№ 32
гр. гр.Несебър , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валери В. Събев
при участието на секретаря Красимира И. Любенова
като разгледа докладваното от Валери В. Събев Административно
наказателно дело № 20212150200208 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „В.Д. ООД, срещу наказателно постановление № Т-
НП-3/23.02.2021. на директора на дирекция „Управление на морските плажове“ при
Министерството на туризма, с което на жалбоподателя на основание чл. 31, ал. 1 от Закона за
устройство на Черноморското крайбрежие е наложено наказание „имуществена санкция” в размер
на 4000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалните си представители, твърди че мястото на
извършване на нарушението не е описано в пълнота – нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 3 от ЗАНН.
Развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че не е извършил нарушение на ЗУЧК и
ангажиментите по концесионния договор. Излага, че нормата на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК съдържа
повече от 1 хипотези, но в НП не е посочена конкретна хипотеза. В тази връзка излага, че е
прекъсната връзката между изяснената фактическа обстановка и правната квалификация. Навежда,
че в АУАН и НП нарушението е описано като липса на указателни табели. Счита, че показанията
на св. Г. не следва да се кредитират, като развива подробни съображения в тази насока. Сочи, че
той бил предупреден за всички услуги в конкретната подзона. С тези доводи от съда се иска да
отмени обжалваното НП.
Административнонаказващият орган – дирекция „Управление на морските плажове“ при
Министерството на туризма, чрез процесуалния си представител, заема становище, че НП е
правилно и законосъобразно. Намира, че от фактическа страна се установява безспорно извършено
нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. Счита, че мястото на нарушението е описано по ясен и точен
начин. Сочи, че обстоятелствената част на АУАН и НП са напълно идентични. Смята, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
С договор за концесия за услуга за морски плаж „Река Вая“ (на л. 36 – л. 59 от делото) на
„В.Д.“ ООД било предоставено стопанисването на посочения плаж. За летния сезон 2020г. била
одобрена схема по пар. 26 от Закона за здравето за обособяване на зони с цел превенция и контрол
на потока на посетителите (на л. 63 от делото).
На 30.07.2020г. свидетелят П.Г. и колегата му Н.В. (експерти в дирекция „Контрол на
концесионната дейност, дирекция „Управление на морските плажове“ при Министерството на
туризма, оправомощени със заповед № Т-РД-16-227 от 24.07.2020г.) извършили проверка на
морски плаж „Река Вая“. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 124
от 30.07.2020г. (на л. 60 – л. 61 от делото). В хода на проверката св. Г. констатирал, че на влизане в
плажа била разположена табела с ценоразпис, според която 1 бр. чадър струвал 3,50 лв., 1 бр.
шезлонг – 3,50 лв., а комплект плажни принадлежности – 10 лв. за два шезлонга и един чадър.
Първоначално Г. се настанил на шезлонг пред заведение „Вая Бийч бар“ – обект № 17 по схемата
на плажа (на л. 62 от делото). В тази зона всички плажни принадлежности били с табелки
„Резервирано“. Той бил забелязан от св. З (сервитьор на плажа), която му обяснила, че в тази зона
се настаняват единствено гости на комплекс „В.Д.“. Посочила му, че първа и втора подзона са за
гости на комплекса и го насочила към подзона 3 (по схемата по пар. 26 от ЗЗ). Поради тази
причина св. Г. се настанил на шезлонг в подзона 3, като заел плажни принадлежности, включващи
2 шезлонга и 1 чадър. След известно време друга сервитьорка на плажа сервирала на Г. 2 броя
плажни кърпи, минерална вода и плодове, вкл. диня. В същото време и св. Д. (касиер на плажа) се
приближил до шезлонга на Г. и поискал да бъде заплатено за ползваните услуги – 10 лв. за
плажните принадлежност и 36 лв. за допълнителните услуги. Св. Г. му обяснил, че желае да
ползва само плажните принадлежности, но Д. му заявил, че няма как да ползва плажни
принадлежности ако не заплати допълнителните услуги. Св. Г. заплатил сумата от 46 лв., за които
му били издадени 2 фискални бона (на л. 32 от делото) – единият на стойност 36 лв. – за 2 кърпи, 2
води и салата и единият на стойност 10 лв. – за чадър и два шезлонга. Тези обстоятелства били
описани от Г. в цитирания констативен протокол, като всички документи, свързани със случая
били предадени на св. В.Ц. (началник на отдел „Контрол на концесионната дейност“,
оправомощена да издава актове по ЗУЧК със заповед № Т-РД-16-236 от 28.07.2020г. на министъра
на туризма (на л. 30 от делото). След като се запознала с преписката св. Ц. съставила на
дружеството жалбоподателя АУАН № 1 от 24.08.2020г. за нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
Срещу АУАН било подадено възражение (на л. 24 от делото) с твърдения, че на 24.08.2020г. е
имало един посетител, на който било предоставено меню, с отразена в него стойност на
допълнителната услуга, но той не възразил и не се отказал от допълнителните услуги.
Възражението било прието за неоснователно и въз основа на АУАН е издадено процесното НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (заповед № ТД-РД-16-368 от 11.12.2020г.
на министъра на Туризма, възражение срещу АУАН, писмо за одобрени на 23.06.2020г. схеми по
пар. 26 от ЗИД на ЗЗ от 14.05.2020г., АУАН № 1 от 24.08.2020г., заповед № Т-РД-16-236 от
2
28.07.2020г. на министъра на туризма, покана за връчване на АУАН, 2 бр. фискални бонове,
заповед № Т-РД-16-227 от 24.07.2020г., констативен протокол № 124 от 30.07.2020г., договор за
концесия за услуга за морски плаж „Река Вая“, 2 бр. схеми на морски плаж „Река Вая“).
Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели, като съдът кредитира в пълнота показанията на свидетелите Ц. и Г. и частично
показанията на свидетелите З и Д.. Съдът не кредитира показанията на свидетелите З и Д. в частта
им, в която твърдят, че на св. Г. е обяснено, че таксата от 36 лв. е по желание и той е пожелал
посочените услуги на тази цена да му бъдат предоставени. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 5
от НПК (приложима по арг. от чл. 84 от ЗАНН) всички събрани доказателства подлежат на
внимателна проверка. При извършена проверка настоящият съдебен състав на първо място отчете,
че и двамата свидетели са били за летния сезон 2020г. в трудови правоотношения с
жалбоподателя, като по техни данни ще бъдат в такива отношения и за летния сезон през 2021г.
Следователно и двамата свидетели са в определени отношения с дружеството жалбоподател,
поради което показанията им не следва да се кредитират безрезервно. Наред с това свидетелите в
показанията си не посочват по категоричен начин, че св. Г. е изявил изрично желание за ползване
на допълнителните услуги. Прави впечатление, че свидетелите използват изрази като „каза, че е
запознат“, „заплати сумата от 46 лева“. В подобна насока са и твърденията на жалбоподателя в
депозирано от него възражение, в което е посочено, че съответният посетител на плажа „не е
възразил, не се е отказал“. Налага се извод, че при внимателен анализ на показанията на
свидетелите може да изведе тяхно вътрешно противоречие. От една страна твърдят, че услугите за
цената от 36 лв. се предоставяли „по желание“ на съответния клиент, а от друга страна не твърдят
такова желание да е изразено от св. Г.. Няма логика услуги и продукти, които се предоставят „по
желание“ на клиент да му бъдат предоставени (респ. да се изисква заплащане за тях) само защото
той „не е възразил“ или е бил „запознат“ с тях. Т.е. изнесеното от свидетелите в посочените части е
вътрешно противоречиво, което е причина показанията им в тези части да се приемат за
поддържане на защитната версия на жалбоподателя, а не за източник на факти и обстоятелства от
значение за процеса. Показанията на свидетелите са в известно противоречие и с възражението,
подадено от дружеството жалбоподател, тъй като в него се твърди, че за гости на комплекс „Вая
Бийч Ризорт“ са били предвидени подзони 3 и 4, докато и двамата свидетели са категорични, че за
гости на комплекса са били предназначени подзони първа и втора, където първоначално се е
настанил св. Г.. Не бе значение е и обстоятелството, че показанията на свидетелите противоречат
(относно сочените обстоятелства) на показанията на св. Г., който е категоричен, че не му е
позволено да ползва само чадър и шезлонг, без да заплати сумата от 36 лв. за допълнителните
продукти. Тези обстоятелства са намерили отражение и в официален документ – констативен
протокол, подписан както от св. Г., така и от още един служител в Министерството на туризма. Не
се установяват и противоречия в показанията на св. Г.. По въпроса относно начина на ползване на
плажните принадлежности той е категоричен, като противоречията, върху които се акцентира от
процесуалните представители на жалбоподателя, не касаят съществени въпроси и са свързани с
възприятията и спомените на свидетеля. Тези противоречия не водят до вътрешна
противоречивост на показанията му (каквато се наблюдава в показанията на водените от
жалбоподателя свидетели). С оглед изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите,
водени от жалбоподателя, в обсъдените части и намира, че фактическата обстановка се е
реализирала по описания по-горе начин, въз основа на останалите доказателства, събрани по
делото.
3
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, оправомощен да издава наказателни
постановления по смисъла на чл. 33, т. 1 от ЗУЧК със Заповед № Т-РД-16-368 от 11.12.2020г. на
Министъра на туризма. Наред с това със заповед Т-РД-16-236 от 28.07.2020г. на министъра на
туризма актосъставителят Ц. е оправомощена да съставя актове за нарушения на Закона за
туризма. НП е издадено в предвидения за това срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.
При самостоятелна преценка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при спазване на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В тази връзка не се споделят възраженията относно точното описание на
мястото на извършване на нарушението. Мястото е индивидуализирано в достатъчна пълна степен
като морски плаж „Река Вая“. Съдът не намира, че е било необходимо в текста на АУАН и НП да
бъде посочвана конкретна подзона от плажа, съобразена със схемата по пар. 26 от Закона за
здравето. На първо място тази схема е съставена единствено за целите на Закона за здравето,
поради което не е свързана с настоящия случай. На следващо място – важно е фактическото
положение, което е установено на място в момента на проверката, а не предвиденото
разпределение на плажни принадлежности по смисъла на тази схема. Още повече, че в твърденията
си жалбоподателят сочи трета и четвърта подзона като такива за гости на хотела (както е
отбелязано и в схемата), а от показанията на водените от него свидетели се установява точно
обратното (че такива подзони са първа и втора).
Не се установяват и сочените в жалбата нарушения, свързани с различните хипотези в чл.
31, ал. 1 от ЗУЧК. В АУАН изрично е посочено конкретно нарушение, извършено от
жалбоподателя – „разположило е плажни принадлежности, които предоставя възмездно на
посетителите на морския плаж като обвързва предоставянето им на посетителите като добавка към
продавана стока и услуга“. Следователно от текста на АУАН става напълно ясна хипотезата на чл.
31, ал. 1 от ЗУЧК, която се има предвид. Посочването на други факти и обстоятелства, не означава,
че са описани други нарушения (напр. сочената от жалбоподателя липса на указателни табели).
Тези факти и обстоятелства са посочени за описание на обстоятелствата около извършване на
нарушението, но конкретното нарушение е изведено по ясен и недвусмислен начин в текста на
АУАН, поради което не може да става въпрос за съществено процесуално нарушение.
Нарушението е цитирано по същия начин и в текста на НП. С оглед изложеното не се констатират
нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съдът констатира, че НП е издадено при спазване на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК.
Според цитирания текст на наказание подлежи лице, което обвързва предоставянето на плажни
принадлежности (чадъри, шезлонги, постелки, плажни дюшеци и други, използвани от
посетителите на морския плаж по смисъла на пар. 1, т. 6. ДР на ЗУЧК) на посетителите на морския
плаж като добавка към продавана стока или услуга безвъзмездно или срещу привидна цена на
4
друга стока или услуга. В текста на АУАН и НП е конкретизирана хипотезата на извършеното
според наказващия орган нарушение – предоставяне на плажни принадлежности възмездно на
посетителите на морския плаж, обвързано като добавка към продавана стока и услуга.
За да бъде извършено цитираното в текста на НП нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК е
необходимо да се осъществи следният фактически състав: 1. предоставяне на плажни
принадлежности като 2. добавка към друга предоставяна стока или услуга; 3. срещу привидна цена
на другата стока или услуга.
На първо място по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е концесионер на
процесния плаж, поради което (в това си качество) е лице, което предоставя плажни
принадлежности и други стоки и услуги на този плаж. Съдът намира за доказано от фактическа
страна, че в качеството си на концесионер дружеството е предоставило за ползване от
посетителите на 1 бр. чадър и 2 бр. шезлонги срещу цена от 10 лв. (съобразно пар. 26 от ЗИД на
ЗЗ). В същото време (както се установява от показанията на св. Г.) използването на тези плажни
принадлежности е обвързано от концесионера с предоставянето на стоки и услуги – сервизно
обслужване от плажния бар, 2 бр. плажни кърпи, 2 броя минерална вода и 2 броя плодова салата.
Както става ясно от фактическа страна предоставянето на тези стоки и услуги не е било
самостоятелно, като св. Г. е уведомен, че няма как да ползва 1 бр. чадър и 2 бр. шезлонги, без да
заплати и тези услуги. Вече се посочи, че не се кредитират показанията на свидетелите, водени от
жалбоподателя, в частта им, в която се сочи, че ползването на допълнителните услуги е било по
желание. Впрочем и в изнесените от тях факти също се реализират елементите от състава на
нарушението, тъй като те твърдят, че св. Г. е „бил запознат“ с тези допълнителни стоки и услуги,
но не и, че изрично и по собствена воля е поискал предоставянето им. Самият Г. също твърди, че
не е искал тези услуги, като дори е заявил, че желае да ползва само чадър и шезлонги, на което
получи отговор, че това няма как да стане без да му се предоставят и другите стоки и услуги.
Следователно безспорно плажните принадлежности са били предоставени на св. Г. като добавка
към посочените стоки услуги, за което той е трябвало да заплати и допълнителна цена. Т.е.
привидно цените на плажните принадлежности и другите услуги са разграничени (с издаването на
2 бр. фискални бонове), но е очевидно, че става въпрос за обвързване предоставянето на плажните
принадлежности с предоставянето на други стоки и услуги.
Налага се извод, че при установените по делото факти са реализирани всички елементи от
фактическия състав на нарушението по чл. 31, ал. 1 от ЗУЧК. Посочената норма съдържа както
описание на нарушението, така и санкция, като за юридическите лица минималната предвидена
санкция е в размер на 4000 лв. На жалбоподателя е наложена санкция именно в този предвиден
минимум, която не може да бъде намалявана допълнително.
С оглед изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Т-НП-3/23.02.2021. на директора на
дирекция „Управление на морските плажове“ при Министерството на туризма, с което на „В.Д.
5
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. ***********, на
основание чл. 31, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие е наложено
наказание „имуществена санкция” в размер на 4000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6