Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1197 26.07.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на тридесети юни
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Кристина Линова
като разгледа докладваното от съдията административно дело №
1031 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е
сезиран с жалба от „Чавдар Ауто“ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“№ 28, представлявано от управителя К. Ж. К., чрез упълномощен процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0769-000733 от 09.04.2021г., издадена от началник група към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която
на основание чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП е постановено „прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 25.03.2021г.“
Жалбоподателят обжалва издадената заповед за налагане на ПАМ, като
неправилна, незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се извършването на адм. нарушение въобще, доколкото според
оспорващата страна водачът на регистрираната техника е притежавал необходимата
правоспособност да управлява такова техническо средство /багер - челен
товарач/, за което представя писмено доказателство. Излагат се твърдения, че органът
не е компетентен да издава подобна заповед за налагане на ПАМ по отношение на
земеделска и горска техника, регистрирана по съответния ред пред ОС“Земеделие“
при МЗХГ, а освен това не са събрани необходимите доказателства за установяване
на релевантните към спора юридически факти, в нарушение на чл.36 от АПК. Сочи
се, че в чл.18 от ЗРКЗГТ изчерпателно са посочени възможните принудителни
административни мерки, които се налагат по отношение на техниката, регистрирана
по този закон, както и досежно водачите, работещи с такава техника, а сред тях
не е предвидена принудителна мярка „прекратяване
на регистрацията“.
Иска се съдът да отмени оспорената заповед. Ангажира писмени доказателства. В
жалбата е направено искане за присъждане и на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез упълномощен представител, дружеството поддържа жалбата
и направените искания. Пледира за отмяна на
заповедта
Ответникът
– началник
група към ОД МВР- гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по оспорването. Представя се административната
преписка,
свързана с издадената заповед.
Административен
съд- град Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери
за установено следното:
Относно допустимостта:
Оспорването е направено от активно
легитимиран субект- адресат на акта, който е неблагоприятен за юридическото лице- собственик на описаното в заповедта средство
/багер-товарач/, в преклузивния 14-дневен срок за атакуване на адм. акт. Оспорената заповед има характер на
индивидуален административен акт –волеизявление на овластен административен
орган, пораждащо конкретни неблагоприятни последици за адресата, с налагане на ограничения. Следователно, налице са всички положителни кумулативно
изискуеми предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на жалбата, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора, от фактическа страна се
установява следното:
Безспорно е
обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на описания в заповедта „БАГЕР
ТОВАРАЧ“, с рег. № А 05361.
Не са оспорени констатациите, че на
описаната в акта дата- 25.03.2021г. около 17.20 часа, багерът се е движил от ПВ
„Крайморие“ в посока кв.Крайморие, т.е. е бил управляван по част пътната мрежа
на страната, което обстоятелство е и надлежно удостоверено, с оглед
презумптивната доказателствена сила на съставения от мл. автоконтрольор при
ОДМВР-гр.Бургас акт за установяване на нарушение /АУАН/ от същата дата, на
основание чл.189, ал.2 от ЗДвП.
По делото не се спори и относно факта
какви категории притежава водачът на багера- Георги Стоянов Бинев, респективно,
че към датата на констатираното управление- 25.03.2021г. не притежава
цитираната в заповедта категория „С“,
съгласно правоспособността на водачите на МПС, регламентирана в ЗДвП.
Видно от приложеното по делото
заверено копие на Свидетелство за правоспособност, рег.№ 432 от 08.06.2004г.,
издадено на Георги Стоянов Бинев, същият е завършил през 2004г. в УЦ „Зорница“
ЕООД-гр.Бургас курс за правоспособността „машинист
на хидравлични багери и челни товарачи“, издадено на основание Наредба № 28
за придобиване на правоспособност за „Монтьор
на транспортна техника“ /л.37-38 от делото/.
Управляваното процесно средство- багер
товарач, несъмнено съставлява земеделска и горска техника, по смисъла на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горска техника /за
краткост ЗРКЗГТ/, тъй като и в хода на административното производство,
ответният орган е събрал необходимите данни в тази връзка. Представено е
уведомително писмо от Областна дирекция „Земеделие“- Бургас към МЗХГ, от което
е видно, че това средство е регистрирано именно в посоченото учреждение, с
рег.№ А 05361. От описаните в писмото /л.21 от делото/ данни става ясно, че е
произведено през 2007г., има мощност 73 kw, съставлява „Багер челен товарач“, марка и модел CATERPILLAR 432Е, съответно са отразени номерата на рамата и на двигателя
и собственика- дружеството –жалбоподател. По делото са представени и заверени
копия на двете страници на Свидетелство
за регистрация на земеделска и горска техника- Част първа /л.16-17 от делото/.
На 25.03.2021г. мл.автоконтрольор при
ОД на МВР-Бургас съставил акт за установяване на нарушение, изразяващо се в
това, че на същата дата на мястото от ПВ“Крайморие“ в посока кв.Крайморие е
констатирано движение на Багер- челен товарач, с рег. № А 05361, собственост на
„Чавдар Ауто“ООД, управляван от Георги Стоянов Бинев, като при проверката се
установила липсата на нужната категория за такъв вид МПС, състав на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Отнета е регистрационната табела на багера.
На 09.04.2021г. е издадена процесната
Заповед за прилагане на ПАМ, с която е прекратена регистрацията на описаното
превозно средство за срок от 6 месеца, считано от 25.03.2021г. В
обстоятелствената част на заповедта се сочи, че водачът Бинев не притежава
необходимата категория „С“ за управляваното от него МПС и е уточнено, че същият
притежава Свидетелство за управление на
МПС с категории „АМ,В1,В“.
При така направените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
В контекста на дължимата
проверка за законосъобразност
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да провери първо неговата валидност. Това се обуславя от служебното начало в административния
процес, съгласно този основен принцип, обективиран в нормата
на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така извършената
проверка на оспорения
административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки/ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
251з-209 от 18.01.2017г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, издадена на
основание Заповед
№ 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са определени компетентните длъжностни лица, в това число и посочените по т.1.4 от оправомощителната заповед „началници на групи“ в сектор „Пътна полиция“, които имат правмощия да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки, сред които и процесната. По силата на заемата от ответния орган длъжност, същият
разполага с необходимата материална и териториална компетентност да издаде
такъв административен акт.
В тази връзка, следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на
дружеството-жалбоподател, че липсва компетентност на издателя на
заповедта. Вярно е, че съгласно чл.18 от ЗРКЗГТ е предвидено налагането на ПАМ
по отношение на земеделската и горска техника, чиято регистрация и контрол са
уредени в този нормативен акт. Действително, на основание чл.18а от този закон,
ПАМ по чл.18, ал.1 и ал.2 от ЗРКЗГТ се налагат с мотивирана заповед на
директорите на Областните дирекции „Земеделие“. Обаче, обществените отношения
свързани с управление на МПС и ППС по пътищата, в това число и самоходните
машини, са уредени не в ЗРКЗГТ, а в Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/. В този смисъл, компетентността на органите
да издават административни актове, с които се налагат ПАМ във връзка с
констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата е уредена именно в
ЗДвП, с оглед контекста на изложеното по-горе и цитираните правни норми на
ЗДвП. В подкрепа на този извод следва да се анализира хипотезата на чл.18, ал.2
от ЗРКЗГТ, според която директорът на ОД „Земеделие“ „временно отнема свидетелството за правоспособност за работа с
техника на водач, който работи с техника, с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда или е под въздействието на друго упойващо вещество…“.
Очевидна е разликата във фактическите основания за издаване на ПАМ, на
основание чл.18, ал.2 от ЗРКЗГТ и чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП. На първо
място, в нормата на чл.18, ал.2 от ЗРКЗГТ законодателят указва, че се отнема
свидетелството за правоспособност за работа с техника, което е съвсем различен
документ спрямо свидетелството за управление на МПС, издавано съгласно ЗДвП.
Първото дава право да се работи с техника, попадаща в категорията „земеделска и горска техника“, а СУМПС
предоставя право да се управлява моторно превозно средство по пътищата отворени
за обществено ползване. Неслучайно, в текста на чл.171 от ЗДвП изрично е
уточнено, че този вид ПАМ се налагат „за
осигуряване безопасността на движение по пътищата…“, с което законът ясно
онагледява различните цели на отделните ПАМ налагани по единия и по другия
закон. Ето защо, след като по делото е безспорно, че е осъществено управление
на процесния багер-челен товарач на посоченото в АУАН място, част от пътната
мрежа на страната, е налице компетентността на органа- издател, с която може да
издаде заповед, на това основание.
При тези констатации, очевидно е спазена и законоустановената ФОРМА за
издаване на административния акт, съгласно посоченото в чл.172, ал.1 от ЗДвП,
във връзка с приложената оправомощителна заповед.
Съгласно чл.59, ал.2 от АПК заповедта следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването й, т.е. да бъде надлежно мотивирана, включително да
съдържа, както следва: наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
При осъществената служебна
проверка за законосъобразност на заповедта, по отношение спазване на административнопроизводствените правила,
съответствие с материалния закон и неговите цели и в контекста на
наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност на заповедта, съдът
намира следното:
Съгласно чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда «прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:…буква „А“ „без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.“
Така цитираната и приложима в случая законова регламентация указва изискуемата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно установяване на управление на МПС от водач, който е
неправоспособен, т.е. както се сочи в заповедта «не е притежавал
необходимата категория «С» за управляваното от него МПС»
Релевантният за приложението
на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП юридически факт е наличието на
противоправно деяние /административно нарушение или престъпление/, чието
извършване следва да е установено по несъмнен начин и да е подведено по
приложимата материалноправна норма за ангажиране на съответната отговорност на жалбоподателя.
По делото е безспорно обстоятелството, че дружеството е годен адресат на
подобна заповед, като собственик на моторното превозно средство- багер челен
товарач.
Не се спори и относно факта, че на описаните дата и място багерът е
управляван от водач, който притежава СУМПС с категории „АМ,В1,В“, но не и
категория „С“.
Спорно е дали тази категория се изисква относно управлението на процесния багер- челен товарач, като според тезата
на ответния орган липсата на категория „С“ означава, че водачът Бинев е
неправоспособен, а според становището на оспорващата страна, притежаваното от
водача Свидетелство за правоспособност „Машинист
на хидравлични багери и челни товарачи“, с рег. № 432 от 08.06.2004г. го
легитимира като лице, притежаващо изискуемата правоспособност да управлява тази
техника.
В тази връзка, следва да се отбележи, че изискванията на чл.13, ал.4, вр. с
ал.1 от Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горска техника, респективно на указаното в специалната
наредба по чл.13, ал.2 от закона, не биха могли да се обсъждат. Това е така,
защото в обстоятелствената част на оспорената по делото заповед въобще не се
сочи правно основание за издаване на заповедта кореспондиращо на тези
изисквания. С други думи, ако в настоящото съдебно производство по оспорване на
заповедта се анализират цитираните норми на ЗРКЗГТ и подзаконовите актове по
прилагането му, съдът би обсъждал норми и правила, които въобще не са въведени
от ответния орган при издаване на процесния административен акт и в този смисъл
са неотносими към проверката за законосъобразност на оспорения акт. Нещо
повече, ако тези регулации бъдат обсъждани на плоскостта дали представеното
като писмено доказателство- Свидетелство за правоспособност на водача Бинев, с
рег.№ 432 от 08.06.2004г. обективира наличие на правоспособност да се управлява
по пътищата за обществено ползване този багер, би се стигнало до подмяна волята
на административния орган, който въобще не се е позовал при произнасянето си на
правни основания от специалния закон относно земеделската и горска техника и
подзаконови нормативни актове по неговото прилагане и затова евентуалните
изводи в тази насока биха били недопустими. Ето защо, за да се отговори на
въпроса дали издадената заповед съответства на материалния закон и неговите
цели, съдът следва да обсъди само дали въведеното от ответника изискване за притежание на категория „С“ е
необходимо и достатъчно условие за издаване на заповедта или не.
В случаят, първо следва да се изтъкне, че процесният багер- челен товарач,
надлежно регистриран като земеделска и горска техника със съответното свидетелство
за регистрация приложено по делото, съставлява „самоходна машина“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т.16 от ДР на ЗДвП, според която "Самоходна машина" е съоръжение или машина,
предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана
по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника, по смисъла на § 1, т.12 от допълнителните разпоредби на
Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника,
строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от
Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.
Самоходната машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg,
максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и масата
без товар - до 900 kg.“
Съгласно §1, т.12 от ДР на ЗРКЗГТ „Самоходна техника“ са:
а) колесни трактори;
б) верижни трактори;
в) специализирани
самоходни машини;
г) всякакъв друг
вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.
При така описаните от
законодателя характеристики, процесният багер, който е надлежно регистриран
като земеделска и горска техника и след като по делото е безспорно
обстоятелството, че се е придвижвал по път за обществено ползване на самоход,
същият следва да се окачестви именно като „САМОХОДНА МАШИНА“.
Ясно е, че съгласно
§6, т.10, изр.2-ро от ДР на ЗДвП, самоходната машина се приравнява на пътно превозно средство, когато се
придвижва по пътищата, какъвто е настоящият случай.
По силата на §6, т.11
съставлява и МПС, тъй като ППС е снабдено с двигател за придвижване /с мощност
73 kw/.
Обаче, съгласно чл.156 (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) от Закона за движение по пътищата „За да придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да
притежава свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство
за управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите по чл. 150а. Това
изискване не се отнася за водачите на малогабаритни самоходни машини.“
Така поставеното от
законодателя изискване по отношение притежанието на СУМПС очевидно не
кореспондира на въведеното от ответника изискване за притежание на категория
„С“.
Допълнителен аргумент за
несъответствие на така поставеното от административния орган изискване с
нормите на закона е и текста на чл.2,
ал.1 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г.
за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга
самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника според който „Водачите на колесни трактори и друга самоходна техника
трябва да притежават свидетелство за правоспособност за работа от съответната
категория и свидетелство за правоуправление на моторни превозни средства
(МПС).“
Нито чл.156 от ЗДвП, нито
чл.2, ал.1 от цитирания подзаконов нормативен акт, който регламентира специално
обществените отношения свързани с управление на самоходна техника, по смисъла
на ЗРКЗГТ, по пътищата за обществено ползване, въвеждат изискване за
притежаване на конкретна категория,
по смисъла на Закона за движение по
пътищата. Изисква се само наличие на Свидетелство за управление на МПС,
каквото водачът Бинев несъмнено притежава.
Отделен е въпроса за правоспособността за работа със земеделска
и горска техника и въведените в съответната нормативна уредба категории
/чл.13, ал.4, т.1-5 от ЗРКЗГТ/,
обучения, свидетелства, респективно редът за получаване на такъв документ, удостоверяващ
наличието на подобни права.
Както вече бе отбелязано, при
издаване на административния акт не са посочени основания, които да
окачествяват водача като неправоспособен да работи с тази техника, по смисъла
на ЗРКЗГТ и подзаконовите актове по неговото прилагане, поради което не би
могло да се обсъждат подобни въпроси чисто теоретично, нито би било допустимо
да се подменя волята на органа - издател на акта, като вместо едни основания за
издаването му, съдът за първи път да констатира други основания, въведени в
съвсем различни нормативни актове.
Обобщено, в хода на
производството не се констатира допускането на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, но актът, с посоченото в него
фактическо и правно основание за издаване на заповедта относно изискването на
притежаване на категория „С“, противоречи на материалния закон и на неговите
цели, поради което е незаконосъобразен
и подлежи на цялостна отмяна, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, следва да бъде уважено и направеното искане за
присъждане на разноските по делото, които възлизат на сумата от 50 лева,
платена държавна такса. Доказателства за други разноски по делото не са
представени, поради което ОД на МВР-гр.Бургас следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя посочената сума, разноски по делото, тъй като ответният орган
е част от нейната структура.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд –
Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Чавдар Ауто“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“№ 28, Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0769-000733 от 09.04.2021г., издадена от началник група към ОД
на МВР- гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Бургас да заплати на „Чавдар Ауто“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Янко
Комитов“№ 28, представлявано от управителя Кръстьо Желязков Кръстев, сумата от 50 /петдесет/ лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: