РЕШЕНИЕ
№ 3016
гр. София, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Д Л. Д
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Д Л. Д Административно наказателно дело №
20231110207686 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на против електронен фиш серия Г № издаден от СДВР, с който,
на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
НП е обжалвано от санкционираното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за необоснованост. Моли за отмяна на
процесното наказателно постановление. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. С писмено
становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. С писмено становище
оспорва жалбата и излага съображения по същество. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 12.06.2020 г. била сключена застраховка „задължителна гражданска отговорност на
автомобилистите“ за товарен автомобил Застраховката била обективирана в полица №
BG/22/120001617500 и била със срок на валидност – една календарна година. Към 14:17 ч. на
29.01.2021 г. същата била с валидно покритие.
На 29.01.2021 г., в 14:16 ч. неустановено по делото лице управлявало товарния автомобил
в гр. по бул. „, с посока на движение от булкъм бул. . При мост „ “ бил заснет с автоматизирана
1
система за контрол № 11743ее. В хода на последваща проверка контролните органи стигнали до
заключение, че за ППС с такъв регистрационен номер няма валидно сключена и действаща към
момента застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, за което на 02.02.2021 г. бил
генериран електронен фиш.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: електронен фиш;
снимков материал; справка за собственост; заповед за утвърждаване на образец; удостоверение за
одобрен тип; протокол от техническа проверка; протокол за използване и снимков материал към
него; форма на отчет; справка за генериране и връчване; справки от Гаранционен фонд; служебна
бележка от застраховател.
Съгласно константната съдебна практика, задължение на контролния орган е да докаже
тезата си ( в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение
№ 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г., II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к.н.а.х.д. №
2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. № 5485/2008 г., II кас. с-в, Решение
от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к.н.а.х.д. №
5488/2008 г., II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г., V кас. с-в, Решение
№ 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. №
11616/2012 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г., X кас. с-в, Решение
№ 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. №
2655/2013 г., X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г., V кас. с-в, Решение
№ 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г., V кас. с-в и редица други. В тази насока е и
застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я
обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г., XII кас. с-в, Решение №
6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г., II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009
г., XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г., V кас. с-в, Решение №
5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г., XIV кас. с-в и др). С така направеното уточнение, дори
повърхностен поглед върху наличните по служебна бележка (л. 7) и справка от Гаранционен фонд
(представена от жалбоподателя – л. 8 и представениа от въззиваемата страна – л. 23, които
бележат пълно препокриване) налагат извод, че към инкриминираната дата за ППС , е имало
сключена валидна и действаща застраховка гражданска отговорност, в който смисъл и
обвинителната теза не почива на доказателствената маса.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи (чл. 320, ал. 1 КЗ вр. чл. 189, ал. 12 ЗДП и предвид приложената по делото
заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и
при спазване на предвидения за това процесуален ред.
2
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство
има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и
към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
Фишът е незаконосъобразен, от материалноправна гледна точка. При недоказаност на
основния факт, попадащ в предмета на доказване – наличие на валидно застрахователно покритие,
контролните органи следва да бъдат обект на основателна процесуална критика, позитивите от
която неизменно следва да се тълкуват, в полза на жалбоподателя.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата
страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото размерът на
адвокатския хонорар съвпада с минимума, регламентиран в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата (липсват данни за регистрация по ЗДДС), дължи се пълният претендиран размер.
По изложените съображения съдът приема, че фишът е незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серияиздаден от СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 1, т.
2 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на била наложена имуществена санкция, в размер на 2 000 лева за нарушение
на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на „сумата от 500
(петстотин) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3