Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
…… април 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№2136 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.94 ЗАПСП в редакцията
му, съобразно ДВ, бр. 99 от 2005 г.,
в сила от 10.01.2006 г.
Твърдения на ищеца
П.С.К., в исковата молба: че ответникът „Ателие С.– А.“ ООД, ЕИК ******* е извършил неразрешено използване на
произведение на архитектурата- сграда, представляваща реализирано произведение
на архитектурата по смисъла на чл.3, ал.1,т.6 ЗАПСП, като самостоятелен обект
на авторското право, респективно части от това произведение, по смисъла на чл.3,
ал.3 ЗАПСП – чрез архитектурно заснемане, представляващо възпроизвеждане на
обекта на закрила; твърди, че е носител на закриляното от закона право, а
обектът – сградата н. „Д.н.к.и с.“***, с посочения административен адрес, която
е създадена вследствие на реализация на идеен архитектурен проект, утвърден
през 1966 година, създаден от авторски колектив в посочения състав.
Твърди, че ответникът е нарушил негови
изключителни имуществени права върху сградата, респективно върху части от нея;
твърди, че в качество на наследник на арх.С.К., част от авторски колектив,
създал идеен проект, одобрен през октомври 1966г., проект за реконструкция и
модернизация на сградата с автор арх. С.К., касателно
описаната сграда, е титуляр на тези права, тъй като правото на неговия
наследодател е преминало върху него и същото подлежи на закрила 70 години след
смъртта на автора. За установяване на твърдението, че неговият баща е автор на
тези проекти представя копия от графични материали и други документи, чрез
които твърди да се установява авторството на неговия баща.
Твърди, че нарушението е извършено от ответника,
чрез неговите представители и/ или от ФЛ- А. и/ или други специалисти, наети от
ответника като негови служители или на гражданско договор. Фактът на
нарушението се изразява в неразрешено възпроизвеждане на произведение, защитено
с авторско право по см. на чл.18, ал.2, т.1 ЗАПСП посредством архитектурно
заснемане с цел преустройство или реконструкция на описаната сграда, в рамките
на възложена обществена поръчка. Заснемането на произведението- сградата или
отделни негови части, е извършено от ответника, като графичните материали от
заснемането му са послужили за изготвяне на „идеен проект“ за преустройство на
съществуващата сграда, одобрен с разрешение за строеж №87/10.09.2014г. и срещу
което изработване ответникът е получил от възложителя на обществената поръчка в
лицето на „Двореца на културата и спорта“ ЕАД- гр.Варна възнаграждение за
проектантски услуги в размер на 208 000 лева, без ДДС, по договор
№144/07.05.2014г. за изготвяне на проект за основен ремонт на „ДКС“ЕАД- Варна.
Ищецът твърди, че дружеството „Д.на културата и
спорт“ ЕАД/“ДКС“ ЕАД/, в качество на възложител, на основание решение №13/11.11.2014г. и на решение №265/18.11.2013г., открива процедура
по реда на ЗОП за открита обществена поръчка с №04661-2013-0001 с наименование
и предмет „Избор на изпълнител за изготвяне на проект за основен ремонт н. „Д.н.к. с.“ ЕАД, с цел многофункционално използване
на „ДКС“ ЕАД както за културни и обществени събития, така и за спортни прояви“.
Ищецът твърди, че чрез тази процедура се търси изпълнител, който да извърши
„архитектурни и свързани с тях услуги; архитектурно проектиране“ и се отнасят до
изготвянето на инвестиционен проект във фаза идеен, технически и работен проект
за основен ремонт на „ДКС“ ЕАД“.
Ищецът твърди, че на 03.02.2014г. е взето решение
от възложителя за възлагане на обществената поръчка и сключва с ответника
„Ателие С.А.“ ООД – гр.София, като изпълнител, договор №144/07.05.2014г за
изготвяне на проект за основен ремонт на „ДКС“ ЕАД-гр.Варна. Стойността на
проектантските услуги по този договор е в размер на 208 000лева без ДДС.
Конкретните проекти са следните: проект за
извършване на реконструкция и основен ремонт на зала „Конгресна“, включваща
нови трибуни, ТВ-платформи, както и обслужващи, административни, технически и
санитарни помещения/фаза технически и работен проект/; съгласно допълнителни
споразумения от 05.07.2014 изпълнителят допълнително е приел е изготвил
инвестиционни проекти за следните обекти: проект за укрепване на съществуваща
носеща рамкова стоманобетонна конструкция – част „Конструктивна“/фаза работен
проект/; проект за реконструкция и укрепване на
съществуваща носеща стоманена конструкция на подвижна трибуна/сцена – част
„Конструктивна“/фаза работен проект/ и проект за реконструкция на външна площадкова дъждовна канализация на ДКС – част
„Водоснабдяване и канализация“ /фаза технически и работен проект/.
Същият възложител провежда и втора, отделна процдура по ЗОП за строителство, като наименованието на
поръчката е „Иброн на изпълнител за извършване на
реконструкция и основен ремонт на зала „Конгресна“- „ДКС“ ЕАД“. Тази процедура
е прекратено поради липса на финансиране.
Ищецът твърди, че на 24.06.2014г изпълнителят
„Ателие С.А.“ ООД е изготвил идеен проект. Авторският колектив на същия е арх.
Р. Серафимов- ръководител, арх. Д . Ч.и арх. М. Г..
Ищецът твърди, че въз основа на решение 014 от
26.11.2014г., въпреки прекратената процедура за строителство, възложителят
открива нова процедура за обществена поръчка с № 04661-2014-002 за възлагане на
на авторски надзор, която е по договаряне без
обявление. В резултат на това „ДКС“ ЕАД и ответникът „Ателие С.А.“ ООД сключват
договор №209/28.11.2014г. за упражняване на авторски надзор, като стойността на
този договор е 45 000лева с ДДС. Според публикуваната информация за
сключения договор изпълнителят е изготвил всички необходими проекти, като
същите са приети и одобрени по съответния ред и за тях е издадено разрешение за
строеж №87/10.09.2014г. Мотивът за избора на процедура по договаряне без
обявление е, че проектантите имат авторско право върху изработените от тях
проекти.
Ищецът твърди, че в хода на съдебното следствие по
т.д.№691382015г. по описа на СГС, в открито съдебно заседание свидетелите Д.С.Ч.и
М.Е.Г., както и вещото лице К.П.Т.са дали показания/ разяснение, че ответникът
е извършил архитектурна заснемане на сградата на „ДКС“ – гр.Варна.
Ищецът твърди, че извършеното нарушение на
притежаваното от него авторско право, налага приложение на института на
обезщетението, тъй като ответникът не е поискал неговото разрешение да използва
създаденото произведение на архитектурата, чрез възпроизвеждането му.
Осъщественият деликт поражда в правната му сфера
право да иска обезщетение на всички вреди, явяващи се пряка и непосредствена
последица от нарушението.Предявява вземане срещу ответника в размер на
1 000лв, иска предявен като частичен, чийто общ размер е сумата от
208 800лв и моли съда да признание за установено по отношение на
ответника, че същият е извършил нарушение на неговите изключителни авторски
права да използва и да разрешава използването на произведението на
архитектурата – сграда н. „Д.н.к.и с.“***, като нарушението е осъществено от
ответника посредством неразрешено архитектурно заснемане на сградата, в рамките
на възложени обществени поръчки от „Двореца на културата и спорта „ ЕАД
гр.Варна, в периода от 01 август 2013 година до 31.12.2014 година, което
нарушение представлява неразрешено възпроизвеждане по смисъла на чл.18,
ал.1,т.1 ЗАПСП. Моли съда да уважи исковете. Претендира разноските по делото.
В срока за отговор възразява по основателността на
предявените искове.
Прави възражения за това, че: ищецът не е активно
легитимиран да предяви осъдителния иск, тъй като не е носител на твърдяното
имуществено право, защото проектите са създадени при действието на ЗАП и са
реализирани преди 2011 година; представените от него документи не установяват
наличие на обект на авторското право, тъй като липсва надлежна санкция от
компетентен орган, за да се превърнат в проекти, защитими от закона; възражения
във връзка с това, че сградата е реализирана по посочените от него два проекта
и приложимостта на чл.12, ал.2 ЗАПСП в темпорален аспект към 67г. и 86 година
на миналия век; твърди, че е налице ново и оригинално произведение на архитектурата,
създадено по първичен начин, което не е производно и не възпроизвежда предходно
произведение на архитектурата; оспорва заснемането на сградата да представлява
нарушение на авторското право, както и че заснемането не е ползване на
произведение по смисъла на чл.18, ал.2 ЗАПСП; твърди, че ищецът не е установил
обема на притежаваните от него права, като твърди, че трето лице – „ДКС“ ЕАД
има правото да ползва произведенията на архитектурата, създадени от праводателя на ищеца, в рамките на ТПО; твърди, че е налице
право да ползва свободно обектите, посочени от ищеца, на основание ЗУТ – посочените разпоредби; архитектурното
заснемане не е извършено от него, а е извършено от трети за процеса лица- т.е.
ответникът не е пасивно материалноправно легитимиран
по предявения иск; не е налице нарушение на закона, защото е допустимо
временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен
характер и няма самостоятелно икономическо значение и целта е да позволи друго
разрешено използване на произведение; не е налице нарушение на чуждо авторско
право и др. Оспорва и размера на дирената обезвреда.
