ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА

секретар Геновева Димитрова

разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 4532 по описа на съда за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба на ”ВИНПРОМ - 97” АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ”25-ти септември” N 76, с която против Агенция за публичните предприятия и контрол (предишно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) с ЕИК *********, град София, ул. „Врабча“ № 23, е предявен иск за установяване недължимост на сумата от 4537,29 щатски долара, съставляваща неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г. и сумата от 493,40 лева, съставляваща съдебно деловодни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г. въз основа решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, влязло в сила на 12.09.2014г., предмет на принудително изпълнение по изп.дело N 20197390400428 на ЧСИ с рег.N 739 на КЧСИ.

Искът се основава на следните обстоятелства: с решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, влязло в сила на 12.09.2014г., ищецът е осъден да заплати на ответника 4537,29 щатски долара - неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г., ведно със законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното плащане и 493,40 лева – съдебно-деловодни разноски. Със същото решение и с потвърждаващото го решение № 22 от 25.07.2014г. по в.т.д. № 46/2013г. по описа на Апелативен съд – Варна, в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 3150 лева. С молба и приложен към нея изпълнителен лист ищецът поискал ответникът да му заплати сумата от 3150 лева, по повод която молба ответникът извършил прихващане по чл. 104, ал. 1 вр. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД със следните свои вземания: 493,40 лева съдебно – деловодни разноски, 2486,65 лева изчислени от него лихви (обезщетение за забава) и 169,95 лева част от главницата от 4537,29 щатски долара в левовата им равностойност към 12.09.2014г. (съобразно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД). Непогасената чрез прихващане част от вземането по главницата – 4424,93 щатски долара, е погасена по давност. Погасителната давност за вземанията на ответника е започнала да тече от 12.09.2014г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, и е изтекла на 12.09.2019г. Давността се прекъсва, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, с предприемане на действия за принудително изпълнение, а такива са предприети едва на 02.10.2019г. с налагане на възбрана върху недвижими имоти по образуваното въз основа представен изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г., издаден на основание влязлото в сила решение по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, изп.дело N 20197390400428 на ЧСИ с рег. N 739 на КЧСИ. При тези обосноваващи обстоятелства ищецът иска установяване със сила на пресъдено нещо недължиостта на сумата от 4537,29 щатски долара (погасена чрез прихващане до размера от 169,95 лева в равностойност към 12.09.2014г. и поради изтекла погасителна давност за горницата) и на сумата от 493,40 лева (погасена чрез прихващане).

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Не излага твърдения относно заявеното от ищеца за извършеното от ответника прихващане – не го оспорва, не твърди да не е произвело действия, не оспорва размера, до който вземанията са погасени чрез прихващане, не отрича остатъка от дълга след прихващането. Относно водения съдебен спор и приключването му с влязло в сила решение на дата 12.09.2014г. не излага различни от наведените от ищеца твърдения. Възраженията на ответника са съсредоточени до оспорването твърдението на ищеца за изтекла погасителна давност. И според ответника началната дата на течение на давностния срок е 12.09.2014г. Също се излага, че давността следва да е изтекла на 12.09.2019г., освен ако същата не е била прекъсната по установените в закона начини в рамките на посочения период от време. Именно предприемане на действие по принудително изпълнение, което прекъсва давността по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, счита за осъществено ответникът в конкретния случай на дата 11.09.2019г. с факта на постъпване в кантората на ЧСИ на молба от ответника с изх.№ 92-00-10-410/09.09.2019г., с която е поискано образуване на изпълнително производство; извършване на множество изпълнителни действия срещу длъжника и ипотекарния длъжник; възложено е на съдебния изпълнител правомощието по чл. 18 от ЗЧСИ да определя способ за принудително изпълнение и предприемане на съответните действия по негова преценка; поискано е едновременно с връчването на поканата за доброволно изпълнение налагане на запори върху вземанията на длъжника, вкл. такива по налични банкови сметки, върху собствени движими вещи, както и възбрани върху недвижими имоти. С това ответникът оспорва твърдението на ищеца, че давността не е прекъсната преди изтичането й, като напротив – твърди, че прекъсването е факт на дата 11.09.2019г.

С допълнителни молби в хода на производството ответникът е обосновал довод за прекъсване течението на погасителната давност за сумата от 4537,29 щатски долара от по-ранен момент, както и е представил доказателства за настъпили в течение на процеса нови факти, имащи отношение към размера на вземането му за 4537,29 щ. долара.

С определение от съдебно заседание на 08.09.2020г. производството по делото е прекратено в частта относно сумата от 4537,29 щ. долара, представляваща неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г., ведно със законната лихва от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, присъдена с решение № 231/24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на ДОС, въз основа на което е издаден изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 428/2019г. на ЧСИ Слави Сербезов. След частичното прекратяване, предмет на разглеждане по същество е само спора за дължимостта на сумата от 493,40 лева, съставляваща съдебно деловодни разноски, присъдени с влязло в сила на 12.09.2014г. решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, за които суми е издаден изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г., която сума ищецът твърди, че не дължи на ответника, защото вземането е погасено чрез извършено прихващане.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът е отрицателен установителен с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението, като твърди, че не съществува претендирано от ответника право на парично вземане, поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти. След частичното прекратяване на производството по делото на разглеждане подлежи само искът за недължимост на сумата от 493,40 лева, съставляваща съдебно деловодни разноски, присъдени с влязло в сила на 12.09.2014г. решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, за които суми е издаден изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г. и доказателствата по делото, съответно доводите на страните следва да бъдат обсъдени от съда само в рамките на този предмет на спора.

С решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, влязло в сила на 12.09.2014г., според удостовереното върху издадения заверен препис, е признато за установено по отношение на „Винпром-97“АД, че дължи на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол /сега Агенция за публичните предприятия и контрол/, сумата от 4 537,29 щатски долара, представляващи неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г., ведно със законна лихва, считано от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като в останалата част до 22 615,56 щ.долара искът е отхвърлен; „Винпром-97“ АД е осъдено да заплати на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол съдебно-деловодни разноски от 493,40 лева; Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол е осъдена да заплати на „Винпром-97“ АД съдебно-деловодни разноски от 1350 лева.

Решението е потвърдено в обжалваната отхвърлителна част с решение № 222 от 25.07.2014г. по в.т.д.№ 46/2013г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което освен това в полза на „Винпром-97“ АД са присъдени разноски за въззивното производство в размер на 1800 лева.

На 14.05.2019г. въз основа на решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, е издаден изпълнителен лист № 69, удостоверяващ две вземания на Агенция за приватизационен и следприватизационен контрол от „Винпром-97“ АД - 4 537,29 щатски долара, представляващи неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г., ведно със законна лихва, считано от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, и 493,40 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

С писмо изх.№ 92-00-10-281 от 17.06.2019г. на изпълнителния директор на Агенция за приватизация и следприватизационен контрол е направено изявление за прихващане, на основание чл. 104, ал. 1 вр. чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, на насрещните вземания на страните, както следва: прихванати са дължимите от Агенцията по двете съдебни производства разноски общо от 3150 лева с дължимите от дружеството 493,40 лева разноски, 2486,65 лева законна лихва от 02.03.2011г. до 12.09.2014г. и 169,95 лева, представляващи част от левовата равностойност на присъдените 4 537,29 щатски долара /6862,70 лева/. Изрично е посочен остатъкът на непогасения дълг на ищцовото дружество, следствие извършеното към дата 12.09.2014г. /съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/ прихващане – 6692,75 лева. Поканен е длъжникът да изпълни доброволно остатъка от дълга чрез банков превод по посочена сметка с предупреждението, че при забава се дължи законна лихва.

На 11.09.2019г. кредиторът е подал молба до ЧСИ С. С. за образуване на изпълнително дело за събиране на двете суми. Образувано е изпълнително производство, водено под номер 20197390400428.

След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът по изпълнението е подал писмено възражение вх.№ 06900 от 08.11.2019г., в което е посочил, че задължението за сумата от 493,40 лева е погасено посредством извършеното от кредитора прихващане с писмо изх.№ 92-00-10-281 от 17.06.2019г., препис от което длъжникът е приложил /т.е. най-късно на дата 08.11.2019г. до него е достигнало изявлението за прихващане/. Възражение вх.№ 06900 от 08.11.2019г. е връчено от ЧСИ на взискателя, видно от неговата молба с вх.№ 07088 от 20.11.2019г., но не е признато от него. Принудителното изпълнение е продължило за събиране на сумата от 493,40 лева, след непризнаване на направеното от длъжника възражение за погасяване чрез прихващане и до приключване на устните състезания по настоящото производство изпълнителното дело не е прекратено.

Разпореждане от 14.05.2019г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич е отменено само в частта относно сумата от 4 537,29 щатски долара с определение № 231 от 04.05.2020г. по в.ч.т.д. № 117 по описа за 2020г. на Апелативен съд – Варна.

С доклада по делото съдът е приел за безспорно между страните, че изявлението за прихващане на ответника с изх.№ 92-00-10-281 от 17.06.2019г. е произвело своите правни последици, доколкото ответникът не е възразил по тяхното настъпване. Спор по този въпрос не е повдигнат от страните. Изявление, потвърждаващо извършеното погасяване чрез прихващане, ответникът е направил и в негова жалба изх.№ 92-00-10-438 от 05.08.2000г. по друго изпълнително дело – 20177370400526 /л. 375/.

С оглед събраните по делото доказателства, в тежест на ищеца е възникнало задължение за сумата от 493,40 лева – разноски по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, а в тежест на ответника е възникнало задължение в размер на 3150 лева, също за съдебни разноски, т.е. двете страни са били взаимни длъжници и кредитори. Насрещните вземания са компенсируеми, защото и двете са парични; вземането на ответника /активното вземане/ е било изискуемо и ликвидно /такова е било и това на ищеца/, според изискванията на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД. Изявлението на кредитора за прихващане по чл. 104, ал. 1 от ЗЗД, отправено до длъжника и достигнало до него най-късно на 08.11.2019г., е произвело правните последици на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, като погасяването на двете задължения до размера на по-малкото от тях – 493,40 лева, е настъпило към датата на влизане в сила на съдебното решение по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич - 12.09.2014г.

Налице са предпоставките по чл. 439 от ГПК – погасителният ефект на извършеното от ответника прихващане е настъпил след приключване на съдебното дирене по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, по което е издаден изпълнителният лист за оспореното вземане. Оспорването на изпълнението от длъжника е успешно – искът следва да бъде уважен.

Всички други доводи на страните и приети по делото писмени доказателства са относими към вземането за сумата от 4537,29 щатски долара, съставляваща неизплатена част от девета разсрочена годишна вноска от покупната цена по приватизационен договор от 13.07.2000г., и не подлежат на обсъждане, защото в тази част производството по делото е прекратено.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски, съответно на уважената част за 493,40 лева от предявения първоначално иск за сумата от 7186,15 лева. Ищецът е направил разноски в настоящото производство и в проведеното преди него обезпечително производство по ч.гр.д.№ 4125/2019г. по описа на Районен съд – Добрич, съответно: 377,20 лева държавна такса с банков комисион и 800 лева платено в брой адвокатско възнаграждение; 41,10 лева държавна такса с банков комисион и 450 лева адвокатско възнаграждение. Материалният интерес по делото е определен от цената на предявените искове – 7186,15 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 689,30 лева. Разликата от 110,69 лева не обосновава прекомерност на изплатеното от страната възнаграждение за адвокат, преценена и съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл. 7, ал. 7 от Наредбата (в редакцията й към приключване на устните състезания) за защита в производства за обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми /3593,07 лева/, т.е. по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2. Така определено, минималното адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство възлиза на 481,51 лева, което е по-голямо от изплатеното от страната. Следователно възражението на ответника за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно. От направените в исковото производство разноски ищецът има право на 54,92 лева държавна такса с банков комисион и на 23,63 лева адвокатско възнаграждение. От направените в обезпечителното производство разноски ищецът има право на 2,82 лева държавна такса с банков комисион и на 30,89 лева адвокатско възнаграждение. При пълното уважаване на иска, разгледан по същество с настоящото решение, ответникът няма право на разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439 от ГПК, че ”ВИНПРОМ - 97” АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ”25-ти септември” N 76, не дължи на Агенция за публичните предприятия и контрол (предишно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) с ЕИК *********, град София, ул. „Врабча“ № 23, сумата от 493,40 лева, съставляваща съдебно деловодни разноски, присъдени с решение № 231 от 24.10.2012г. по т.д.№ 122/2012г. по описа на Окръжен съд – Добрич, влязло в сила на 12.09.2014г., удостоверени в изпълнителен лист № 69 от 14.05.2019г., за събирането на която сума е образувано изпълнително дело N 20197390400428 на ЧСИ с рег.N 739 на КЧСИ.

ОСЪЖДА Агенция за публичните предприятия и контрол (предишно наименование Агенция за приватизация и следприватизационен контрол) с ЕИК *********, град София, ул. „Врабча“ № 23, да плати на ”ВИНПРОМ - 97” АД с ЕИК *********, град Добрич, бул. ”25-ти септември” N 76, разноски в исковото производство разноски - 54,92 лева държавна такса с банков комисион и 23,63 лева адвокатско възнаграждение, както и разноски в обезпечителното производство по ч.гр.д.№ 4125/2019г. по описа на Районен съд – Добрич - 2,82 лева държавна такса с банков комисион и 30,89 лева адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Номер на акта:	260247
Дата:	16 ноември 2020 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия:	Анна Великова

Дело:	20193230104532
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	16 декември 2019 г.

Решение по дело №4532/2019 на Районен съд - Добрич

Съдържание на акта

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА