Р Е Ш Е
Н И Е
№ 27.10.2020 година гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД X
състав
На двадесети октомври
2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар Жоржета Х.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
търговско дело № 61
по описа на ТОС за 2020 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава тридесет
и втора от ГПК.
Неприсъствено
решение съгласно чл. 239 от ГПК.
Постъпила
е искова молба от „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски регистър към
Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителните директори Николаос Константинос Петракополус и
Панайотис Влахос, чрез юрисконсулт Анита Георгиева-Цвяткова, тел. 02/935 00
191, против Е.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ПК 7702, с цена на иска: 48
138.85 лева.
В исковата молба се твърди следното: На
15.05.2008 г., в гр. Търговище, пл. „Независимост“ № 1, ЕТ „П.-Д.ХРИСТОВ-Е.Х.“,
ЕИК ********* /заличен търговец/, представляван от Е.Н.Х., е издал запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се задължило при предявяване на записа
на заповед да заплати на „Юробанк България“ АД или на нейна заповед сумата в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/. Записът на заповед е можело да
бъде предявен до дата 15.06.2018 г. ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“, ЕИК *********, е
заличен търговец. В този случай задължена по вземането е физическото лице Е.Н.Х.,
ЕГН **********. Чрез джиро “Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и
права по Запис на заповед от дата 15.05.2008 г. за плащане на „Юробанк
България“ АД на сумата в размер на 50 000 лева, издаден от ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“,
ЕИК ********* /заличен търговец/ в полза
на „Мелон България” ЕАД. „Мелон България” ЕАД, в качеството на джиратар
придобива и става титуляр на правата по записа на заповед, така както те са
вписани в него. В исковата молба се твърди, че за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за плащане
представлява покана за изпълнение на менителничното задължение. Предявяването
за плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и
представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението.
Записът на заповед не е предявен за плащане
в определения срок след издаването му до дата 15.06.2018 г., което е и падеж на
същия. От падежа на записа на заповед започва да тече 3 - годишният давностен
срок по чл. 531 ТЗ.
С оглед гореизложеното, предвид
отхвърленото заявление по чл. 417, т. 10 от ГПК и дадените указания от съда по
гр.д. № 292/2020 г., по описа на PC - Търговище, VIII състав, ищецът твърди, че
за „Мелон България“ се поражда правен интерес да предяви осъдителен иск срещу
длъжника, като довнесе дължимата държавна такса по сметка на ОС - Търговище, на
основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, вр. чл. 104, т. 4 от ГПК, предвид цената
на исковата претенция.
Предвид изложеното ищецът моли съда да
осъди ответника Е.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, ПК: 7702, да заплати на
„Мелон България” ЕАД, сумата на претендираното вземане в размер на 48 138.85
лева /четиридесет и осем хиляди сто тридесет и осем лева и осемдесет стотинки/
- за главница по запис на заповед от дата 15.05.2008 г., издаден от ЕТ „п.-д.
ХРИСТОВ - Е.Х.“. Моли да бъде присъдена законна лихва върху претендираната
главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
й издължаване, направените разноски в размер на 962.78 лева /деветстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ за платена държавна такса в
настоящото производство, както и таксата заплатена в заповедно производство в
размер на 962.78 лева. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 300.00 лв.
Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Постъпило е
писмено становище от неговия процесуален представител, с което се поддържа
исковата претенция. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение.
В съдебно заседание ответницата не се явява
и не се представлява.
В съдебно заседание съдът е направил
окончателен доклад по делото, а именно: 1. Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права – ЗАПИС НА ЗАПОВЕД от 15.08.2008 година, издаден
от ответницата в качеството й на едноличен търговец; прехвърлен с джиро на
ищеца; заличаване на търговеца, непредявяване на записа на заповед в срок. 2.
Правната квалификация на претендираните от ищеца права – предявен е осъдителен
иск с правно основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 3 във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 531,
ал.1 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ; Кои права и обстоятелства се признават – ищецът
признава, че записът на заповед не е предявен на ответницата в посочения в него
срок; Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен осъдителен иск ищецът да докаже възникването на спорното право и
неговата изпълняемост, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват,
унищожават или погасяват това право. Ищецът следва да докаже, че записът на
заповед е редовен от външна страна; че с него е поето задължение от страна на
ответницата да заплати процесната сума. Ответницата следва да докаже, ако има
такива възражения, че не се е задължавала тя по записа на заповед или че
вземането на ищеца не е възникнало на друго основание или е погасено на някакво
основание.
Пълномощникът на ищцовото дружество, на
основание чл. 238, ал. 1, във вр. с чл. 239 от ГПК, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответното дружество. Съдът приема,
че в случая са налице предпоставките на чл. 238 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника. Освен това, съгласно изискванията на
чл. 239 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение,
което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
На база на приетите доказателства, съдът
приема, че на 15.05.2008 г., в гр. Търговище, пл. „Независимост“ № 1, ЕТ „П.-Д.ХРИСТОВ-Е.Х.“,
ЕИК ********* /заличен търговец/, представляван от Е.Н.Х., е издал запис на
заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил при предявяване на записа
на заповед да заплати на „Юробанк България“ АД или на нейна заповед сумата в
размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лева/. Записът на заповед е можело да
бъде предявен до дата 15.06.2018 г. ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“, ЕИК *********, е
заличен търговец. В този случай задължена по вземането е физическото лице Е.Н.Х.,
ЕГН **********. Чрез джиро “Юробанк България” АД е прехвърлила своето вземане и
права по Запис на заповед от дата 15.05.2008 г. за плащане на „Юробанк
България“ АД на сумата в размер на 50 000 лева, издаден от ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“,
ЕИК ********* /заличен търговец/ в полза на „Мелон България” ЕАД. „Мелон
България” ЕАД, в качеството на джиратар придобива и става титуляр на правата по
записа на заповед, така както те са вписани в него.
Ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, но е получил
отказ и указания да предяви настоящия осъдителен иск.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК „Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.”
Към исковата молба са представени следните
доказателства: документ по чл. 417 от ГПК, от който произтича вземането - Запис
на заповед на дата 15.05.2008 г., издаден от ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“, Съобщение за
разпореждане, постановено по ч. гр.д. № 292/2020 г. по описа на Търговищкия
районен съд, VIII състав, Заявление по чл. 417 от ГПК – копие.
В
настоящото производство е представено и приложено ч. гр. дело № 292/2020 година
по описа на Районен съд – Търговище.
Предявеният осъдителен иск е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение,
което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение. Представеният запис на заповед съдържа необходимите
реквизити, за да породи правно действие. Налице е прехвърляне на вземането чрез
джиро, отрадено на самия запис на заповед, което установява правото на ищцовото
дружество да претендира осъждане на ответницата в негова полза.
Следва да се осъди ответницата Е.Н.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, ПК: 7702, да заплати на „Мелон България” ЕАД, сумата от на 48
138.85 лева /четиридесет и осем хиляди сто тридесет и осем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща главница по Запис на заповед от 15.05.2008 г.,
издаден от ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“ в полза на „Юробанк България“ АД или на
нейна заповед, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното й издължаване, направените
разноски в размер на 962.78 лева /деветстотин шестдесет и два лева и седемдесет
и осем стотинки/ за платена държавна такса в настоящото производство, както и
таксата заплатена в заповедно производство в размер на 962.78 лева, ведно с юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, в размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Е.Н.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, ПК: 7702, да заплати на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Николаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, чрез юрисконсулт Анита
Георгиева-Цвяткова, в качеството му на джиратар, сумата от 48 138.85 лева /четиридесет и осем хиляди сто
тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща главница по Запис
на заповед от 15.05.2008 г., издаден от ЕТ „п.-д. ХРИСТОВ - Е.Х.“ в полза на „Юробанк
България“ АД или на нейна заповед, ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2020 година до
окончателното й издължаване, на основание чл. 415, ал. 3 във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 531,
ал.1 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ.
ОСЪЖДА Е.Н.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, ПК: 7702, да заплати на „Мелон България” ЕАД, вписано в Търговски
регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от изпълнителните директори Николаос
Константинос Петракополус и Панайотис Влахос, чрез юрисконсулт Анита
Георгиева-Цвяткова, направените разноски в размер на 962.78 лева /деветстотин
шестдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ за платена държавна такса в
настоящото производство, както и таксата, заплатена в заповедно производство в
размер на 962.78 лева, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на въззивно обжалване съгласно чл. 239, ал.4 от ГПК. Препис от решението да се връчи на страните
за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: