Р Е Ш Е Н И Е
№…........./28.06.2021г.
гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести май две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КРИСТИАНА К.
при участието на секретаря Дияна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5057 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от В.А.А., с ЕГН**********, с адрес *** срещу „И Е.А.Б.“
ООД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление *** м-ст П. №151, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86,
ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите както следва:
сумата от 3504,96лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 2017г. - в размер на 8 работни дни, за 2018г. – в размер на 20 работни дни и за
2019г. – в размер на 20 работни дни /или общо за 46 дни/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 22.05.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 68,15лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
3504,96лв. за периода
04.01.2020г.-13.03.2020г.; сумата от 107,06лв., представляваща обезщетение за забава върху изплатената
сума от 3356,45лв. за периода
04.01.2020г. – 29.05.2020г;
В исковата си молба и уточняващите молби ищецът В.А.А.
излага, че с ответното дружество е била в трудово-правни отношения в периода
17.05.2012г. до 04.01.2020г. вкл. Съгласно ТД №9/17.05.2012г. същата била
назначена на длъжност „технически секретар“, с работно време от 8 часа и
основно трудово възнаграждение в размер на 700лева. С допълнителни споразумения №1/01.07.2012г. и
№2/01.2013г. трудовото й възнаграждение било увеличено последователно на
1148,11лв., а впоследствие и на 1300лева.
Твърди се, че същата изпълнявала трудовите си задължения до
28.06.2015г., а от 29.06.2015г. прекратила работа поради временна
нетрудоспособност, свързана с усложнения при бременност. От този момент нататък
била в последователно в отпуск поради общо заболяване, отпуск поради
бременност, раждане на първо дете – родено на ***г., отпуск за отглеждане на
дете до 2- годишна възраст, отпуск за раждане на второ дете - родено на ***г. и
отпуск за отглеждането му до 2-годишна възраст, за което й били издадени
съответните болнични листи. След изтичането на последния по време отпуск,
страните сключили споразумение за прекратяване на ТПО, считано от 04.01.2020г.,
/подписано на 06.01.2020г./, по взаимно съгласие. В споразумението било
начислено обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 6861,41лева. Страните се
договорили устно за заплащането му до края на м. януари 2020г. Тъй като това не
се случило, ищцата изпратила покана за доброволно изпълнение, получена на
04.03.2020г. от бившия й работодател, с посочен в нея 7-дневен срок за
доброволно изпълнение. В рамките на предоставения срок и по имейл, тя получила
нова заповед №1/06.03.2020г., в която дължимото обезщетение било намалено и
определено на сумата от 3356,45лева. Същото й
било изплатено с банков превод на 29.05.2020г. и с основание –
обезщетение по заповед №1/06.03.2020г. Тъй като ищцата не получила дължимото
обезщетение в договорения размер от 6861,48лева, на 23.04.2020г. тя сезирала
Инспекция по труда – В., но не била уведомена
за резултата от проверката. Моли за уважаване на исковата претенция.
Ответникът, е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становище за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Не оспорва фактическата
обстановка. Твърди, че споразумението за прекратяване на ТПО обхваща насрещните
волеизявления на страните, а останалите елементи не са били предмет на уговорки
и отстъпки. Оспорва твърдението за устна уговорка досежно заплащане на
обезщетението до края на м. януари 2020г. Сочи, че спорът е единствено по
приложението на закона и аргументира тезата си, че обезщетение за платен
годишен отпуск по чл.164 КТ/ за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст/
не се дължи. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на
сторените по делото разноски.
В о.с.з. исковата молба се поддържа, а отговорът
- чрез нарочна молба.
Съдът, след преценка на
събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
факти: че между тях е сключен трудов договор ТД№9/17.05.2012г г., изменен с
допълнителни споразумения №1/01.07.2012г. и №2/01.2013г., по силата на който
ищецът е изпълнявал длъжността „технически секретар“ при ответното дружество;
че със споразумение е прекратено ТПО, считано от 04.01.2020г., /подписано на
06.01.2020г./, по взаимно съгласие; че в споразумението било начислено
обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 6861,41лева; че с последваща заповед
№1/06.03.2020г., дължимото обезщетение било намалено на сумата от 3356,45лева;
че обезщетение в размер на сумата от
3356,45лева е изплатено на ищцата с банков превод на 29.05.2020г. и с основание
– обезщетение по заповед №1/06.03.2020г.
Спор по фактите няма, спорен е въпросът дължи ли се обезщетение за
платен годишен отпуск по чл.164 КТ/ за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст/.