Прави искане за привличане н. „Д.н.к.и с.“ ЕАД,
ЕИК *******като негов помагач, обосновавайки това с наличие на интерес от
участието на третото лице, което е било възложител на обществената поръчка, в
изпълнение на която ответникът е извършил процесните
действия, за които ищецът твърди, че нарушават правата му и са правопораждащи вземането му за обезвреда,
а също, че благоприятните последици от извършените от ответника действия са
настъпили в патримониума на това лице; както и на
община – Варна, която е собственик на сградата, тъй като независимо от
извършения апорт на сградата в капитала на ЕАД-то, апортът е останал невписан в имотния регистър, което
означава, че общината е останала собственик на този актив. Общината е и
бенефициент на средствата съгласно ПМС №19/2014г. в размер на
4 500 000лв.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира
разноските по делото.
С оглед дадените му указания относно титулярството на правото върху посоченото произведение на
архитектурата, ищецът заявява, че то е негово изключително право, наследимо и имуществено. Фактът, че се касае за неделимост
на произведението не води до извод за неделимост на правото, поради което не е
налице съвместна процесуална легитимация. Това означава, че всеки съавтор може
да дири защита при нарушаване на правото му, което изключва хипотеза на
задължително другарство. Ищецът дири защита на своето право.Уточнява, че
нарушението се изразява в неразрешено възпроизвеждане на произведение,
посредством заснемане, на защитено с авторско право произведение. Конкретните проявни форми на заснемането са посочени в предмета на
обявената и възложена на ответника от възложителя обществена поръчка
№04661-2013-0001, в предмета на сключения между тях договор №144/07.05.214г. за
изготвяне на проект за основен ремонт на сградата, както и в отчетите на
ответника, представени на възложителя.
По искането на ответника за привличане като негови помагачи
посочените лица, с определение №2345/30.04.2018 година съдът е конституирал
като помагач на ответника „Д.н.к.и с.“ ЕАД, ЕИК *******.
Помагачът заема становище за неоснователност на
предявения иск като излага аргументи аналогични на тези на ответника.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
От фактическа страна:
По делото няма спор, че ищецът е низходящ /син/ на
архитект С.К.К.,
починал на 22.03.2009 година, който факт се установява и от представеното по
делото удостоверение за наследници №23255/25.11.2013 година.
По делото са представени графични материали,
обозначаващи блок В- съществуваща част-връзка, реконструкция и модернизация н.Д.н.к.и
с. ***; графичен материал- скица реконструкция и модернизация н.Д.н.к.и с. ***;
графичен материал на Спортна зала – гр.Варна-вестибюл- идеен проект – два броя,
като вторият носи печат на ГНС- гр.Варна
и подпис на Главния архитект. Тези графични материали носят подписа на
арх. К., баща на настоящия ищец.
По делото е представен отговор от Камарата на А.те
в България с изх.№ВН – К – 264/26.01.2016 година, което съдържа отговор до
настоящия ищец, че Съветът на РК- варна към КАБ е излязъл със становище че
главен проектант на обект Д.н.к.и с. *** е арх. С.К.К..
По делото не се спори, че ответникът е сключил с
помагача „ДКС“ ЕАД договор за изработка №144 от 07.05.2014г., на стойност 208
800лв без ДДС, след проведена процедура по ЗОП, с предмет изготвяне на проект
за основен ремонт на „ДКС“ ЕАД и въз основа на решение за възлагане на
обществената поръчка от 03.02.2014 година.
По делото не се спори и относно това, че
ответникът е сключил договор с предмет „Упражняване на авторски надзор за
изпълнение по време на строителството, по всички части, на инвестиционен проект
„Извършване на реконструкция и основен ремонт н.Д.н.к.и с. ***/зала
„конгресна“, включваща нови трибуни, ТВ п-платформи, както и обслужващи,
административни, технически и санитарни помещения, находящи
се в УПИ 1 „за Д.н.к.и с.“. Договорът е под №209/28.11.2014г. с възложител „ДКС“
ЕАД.
По делото е представено Разрешение за строеж
№87/10.09.2014г., влязло в сила на 06.10.2014г., касателно
реконструкция и основен ремонт н.Д.н.к.и с. ***/ зала „Конгресна“, включваща
нови трибуни, ТВ п-платформи, както и обслужващи, административни, технически и
санитарни помещения, находящи се в УПИ 1 „за Д.н.к.и с.“.
Във връзка с провеждане на тази процедура, както и
изпълнението на договора и приемане на резултата от извършената от ответника
работа, по делото са представени документи, чиято истинност не е оспорена в
процеса. В тези приложения се намират и доказателства относно собствеността на
сградата, нейния технически паспорт, приемо-предавателни
протоколи, въз основа на които ответникът е получил от трети за делото лице
определени проекти, а именно такъв протокол от 18.04.2014г. въз основа на който
на ответника е представен работен проект от 1967 година по част „Конструкция и
геодезия“ за обект „Спортна зала – гр.Варна“.
Не се спори, че изпълнителят е изготвил всички
необходими проекти, като същите са приети и одобрени по съответния ред, и за
тях е издадено разрешение за строеж (Разрешение за строеж № 87/10.09.2014 г. на
Главният архитект на Община Варна). Тези
проекти са следните: Проект за извършване на реконструкция и основен ремонт н.Д.н.к.и
с. *** /зала „Конгресна”/, включващи: нови трибуни (С, П, Е, Р, В1), ТВ -
платформи, както и обслужващи, административни, технически и санитарни
помещения, находящ се в УПИ I- „За Д.н.к.и с.”, кв.43
/с идентификатор 10135.2560.425/, по плана на 18 м.р., бул.”Княз Борис I” №
115, гр. Варна /фаза технически и работен проект/.
По делото е представен технически паспорт и
архитектурно заснемане, изготвени от неучастващо по делото лице „Г.Ф.К.“ ЕАД.
Посочените
по-горе обстоятелства се установяват и от представените по делото документи.
По делото страните са представели протоколи,
съставени в хода на проведеното в СГС производство по т.д.№6913/2015г. по описа
на 6-12 състав на ТО на СГС, обективиращи извършени
от съд, страни и участници в процеса процесуални действия.В част от тези
протоколи / от 14.05.2016г. и от 28.10.2016година/ са обективирани
показания на свидетелите Д.Ч.М.Г. относно осъществените от тях и служители на
ответника действия по заснемане на процесната сграда,
както заключението, което е допуснатата по това дело СТЕ, съдържаща констатаци, че ответникът е извършил архитектурно заснемане
на сградата на Двореца на културата и спорта – гр. Варна.
По делото е изслушана СТЕ, изготвена от архитект М.Х.
и приета от съда като годно доказателствено средство,
неоспорено от страните.
От заключението се установява следното:
Вещото лице е направило разграничение между
понятията архитектурен проект и архитектурен обект. Посочило е, че се касае за
две различни произведения на архитектурно-творческата дейност от една страна и
на строително-монтажни работи от друга.
Архитектурният проект
представлява изготвена проектно-сметна документация, която описва извършването
на определени строителни работи, използване на конкретна технология и
материали, необходими за изграждане на сграда с конкретна архитектурна функция
и визия.
Архитектурният обект представлява физически
изпълнена сграда, която е въведена в експлоатация и може да изпълнява
функциите, за които е предвидена. Резултат е от СМР, извършени от строителни
фирми с необходимия лиценз, издаден от Камарата на строителите. Строителството
се извършва като се следват точно предписаните в графичните и текстовите части
на проектите по отделни дейности, материали, тяхната геометрия и разположение.
Авторите на отделните проекти- архитектът и инженерите, следят за коректното
изпълнение и влагане на материали със заложените качества, чрез извършване на
авторски надзор по време на изпълнението. Дават разяснения, допълнителни
детайли, а ако се наложи правят и промени в проекта, ако се установи
невъзможност за изпълнение на предвидените дейности или възложителят пожелае
такива. След приключване на строителството се изготвя „Екзекутивна
документация“, която показва графично изпълнения проект и в тази документация
се виждат разликите и промените от одобрените проекти, които са резултат на
строителната дейност или по желание на възложителя.
Вещото лице е направило констатация, че
приложеното като доказателства по делото архитектурно – техническо заснемане,
изготвено от „Г.Ф.К.“ АД е копие на приложеното към техническия паспорт на
сградата на КС – Варна архитектурно-техническо заснемане, изготвено от същата
фирма. Заснемането е извършено и предадено на възложителя „Д.н.к.и с.“ ЕАД- ***,
през юли 2017 година и на практика представлява графично представяне на
състоянието на сградата към този момент.
След извършена проверка в архива на община –
Варна, вещото лице е констатирало, че за тази сграда са налични четири
комплекта документи с технически паспорт, като графична част с архитектурно
заснемане има само към първия технически паспорт с рег. №
1506/10135.2560.425/15.07.2014г. Архитектурното заснемане е изготвено от арх. К.С.с
рег. №04957 на Камарата на А.те. Представените по делото документи на лист 894
и 936 са техн. паспорт, които са копия, идентични с
техническия паспорт в община – Варна.
Вещото лице е достигнало да извод, че
архитектурно-техническото заснемане, изготвено и предадено през м.юли 214г. от
арх. К.С.съдържа следните графични материали: основно тяло с посочените
разпределения; блок А с посочените разпределения; блок Б с посочени
разпределения и блок В с посочени
разпределения, от които е видно, че е направено пълно архитектурно заснемане на
цялата сграда на Двореца на културата и спорта – гр.Варна, включващо основна
сграда и пристройки, правени през 80-те години на миналия век. Представените
графични материали отразяват фактическото състояние на сградата към датата на
заснемането, т.е. преди предстоящата промяна и реконструкция по проекти на
ответника.
По отношение на това дали е налице идентичност на
представените от ищеца с исковата молба проекти на арх. С.К. и построената
сграда в състоянието и преди реконструкцията, вещото лице след проверка на
доказателствата по делото прави следните констатации:
Представените планове/проекти/ на зала
„Конгресна“, отразени в архитектурно-техническтото
заснемане от „Г.Ф.К.“ АД са в степен, отговаряща на технически проект, докато
представените от ищеца проекти на същата зала са във фаза идеен проект и концепция,
т.е. те представляват принципно разположение на местата в залата и двата
проекта не могат да бъдат съпоставяни. Представените проекти от фаза идеен проект могат да послужат като основа за
изработване на следващи, по-детайлни фази на проектиране, по които да бъде
извършено строителство. Самите те не съдържат достатъчно информация за
строително-монтажните работи. В тази връзка вещото лице се е позовало на
декларацията на арх. В.И.П., като съавтор на проекта, в която е описан проектантския
процес до изграждане на сградата-
„Утвърдените идейни проекти не са използвани за построяване на сградата, тъй
като след това архитектурното решение от идейните проекти във фазата на
изработване на техническия проект и в хода на строителството претърпя
многократни и съществени промени и допълнения…“. Вещото лице е посочило, че ако
може да се дири идентичност на изготвеното архитектурно-техническо заснемане с
проектните части на този процес, то би било екзекутивната документация, която
би трябвало да е изготвена след приключване на строителството и въвеждането на
сградата в експлоатация.
Вещото лице дава категоричен отговор на въпроса
дали ответникът е направил архитектурно заснемане на сградата и този отговор е
отрицателен.
Посочило е, че като основа на архитектурния проект
за преустройство са използвани предоставените от община –Варна технически
паспорт и архитектурно заснемане, изготвени от „Г.Ф.К.“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Съдът е сезиран с два иска, предявени кумулативно,
а именно – за установяване на факта на нарушението от страна на ответника,
представляващо възпроизвеждане на съществуващата сграда Д.н.к.и с. чрез
осъществено от него архитектурно заснемане и иск за заплащане на дирена от
ищеца обезвреда, предявен като частичен за сумата от
1 000лв от общи размер от 208 800лева.
Двата основни спорни въпроса по делото са – дали
ищецът е титуляр на право- авторско право по отношение на процесната
сграда, представляваща Д.на културата
спорта – гр.Варна, изводимо от притежаваното от неговия праводател авторско право на тази сграда, с основание
чл.12, ал.2 ЗАПСП и дали ответникът е извършил възпроизвеждане на тази сграда,
чрез архитектурно заснемане на същата, което възпроизвеждане представлява
нарушение на авторското право на настоящия ищец.
Относно титулярството на
правото на ищеца по отношение на сградата.
Тезата на ищеца е, че това право е произтичащо от
друго право на неговия праводател арх. С.К., автор на
проекта на процесната сграда. След като неговият праводател притежава изключително право касателно
проекта, а оттам и на самата сграда, като произведение на архитектурата и обект
на самостоятелна защита, то по реда на универсалното правоприемство
и той е титуляр на тези изключително имуществени права, обект на закрила от
ЗАПСП.
Съгласно действащото право - нормите
на чл. 3, ал. 1, т. 6 и т. 8 от ЗАПСП - предвиждат два отделни и самостоятелни обекта
на авторско право – произведения на архитектурата, различаващи се помежду си по
своето естество. Правоносителят има веднъж авторско
право върху одобрения архитектурен проект (т. 8), като отделен вид обект на
авторско право и произведение на архитектурата. Този обект на авторското право
се различава съществено от втория вид обект на авторско право – реализираното
произведение на архитектурата (т. 6), т.е. сграда или друг строителен
обект. Върху него правоносителят (архитект автор или
юридическо лице) има отделно авторско право и това разграничение е от
изключително важно значение.
Следователно, реализираното произведение на архитектурата (т.е. построената
сграда) е отделен вид обект, върху който правоносителят
има отделно и самостоятелно авторско право от авторското му право върху
архитектурния проект за построяването на сградата. Важно значение имат и нормите
на чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП, които правят ясно разграничение между
правото на собственост върху сградата и авторското право върху самата сграда
като произведение, както и върху архитектурния проект като отделно първично
произведение. Член 12, ал. 1 изрично постановява, че авторското право върху
произведенията на архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението
(респ. на правоносителя) и в случаите, когато
собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Чл. 12, ал. 2 от
своя страна изрично постановява, че авторското право върху произведението на
архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта (т.е. построената
сграда), принадлежи на лицето, създало архитектурния проект (респ. на правоносителя).
Съгласно § 6, ал.1 и 2 от ЗАПСП този закон се прилага
и за произведенията създадени или осъществени
преди влизането му в сила (т.е. не са съставлявали обект на
авторско право по силата на предходните НА), ако не са изтекли
предвидените (в ЗАПСП) срокове на закрила, като правата придобити
до влизането в сила на закона, се запазват. Последната хипотеза се твърди да е налична в настоящото производство,
налагащо извършването на преценка на предпоставките по действащия към момента
на възникването им нормативен акт.
Идейният проект е създаден през 1966 година -
при действието на Закона за авторското право (ЗАП) (отм.)
Съгласно
нормата на чл. 2 ЗАП (отм.) предмет на
авторското право може да бъде
всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност
и е издадено или изразено в каквато и да е обективна форма. Процесните проекти притежават законово
определените белези –обективирани произведения на
науката (в случая на архитектурата) и следователно сами по себе си съставляват
обект на авторско право.
Разпоредбата на чл. 18, ал.1 от ЗАП (отм.) постановява, че
авторското право
трае през целия живот на
автора и петдесет години след неговата
смърт.
Съгласно § 6, ал.2 от ЗАПСП този закон се прилага и за
произведенията създадени или осъществени преди влизането му в сила, ако
не са изтекли
предвидените срокове на закрила, като правата придобити до влизането в сила на закона, се запазват. Съгласно § 1 от ПЗР на ЗАПСП от 2000 година, меродавен при определянето на сроковете
за закрила за всички произведения, независимо кога са създадени, е именно ЗАПСП
в последната му редакция от 2000 година. Срокът на закрила на авторското право
по него е животът на автора плюс 70 години след януари на годината, следваща
годината на смъртта му /чл.27, ал. ЗАПСП/. От тази редакция на закона става
ясно, че днес се признава авторско право върху всички архитектурни обекти, на
които авторите са живи или не са изтекли 70 години от смъртта им. Широкото
приложно поле на овторскоправната защита в момента
създава на практика законова закрила на почти всички архитектурни обекти
създадени през ХХ век. Ето защо съдът не споделя тезата на ответника, че
произведенията на архитектурата, създадени по време на отменения закон, не се
ползват със законова закрила.
Тезата
на ищеца е, че неговият праводател С.К., починал на
22.03.2009 година, е титуляр на авторско право касателно
сградата на Двореца на културата и спорта – гр.Варна и тъй като това право е наследимо по характер /аргумент от нормата на чл.27 ЗАПСП/
той е придобил това право. Архитект С.К. е починал на 22.03.2009 г. В съотвтетствие с нормата на чл. 27, ал.1 от
ЗАПСП правото му се закриля седемдесет години след неговата смърт. По характер то е наследимо (чл.32 ЗАПСП), като ищецът – арх. П.К., в
качеството си на наследник – син, е придобил авторското право, тъй като
законовият срок на защита не е изтекъл.
В тази връзка
ищецът се позовава на разпоредбата на чл.12, ал.2 ЗАПСП, според която
авторското право върху произведението на архитектурата, създадена вследствие
реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало проекта.
По това твърдение ответникът е оспорил по
реда на чл.183 ГПК представените от ищеца заверени копия от документи, а
ищецът, под предлог, че те не се намират у него, е заявил, че не може да
представи техните оригинали, тъй като те не се намират у него.
В своето заключение вещото лице не е
поставило под съмнение, че праводателят на ищеца е
един от съдателите на проекта въз основа на който е
извършено строителство на процесната сграда.
В тежест на ищеца е да установи авторството
на проекта, която доказателствена тежест е вменена на
страната с изготвения доклад по делото. В доказателствения
материал липсват безспорни доказателства затова, че бащата на ищеца е автор на
идейния проект на Двореца на културата и спорта – гр.Варна, поради което съдът
приема, че не може да са установи привръзката, която
законът прави /чл.12, ал.2 ЗАПСП/ между проекта и създаденото произведение на
архитектурата – сградата на Двореца. Но дори и да се приеме, че представените
от ищеца писмени доказателства установяват твърдението му, че неговият баща
като създател на проекта има авторско право по отношение на него, то не се
установява по надлежен ред, че именно въз основа на този проект е осъществено
строителството на сградата. Т.е., че тя е продукт на строително-монтажни
дейности в изпълнение на създадения от архитект С.К. проект и това е така, тъй
като вещото лице арх.М.Х. е дало заключение, че представените идейни проекти не
дават достатъчно информация за извършване на строителство защото архитектурното
решение от идейните проекти във фазата на изработване на техническия проект и в
хода на строителството е претърпял множество съществени промени и допълнения.
Ето защо настоящият състав не приема за
доказана тезата на ищеца, че идейният проект на неговия баща е база за
изпълнение на строителството на сградата на Двореца на културата и спорта –
гр.Варна и поради това не приема за доказано неговото твърдение, че притежава
авторско право върху самата сграда, като произведение на архитектурата и
следователно самостоятелен обект на законова закрила.
Но дори и да се
приеме, че тезата на ищеца за това, че е титуляр на твърдяното право, то
претенцията му не е основателна и това е така, тъй като не е установен факта на
нарушението.
По факта на
извършено нарушение.
Както е
посочено и по- горе твърдението на ищеца е, че ответникът е извършил
възпроизвеждане на сградата чрез осъществено архитектурно заснемане на тази
сграда. Основание за това твърдение са дадените свидетелски показания и
заключението на вещото лице по т.д.№6913/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-12
състав.
Относно
това какво представлява възпроизвеждане то ЗАПСП в параграф 2, т.3 се съдържа
легална дефиниция, че възпроизвеждането представлява пряко или непряко
размножаване в един или повече екземпляри на произведението или на част от
него, по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, постоянна или
временна, включително запаметяването му под цифрова форма в електронен носител.
Архитектурното
заснемане представлява прецизно
измерване на всички чупки, отвори, височини и нива в помещенията на даден
обект. То се извършва чрез електронна, лазерна или стандартна ролетка, а
събраните данни се изчертават в CAD приложения и се разпечатват в подходящ
мащаб (най-често М1:50). Готовото архитектурно заснемане съдържа обяснителна
записка, разпределения (планове) на всички етажи, разрези с височините и
нивата, фасади или фрагменти от фасадата, опис на материалите в помещенията и
снимков материал.
Следователно,
за да се установи, че ответникът е извършил архитектурно заснемане, следва да
се установи, че той е размножил произведението на архитектурата, представляващо
сградата н.Д.н.к.и с. ***, а събраните данни да са изчертани в CAD приложения и да са разпечатани в
подходящ мащаб, като готовото
архитектурно заснемане следва да съдържа обяснителна записка,
разпределения (планове) на всички етажи, разрези с височините и нивата, фасади
или фрагменти от фасадата, опис на материалите в помещенията и снимков
материал.
Това означава, че продуктът от извършените замервания
следва да е обективиран в някаква форма, както сочи
легалната дефиниция на параграф 2, т.3 от ДР на ЗАПСП.
Събраните по надлежен ред в това производство
доказателства не установяват ответникът да е извършил архитектурно заснемане на
сградата. В тази насока съдът кредитира заключението на вещото лице арх. М.Х.,
което дава отрицателен отговор на въпроса дали ответникът е извършил
архитектурно заснемане. Въпросът дали е
налице архитектурно заснемане е фактически, а правен е въпросът за последиците
от евентуално извършеното архитектурно заснемане, поради което съдът се
позовава на установеното от вещото лице.
Не е налице основание да се приеме, че
заключението на експерта е компрометирано от останалите приобщени към делото
писмени доказателства- протоколите от проведени открити съдебни заседания по
т.д.№6913/2015г. по описа на СГС, ТО, 6-12 състав, които в същността си
представляват официални свидетелствуващи документи,
удостоверяващи извършени от съд, страни и участници процесуални действия.
Неоспорената доказателствена сила на тези протоколи не е основание да се
приеме, че обективираните в тях свидетелски показания
са надлежни доказателствени средства, които са
събрани по изискуеми от ГПК ред в настоящето производство. Същите свидетели
съдът е допуснал до разпит и в това производство, но те са заличени, поради
бездействието на ищеца. Дадените от тях показания в производството по
т.д.№6913/2015г. не могат да се приобщят в настоящия процес, тъй като това
противоречи на принципа на непосредственост, прогласен от ГПК с разпоредбата на
чл.11.Както приема проф. Живко Сталев /„Българско гражданско процесуално
право“, издание на „Сиела“ от 2001 година/ показанията
на свидетелите имат значение само по делото, по което са дадени. Недопустимо е
да се използват дадени по друго дело показания. Те са само индиция,
че има свидетел, който може да бъде разпита. Забрана следва, както от
изискването за непосредственост, така и от чл.119, ал.1 ГПК отменен /сега
чл.232, ал.1, изречение второ ГПК – бел. моя/. Той забранява даже да се
използват по отново предявения иск доказателства, събрани по делото, прекратено
поради оттегляне на иска. Само, ако има мъчно преодолими пречки за повторното
събиране на тези доказателства, те могат да се използват.
Ето защо съдът не кредитира тези показания, тъй
като те са недопустими.
Но дори и да се приеме, че в
настоящия процес за ищеца е съществувала трудно преодолима пречка за събиране
на тези доказателствени средства, в каквато насока липсват
доказателства, то тези показания отново следва да се третират като недопустими
и това е така, тъй като фактът на архитектурно заснемане не може да се установи
с гласни доказателствени средства. Това е така, тъй
като твърдяното възпроизвеждане предполага същото, резултатът от него, да
намери обективна графична или цифрова форма, а тяхното съществуване се установя
само с писмени или веществени доказателства, събрани по реда, предписан от
процесуалния закон. Такива доказателства в този процес не са събрани.
Показанията на свидетелите са касателно действия на
служители на ответника, свързани с извършено обследване, замервания и др., но
не и относно съществуване на постигнат и обективиран
резултат от тези действия.
Твърдяното от ищеца да е осъществено архитектурно
заснемане не се установява и от приетата по т.д.№6913/2015г. по описа на СГС,
ТО, 6-12 състав СТЕ. Това е така, тъй като, както е известно, факт, установено
със съдебна експертиза има доказателствена значение
само по делото, по което е допусната тази експертиза. Тази експертиза не може
да се приобщи като годно доказателствено средство по
друго дело. Това означава, че СТЕ, която е събрана по т.д№693/2015г. по описа
на ТО на СГС няма доказателствена стойност в
настоящия процес, поради което е непротивопоставима
на заключението на вещото лице арх. М.Х..
Ето защо, с оглед констатацията на това вещо лице,
че ответникът не извършил архитектурно заснемане, твърдението на ищеца, че
ответникът е осъществил неправомерно това действие, представляващо нарушение на
претендираното от ищеца право, се явява неподкрепена
с никакви доказателства и поради това съдът я приема за недоказано и поради
това несъстоятелно твърдение. Поради това установителната
претенция на ищеца за установяване на нарушение на ответника по отношение на
притежаваното от него авторско право с обект сградата на Двореца на културата и
спорта – гр. Варна, чрез осъществяване на нейното архитектурно заснемане, се
явява неоснователна предявена. Ето защо тази обуславяща и главна претенция следва да бъде отхвърлена.
Неоснователен се явява и предявеният от ищеца иск
за обезвреда, чиято основателност се предпоставя от основателността на обусляващия
главен иск. Това е така, тъй като липсва противоправно
поведение на ответника, довело да нарушаване на правната сфера на ищеца, което
пък от своя страна, лишава последния от право да дири обезвреда.
Ето защо и осъдителната претенция следва да се отхвърли.
По разноските.
Всяка от страните е направила искане за присъждане
на разноски, но последните следва да бъдат присъдени на ответника, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
Съгласно представения списък по чл.80 ГПК
ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 7 200лв,
депозити за експертизи в размер на 1054лв и 10 лева за съдебни удостоверения.
Към списъка страната е представила доказателства, че тези разходи са
действително извършени от нея в хода на това производство и следователно ищецът
следва да ги заплати на ответника – сума в размер на 8 264лева общо.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.К., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Х.Т.Х., против
„АТЕЛИЕ С.– А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис
1, със съдебен адрес ***, чрез адв. П. М., искове за:
1/ установяване, на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП, на извършено от ответника
нарушение на авторските права на ищеца по чл.18, ал.1 ЗАПСП да използва и да
разрешава използването на произведение на архитектурата – сграда н. „Д.н.к.и с.
*** или отделни нейни части като самостоятелни обекти на авторското право
съгласно чл.3, ал.1,т.6 и чл.3, ал.3 ЗАПСП, чрез неразрешено възпроизвеждане по
смисъла на чл.18, ал.2,т.1 от закона, чрез архитектурно заснемане на сградата,
в рамките на обществени поръчки от „Двореца на културата и спорта“ ЕАД- гр.Варна,
в периода от първи август 2013 година до 31 декември 2014 година и 2/. За
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на
208 800лева, на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП, предявен иск като частичен за
сумата от 1 000лева, поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА им.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, П.С.К., ЕГН **********,***,
да заплати на „АТЕЛИЕ С.– А.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, офис 1, разноски по водене на делото в размер на 8 264лева
общо.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието н. „Д.н.к.и с.“
ЕАД, ЕИК *******, в качество на
помагач
на ответника „АТЕЛИЕ С.– А.“ ООД, ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС В
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: