Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
гр. Попово, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Десислава Банкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 494 по
описа за 2020 година на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът – ******,
чрез пълномощник: адв. М.Н. от ВтАК, твърди в исковата молба, че на 13.11.2007
г. бил подписан Договор за потребителски кредит № ******между „***** и
ответника, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя
потребителски кредит в размер 4800.00 лв. Кредитът бил усвоен от
кредитополучателя на 13.11.2007 г. по банкова сметка, ***.
Кредитополучателят,
от своя страна, се задължил да върне предоставения му кредит, ведно с договорна
лихва, на равни месечни вноски от по 75.83 лв. всяка, посочени в погасителния
план. Кредитът бил отпуснат при ГПР в размер на 16.27%.
Крайният срок
за погасяване на кредита бил на 13.11.2017 г.
Ответникът не
изпълнил поетите от него задължения по договора, като непогасена останала
сумата 5601.51 лв., в т.ч. 4596.16 лв. – главница и 1005.35 лв. – договорни
лихви.
На 18.01.2016
г. с Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение към него,
сключен между ******, задължението на П.И.Н., произтичащо от горепосочения
договор за кредит, било изкупено от „Еос Матрикс“ ЕООД.
Съобщение по
чл. 99 от ЗЗД било изпратено на ответника на посочения в договора за кредит
адрес, но било върнато като „непотърсено“.
Ищецът счита,
че тъй като ответникът не е уведомил другата страна по договора за кредит за
новия си адрес, то съобщенията, изпратени на стария, следва да се считат за
връчени.
Тъй като
ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит нито на стария,
нито на новия кредитор, било образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
1082/2019 г., по което била издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът подал възражение.
В тази връзка
за ищеца съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1994.65 лв. – главница,
частично от общо дължима сума в размер 4596.16 лв. по договор за потребителски
кредит от 13.11.2007 г., сключен между „***** АД и ответника, вземането по
който е прехвърлено с договор за цесия в полза на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК, за което вземане е издадена заповед за изпълнение чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1082/2019 г. по описа на ПпРС. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание за ищцовата страна не се явява представител. С писмена молба
пълномощникът на ищеца поддържа предявените искове и моли същите да бъдат
уважени изцяло. Претендира разноски.
В едномесечния
срок и по реда на чл.131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответника, не е
изразено становище по предявения иск. Във възражението по чл. 414 от ГПК,
подадено в заповедното производство длъжникът е възразил за погасяване на
претенцията по давност и за неуведомяване за извършеното прехвърляне на
вземането.
В съдебно
заседание ответникът не се явява, не изпраща представител, не изразява
становище по исковете.
Съдът, след съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа на
подадено от ****** заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***** г.
по описа на Поповския районен съд. По посоченото дело е издадена Заповед № ******
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът П.И.Н., ЕГН **********, да заплати на кредитора *****, сумата 1994.65
лв. (хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и 65 ст.) – главница,
представляваща претендирана част от общо дължима главница в размер на 4596.16
лв., сумата 1005.35 лв. (хиляда и пет лева и 35 ст.) – договорна лихва за
периода 13.11.2007 г. – 13.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.12.2019 г. до изплащане на вземането – всички суми
дължими по Договор за потребителски кредит № ***** г., сключен между ***** и
длъжника, вземането по който е прехвърлено в полза **** по силата на Договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., както и да заплати сумата
60.00 лв. (шестдесет лева и 00 ст.) – направени разноски по делото за заплатена
държавна такса.
Тъй като
длъжникът е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът е указал на кредитора да предяви в едномесечен
срок иск за установяване на вземането си.
Настоящият иск
е предявен в законния срок по чл. 415 от ГПК.
Няма спор по
делото, че на 13.11.2007 г., между *****с ново наименование ******) – банка, и П.И.Н.
*** – кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № *****
(заверено копие приложено по делото).
Според
клаузите на договора банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 4800.00 лв.за текущи нужди, срещу задължение на
кредитополучателя да върне кредита на погасителни вноски съгласно погасителен
план, приложен по делото, с падеж: 13-то число на съответния месец, в срок до
13.11.2017 г.
В чл. 2 от
договора е предвидено, че разрешеният кредит се превежда по сметка на
кредитополучателя, изрично посочена в договора.
В чл. 3 от
договора са уговорени лихвените условия, както и ГПР: 16.27%.
Уговорено е,
че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва за забава в размер на
законната лихва за забава.
В чл. 18 от
договора е предвидена възможност банката да прехвърли вземанията си,
произтичащи от него, в полза на др. лица.
От приложеното
по делото заверено копие на банково бордеро от 13.11.2007 г. е видно, че по
сметка на кредитополучателя е наредена сумата по предоставения кредит в размер
на 4800.00 лв.
На 18.01.2016 г., между ***** – прехвърлител, и ***** –
приобретател, е сключен Договор за възлагане на вземания (заверено копие
приложено по делото), по силата на който вземането на прехвърлителя от П.И.Н.
по горепосочения договор за потребителски кредит е прехвърлено в полза на
приобретателя.
Прехвърлителят
по договора за цесия е потвърдил същата и е упълномощил приобретателя да
уведоми длъжниците за прехвърлените вземания (видно от приложените по делото
потвърждение за цесия и пълномощно, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД ).
По делото е приложено и заверено копие на уведомление за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане по процесния договор за потребителски кредит,
в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД. Изпратено му е и съобщение да заплати
просрочените си задължения по кредита в определен срок, след който цялото
задължение ще бъде обявено за незабавно предсрочно изискуемо. От приложените по
делото заверени копия на извести яза доставяне е видно, че горепосочените
съобщения и уведомления са се върнали като непотърсени.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск по чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.
1 от ЗЗД, във вр. чл. 430 от ТЗ, във вр. чл. 99 от ЗЗД.
Предявеният
иск е установителен, след указания на съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК,
поради което ищецът има правен интерес от предявяването му и предвид
обстоятелството, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, то искът е допустим.
Разгледан по
същество, съдът го намира за основателен по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже качеството си на кредитор;
фактът, от който произтича вземането му, както по основание, така и по размер,
т.е. валидно сключен договор за цесия, валиден договор за заем със стария
кредитор, изправност на стария кредитор, изискуемост на задължението на
длъжника и размер на задължението.
Ответникът
носи тежестта да докаже правоизключващите, правопогасяващите и др. възражения
срещу правото на ищеца, в т.ч. и както е посочено в изготвения от съда доклад
по делото, в случай, че твърди това, следва да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договора за кредит, както и че в негова полза е изтекла
предвидената в закона погасителна давност.
В настоящия
случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № ****** г., сключен между ******
и ответника П.И.Н., което вземане е предмет на
договор на цесия с цесионер – „Еос Матрикс“ ЕООД.
От събраните по делото доказателства, подробно описани по-горе, съдът
приема за доказано по категоричен начин, че сключеният договор за прехвърляне
на вземания (цесия) е валиден и с него е прехвърлено на ищцовата страна
вземането, което „Юробанк България“ АД има от ответника по горепосочения
договор за кредит.
Съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по договора с получаване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, включващи и писмено уведомление за извършената цесия,
отправено от цесионера като пълномощник на цедента. При това положение съдът
приема, че е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и на основание чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника.
Съдът приема още, че сключеният договор за потребителски кредит с
предишния кредитор е валиден.
Не
се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява по
категоричен начин, че на ответника е предоставена сумата по договора за кредит
в размер 4800.00 лв., с което кредиторът е изпълнил задълженията си, а от своя
страна, кредитополучателят е поел задължението да върне предоставената в кредит
сума, заедно с договорна лихва.
Задължението
на кредитополучателя е изискуемо, тъй като е настъпил падежът на всяка една от
дължимите погасителни вноски по договора, но по делото няма нито твърдения,
нито доказателства за извършване на плащане от ответника на задълженията му по
договора. При това положение съдът приема, че сумата за главница в размер на
1994.65 лв., претендирана като частично вземане от общо дължима сума за
главница по договора за кредит в размер 4596.16 лв., е дължима изцяло от
ответника.
Що се отнася
до възражението на последния, изложено във възражението по чл. 414 от ГПК, за
погасяване по давност на задълженията му по договора за кредит, съдът приема
същото за неоснователно. Това е така, тъй като в договора е уговорен краен срок
за погасяване на кредита: на 13.11.2017 г. Съдебната практика е категорична, че
уговорката между страните за връщане на предоставената в кредит сума на
погасителни вноски, не превръща тези вноски в периодични плащания. Тази
договорка изразява само съгласието на кредитора да приеме изпълнение на части –
аргумент
за противното основание от чл. 66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в
такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. С
оглед изложеното, приложимата давност за погасяване на процесните вземания е
общата петгодишна давност. Предявяването на иска спира течението на давността. Заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 09.12.2019 г., при краен падеж на
задълженията по договора за кредит: на 13.11.2017 г., поради което възражението
за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Всичко
изложено мотивира настоящия състав на съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан по размер, поради което и следва да бъде установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата страна
претендираната с исковата молба сума в размер 1994.65 лв. – частична претенция от обща сума в размер 4596.16 лв., представляваща
неизплатена главница
по Договор за потребителски кредит № ***** г.,
сключен между ***** и ответника П.И.Н., вземанията по който са прехвърлени в
полза на ****** г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от **** г. до изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № Заповед № ***** г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Поповския
районен съд.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и като се
съобрази със задължителното тълкуване, дадено в т. 12 от ТР № ************** – разноски за заплатена държавна такса съобразно приложен списък по чл.
80 от ГПК в исковото производство по настоящото гр. д. № 494/2020 г. по описа
на ПпРС.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В.
ж.к. ************ № …, представлявано заедно и поотделно от Р. И. М.-Т. и Т. И.
В., и П.И.Н., ЕГН **********,***, с
адрес за призоваване: гр. П., обл. Т., ул. ********, ЧЕ П.И.Н. ДЪЛЖИ НА *************, СУМАТА 1994.65 лв. (хиляда
деветстотин деветдесет и четири лева и 65 ст.) – частична
претенция от обща сума в размер 4596.16 лв., представляваща неизплатена главница по
Договор за потребителски кредит № ********* г.,
сключен между ********** и П.И.Н., вземането по който е прехвърлено в полза на ********.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2019 г. до
изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед № Заповед № *****
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ************
г. по описа на Поповския районен съд.
ОСЪЖДА П.И.Н., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр. П., обл. Т., ул. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на ***************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район В.,
ж.к. ******************, представлявано заедно и поотделно от Р. И. М.Т. и Т. И.
В., СУМАТА 60.00
лв. (шестдесет лева 00 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1082/2019 г. по описа на Районен съд – Попово, както и СУМАТА 39.90 лв. (тридесет
и девет лева и 90 ст.) – разноски в исковото производство по настоящото гр.д. №
********** г. описа на Районен съд – П.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: