ, представена от
„Б.Б.“ ООД за периода от 01.05.15г. до 30.04.16г. и 1 бр. формуляр за извършен отчет на
14.04.2016г.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура № **********/31.07.2016г. за процесния период и
справка за задължения на абонатен № 358706. Представени са констативни протоколи по чл.
593 ГПК.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представеното по делото Постановелние за възлагане на недвижим имот на ЧСИ
Ст. Якимов от 31.05.2016 г., се установява по категоричен начин, че за периода от
04.12.2014г., когато е обявено за купувач на имота трето лице- „ПИБ“ АД, до датата
изготвяне на постановлението за възлагане-31.05.2016г., ответника е била съсобственик с
Любена Бамбани на процесния недвижим имот. Доколкото по делото няма данни за това на
2
каква ид.ч. е била собственик, следва да бъде направен извод, че имота е притежаван от
двете в обикновена съсобственост при квоти от по 1/ 2 ид.ч. за всеки. В този смисъл по
отношение на ответника е налице пасивна материална легитимация по иска съобразно
дефиницията на чл.153 ЗЕ за процесния период, като собственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния
имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-02 от 3.02.2014
на ДКЕВР. Доводите в противната насока, поддържани от процесуалния представител на
ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът
следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.
По делото е представена издадената от ищеца обща фактура след края на
отоплителния сезон, както и справка за задълженията за абонатния номер, под който се води
партидата на процесния имот. Същите не са оспорени от ответника, поради което съдът ги
кредитира при преценка на размера на предявеният иск.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 411,37 лв., съобразно отразеното във фактурата. От тази сума е
приспадната платената по месечните фактури сума от 170,09 лв., като общо дължимата сума
за доплащане е опредлена в размер на сумата от 241,28 лв., като съобразно притежаваните
от ответника идеални части, дължимата от последния сума е в размер на 120,64 лв. Сумата
по фактурата е със срок за плащане 14.09.2016г.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за основателно. Предявеният иск е за период от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 09.07.2019
г. С оглед на това, погасени по давност са всички вземания на ищеца за преди 08.07.2016 г.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. по т.д. №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
"периодични плащания" по см. н чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по см. на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Според чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
потребителите на топлинна енергия заплащат цената, определена предварително и известна
на страните по договора, на месечни вноски. Предвидени са различни системи за плащане
3
на действително потребеното количество енергия - на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация, като във всички случаи се касае
за периодични плащания.
Процесният период е от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. Приложими са Общите условия
на дружеството от 2014 г., според чл. 33, ал. 1 от които, купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им в
интернет страница на продавача. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на
месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на
една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие
/В този см.Решение № 4374/21.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6652/2019 г., Решение №
262457/14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 492/2021 г., Решение № 262455/22.07.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 2265/2021 г./. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32,
ал. 2 от Общите условия не променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни
или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение на задълженията в общата фактура и
срока за плащане по чл. 33 от ОУ от 2014 г., няма действие по отношение на ответника - арг.
чл. 20а, ал. 2 ЗЗД и не променя началото на давностния срок, който тече от първо число на
месеца след този, за който е доставена ТЕ. Ето защо давността върху прогнозните вземания
за цената на ТЕ помесечно до 30.04.2016 г. е погасено по давност.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск е изцяло неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователна е и исковата претенция за присъждане на обезщетение за забава.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 2 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 300.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ТФИРМА.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. АДРЕС, представлявано от A.А, за признаване за установено по
отношение на ответника К. Ц. С., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „А.Б № ...
подпокривен, ап. 17, че дължи на ищеца следните суми: сумата от 120,64 лв. - главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ул. „А.Б № ...
подпокривен, ап. 17, отчитан под абонатен № 358706, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –09.07.2021г.
до окончателното плащане на дължимото и сумата от 34,23 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода 14.09.2016 г. до 02.07.2019 г.
ОСЪЖДА „ТФИРМА.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. АДРЕС, представлявано от A.А, да заплати на К. Ц. С., ЕГН **********, с адрес
гр. С., ул. „А.Б № ... подпокривен, ап. 17, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Бруната България“
ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
4
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 39166/2019 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5