Съгласно българското трудово законодателство размерът на платения
годишен отпуск се определя пропорционално на трудовия стаж на работника/служителя.
Съгласно разпоредбите на КТ за трудов стаж се признава времето през което се
ползва отпуск поради бременност и раждане, вкл. за отглеждане на дете до
2-годишна възраст и др. Именно поради това за тези периоди
работникът/служителят има право на платен годишен отпуск, който може да се
ползва след завръщането на работа.
Видно от приобщената заповед
№1/06.03.2020г. на работодателя, за изм. на заповед № 01/06.01.2020г. /л.25 от
делото/, като основание за определяне на обезщетение по чл.224 КТ в по – малък
размер от първоначално определения е посочено Решение С-12/17 от 04.10.2018г. на Съда на ЕС в
Люксембург във вр. с Директива 2003/88ЕО на Съвета от 04.11.2003г. и Директива
2010/18/ЕС на Съвета от 08.03.2010г. Цитираната практика на ЕС е дала основание
на работодателя да редуциране обезщетението на ищцата по чл.224 КТ от 6861,41лева на 3356,45лева.
Настоящият състав на съда намира, че Решение С-12/17 от 04.10.2018г. /Dicu/ на Съда на ЕС не е приложимо в случая и не следва да бъде повод за
намаляване на защитата на ищцата, респ. на дължимото й обезщетение по чл.224 КТ,
доколкото същото се отнася до тълкуване на Директива 2003/88ЕО на Съвета от
04.11.2003г. В чл.23 от същата обаче изрично е регламентирано, че когато в националното законодателство са
установени по – благоприятни условия за работниците и служителите директивата
не следва да се приема, като валидно основание за намаляване на правата им.
Очевидно в КТ и българското законодателство на този етап не е предвидена
възможност за лишаване от право на платен годишен отпуск на работник/служител,
ползващ отпуск за отглеждане на дете до 2 - годишна възраст, каквато очевидно
изрично е предвидена в румънското законодателство, по аргумент от Решение С-12/17 от 04.10.2018г. /Dicu/ на Съда на ЕС по повод на преюдициалното запитване в рамките на спор между
Tribunalul Botoșani (Окръжен съд Ботошани, Румъния) и Ministerul Justitiției
(Министерство на правосъдието, Румъния), от една страна и от друга страна Maria
Dicu във връзка с определянето на правото ѝ на платен годишен отпуск за 2015г.
И тъй като в националното ни законодателство, респ. в КТ е предвидено за трудов
стаж да се признава времето през което се ползва отпуск за отглеждане на дете
до 2-годишна възраст, то за този период работникът/служителят има право на
платен годишен отпуск, респ. при прекратяване на ТПО се дължи обезщетение по
реда на чл. 164 КТ и за този период.
В заключение искът е доказан в своето основание. Поради основателността
на главния иск се следва и обезщетение за забава за изплатената и неизплатената
суми, считано от 04.01.2020г. /датата на прекратяване на ТПО/ до деня на
закъснялото плащане, така както е било поискано от ищцата.
По разноските:
Предвид изхода на спора ищецът има право на разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който се претендират такива от 480лева платено адв. възнаграждение, съобразно
представен договор за правна помощ от 01.02.2021г., които следва да се присъдят в цялост.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане
на ДТ, като предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ
в общ размер от 240,20лева, определена по реда на чл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за всеки един от
исковете/140,20+50+50/.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „И Е.А.Б.“ ООД, с ЕИК *****
и седалище и адрес на управление *** м-ст П. №151 ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А., с ЕГН**********, с адрес *** сумите както следва: сумата от 3504,96лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017г. - в размер на 8
работни дни, за 2018г. – в размер на 20
работни дни и за 2019г. – в размер на 20 работни дни /или общо за 46 дни/, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 22.05.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 68,15лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 3504,96лв.
за периода 04.01.2020г.-13.03.2020г.; сумата от 107,06лв., представляваща обезщетение за забава върху изплатената
сума от 3356,45лв. за периода 04.01.2020г. – 29.05.2020г, на основание чл. 224, ал. 1 КТ
и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И Е.А.Б.“ ООД, с ЕИК *****
ДА ЗАПЛАТИ на В.А.А., с ЕГН********** сумата
от 480лева, представляваща сторени
по делото съдебно- деловодни разноски за
платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „И Е.А.Б.“ ООД, с ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен
съд В. в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 240,20лева, представляваща разноски за дължима държавна такса, на основание
чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок
от връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: