О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито заседание на двайсет и седми август през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
,
ЧЛЕНОВЕ:
ПОЛЯ ДАНКОВА ,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№ 441/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.418,ал.4 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.”Околовръстен път“№260,
представлявано от изпълнителните директори Димитър Шумаров и Петя Димитрова,
чрез пълномощник адв.С.З.-САК, против Разпореждане № 299/18.02.2020г.,пост.по
ч.гр.д.№ 151/2020г. на РС-Троян, в частта, в която заявлението
по чл.417 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираните такси в
размер на 127.05лв.Счита,че в обжалваната част разпореждането е недопустимо,тъй
като е постановено при нарушение на процесуалните правила.При условията на
евентуалност обжалва съдебния акт с твърдеиня,че е неправилен,необоснован и
постановен в противоречие с материалния закон. Счита,че при произнасянето си
съдът е нарушил нормата на чл.411,ал.2,т.1 от ГПК,като е отхвърлил заявлението
без да даде указания на заявителя да
уточни как е формирана сумата, претендирана за дължими такси. По този начин е
нарушен законът и постоянната съдебна
практика. Съдът служебно е преценил, че таксите,уговорени в Общите условия към
заявлението от 10.03.2006г. противоречат на нормата на чл.33,ал.1 от ЗПК.
Обяснява, че тези суми представляват индивидуални договорки и не противоречат на нормата на чл.10а от ЗПК.Таксите са
посочени в общите условия /е как едновременно и в двете/ и картодържателят ги е
приел. Касае се за такси за допълнителни услуги и прилага таблица с уточнението
им по основание, падеж и размер.
Моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и делото се върне на
първата инстанция,а при условията на евентуалност въззивният съд да се
произнесе по същество и уважи заявлението и в частта за претендираните такси.
По допустимостта.
Жалбоподателят е
уведомен за атакуваното разпореждане на 10.03.2020г., от когато е започнал да
тече срокът за обжалване. При съобразяване на чл.3 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение,обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г. и §13 от ЗИД на Закона за здравето, спреният по
време на извънредното положение срок е започнал да тече от 21.05.2020г. и
съответно изтича на 25.05.2020г.Жалбата е подадена на 20.05.2020г., т.е. спазен
е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу
обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че е допустима и следва да
се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№ 151/2020г.по описа на РС-Троян писмени доказателства
и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На 13.02.2020г.
пред РС-Троян е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 151/2020г.
по описа на съда. Заявителят „Юробанк България”АД е предявила вземане срещу Д.И.С.
с ЕГН **********,***, в размер на - главница от 1284.57лв., представляваща
задължение по Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от 10.03.2006г.,
договорна лихва в размер на 352.27лв., за периода от 13.11.2017г. до 05.08.2019г.,
мораторна лихва в размер на 127.79лв.,за периода от 13.11.2017г. до 03.02.2020г.,
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението- 13.02.2020г.до
окончателното изплащане на задължението и такси в размер на 127.05лв. за
периода от 13.11.2017г. до 03.02.2020г. Като основание е посочен Договор за
издаване на кредитна карта EUROLINE от 10.03.2006г., сключен между Д. И.С.-картодържател и „Юробанк България“АД-кредитор.
Изложено е, че длъжникът-картодържател не е изпълнила договорните се задължения за погасяване на дължимите суми в съответствие с чл.10 и чл.11
от общите условия за издаване и ползване на кредитна карта на „Юробанк
България“АД/с предишно наименование „Пощенска банка“АД, “Юроабнк и Еф Джи
България“АД/ Тези ОУ са предадени на длъжника при сключване на договора и
приемането им е удостоверила с полагането на подписа си. Сочи,че на основание
чл.21 от ОУ и поради неплащане на минималните месечни вноски по две
последователни месечни извлечения /13.11.2017г. и 13.12.2017г./, банката е
упражнила правото си да обяви цялото задължение на длъжника за изискуемо и
дължимо без да се прекратява действието на договора. На тези основания банката
е обявила предсрочна изискуемост на кредита и е уведомила
длъжника.Уведомлението е връчено на 15.08.2019г. чрез „Български пощи“ЕАД и
тогава е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.
Моли да се издаде заповед
за незабавно изпълнение на задължение по реда на чл.417 от ГПК описаното
задължение,както и за разноските за внесената държавна такса в размер на
37.83лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 360лв.
Към заявлението са
представени Извлечение от счетоводните книги на „Юробанк България“АД,копия от :
Уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост и известие за доставянето му,
Заявление-договор за издаване на EUROLINE кредитна карта от 10.03.2006г.,Общи
условия за издаване и ползване на карта EUROLINE, пълномощни,удостоверение от
10.01.2008г.на СГС,удостоверение на АВп.,пълномощно, платежно нареждане за
внесения адвокатски хонорар.
С атакуваното Разпореждане №299/18.02.2020г. РС-Троян е уважил
заявлението в частта по отношение на главница от 1284.57лв., представляваща задължение по
Договор за издаване на кредитна карта EUROLINE от 10.03.2006г., договорна лихва
в размер на 352.27лв., за периода от 13.11.2017г. до 05.08.2019г., мораторна лихва
в размер на 127.79лв.,за периода от 13.11.2017г. до 03.02.2020г., законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението- 13.02.2020г.до окончателното
изплащане на задължението,като е издадена Заповед №61/102.2020г.и Изпълнителен
лист от 18.02.2020г. С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил претенцията за такси в размер на 127.05лв.,като е приел,че
противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК,цели да заобиколи въведеното с нормата
ограничение и води до неоснователно обогатяване на кредитора. В срок е
постъпило възражение от длъжника и с Разпореждане №962/30.07.2020г. съдът е дал
указания по чл.415,ал.1 от ГПК.
Въззивният състав,
като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира
жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство,
редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на
индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича,
фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му.
При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се
позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация.
Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши
проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави и затова е
неоснователно изразеното в жалбата несъгласието на заявителя с извършената
такава. Нарушение на процесуалните норми и и съответно порок на съдебния акт би
било именно неизвършването на такава служебна проверка.
Съставът намира,че
в случая в заявлението не са изпълнени прецизно изискванията за
индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата , търсените лихви и
такси. С оглед ограничението за влошаване интересите на обжалващия въззивният
състав не би могъл да разглежда и се произнася в частта по отношение на
главницата и лихвите,където се установява,че липсва уточнение как са формирани,
в какъв размер са уговорени лихвите-договорна и за забава. В представеното
копие от „Заявление-договор“, което се сочи за договорно основание, липсва дори
размера на кредитния лимит, при каква договорната и каква мораторна лихви се
предоставя. С оглед липсата на обжалване в тази част,съдът не се произнася по
отношение на тези претенции.
В частта по
отношение на претендираните такси въззивният състав има правомощия да извърши проверката
по отношение противоречие със закона и добрите нрави, съгласно чл.411,ал.2,т.2
от ГПК. При анализа на кредитното правоотношение става ясно,че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на
длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на
принципа за създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да
не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи
неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Констатациите на
въззивния състав съвпадат с извода на
първоинстанционния съд. Налице е противоречие с изискването за яснота и
точно регламентиране на таксите по кредитното правоотношение,въведено с
чл.10а,ал.4 от ЗПК. Съгласно нормата „Видът, размерът и действието, за което се
събират таксите и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит.“. В случая в „Заявлението-договор“ изобщо
липсва регламентация на дължимите такси. В приложените Общи условия, с които
картодържателят е декларирал че е запознат, е налице таблица с предвижданите такси,но и от тях не може да
се установи с категоричност какви са предвидени. При запознаване с таблицата и
уточненията на основанието на тази претенция,направено в частната жалба,
съдът открива като предвидена „такса за
обслужване на кредита“-в размер на 2.50лв. на месец. В уточнението се сочи,че
по процесното правоотношение се търси „месечна такса за обслужване“, но в размер
от 2.65лв. Не става ясно защо не съответства на таксата,за която
картодържателят се е съгласил,запознавайки се и подписвайки Общите условия, на какво основание се търси
по-висок размер и как е определен именно такъв. Както се посочи в
Заявлението-договор също липсва регламентация,което опровергава твърдението в
жалбата за наличие на индивидуално уговорени клаузи. Тази неяснота обосновава
несъответствие на претенцията с изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК.
Претендира се
„такса за хартиено месечно извлечение“-с и без ДДС, каквато не се открива да е
предвидена в Общите условия. Не е предвидена и търсената такса за
администриране на просрочен кредит в размер на 30лв. За да се търси това
задължение следва да е обоснована държимостта му,съгласно договореностите между
страните-първоначални или последващи. Такова в случая липсва,затова при тази
неопределеност на задължението за такси съставът приема,че противоречи на
посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Правилно претенцията за такси в размер на
127.05лв.е отхвърлена от РС-Троян,поради което Разпореждане № 299/18.02.2020г..
на РС-Троян, пост.по ч.гр.д.№ 151/2020г., следва да се потвърди в обжалваната
му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 299/18.02.2020г.. на РС-Троян, пост.по
ч.гр.д.№ 151/2020г., в частта,с която е отхвърлено подаденото от „Юробанк България”АД заявление по
чл.417 от ГПК срещу Д.И.С. с ЕГН **********,***, по отношение на такси в размер
на 127.05лв. за периода от 13.11.2017г. до 03.02.2020г., като
правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.