РЕШЕНИЕ
№
260010
18.08.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети юли, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕМЕНУГА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ПАВЛОВ
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Нели
Бъчварова, като разгледа докладваното
от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 358 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЕТ „Д. С. Д.“ срещу Решение
№ 35/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1261/2019 г., с което Районен съд
Добрич е осъдил ЕТ „Д. С. Д.“ да заплати на „А. П.“ ЕООД следните суми:
1. 1713, 60 лв., представляваща неплатена цена по фактура № 3652/08.08.2018 г. за
извършена услуга с автокран, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 04.04.2019 г. до окончателното погасяване;
2. 112, 82 лв., представляваща обезщетение за забава
при изплащането на главното парично задължение, изчислено в размер на законна
лихва, считано от 09.08.2018 г. до 02.04.2019 г.
В процесуалния документ се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт. Оспорват се фактическите изводи на съда.
Въззивникът счита, че наличието на облигационно правоотношение между страните
не е доказано. Не е съгласен с приетото от първата инстанция, че изпълнението
на работата се установява от издадената фактура.
Сочи, че не са направени изводи във връзка със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, от което става ясно, че
процесната фактура не е заведена от едноличния търговец и не е ползвано ДДС.
Оспорва приемането на потвърдителното писмо като
писмено доказателство. Обосновава тезата си с твърдения, че същото не отговаря
на изискванията на ГПК, тъй като не е подписано, няма данни за автор и липсва
дата на изготвянето му.
По отношение на гласните доказателствени средства
изтъква, че показанията на свидетелката Б. не следва да бъдат кредитирани.
Прави искане обжалваният акт да бъде отменен.
В съдебно заседание не се явява и не се представлява.
Изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа жалбата си. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата
страна, която се противопоставя на твърденията на въззивника.
Счита, че процесната фактура доказва както наличието
на договор между страните, така и приемането на извършената работа от
едноличния търговец, тъй като е подписана от ищеца и от ответника.
Не споделя тезата на едноличния търговец, изложена във
връзка с експертното заключение. Заявява, че от неосчетоводяването на фактурата
при ответника не могат да бъдат правени изводи в негова полза.
Твърди, че съдът правилно е приел като доказателство потвърдителното
писмо. В противовес на изложеното от въззивника сочи, че писмото има дата на
издаване, а негов автор е управителят на ищцовото дружество.
Иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено и
да му бъдат присъдени разноски.
Пред въззивния съд се представлява от адвокат М.Г..
Процесуалният представител се придържа към изложеното в отговора си. Претендира
разноски.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
По делото е представена фактура №
********** от 08.08.2018 г., от която се установява, че на посочената дата ЕТ „Д.
С. Д.“ е приел извършената от „А. П.“ ЕООД услуга с челен товарач. Отразено е,
че плащането на услугата, в размер на 1713, 60 лева, следва да бъде извършено с
преводно нареждане. Фактурата е подписана от едноличния търговец и от В. Б.–
управител на ищцовото дружество.
Приложено е и потвърдително писмо за
задължения от 17.01.2019 г., адресирано до ответника, от „А. П.“ ЕООД. В същото
дружеството моли едноличния търговец да потвърди, че има задължение към него в
размер на 1713, 60 лева, дължимо по горепосочената фактура. Документът е
подписан единствено от управителя на дружеството. Изводимо от приетата по
делото обратна разписка, писмото е получено на 18.03.2019 г. от Атанас Георгиев
- служител при едноличния търговец.
Изготвена е съдебно-счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводствата на
страните са водени редовно. Процесната фактура е отразена при ищеца, но не и
при ответника. Последният не я е декларирал пред НАП и не е ползвал данъчен
кредит. Извежда се, че обезщетението за забава върху сумата от 1713, 60 лева,
за периода от 09.08.2018 г. до 02.04.2019 г. е в размер на 112, 81 лева. Съдът
възприема в цялост заключението, тъй като е обективно и е изготвено от вещо
лице с нужната квалификация.
В хода на съдебното дирене са разпитани
свидетелите Й. В. и М. Б.. Тъй като и двамата свидетели са служители на
ищцовото дружество, съдът преценява изложеното от тях с оглед на всички данни
по делото, като има предвид тяхната възможна заинтересованост. Настоящият
състав счита, че показанията на свидетеля В. не следва да бъдат ползвани от
съда при формиране на фактическите изводи. Същият разказва за извършена работа в
град Добрич, но от показанията му не може да бъде направен извод, че възложител
за извършване на тази работа е ответникът. Не може да бъде направен и извод, че
лицата, които са се възползвали от услугата, са служители на едноличния
търговец.
Свидетелката Б. твърди, че между
едноличния търговец и дружеството са съществували договорни отношения, по
силата на които последното с вишка е вдигало на височина служителите на ЕТ „Д.
С. Д.“. Това е било необходимо, за да може последните да ремонтират врата,
висока около 10 метра. Излага непосредствените си възприятия, придобити по
време на извършен инструктаж за безопасност. Същата сочи, че е изпратила
потвърдителното писмо, но не е получила отговор или плащане по процесната
фактура. Съдът намира показанията на свидетелката за последователни и
непротиворечиви. Същите кореспондират и с писмените доказателства по делото,
поради което съдът ги приема за достоверни.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Пред първоинстанционния съд са предявени
искове с правно основание по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
По първата претенция в тежест на ищцовото
дружество е да докаже наличието на договорно правоотношение с едноличния
търговец, по силата на което се е задължил да извърши услуга с челен товарач
срещу сумата от 1713, 60 лева; изпълнение на задължението си; както и приемане
на извършената работа от ответника. Последният от своя страна следва да
установи плащането на цената по договора.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже, че има парично вземане срещу ответника, както и
момента на забавата.
Настоящият състав споделя становището на
въззивника относно потвърдителното писмо. Същото е частен документ и по никакъв
начин не доказва приемане на извършена работа от страна на ответника. От
бездействието му, изразяващо се в непротивопоставяне на твърдението за наличие
на задължение към ищеца, също не може да бъде направен извод за наличие на
договорни правоотношения между страните и приемане на извършена работа.
Съдът обаче, не споделя останалите
оплаквания в жалбата. На същото основание, поради установеното
неотразяване на процесната фактура в счетоводството на ответника, не може да
бъде прието,
че процесното вземане не съществува. Това
е така, защото осчетоводяването на документа зависи единствено от волята на
едноличния търговец, а последният не може да провежда насрещно доказване,
позовавайки се единствено на собственото си бездействие.
Съществените условия на договора за
изработка се съдържат в процесната фактура – предмет и цена. Ищецът се е
задължил да извърши услуга с челен товарач на ЕТ „Д. С. Д.“, а последният да
заплати сумата от 1713, 60 лева. Фактическото извършване на работата се
установява от показанията на свидетелката Б.. Възраженията на ответника, направени
във връзка с изложеното от последната, са неоснователни. Собствеността на
ремонтирания обект не е част от предмета на делото, поради което незнанието на
това обстоятелство от свидетелката не поставя достоверността на показанията
ѝ под съмнение.
Приемането на работата на 08.08.2018 г.
се извежда от процесната фактура, където с подписа си С. Д.е удостоверил
релевантния факт. В теорията и практиката е прието, че удостоверителното
изявление се ползва с материална доказателствена сила, когато удостоверява
неизгодни за издателя си факти. Приемането на работата е именно такъв факт.
Поради тази причина, с оглед успешното доказване на релевантните факти от
страна на ищцовото дружество, искът по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1713, 60 лева следва
да бъде уважен.
Произнасянето по главния иск налага акцесорната
претенция за сумата от 112, 82 лева, представляваща обезщетение за забава, за
периода от 09.08.2018 г. до 02.04.2019 г., също да бъде уважена в пълен размер.
Поради съвпадане на изводите на двете
инстанции, Решение № 35/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1261/2019 г. от Районен
съд Добрич, следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора пред настоящата
инстанция, в полза на въззиваемата страна се поражда правото да ѝ бъдат
заплатени направените разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемото дружество своевременно е
направило искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 3*, 00 лева с ДДС. Приложен е договор за правна защита и съдействие, от която
се установява, че тази сума е заплатена от дружеството за процесуално представителство
пред Окръжен съд Добрич.
Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, тъй като претендираното е
съобразено с минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
редакцията към 15.07.2020 г., когато е направено възражението).
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 35/13.01.2020 г., постановено по гр. д. № 1261/2019 г. от Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 273 във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЕТ „Д. С. Д.“, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н „П.“, ж.к. „Ч.“, бл. *, вх. Г,
ет. 1, ап. 75, да заплати на „А. П.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: град Добрич, ж.к. „Д.“, бл. *, вх. Г, ет. 2, ап. 6,
сумата от 3*, 00 лева с ДДС, представляваща направени съдебно-деловодни разноски
по в. гр. д. № 358 по описа на Окръжен съд Добрич за 2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.